Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
09. 04.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на
седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
` Районен
съдия: Петър Петров
при секретаря Д.И.…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00341 по описа за
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от К.Н.М. ЕГН **********
*** срещу И.Й.И. ЕГН ********** *** и В.Д.В.,
ЕГН ********** *** Т. в качеството му на ЕТ „***-В.В.” със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул. „*****” № **, ЕИК ****** с искане ответникът И.Й.И., в
качеството му на лице, което му е причинило вреда чрез свои виновни действия и
втория ответник В.Д.В. в качеството му на едноличен търговец ЕТ”****- В.В.„ ,в
качеството му на лице - възложител на работа на първия ответник, да бъдат
осъдени да му заплатят солидарно сумата от 84.57 лв. имуществени вреди и 5000
лева неимуществени вреди, ведно с лихви върху сумата от 5084.57 лв. начиная от
деня на непозволеното увреждане - 03.10.2004 год. до окончателното плащане.
Претендират се и сторените по делото
разноски.
От горното е видно, че обективно и
субективно са съединени искове по чл. 45 ЗЗД- срещу отв.И. и по чл. 49 ЗЗД-
срещу отв.В. в качеството му на ЕТ, възложител на работа на първия ответник.
В срока по чл.131 ГПК от двамата ответници
са постъпили писмени отговори, с които всеки един от тях прави възражение за
недопустимост на претенцията на ищеца по компенсаторните лихви върху главницата
начиная от датата на увреждането- 03.10.2004 год. поради изтекла давност по чл.111буква
„в” ЗЗД, двамата ответници оспорват иска по размер.
От доказателствата по делото съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 35 от 30. 05. 2005 год. по НАХД
№ 00060/ 2005 год. РС Г.Т. е признал ответника по настоящото дело И.Й.И. за
виновен в това, че на 03. 10. 2004 год. по пътя с.К. за гр. Г.Т. при управление
на МПС-колесен трактор нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 140 от
ЗДП и чл.72 от ЗДП и по непредпазливост причинил на К.Н.М. средна телесна
повреда- престъпление по чл. 343, ал.1 ,б „б” НК вр. чл. 342 от НК и на
основание чл. 78А от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил
административно наказание - Глоба в размер на 500 лв. Решението е влязло в сила
на 14. 06. 2005 год.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В същия дух е и
разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК в която се казва, че влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая е ползван и терминът „ решения
„ , от което съдът намира, че и решенията на наказателния съд по чл. 78 А НК са
задължителни за гражданския съд.
От мотивите и диспозитива на решението на
наказателния съд се установява, че на 03.10.2004 год. ответникът И.Й.И. е
извършвал селско-стопанска работа в землището на с. Ч., община Г.Т. с колесен
трактор „ МТЗ „ ДК № **** с прикачена сеялка. Около 20.00 часа И. приключил
работата в полето и управлявайки трактора с прикачената сеялка тръгнал да се
прибира по главния път. След с. К., в нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДП се включил
в движение по главния път като нито на трактора, нито на прикачената сеялка
имало монтирани червени светлини или отражатели съгласно чл. 72 ЗДП. На задната
горна част на кабината на трактора имал монтиран фар с бяла светлина, който бил
насочен в посока обратна на движението му. Тази светлина създавала впечатление
на движещите се зад трактора водачи, че не застигат МПС, а напротив, че такова
се движи срещу тях. По същото време зад трактора приближавал л.а. ВАЗ 2107 рег.
№****, управляван от ищеца М., който в тъмнината възприел трактора като движещо
се насрещно МПС и превключил на къси светлини. Изминало доста време без да
настъпи разминаване на двете МПС, поради което ищецът си помислил, че разстоянието
е голямо и превключил на дълги светлини. В същия момент възприел трактора и
прикачената сеялка, задействал спирачната система, но не успял да предотврати
удара. В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил счупване на колянно капаче
на долен крайник, довело до затрудняване на движението му за период от един и
половина- два месеца. От изслушаната в съдебно заседание по настоящото дело и
приета от съда съдебно-медицинска експертиза е видно, че увреждането са
резултат от удар с или твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по
време и начин при станалото ПТП. Този извод не е оспорен от страните по делото
и съдът приема, че счупването на лявото колянно капаче е довело до затруднение
движението на долен ляв крайник за период около два месеца, през който период
пострадалият е чуствал умерено изразени болки и е било налице ограничаване
обема на движенията му в областта на ляв долен крайник. Независимо от това
обаче от показанията на свидетелите З.И. и К. К. се установява, че макар през м. Януари 2005
год. да е свалил гипса от крака си, ищецът М. в продължението на още два месеца
е правил процедури по раздвижване на крака си и е бил затруднен в движението
си.
С противоправното си деяние ответникът И.Й.И.
е извършил престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”б” НК вр. чл.342 НК при което, като
е нарушил правилата за движение–чл.140, ал.1 ЗДП и чл.72 от ЗДП е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищеца К.М..
Съдът намира иска по чл. 45 ЗЗД срещу
ответника И. за доказан по основание. Съгласно този текст всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Както по- горе бе изложено,
от решението на наказателния съд се установява, че в случая отв. И. като е нарушил
виновно правилата за движение по пътищата при управление на МПС е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на ищеца М. и по този начин е ангажирал
своята гражданска отговорност за обезвреда на нанесените на пострадалия – ищеца
М. вреди.
Що се отнася до отговорността по иска на
втория ответник- В.Д.В. в качеството му ЕТ „***-В.В. „ със седалище и адрес на
управление гр. Г.Т., ул. „****” № **, то видно от показанията на свидетеля Р.С.
и от приетата от съда като доказателство по делото Справка за актуално
състояние на всички трудови договори за ответника И.Й.И., издадена от ТД НАП В.
е видно, че към момента на настъпване на процесното ПТП-03.10.2004 год. същият
ответник е бил в трудово правоотношение с фирмата на ответника В.В.- ЕТ”***- В.В.”***
Т. Именно при и по повод на изпълнение на възложена му от този му работодател
ответникът И. виновно е причинил средната телесна повреда на ищеца. От това
следва и че са налице основанията на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на гражданската
отговорност на втория ответник в качеството му на възложител на работа на
първия ответник, по повод на която първият ответник е причинил виновно вредата
на ищеца. От това следва и че искът по чл.49 ЗЗД срещу втория ответник е
доказан по основание.
Относно размера на предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди:
Ищецът е предявил срещу двамата ответници
искове за заплащане на имуществени вреди в размер на сумата от 84. 57 лв,
представляваща разликата в дължимото му по договор трудово възнаграждение и
обезщетението за болнични за времето от 04. 10. 2004 год. до 02. 01. 2005
година, през което е бил в отпуск по болест и не е ходил на работа. Размерът на
тази разлика се установява от приетата като доказателства Служебна бележка №
57/ 23.09. 2009 год. издадена от АД „***„ гр. В.
Горепосочената разлика в дължимото му
трудово възнаграждение и обезщетението ,което е получил поради отпуска по
болест се явява пряка и непосредствена последица от претърпяното по вина на
отв. И. ПТП и подлежи на обезвреда от двамата ответници солидарно.
Този иск се явява основателен и доказан по
размер и следва да се уважи.
По
иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.В случая съдът по-горе
е констатирал, че в резултат на претърпяното по вина на отв. И. ПТП ищецът М. е
получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ляво колянно
капаче, което е довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник
за период от 2 до 4 месеца и свързаните с това болки и страдания.
Съдът при условията на чл.52 ЗЗД намира,че
съгласно заключението на вещото лице претърпяните от ищеца М. болки и страдания
са били умерени по интензитет, а и видно от свидетелските показания на св.И. и
св.К. през третия и четвъртия месец ищецът вече се е придвижвал, макар и с
помощта на патерици, от което следва, че интензитетът на болката му вече е бил
сравнително поносим, щом е могъл да се движи.С оглед горното съдът намира че
справедливото обезщетение за тези претърпени от ищеца болки и страдания следва
да бъде в размер на сумата от 1500 лева,като до тази сума искът следва да бъде
уважен, а за горницата до 5000 лв следва да бъде отхвърлен като недоказан по
размер.
Що се отнася до искането ответниците да
бъдат осъдени да заплатят и лихвите върху двете главници /за имуществените и за
неимуществените вреди/ считано от датата на деликта-03.10.2004 год. и
направените срещу него възражения на двамата ответници за изтекла давност по
чл. 111, б. „в” ЗЗД, то съдът като взе предвид нормата на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
която казва, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват и вземанията за
лихви, намира че направените възражения за изтекла давност са основателни и
следва да се уважат, тъй като от деликта- 03. 10. 2004 год. до датата на
завеждане на исковата молба- 02. 10. 2009 год. са изминали повече от три
години,от което слева, че е налице изтекла давност за лихвите. В тази връзка
искането за заплащане на двете главници ведно с изтекли лихви върху тях начиная
от датата на деликта, се явява неоснователно и следва да се уважи.
Двете главници следва да бъдат изплатени от
двамата ответници солидарно ведно със законната лихва начиная от датата на
депозирането на исковата молба, от когато следва да се счита, че двамата
ответници са в забава.
На основание чл.78,ал.1 ГПК двамата
ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него
съдебно-деловодни разноски в размер на 204.00 лева за платена държавна такса по
делото,платен хонорар за адвокат-450 лв
и в размер на 60 лв за депозит за вещо лице,пропорционално на уважената
част от иска,или общо 714 лв, а именно в размер на сумата от 214.20 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да заплати на всеки един от двамата ответници сторените от всеки от тях
съдебно-деловодни разноски пропорционално на отхвърлената част от иска. Всеки
един от ответниците е направил разноски в размер на 200 лв за хонорар за
адвокат и по 30 лева за депозит за вещо лице,от което следва, че ищецът следва
да заплати на всеки един от ответниците по 161 лв.
Предвид горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.Й.И. ЕГН ********** ***, в
качеството му на лице, което е причинило вреда чрез свои виновни действия и В.Д.В.,
ЕГН ********** в качеството му ЕТ „***- В.В.”***, ЕИК ****, в качеството му на
лице, възложител на работа на непосредствения причинител на вредата- И.Й.И., на
основание чл. 45 ЗЗД за първия ответник и на основание чл. 49 ЗЗД за втория
ответник, СОЛИДАРНО да заплатят на К.Н.М., ЕГН ********** *** сумата от 84.57
лв имуществени вреди и сумата от 1500 лева за неимуществени вреди, причинени на
ищеца при настъпило на 03.10.2004 год. в с.К., община Г.Т. пътно транспортно
произшествие, ведно със законовите лихви върху двете суми, начиная от датата на
подаване на исковата молба-02.10.2009 год. до окончателното изплащане на
сумата, а така също и да му заплатят сторени съдебно- деловодни разноски в
размер на 214.20 лева, като ОТХВЪРЛЯ като недоказан по размер иска за
неимуществени вреди за горницата от 1500 лв до 5000 лв, а така също ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за заплащане на мораторни лихви върху главницата
начиная от датата на увреждането-03.10.2004 год.
ОСЪЖДА К.Н.М. да заплати на И.Й.И. и на В.Д.В.
по 161 лв за всеки един от тях като сторени от тях разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :