№ 3583
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Иванка Д. Дрингова
Лазар Василев
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100501626 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 41099/20.06.2022г на Г. С. К.
ЕГН ********** срещу решението на ВРС-48с-в № 1886/13.06.2022г по гр.д.№ 16014/2021,
с което са отхвърлени предявените от нея срещу срещу Т. Г. Г. ЕГН ********** искове за
лишаването на последния от родителски права по отношение на детето А. Т. Г. ЕГН
**********, на осн.чл.132 ал.1 т.1 и ал.2 от СК.
Счита постановеното от ВРС решение за необосновано, несъответстващо на събрания
по делото доказателствен материал и постановено в резултат на съдебно производство,
изпълнено с тежки нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от
председателя на съдебния състав. Основанията й за това са следните:
1/ Относно оценката на писмените и устните доказателства събрани по делото :
Към ИМ са приложени официални документи с общ обем от близо 250 страници,
включващи множество заповеди за защита, издадени по реда на ЗЗДН, съдебни решения по
ЗЗДН, съдебно-медицински удостоверения, психологични консултации, комплексни
експертизи, присъди по наказателни дела и дори снимков материал, които доказвали, че
ответникът извършвал системни актове на психическо и физическо насилие над малолетния
си син А..
В хода на съдебното производство на съда били предоставени и нововъзникнали
писмени доказателства, вкл. и влязла в сила осъдителна присъда за ответника, постановена
във връзка с извършено от него престъпление спрямо собственото му дете.
Извършено е било изслушване на детето в „синя стая", като изложеното от него
напълно потвърждавало твърденията в ИМ.
Разпитани били двама свидетели, чиито показания също установявали
необходимостта от прилагане на разпоредбата на чл.132 ал.1 т.1 СК.
1
Във връзка с разпоредбата на 132 ал.1 т.2 СК на съда били предоставени документи
удостоверяващи, че Т. Г., както в миналото, така и понасотящем, без основателна причина
трайно не полагал грижи за малолетния си син и не заплащал дължимата издръжка за същия.
Това било видно и от течащото към момента срещу него досъдебно производство №
08705/2021 на РП-Варна за извършено престъпление по чл.183 ал.1 НК за престъпно
бездействие на ответника, изразяващо се в незаплащането на дължимата издръжка за детето
за период от почти година и половина назад спрямо настоящия момент.
В последното с.з. представителят на РП-Варна е изразил становище за основателност
на иска и следва да бъде уважен.
Накратко, всички писмени и устни доказателства, събрани по делото, били в
подкрепа на твърдението, че поведението на ответника представлява особено тежък случай
на опасност за личността, здравето и дори за живота на малолетния А., както и че бащата
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
В същото време, отв.Г. не е представил нито едно доказателство и не довел нито един
свидетел, които да оборят твърденията по ИМ.
Освен това, Т. Г. не се е явил на нито едно от заседанията по делото лично, нито чрез
упълномощения си процесуален представител, с което е неглижирал делото, показвайки
неуважение към съдебната институция и нехайство спрямо правата на малолетния си син.
Единственото му участие в производството било изпращането на писмения отговор срещу
ИМ, изпълнен главно с цитати със съмнително авторство, автентичността на които не е
потвърдена със съответните документи. Отправя твърдения, които, видно от събраните
писмени доказателства по делото, не отговарят на истината. Заявява, че отношенията му с
детето са влошени поради наличието на синдром на родителско отчуждение и конфликт на
лоялност, като вменява вина за това на майката, без да уточнява, обаче, че тези въпроси са
били предмет на друго, наскоро завършило съдебно производство, в което и твърденията за
синдром на родителско отчуждение, и тези за конфликт на лоялност са били отхвърлени
като недоказани. Представил е една единствна съдебна психиатрично-психологична
експертиза на детето, изготвена по едно от наказат.дела, по които вече е осъден, заедно с
изготвеното към нея психологично изследване, завършващо със сл.заключение: „Това
определя перспектива за развитие на родителско отчуждение, без категорични данни за него
към момента". Или, казано накратко, ответникът е приложил към отговора си документ,
който оборва собственото му твърдение. Опитва да внуши, че никога не е извършвал
насилие над малолетното си дете, въпреки множеството съдебни решения, потвърждаващи
противното и то със силата на пресъдено нещо. Г. не признавал, че според
правораздавателната система, установените с влязло в сила съдебно решение факти се
считат за доказани и признати като част от обективната действителност и продължава да ги
отрича, с което се изчерпвало и цялото му участие по делото.
Въпреки така изложената фактическа обстановка, председателят на съдебния състав
не е извършил адекватна преценка на доказателствата по делото и е отхвърлил иска като
неоснователен. Мотивира решението си, стъпвайки върху недоказаните твърдения на
2
ответника за синдром на родителско отчуждение, които са извън предмета на
производството по чл.132 СК.
2/ Относно мотивите на съдебното решение:
РС е приел, че в конкретния казус не се установявало наличието и на двете
кумулативно изискуеми предпоставки: родителят да представлява опасност за личността,
възпитанието, здравето на детето А. и случаят да е тежък.
Този извод е изключително необясним предвид представените по делото стотици
страници писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения, от които е видно, че
насилието, упражнявано от бащата спрямо детето, е не само системно, а и ескалирало по
жестокост с всеки следващ случай, а последиците от него ставали все по-тежки за самото
дете. Оставал въпросът кое според съдебния състав следвало да се третира като особено
тежък случай - нанасянето на тежка телесна повреда или причиняване на смърт?
Следващият извод на съда е, че пречка за изготвянето на СППЕ по делото е
поведението на ищцата, която с поведението си възпрепятствала даване на обективно
заключение.
Този извод също бил крайно несъстоятелен. От документите по делото е видно, че не
ищцата, а ответникът не е заплатил определения от съда депозит за вещите лица. Ищцата не
отказала по никакъв начин участие в СППЕ, нито е отказала да заведе детето за
извършването й, а единствено и съвсем основателно е обърнала внимание на съда и вещите
лица, че провеждането по този начин на назначената експертиза осъществявал състава на
престъплението по чл.296 ал.1 НК.
Недоумение относно правната грамотност на съдебния състав буди и анализът на
съществуващата към момента заповед за защита от домашно насилие, скрепена с влязло в
сила съдебно решение. Според съда тази заповед имала обхват само до изброените в нея
места, като нямало пречка извършителят на акта на домашно насилие и жертвата да се
срещали на всички други, невключени в заповедта места. В същото време според съда
неосъществяването на такива срещи е вменено във вина на майката и е представено като
отчуждаване на детето от бащата. Правейки опит да влезе в ролята на тълкувателна
инстанция, председателят на съдебния състав е пропуснал да забележи, че и в съдебното
решение, и в издадената въз основа на него заповед за защита, било записано, че наложената
мярка е по чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН - разпоредба, която императивно указва налагането на пълна
забрана за контакт между извършителя и жертвата на домашното насилие, допълнително
включваща забрана за доближаване на жилището, местата за отдих, обучение и други, а не
ограничаваща забраната конкретно до тези места.
Със следващия записан в решенето мотив, съдът показал и „завидни умения" в
науката „Психология", като е достигнал до извода, че невъзможността на едно 11-годишно
дете да разбере въпроса, зададен му по време на изслушването в „синята стая", означавало,
че „това поведение обосновава извод за предубеденост и внушено поведение у А. спрямо
баща му Т. Г.".
3
В същото време председателят на състава изцяло е игнорирал подробните разкази на
детето за многобройните случаи на физическо и психическо малтретиране, заплахи и обиди,
на които е било подложено всеки път по време на престоя му при своя биологичен баща.
Най-абсурдният извод на съда, изложен в решението е, че „безспорно бащата не се е
отказал от сина си и поведението му не може да се определи като бездействие и
незаинтересованост".
Остава неясно как съдебният състав е достигнал до този извод при положение, че
бащата не е взел никакво участие по делото и не се явил в нито едно от съд.заседания.
Неясно е как съдът е добил „безспорни" впечатления от родителя, с който не е успял да
общува по никакъв начин. Или поне, не и по регламентиран начин. И как съдът е достигнал
до убеждението, че майката извършва действия по отчуждаване на детето от бащата, при
положение, че нито по настоящото, нито по което е да било от предходните съдебни
производства между същите страни, не е представено дори едно доказателство за такива
действия от страна на майката.
Услужливо за ответника, съдът е пропуснал изцяло да коментира изложените факти
относно незаплащането на дължимата издръжка. Макар и информиран, че срещу бащата са
били образувани две досъдебни производства за престъпления по чл.183 ал.1 НК, които
понастоящем са обединени в обща преписка под N9 08705/2021 на Районна Прокуратура
Варна, съдебният състав е отказал да обсъди този въпрос в решението си.
По думите на съда бащата да не се бил отказал от детето си, макар да се е отказал да
изпълнява задълженията си към него, вменени му както от закона, така и от влязло в сила
съдебно решение за присъдена издръжка.
Съдът е основал решението си за отхвърляне на евентуалния иск по чл.132 ал.1 т.2
СК на факта, че РЛО с бащата протичал по телефона като доказателство за заинтересованост
от страна на бащата спрямо детето, но без да уточни, че свидетелските показания по делото
сочат, че бащата използвал този формат за контакт само и единствено с цел да заплашва
детето да не свидетелства срещу него в различни съдебни производства, търсейки начин да
избегне административно-наказателна или наказателна отговорност за собствените си
действия.
3/ Относно допуснатите в производството множество нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Още в разпоредителното закрито заседание по делото с определение № 1813 съдът е
изключил от материалите по делото част от доказателствата, представени заедно с ИМ,
обосновавайки се, че били събрани по други съдебни и досъдебни производства и нямали
отношение към настоящото дело.
Счита, че с това си действие съдът не е спазил разпоредбата на чл.159 ал.1 ГПК, тъй
като изключените доказателства не са такива, които нямат значение за решаване на делото.
Макар и събрани в други производства, ясно свидетелстват за личността на ответника по
отношения на агресивния му характер и склонността му да налага волята си чрез използване
4
на физическа сила, най-вече спрямо членовете на собственото му семейство, създавайки по
този начин опасност за здравето и живота на околните.
В ИМ е било отправено и особено искане за определяне на привременни мерки по
отношение на контактите между бащата и детето. Още в първото с.з. съдът отказал да уважи
искането за привременни мерки, въпреки че такива се дължат по императивната разпоредба
на чл.133 ал.3 СК и съдът няма право на самостоятелна преценка да откаже постановяването
им. Мотивът за отказа е бил, че вече съществувал определен РЛО между бащата и детето.
Счита същия за несъстоятелен, тъй като това би означавало практически разпоредбата на
чл.133 ал.3 СК, което не съответства на целта на Законодателя. Целта за постановяване на
привременните мерки по чл.133 ал.3 СК в случаите на опасно поведение от единия родител
е не да се промени съществуващ вече РЛО, а да се поставят временни ограничения пред
същия с цел запазване живота и здравето на детето. Настоящият случай е такъв. Към
момента липсвал нов влязъл в сила РЛО, който да защити детето след изтичане срока на
заповедта за защита от домашно насилие.
Постановеното от ОС-Русе през 2021г решение, с който РЛО на бащата е силно
ограничен вследствие извършените от него многобройни актове на насилие, който да се
осъществява в присъствието на социален работник или психолог от съответната социална
служба, е обжалвано от ответника и вече една година се очаквало от ВКС произнасяне по
допустимостта на жалбата – гр.д.N 92758/2021 на IV ГО. Това означавало, че след
отпадането на заповедта за защита от домашно насилие, все още следва да се прилага
режимът, постановен от немския съд, при който детето и бащата имали право да остават
сами за дълъг период от време, а това , според ищцата, било предпоставка за извършване на
нови актове на насилие. Въпреки множеството отправени искания от ищцата този факт не
бил отчетен от съда.
На сл.място. Съдът е обсъждал твърденията на ответника за наличието на родителско
отчуждение и конфликт на лоялност-обстоятелства, които стоят извън предмета на
производството по чл.132 СК и въпреки това, че същите въпроси са били предмет на
обсъждане в друго съд.производство,приключило наскоро, в което са били отхвърлени като
недоказани.
Съдът е допуснал и поставил задача към СППЕ по поставените от ответника въпроси,
касаещи твърденията му за родителско отчуждение и конфликт на лоялност, с което изцяло
е изместил предмета на делото, превръщайки го в производство по определяне на
родителски права или режим на лични отношения.
В разрез с наличната и потвърдена с влязло в сила съдебно решение заповед за
защита от домашно насилие, съдът е разпоредил назначената СППЕ да се извърши чрез
осъществяване на директна среща между бащата и детето, с което подбужда вещите лица
към извършване на престъпление по чл.296 ал.1 НК. Мотивът, с който е била допуснато
експертизата да бъде проведена по този начин, а именно: че заповедта касаела и майката, и
детето и това ограничавало процесуалните права на ответника, е несъстоятелен, защото
забраната за приближаване на по-малко от 100м е постановена само по отношение на детето.
5
Майката е била спомената единствено във връзка със семейното жилище, местата за
социални контакти, отдих и обучение, когато на нея се налага да бъде придружител на
детето. Това означава, че заповедта не ограничава по никакъв начин правото на участие на
ответника в съд.заседания, гарантирано от ГПК. Заповедта също не ограничава и правото на
ответника за участие в назначената експертиза като съдебна процедура. Тя ограничава
единствено възможността експертизата да се проведе при директен контакт между бащата и
детето, което ограничение не е в нарушение нито на правата на ответника по ГПК, нито на
правата му по която и да била друга правна норма от българското законодателство.
Извършването на експертизата при пряк контакт между бащата и детето е в противоречие не
само на материалния закон, но и на нормите на морала и добрите нрави. Само преди 6
месеца, на 10.01.2022г е постановено решение, с което бащата е бил осъден от наказателен
съд с влязла сила присъда на 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок за
извършено престъпление спрямо собственото си малолетно дете. Да се изготви експертиза
на жертва на престъпление в присъствието на извършителя на същото престъпление е
крайно неморално и поставя под съмнение възможността обективно да бъде установено
реалното психическо състояние на детето и травмите, които е получило вследствие
насилието, извършено над него. Не може да се очаква дете, което при разпит в синя стая е
заявило, че го е страх от срещите с баща му, да даде в експертизата искрени сведения за
отношенията си с този родител в негово присъствие.
След като е уважил искането на ответника за извършване на СППЕ чрез директна
среща между бащата и детето (с цел да се изследват техни взаимоотношения), РС е
определил размер на депозит за вещите лица по отношение на всяка от страните по делото.
Ищцата е заплатила депозита в срок, а ответникът не е заплатил. Въпреки това, вместо да
заличи както поставените от него въпроси, така и направеното от него специално искане
относно за начина й на провеждане, съдът е заличил единствено въпросите и е оставил в
сила уваженото искане за начина на провеждане на експертизата. Така е поставил страните в
съдебния процес в положение на неравнопоставеност като е предоставил на ответника
възможността да се ползва от права, от които той самоволно се е отказал, чрез неплащането
на определения депозит в указания срок.
Оставало неясно защо,съдът е заличил изцяло допуснатата СППЕ, като е вменил това
във вина на ищцата, която според мотивите „с действията си е възпрепятствала
осъществяването на експертизата“. Както е посочено по-горе, ищцата не е отказвала по
никакъв начин участието в СППЕ, нито е отказала да заведе детето за извършването й, а
единствено е отправила предупреждение към съда и вещите лица, че провеждането на
експертизата по указания от ответника начин осъществявал състава на престъплението по
чл.296 ал.1 от НК.
Предвид изложеното отправя искане за следното:
а/ за приемане като доказателства по делото представените с ИМ писмени
документи, които неправилно били изключени от РС;
б/ за постановяване на привременни мерки за РЛО на детето с бащата до
6
приключването на съд.производство с влязло в законна сила решение, както следва:
съботите на всяка първа седмица от календарния месец, от 10ч до 11ч, като срещите се
провеждат в съответната социална служба по настоящ адрес на майката, в присъствието на
служител от отдел „Закрила на детето", с цел детето да остане защитено от нови случаи на
насилие докато се разглежда съдебното дело.
Предвид изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение, като бъде
постановено друго за уважаване изцяло на основния иск по чл.132 ал.1 т.1 СК или на
евентуалния - по чл.132 ал.1 т. СК, като:
-бъде лишен Т. Г. Г. ЕГН ********** от родителски права по отношение на А. Т. Г. ЕГН
**********;
-бъде определен режим на лични отношения между детето А Б и неговия баща Т.: съботите
на всяка първа седмица от календарния месец, от 10ч до 11ч, като срещите се провеждат в
съответната социална служба по настоящия адрес на майката, в присъствието на служител
от отдел „Закрила на детето'';
Претендира се присъждането на сторените за двете инстаниции разноски по делото.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Т. Г. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Велико
Търново ул..........; съд.адрес и адрес за призоваване: гр.Велико Търново, ул................ - адв.Ц.
С. Д., личен № .................., е подал писмен отговор със становище за неоснователност на
жалбата, като поддържа всички си възражения, направени пред РС.
Счита решението за правилно, законосъобразно, постановено след изключително
внимателен анализ на представените по делото многобройни доказателства и най-вече на
поведението и отношението на страните по него. Същото е постановено при съблюдаване на
висшия интерес на детето и правото му да общува и с двамата си родители.
От отношението на ищцата към производството, нейният отказ да съдейства както на
съда, така и на вещите лица, е поредното доказателство, че същата продължава поведението
си, което имала още преди десет години, при фактическата им раздяла. Най-лошото било, че
това й поведение оттогава и досега се пренасяло и върху детето. В продължение на повече
от десет години детето било жертва на нежеланието на майката то да се вижда с баща си;
всички срещи между баща и син били белязани със скандали, посещения на полиция,
посещения на социални служби, посещения при психолози и какво ли още не, докато детето
развие силно изразен синдром на родителско отчуждение спрямо баща си.
Още в началото, германски детски психолог, наблюдавал поведенето на страните,
изразил становище, че при това поведение на майката, детето и баща му няма да могат да
изградят емоциална връзка помежду си. Заключил е, че подобно поведение на майката
всъщност било липса на родителски капацитет у майката.
Поведението и отношенията между страните не са се променили. Вече повече от две
години бащата и детето не се виждали, но майката не преставала да атакува ответника с
всякакви възможни съдебни спорове, сигнали и жалби. Това неминуемо рефлектирало най-
вече върху детето, каквото било и заключението на всички вещи лица по делата между
7
страните. Всички те предупреждавали, че ако детето продължава да бъде заложник на
негативното отношение на майката по отношение на бившия си съпруг, ако баща и син не се
срещали и не поддържали връзка помежду си, това щяло да доведе до трайни негативни
последици в психическото и емоционалното развитие на детето. Но явно това било без
значение на майката.
Ответникът - баща на А. не можел да се откаже от сина си и срещите.се него, въпреки
целия натиск на който бил подложен от ищцата.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД при служебната проверка на подадената въззивна жалба приема,
че в основната си част изложените оплаквания касаят неправилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, обусловил и погрешни правни изводи. Въззивният съд
може да формира самостоятелни фактически и правни изводи въз основа на данните по
делото.
Що се отнася до допуснати от ВРС процесуални нарушения, касаещи събирането на
доказателствен материал, то същите следва да бъдат отстранени от въззивния съд, за което
не се налага изготвянето на нов цялостен доклад или частичен такъв с указания за
разпределяне на доказателствената тежест доколкото същата правилно е била разпределена.
Основателни са оплакванията за допуснатите съществени процесуални опущения,
изразяващи се в следното:
1/ Още с исковата молба е било направено особено искане за постановяване на
привременни мерки по реда на чл.133 ал.3 СК
Искането е допустимо и съдът действително дължи произнасяне по него. Това е така,
защото мерките, визирани в хипотезата на чл.133 ал.3 СК следва да бъдат разграничавани от
тези, предвидени в чл.323 ГПК, постановявани в хода на бракоразводния процес, както и от
тези по чл.127 ал.3 СК - при разрешаване на спор за упражняването на родителските права.
В последните две хипотези мерките могат да бъдат постановени само, ако съдът е бил
сезиран с искане от някоя от страните. За разлика от тях, в първия случай съдът следва да
стори това по собствена инициатива при преценка, че в конкретния случай това е
необходимо с оглед интересите на детето и предвид естеството на производството - при
твърдения и данни, че родителят–ответник с поведението си представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето си. Действието на тези
привременни мерки е докато приключи производството с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо въззивният съд ще вземе отношение по това искане след разглеждането на
въззивната жалба в о.с.з. и след задължителното изслушване на бащата по реда на чл.132
ал.2 ГПК, което не е било сторено от РС.
2/ Що се отнася до искането за приобщаване като доказателства по делото
представените с ИМ и неприети от РС писмени документи.
Въззивният съд констатира, че всички представени с ИМ писмени документи са били
приобщени към доказателствения материал с определението на съда от о.с.з. на 21.03.2022.
Същите, макар да са били събрани по други дела, имат косвено отношение за настоящия
8
спор и могат да бъдат ценени в тяхната съвкупност доколкото се касае за междуличностни
отношения, формирани в продължение на дълъг период от време.
В случай, че въззивницата счита, че някое доказателство, имащо касателство към
спора, е останало неприето, следва да конкретизира искането си за кое се отнася.
На следващо място в тази връзка следва да се посочи, че приетите като доказателство
по делото изготвени частни психологически експертизи от д-р по психология доц.С К
/л.л.109, 153, 157 и др./, както и на Р Х /л.95-I/, доколкото същите не са изготвени и събрани
по предвидения от ГПК ред, се явяват частен свидетелстващ документ, изходящ от трето за
спора лице, т.е. обективират свидетелски показания в писмен вид, чието събиране по този
начин е недопустимо с оглед нарушаване на принципа за устност и непосредственост в
гражданския процес.
В случай, че въззивницата поддържа искането си да се ползва от тях, разполага с
възможността да осигури разпита на лицата, които са ги изготвили чрез осигуряване
довеждането им в с.з. или чрез призоваването им, като за последното следва да се посочат
адресни данни.
3/ По отношение изложените оплаквания относно допуснатата и впоследствие
заличена от ВРС на комплексна съдебно психологическо-психиатрична експертиза,
към чиято задача са били включени и въпросите, поставени от ответната страна,
формулирани по точки от 1 до 18 /вж л.305-I/, свързани с преценка наличието на родителско
отчуждение, осъществено от майката.
Същите са основателни, доколкото поставените въпроси нямат касателство към
настоящия спор. Предмет на делото е преценката дали поведението на бащата представлява
опасност за личността и здравето на неговия син А..
На сл.място. Действително, при наведените твърдения и налични данни по делото,
недопустимо е постановеното от съда интервюто на бащата и детето да бъде извършено в
условията на обща среща между тях. Нещо повече. Следва да се посочи, че начинът за
провеждане на обследването е от компетентността на специалиста с оглед приложимите за
случая методики, които се определят според възрастта на детето, данните по делото и
поставената задача.
В настоящия случай от значение за спора е само задачата към СПЕ с въпросите,
поставени от ищцовата страна. За необходимостта от същата съдът ще прецени след
явяването на бащата за изслушване.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба вх.№ 41099/ 20.06.2022г на Г. С. К. ЕГН
********** срещу решението на ВРС-48с-в № 1886/13.06.2022г по гр.д.№ 16014/2021, с
9
което са отхвърлени предявените от нея срещу срещу Т. Г. Г. ЕГН ********** искове за
лишаването на послединя от родителски права по отношение на детето А. Т. Г. ЕГН
**********, на осн.чл.132 ал.1 т.1 и ал.2 от СК.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия Т. Г. Г. да се яви лично в о.с.з. за изслушването му от
съда, на осн.чл.133 ал.2 СК
ОТЛАГА произнасянето по искането за постановяване на привременни мерки по реда
на чл.133 ал.3 СК след разглеждането на въззивната жалба в о.с.з. и след задължителното
изслушване на бащата по реда на чл.132 ал.2 ГПК.
УКАЗВА на въззивницата в срок до с.з. да заяви дали поддържа искането си да се
ползва от изготвените частни психологически експертизи, като осигури разпита на лицата,
които са ги изготвили чрез осигуряване довеждането им в.с.з. или чрез призоваването им,
като за последното следва да се посочат адресни данни.
ОТЛАГА произнасянето за преценка необходимостта от допускане на съдебна
психологическо-психиатрична или само на психологична експертиза на детето и бащата,
която да отговори на въпросите, поставени от ищцата още с ИМ, след явяването на бащата
за изслушване.
Да се представят доказателства за постановеното от ВКС решение по гр.д.№ 2758/2021
на ВКС-IV ГО относно решенето на ОС-Русе по в.гр.д.№ 627/2020 в случай, че такова е
изготвено.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.11.2022г от 15.00ч, за които дата и час да се призоват страните с връчване препис от
настоящотото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10