Определение по дело №28/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20202300600028
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  36                                               12.02.2020г.                                 гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд                                        въззивен наказателен състав

На  12 февруари                                                                                   2020година

В закрито  заседание  в следния състав:

                                                Председател:  Петранка Жекова

                                                                              Членове:  Калина Пейчева

                                                                                                Николай И.Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВЧНД № 28/2020г.по описа на ОС-Ямбол. За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.243 ал. 7 от НПК. Подадена е жалба от Й.Ж.С., чрез адв.Д.С.  против определение № 973/16.12.2019г. постановено по чнд № 1344/19г.по описа на Районен съд- Ямбол.

 С обжалваното определение е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Ямбол от 8.01.2019г.по ДП  № 89/2019г. по описа на РУ Тунджа - Ямбол.  

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че решаващият съд не е взел предвид заключението на АТЕ относно изводите, че ако водача на лекия автомобил се е движел с около 60км/ч би имал възможност да предотврати ПТП, с което безспорно е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП. На това основание  се иска въззивният съд да  отмени на определението на съда и да постанови на ново, с което досъдебното производство да се върне на прокуратурата за продължаване на процесуално- следствените действия.

Окръжен съд- Ямбол като се запозна с доводите в жалбата,  обжалваното определение и доказателстнвата по делото приема за установено следното:

Производството е по реда на 243 ал.7 НПК.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока на чл.243 ал.6 НПК, от лице  имащо право и интерес от обжалването, а разгледана по същество същата е  основателна по следните съображения:

ДП е образувано за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, вр.с чл.342, ал.1 от НК, затова че на ******.около 22,40часа на път с.******- с.****, обл.Ямбол при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на Й.Ж.С.  средна телесна повреда.     

От събраните на досъдебното производство доказателства се установява,  че на инкриминираната дата *******. около 22,40часа по междуселищен път ******от с.*********към с.****, обл.Ямбол около средата на платното е вървял  св.Й.С.. Пътният участък е праволинеен, равнинен и неосветен. При същата обстановка в обратната посока се движел лек автомобил *********, рег.№ ********, управляван от св.И.И.. Движението се осъществявало при нощни условия, на осветеността на фаровете. Лекия автомобил се разминал с насрещен автомобил на къси светлини, със скорост около 84 км/ч. В един момент св.И.възприема пешеходеца, разположен по средата на платното за движение , движейки се в този момент от ляво -на дясно, спрямо посоката му на движение. С цел да избегне сблъсъка предприел аварийно спиране и завъртане на волана наляво, с цел да го заобиколи.  В предвид скоростта на движение, времето за реакция и отстоянието е настъпил сблъсък между автомобила и пешеходеца. За автомобила ударът е фронтален, обособен в крайните му десни състави, а за пешеходеца е преобладаващо страничен отдясно. При инициалния контакт, тялото на пешеходеца се е придвижило на предния капак, контактувало е с челното стъкло, прохлузило се е по десните странични състави на автомобила е паднало на настилката. Св.И.спрял незабавно автомобила и когато установил състоянието на пешеходеца незабавно се обадил на тел.112. На място пристигнал медицински екип и с линейка св.С. бил откаран на лечение в МБАЛ "Св.Пантелеймон"-Ямбол.

От заключението на назначената по ДП автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М.М.е видно, че св.И.е управлявал автомобила непосредствено сблъсъка с около 84км/ч. В 4е посочено, че  "инженерно техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил ****е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е осъществил движение със скорост до 60 км/ч. В конкретния пътен участък няма знакова уредба , която да ограничава скоростта  на движение." Според вещото лице присъствието на пешеходец на платното за движение в нощни условия, на между селищен път се явява като "внезапна поява" за водача на лекия автомобил. В заключение се сочи, че водачът на лекия автомобил е бил поставен в невъзможност да предотврати сблъсъка, независимо от предприетите от него спасителни мерки.

От заключението на съдебномедицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р С.е видно, че на Й.С. са причинени следните увреждания: Счупване телата на двата пищяла на левия крак, в техните горни трети, което е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник, за срок от 4-5 месеца и счупване на горния край на малкия пищял на десния крак, което е довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник , за срок от 1,5-2 месеца. Установена е и контузия на главата и контузия на лявата ръка, с наличие на контузна рана, които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.     

  С оглед на изложената фактическа обстановка е прието от прокурора и от първоинстанционния съд, че единствена вина ПТП има пострадалия пешеходец, тъй като се е движел през нощта, на междуселски път,  по средата на платното. Наличието на пешеходец при тези условия е прието, че е "внезапна поява" и че водача на лекия автомобил няма никакви задължения да съобрази движението си с останалите участници в същото.

Въззивният съд намира изводите за липса на вина у водача на лекия автомобил за процесното ПТП за необосновани, незаконосъобразни и в противоречие с трайната съдебна практика. Правната доктрина и съдебната практика еднозначно приема, че за приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативно наличие на няколко предпоставки: 1.деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати вредните последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом сам се е поставил в невъзможност да  предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, защото макар ударът да е бил непредотвратим за подсъдимия, тъй като избраната от него скорост от 84 км/ч. не му е позволявала да спре в зоната, осветена от фаровете на автомобила. Такава възможност при конкретните пътни условия обаче той е имал ако се е движел със скорост до 60км/ч. Този извод се извежда отговора на втора задача на автотехническата експертиза, в която се сочи, че скоростта на лек автомобил ****, при която водачът имайки възможност на светлините на фаровете да възприеме наличието на пешеходец на плътното за движение и да реагира безаварийно за спиране, без да осъществи контакт с пешеходеца е до 60км/ч. , т.е. това е максимално допустимата съобразена скорост с разстоянието на видимост през нощта, на неосветен пътен участък и при осветеност на късите светлини. Избраната от св.И.скорост от 84 км/ч далеч не съответства на максимално допустимата съобразена скорост и избирайки този режим на движение водача сам се е поставил в това положение да не може да спре и да избегне сблъсъка с движещия се неправилно пешеходец.

По изложените съображения въззивната инстанция в настоящия съдебен състав намира обжалваното определение и постановлението за прекратяване за неправилни, тъй като същите са позовани единствено на изводите на автотехническата експертиза, която е вътрешно противоречива и  съдържа правни изводи, които са от правомощието на прокурора и съда.  Органите на досъдебното производство следва да извършат преценка дали следва да назначат повторна автотехническа експертиза с оглед наличните противоречия в първоначалната такава или да кредитират същата единствено в частта, в която вещото лице е отговорило на поставените задачи включени в неговите правомощия.         

  В предвид горното съдът намира жалбата на Й.С. за основателна, поради което  следва да се отмени процесното определение на районния съд  и постановлението на прокурора, като делото да се върне на прокурора за изпълнение на дадените указания.  

В предвид горното и на осн.чл.243 ал.7 НПК, Ямболският окръжен съд

 

                         О  П  Р  Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОТМЕНЯ  определение № № 973/16.12.2019г. постановено по чнд № 1344/19г.по описа на Районен съд- Ямбол, като вместо това,

 

                         О  П  Р  Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателното производство на ЯРП от от 8.01.2019г.по ДП  № 89/2019г. по описа на РУ Тунджа - Ямбол и връща делото на прокурора за изпълнение на дадените указания по прилагането на закона.  

Определението е окончателно .

 

 

                        Председател:                           Членове:1.                2.