Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 8283 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.П.М., срещу решение №300690/13.12.2019
г. по гр.д. № 31005/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав. Въззивникът
моли да се измени режима на лични контакти на детето с неговия баща в посочения
от него смисъл. Моли с решението си въззивния съд да замести съгласието на майката
за издаване на паспорт и пътувания на детето в чужбина по начина, посочен в
жалбата му. Претендира разноски.
Е.С.П., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на въззивната жалба.
Е.С.П. също е подала въззивна жалба срещу решение №300690/13.12.2019 г. по
гр.д. № 31005/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 117 състав. Счита
решението за неправилно. Излага съображенията си. Моли решението да бъде
отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира
присъждане на разноски.
И.П.М. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната
жалба на насрещната страна.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по
делото, приема за установено следното:
С решение от 07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 43381/2017 г. по описа
на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав, е прекратен бракът между страните,
по взаимно съгласие. Съдът е одобрил споразумението между страните, с което родителските
права по отглеждане и възпитание на детето
С.И.М., са възложени на майката, при която е определено местоживеенето на детето,
с право на бащата да има право на личен контакт с детето, както следва: от 20
март до 26 март от 10 часа до 18 часа, от 20 юли до 28 юли от 10 часа до 18
часа, като рождения ден на детето ще се празнува заедно с двамата родители
извън дома на двамата родители, от 26 ноември до 2 декември, от 10 часа до 18
часа. Бащата
ще заплаща на детето месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
С решение №300690/13.12.2019 г. по гр.д. № 31005/2019 г., Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 117 състав е изменил, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, мерките
относно личните контакти на бащата с детето С.И.М., постановени по гр.д. №43381/2017
г. на СРС, 86 състав, както следва: Освен в дните и часовете, определени в
горепосоченото решение, бащата ще има право да взема детето с преспиване и
както следва: за по 20 дни през летата /юни- август вкл./, извън годишния
отпуск на майката, за което същата е длъжна да го уведомява месец предварително;
от 10 до 19 часа в дните на Коледните
празници в четни години, а в нечетни- в горните часове на Великденските
празници, както и да присъства на тържествата за рождените дни на детето, като
майката е длъжна да го уведоми за мястото на провеждането му. С решението съдът
е разрешил на И.П.М. без съгласието на майката Е.С.П., да снабди детето им С.И.М.
със задграничен паспорт, както и да я извежда от страната до Великобритания до
пет пъти годишно, в рамките на определените от съда дни за личен контакт с
детето, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила.
Според чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска
при изменение на обстоятелствата. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени
в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Избирането на
тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата
се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя
въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги
изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети
обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се
отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение по чл. 51, ал. 4 от СК
са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в
сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във
всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват
на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят
същото.
За да постанови решението си
първоинстанционния съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства е в състояние да мотивира извода, че от влизането в сила на
решението по гр.д. №43381/2017 г. на СРС, 86 състав, до постановяване на обжалваното
решение е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
необходимостта от промяна на определения на бащата режим на лични контакти с
детето, чрез неговото разширяване и интерес на детето от това. Страните са живеели с детето в Обединеното кралство,
като в последствие майката с детето се връща в България, а бащата остава там.
Със събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и с кредитираните
свидетелски показания на С.У.и П.Й.се установява, че режима на лични отношения
на детето с бащата съгласно съдебно решение по гр.д. №43381/2017 г. на
СРС, 86 състав не се изпълнява. Бащата не се е
дезинтересирал от детето си. Установи се осуетяване на режима на лични контакти
на бащата с детето. Показанията на свидетелката С.П. съдът счита за заинтересовани от изхода на
спора по смисъла на чл. 172 от ГПК, в полза на майката.
При изслушването му от настоящия съд И.П.М. е заявил, че работи като шофьор
от 9 часа до 17 часа, като събота и неделя почива. Живее с приятелката си. Може
да разчита на помощта на майка си, която живее в Ливърпул и на родителите на
партньорката си, които живеят близо до него. Опитва се да провежда нормален
диалог с детето по социалните мрежи, но майката му създава пречки. Непрекъснато
е зад С.и й казва какво да говори и как да се държи. На моменти детето дори се
съобразява, тъй като майка й е там и не се разпуска толкова. Вижда се с детето
три пъти в годината за по няколко часа. За последните четири години и половина С.е
преспивала при него една единствена вечер и е била с него не повече от 90 часа.
Той идва в България всяка година по три пъти. На всеки рожден ден идва и
присъства. На всичко се опитва да бъде съпричастен, но по всякакъв начин това не му се разрешава. Представя си
контактите с детето два пъти в годината да идва за по една седмица, за 10 дни и
детето да ходи при него за две-три седмици в Англия, за да види къде той живее,
другата страна на живота. Мисли, че може да предложи на детето всичко, което
един родител може да му предложи.
При изслушването й от настоящия съд Е.С.П. е заявила, че в момента е в
майчинство, тъй като има дете на 1 година. Съжителства с бащата на бебето. За
помощ в отглеждането на С.може да разчита на майка си, на баща си, на неговата
майка, на вуйчовците й, които много й помагат. Всички живеят в София. С баща си
С.общува по социалните мрежи. През последните три години бащата идва само два
пъти годишно, тъй като през месец март няма възможност да идва. Понякога детето
не иска да общува с баща си и тя няма как да й даде телефона насила. Иска С.да
поддържа контакт с баща си, но иска той да й покаже родителски капацитет, тъй
като последните пъти я е върнал изгоряла от слънцето. Забравил я е в детски
клуб. Два пъти са му се обаждали да отиде да си вземе детето. Нека бъде с
детето, но не горе в хотела, а С.в детския клуб. Когато е трябвало да вземе С.от
училище, баща й час и половина не се е появил. С.ходи на училище. Майката
трябва да я спре от училище, за да може да прекарва време с баща си, когато той
е в Пловдив. За събота и неделя дава детето на бащата от 10 часа до 18 часа. Не
е съгласна С.да заминава в Англия при баща си, тъй като не харесва приятелката
на баща си. Цитира думите на детето: „Аз не я харесвам и да не свиква да ме
вижда, защото няма да отида в Англия.“ Мисли, че това ще бъде в ущърб на
детето, защото ще бъде объркана какво се случва. Как да обясни на 8 годишно
дете защо трябва да го изпратиш в Англия, когато то не желае. Не е против
издаването паспорт на детето. Детето не може да пътува само до Англия.
С оглед задължението на съда да следи
служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете на страните при
произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал
изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е оспорено
от страните и съдът счита за обективно и компетентно изготвено, пълно, ясно и
обосновано.
Вещото лице установява каква е емоционалната
привързаност на детето към всеки един от родителите му и какво е отношението на
детето към всеки един от родителите му, психо-емоционалното състояние на
детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от
родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите, наличието на родителско отчуждение при детето и предлага
подходящ режим на лични отношения на детето с всеки един от родителите му.
Експертът установява, че детето С.И.М. е отглеждано от своята
майка, като след раздялата на родителите в отглеждането на детето е участвала и
бабата по м.л. След раздялата на родителите детето е живяло при майката, като
режима на лични отношения с бащата е нарушаван във връзка със създадени
конфликтни ситуации между родителите. Въпреки това двамата родители успяват да
запазят изградената силна емоционална връзка с детето си. Нещо повече- такава
връзка е създадена между детето и настоящите партньори на родителите. Детето
спокойно изразява своето отношение към партньора на майка си. Детето има и
добра свързаност с партньорката на бащата, която през своя родителски опит и
осъзнатост подпомага детето в процеса на общуването с неговия баща. В момента
на изследването детето е в добро емоционално състояние, не проявява признаци на
негативни преживявания и мисли. Няма нарушения на екзекутивните процеси. По
отношение на емоционалната компетентност, експертът наблюдава леко объркване
когато е само със своя баща, което може да се тълкува като проява на
амбивалентност във връзка с родителския конфликт. Детето демонстрира позитивни
преживявания, уважение и добро отношение при общуването с родителите и техните
нови партньори. Психологът не установява признаци на конфликт на лоялност към
никой от родителите. При изследване родителския капацитет, вещото лице установява,
че бащата е тип „коопериращ“ родител- че има отношение на засилен искрен
интерес на възрастния към детето, поощрява самостоятелността и инициативността,
както и приема детето за равен. От семейната история на родителската двойка
има данни за акт на домашно насилие, което се отразява в оценката на
родителски капацитет. Бащата е направил добра връзка с настоящата си партньорка
и детето. Бащата е със задоволителен родителски капацитет.
Майката е с
родителско отношение стил „симбиоза“- възрастният се е „слепнал” с детето, като
му отнема възможността от самостоятелност. Родителят осъществява хиперопека,
стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и
заплахи. Психологическата интерпретация на направената оценка на родителския капацитет
на майката е следната - на първо място майката поставя детето в центъра на
своето внимание. Майката е с особено внимание към здравето и образованието на
детето, от значение за нея са факторите на средата, в която живее детето и
семейството. С внимание следи за участието на детето в неговото разностранно
развитие, детето участва в извънкласни форми на обучение. Майката е направила
добра и поетапна връзка с детето и новия си партньор. Майката е с добър
родителски капацитет. При детето С.М. не се установява поведение характерно за
„родителско отчуждение“. Като примерен режим на лични отношения на детето с
неотглеждащия родител психологът предлага за поддържане на емоционална връзка
на детето с неговия баща за детето да бъде създадена възможност да провежда
онлайн срещи и разговори с бащата при осигуряване на лично пространство. Всяка
първа и трета седмица в петък след края на учебните занимания с договорен час
от родителите между бащата и детето да се провеждат онлайн среща и разговор,
като предварително двамата родители са договорили параметрите. Четните години
за Коледа и Нова година детето да е при отглеждащия родител, а нечетните- при
другия родител. През лятото 15 дни да бъде заедно с неотглеждащия родител, като
се съобразят с годишния отпуск на родителя, при който живее детето, като
мястото се съобрази с възможностите на неотглеждащия родител. Рожденият ден на
детето да се празнува, като двамата родители разделят празника на детето с ясна
договорка и параметри, в т.ч в колко часа детето се взема от неотглеждащия
родител, къде се празнува и кога се връща при отглеждащия родител. За рождения
ден на неотглеждащия родител да се осигури онлайн среща на детето или директна
среща в случай, че родителят има възможност да бъде с детето си.
В социалния доклад на ДСП-Пловдив, представен във въззивното производство,
е отразено, че майката е споделила, че С.и баща й един-два пъти месечно се
чуват по телефона за по пет минути. Бащата не бил виждал С.близо една година,
но скоро се върнал в България и е
прекарал цяла седмица с дъщеря си. През месец март е трябвало бащата да прекара
време със Стратия, но не се е върнал.
По искане на въззивния съд е изготвен
доклад от Отдел за обслужване на деца- Б., който разглежда пригодността на
бащата да вижда и прекарва време с дъщеря си по време на лятната й ваканция
през юли 2021 г. Докладът подчертава, че бащата е повече от способен да
задоволи нуждите на дъщеря си, ако тя отиде на посещение в Обединеното
кралство. През годините е имало много враждебност между родителите, на която С.е
била подложена, и това ще окаже пагубно въздействие върху нейното емоционално
благополучие. Важно е децата да прекарват достатъчно време и с двамата си
родители, когато това се счита за безопасно, а на база срещите на социалния служител
с бащата, разговорите му с него и съставянето на този доклад, социалния
служител е на мнение, че бащата може да предложи на дъщеря си положителни
преживявания от семейния живот и, че това би се отразило положително на личността
и емоционалното благосъстояние на С.. Силно препоръчва С.да прекарва време с
баща си в Обединеното кралство и социалния служител е на мнение, че и бащата, и
неговата партньорка са повече от способни да отговорят на нуждите на С.и не би
имало никакви пречки за това тя да посещава дома на баща си и да прекарва време
със семейството си по бащина линия.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай
е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 от СК и т.
V от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., налагащо изменение на
режима на лични отношения на детето с неговия баща с детето.
С
оглед висшия интерес и правата на детето да общува пълноценно и с двамата
родители, като гаранция за неговото психично благополучие и
развитието му като пълноценна личност, е в интерес на
детето допускането на промяна на
постановените мерки относно режима на лични отношения на детето с неговия баща
в посока на разширяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК
определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва
определяне на период или на дни, в който родителят може да вижда и взема
децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните
празници на детето, както и по друго време.
Действащият режим на лични контакти
между баща и дъщеря е определен преди повече от три години и половина, когато
детето е било близо 5-годишно. Малолетната вече е поотраснала (понастоящем е почти
на 9 години) и не съществува разумна причина, поради която контактите й с
бащата да не бъдат с преспиване, още повече че по делото липсват каквито и да
било доказателства бащата да застрашава живота или здравето на детето си.
Напротив – между баща и дъщеря съществува емоционална привързаност. Такава връзка е създадена между детето и настоящата партньорка на бащата,
с която детето има и добра свързаност, която през своя
родителски опит и осъзнатост подпомага детето в процеса на общуването с
неговия баща (установено с
психологичната експертиза). С оглед обстоятелството, че бащата
живее във Великобритания, за
поддържане на емоционална връзка на детето с него за детето следва да бъде създадена възможност да провежда онлайн срещи и
разговори с бащата, при осигуряване на лично пространство всяка първи, трети и пети петък, след края на учебните занимания, с договорен час от родителите между бащата и детето да
се провеждат онлайн среща и разговор, като предварително двамата родители са
договорили параметрите. Бащата
е повече от способен да задоволи нуждите на дъщеря си, ако тя отиде на
посещение в Обединеното кралство (установено с доклада
от Отдел за обслужване на деца- Блекпул).
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че действащия режим на лични отношения на детето с бащата е по- ресктриктивен
и от режимите, определяни от съдилищата и в случаите на лишаване на родителя от
родителски права.
Предвид всичко изложено дотук, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното
решение на районния съд , в частта му, с която съдът е изменил, на основание чл.
51, ал. 4 от СК режима на лични отношения на бащата с детето, следва да бъде отменено,
като на интересите на детето би съответствал следния режим: Бащата има право да
вижда и взима детето от 20 март в 10 часа до 26 март до 18 часа, от 20 юли в 10
часа до 28 юли до 18 часа, от 26 ноември в 10 часа до 2 декември до 18 часа, всяка
четна година за Коледните празници от 11.00 часа на първия ден до 19.00 часа на
последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните и Великденските празници
от 11.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден, всяка четна година
на рождения ден на детето, както и 20 дни през лятната ваканция на детето, по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Всеки първи, трети и пети петък от
месеца след края на учебните занимания, с предварително договорен час от родителите, между
бащата и детето да се провеждат онлайн среща и разговор.
Настоящата инстанция счита, че преценено
в конкретния случай съобразно установените по делото от първостепенния съд обстоятелства, въз основа на
събраните доказателства, установена
фактическа обстановка и направените изводи, следва да бъде дадено заместващо съгласие на бащата за издаване на необходимите
документи за пътувания
на детето в чужбина и за пътувания на
детето извън пределите на Р. България, в унисон с разрешението, дадено
с Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е
задължително за съдилищата.
За да може да бъде гарантирано
опазването на най- добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за
поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците
от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е
препоръчително пътуване. При даване от съда на съгласие за продължителен период
от време (какъвто е претендирания седемгодишен период),
интересът на детето не е защитен в достатъчна степен, с оглед възможността за настъпване на промени в обстоятелствата, при
които се дава заместващото съгласие, поради
невъзможността за съобразяване с евентуални промени на обстоятелствата,
непредвидими към настоящия момент. Настоящия съдебен състав счита, че
изследвайки и преценявайки преди всичко интереса на детето,
защитавайки същия в максимална степен, съгласието следва да бъде дадено за
период от пет години, както е приел и първостепенния съд.
Предвид живеенето на бащата във
Великобритания, наличието на роднини на детето във Великобритания и желанията
на бащата (на който е определен режим на лични отношения с детето) да пътуват,
въззивният съд, също както първоинстанционният съд, намира, че е в интерес на С.да
пътува до Обединеното Кралство Великобритания.
Настоящия съдебен състав счита, че в интерес на детето е да пътува и в
държавите членки на Европейския съюз. В случай че бащата незаконно задържи
детето в тези държави в нарушение на определеното от първоинстанционния съд
време на пътуванията (което време няма да наруши режима на отглеждане, учебната
ангажираност и контактите на малолетната с майка й), детето подлежи на
незабавно връщане в Република България по силата на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980
г., тъй като България и посочените държави са страни по Конвенцията.
С оглед гореизложеното, решението в обжалваната му част относно
заместващото съгласие на бащата за пътувания на детето в чужбина и за издаване
на необходимите за това лични документи следва да бъде отменено и съдът да
постанови друго в посочения по-горе смисъл.
Претенциите на страните за разноски са
неоснователни. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение при делата по чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 127а, ал. 2
от СК. Съдебното решение в случая изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното дете, поради което то ползва и двамата
родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №300690/13.12.2019 г. по гр.д. № 31005/2019 г., Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 117 състав, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определения
с решение 07.12.2018 г., постановено по гр.д. № 43381/2017 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 86 състав режим на лични отношения на бащата И.П.М.,
ЕГН **********, с детето С.И.М., ЕГН ********** , като ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: Бащата има право да
вижда и взима детето от 20 март в 10 часа до 26 март до 18 часа, от 20 юли в 10
часа до 28 юли до 18 часа, от 26 ноември в 10 часа до 2 декември до 18 часа,
всяка четна година за Коледните празници от 11.00 часа на първия ден до 19.00
часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните и Великденските
празници от 11.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден, всяка
четна година на рождения ден на детето, както и 20 дни през лятната ваканция на
детето, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. Всеки петък от
месеца между 19 часа и 20 часа майката следва да осигури възможност между бащата и детето да се провеждат онлайн среща и
разговор.
ЗАМЕСТВА съгласието на Е.С.П.,
ЕГН**********, за пътувания и за издаване на необходимите документи за пътувания
на детето в чужбина на детето й С.И.М., ЕГН **********, извън територията на
Република България, в рамките на определените от съда дни за личен контакт на
бащата с детето, във всички държави-членки на Европейския съюз и Обединеното
кралство Великобритания, придружавано от бащата И.П.М., ЕГН **********, за срок
от пет години.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО относно изменение на режима на лични отношения на бащата с детето подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.