№ 9
гр. Г.Т., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно
наказателно дело № 20213220200262 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производството е по жалба от ИВ. ИВ. П. ЕГН ********** от с.
П., общ. Г.Т., ул.“П.“ №43 чрез пълномощник адв. Д. Ч. с адрес за
призоваване гр. Г.Т., ул. „В. А.“ № 8 срещу наказателно постановление №
21-0265-000639 / 10.12.2021г. на Началника на РУ Г.Т. в частта, в която за
извършено нарушение на чл.140,ал1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба ” в размер на 200, 00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175,ал.3 от ЗДвП.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН. Твърди се, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, поради което не подлежи на санкция .
Представителят на въззиваемата по жалбата страна оспорва основателността
на жалбата.
Жалбата е подадена в законовоустановения седемдневен срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 9.07.2021г. срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата, при извършена
1
проверка, управлявал в с. П., общ. Г.Т. т.а.“Мерцедес С 208 Д“ с рег.№ ****
собственост на С.Т.А. ЕГН **********, което не е регистрирано по
надлежния ред-МПС е със служебно прекратена регистрация от 16.06.2021г.
По случая е било образувано досъдебно производство №117/21г. по описа на
РУ Г.Т. за извършено престъпление по чл.345,ал.2 от НК.
С постановление от 9.12.2021г. Районна прокуратура прекратила
наказателното производство, поради несъставомерност на деянието от
субективна страна, като е преценено че деянието евентуално съставлява
административно нарушение по ЗДвП. Материалите са изпратени на РУ Г.Т.
за преценка дали е извършено евентуално административно нарушение.
На основание посочените материали наказващия орган издал процесното
наказателно постановление, като преценил, че с деянието било извършено
административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175,ал.3 от
с.з. жалбоподателят бил санкциониран.
От материалите по извършеното разследване по цитираното досъдебно
производство било установено по безспорен и категоричен начин, че
провереният автомобил е собственост на С.Т.А., която закупила автомобила
с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на
16.04.2021г. На същата дата в системата „АИС“ КАТ посоченият договор бил
регистриран с новия собственик. На 18.06.2021г. регистрацията на процесния
автомобил била прекратена на осн. чл.143,ал.15 от ЗДвП. Длъжностното лице
не е уведомило, поради липса на задължение по закон, собственика на
автомобила за прекратената регистрация. На 12.07.2021г., след като било
образувано на 10.07.2021г. срещу жалбоподателя посоченото досъдебно
производство, промяната на регистрацията била извършена от собственика С.
Т. А.. Пререгистрацията била предприета незабавно, тъй като датата на която
бил установен жалбоподателя да управлява автомобила била неработен ден-
събота, като регистрацията била извършена в първия работен ден-понеделник
и МПС било регистрирано с рег.№ ****.
Видно от приложената по делото справка от сектор КАТ собственикът на
автомобила С. Т. А. била санкционирана за извършено нарушение на
чл.145,ал.2 от ЗДвП с влязъл в сила административен акт.
Същевременно, управлявайки автомобила на 9.07.2021г., жалбоподателят
притежавал валидно издадено свидетелство за регистрация на МПС, МПС е
2
било с поставени регистрационни табели. Не са били налице никакви
предпоставки, от които жалбоподателят би могъл да възприеме, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация и по този начин да
осъществи неправомерно виновно поведение.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
От приложените по делото доказателства се установява по безспорен начин,
че жалбоподателят не е извършил деянието умишлено или непредпазливо. В
случая жалбоподателят е управлявал автомобила, собственост на трето лице,
поради това нито е могъл да знае или да предполага, че собственикът не е
регистрирал автомобила по надлежния ред. Освен това съгласно чл.4,ал.1 от
наредба № I-45 от 24.03.2000г., издадена от министъра на вътрешните работи
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистриране на пътни превозни средства
собственикът е длъжен да предостави лично превозното средство и
необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация,
промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията в съответния
сектор на пътната полиция. В случая собственикът на процесното МПС С. Т.
А. е била санкционирана за извършено нарушение на чл.145,ал.2 от ЗДвП
Предвид тези обстоятелства съдът приема, че установеното нарушение от
наказващия орган е извършено при липсата на вина у жалбоподателя при
двете й форми: умисъл и непредпазливост.
С наказателното постановление е санкционирано лице за нарушение, което
не е извършено виновно. Това обстоятелство обуславя незаконосъобразността
на атакуваното с жалбата наказателно постановление и неговата отмяна.
Като не е съобразил тези обстоятелства наказващият орган е постановил
незаконосъобразно постановление, което подлежи на отмяна.
Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски в размер на 400,
00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от
3
ЗАНН /редакция ДВ бр.94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата на чл.143,ал.1 от
АПК е предвидено когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт. Предвид изложеното искането за
присъждане на разноски по делото е основателно.
Като съобрази тези обстоятелства и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 21-0265-000639 / 10.12.2021г. на
Началника на РУ Г.Т. в частта, в която за извършено нарушение на
чл.140,ал1 от ЗДвП, на ИВ. ИВ. П. ЕГН ********** от с. П., общ. Г.Т.,
ул.“П.“ №43, е наложено административно наказание “глоба ” в размер на
200, 00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
осн. чл.175,ал.3 от ЗДвП.
В останалата част, в която е наложено административно наказание глоба в
размер на 10,00 лв. на осн. чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП, наказателното
постановление е влязло в законна сила, поради необжалването му в тази част.
Осъжда ОД на МВР гр. Д. да заплати на ИВ. ИВ. П. ЕГН **********
сумата от 400, 00 лв. сторени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д.
в четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4