Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 335 Година
2018, 24.10 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…….…………..…..…..…
граждански състав .………………………
На двадесет и осми септември ..……....….........…
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Р. Калиманова
Членове: ……………….…………………
Съдебни
заседатели: ..……………..………………….
Секретар ………………… Жанета Граматикова ......…..………………..……………….…..……
Прокурор ………………………………………………….………..………..…………………………..
като разгледа докладваното от
………...……………. Р. Калиманова ……….……..…………
търговско дело номер …………… 240 ………
по описа за …… 2015....... година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 694 от Търговския закон.
Образувано
е по повод исковите претенции на П.Б.,
гражданин на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес град
София, кв. „Симеоново - север“, ул. „Професор
Александър Милев“ №18 против Н.Ф.Г.,
гражданин на Ирландия, с адрес И., К. К., Д. Х., С.Х.,
Е. със съдебен адрес град Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №10,
ет. 4, офис №10 и „Добринище ски“ ЕАД - в
несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Чайка“ №1
със съдебен адрес град Бургас, ул. „Цар Симеон І-ви“ № 58-60, ет. 1, офис №1 за приемане за установено по отношение на
ответниците, че първият ответник-физическо лице няма вземане от втория
ответник-несъстоятелното дружество в размер на сумата от 5 416 315.29
лева, от която сумата от 4 639 033.18 лева, представляваща вземане от
сключен на 02.02.2011 година между Н.Ф.Г. и „Дара пропъртис“ ЕООД договор
за цесия, по силата на който последното му е прехвърлило свои вземания от
несъстоятелния длъжник в размер общо на 2 371 900 евро, сумата от 364 895.40
лева - законна лихва от падежа - 06.01.2013 година до датата на съдебното
решение - 06.11.2014 година за главница
в размер на 1 955 830 лева и сумата от 412 386.71 лева - законна лихва от
падежа - 04.05.2013 година до датата на съдебното решение - 06.11.2014 година
за главница в размер на 2 683 203.18 лева. Претендират се от ищцовата
страна и направените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответниците по делото - физическото лице и търговското
дружество в несъстоятелност чрез процесуалните си представители оспорват така
предявените против тях искови претенции по основание и размер и молят същите
като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени. Също ангажират
доказателства в подкрепа на направените оспорвания и въведени възражения.
Конституираният
в хода на производството по делото, съобразно чл. 694, ал. 4, изр. 1-во от
Търговския закон синдик на дружеството в несъстоятелност - ответник по делото в
депозирания нарочен писмен акт изразява становище за неоснователност на така
предявените претенции. Не сочи доказателства.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните и
представени по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност, доводите
и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
Както е посочил съдът и в постановеното по делото
определение по чл. 374 от ГПК, препис от което е било изпратено на страните, исковата
претенция, по повод на която е образувано настоящото производство с правно
основание чл. 694, ал. 3 от Търговския закон е предявена от активно
легитимирано за това лице - кредитор, чието възражение против приетото от
синдика вземане на друг кредитор - ответника по делото-физическо лице е
оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Исковата молба е изпратена
по куриер на 18.05.2015 година и съответно постъпила в съда на 20.05.2015
година, а определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от
Търговския закон е обявено в търговския регистър на 11.05.2015 година, т. е.
искът е предявен в преклузивния 7-дневен срок по чл. 694, ал. 1 от Търговския
закон, поради което и е допустим. В тази връзка следва да се отбележи
допълнително, че предпоставките за надлежното упражняване от кредитор на
правото на иск по чл. 694, ал. 3 от Търговския закон, са: да е налице предявено
от кредитор вземане пред синдика, той да се е произнесъл положително по него,
кредиторът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 от Търговския закон
възражение срещу приемането на вземането на друг кредитор, съдът да се е
произнесъл с определение по чл. 692 от цитирания нормативен акт. Съдебната
практика е постоянна, че подадено в срок възражение по чл. 690, ал. 1 от
Търговския закон е положителна процесуална предпоставка за предявяването на
иска по чл. 694 от същия, че пропускането на посочените в закона срокове или
процедура на предявяване и оспорване на вземането преклудира възможността да се
предяви по общия ред иск за предявяване или оспорване на вземането и че без
надлежно да е упражнено правото на възражение по чл. 690, ал. 1 от Търговския
закон, е недопустим иск по чл. 694, ал. 3 от посочения по-горе закон, ищец по
който е кредитор, съответно длъжник, които своевременно са предявили
възраженията си срещу изключено, съответно прието вземане. В конкретния случай,
по горните доводи, всички положителни процесуални предпоставки са налице,
поради което не съществува пречка предявените искове да бъдат разгледани по
същество.
Установява се от събраните по делото
доказателства, а и това не е спорно между страните, че с решение № 352 от 06.11.2014 година, постановено по търговско дело
№293/2014 по описа на Бургаски окръжен съд по отношение на ответника -търговско
дружество е открито производство по несъстоятелност. Същото е вписано във
водения от Агенция по вписванията търговски регистър на 12.11.2014 година по
партидата на търговеца.
В обявения на 17.03.2015 година на основание чл. 689 от
Търговския закон в търговския регистър изготвен от синдика списък на
предявените приети вземания ответникът-физическо лице фигурира с вземане в
размер на 5416315.29 лева с основание на същото сключен договор за цесия от
02.02.2011 година между него и „Дара Пропъртис“ ЕООД, тристранно споразумение
от 04.05.2010 година, тристранно споразумение от 06.01.2011 година, уведомление
за извършена цесия от 20.02.2011 година, писмо-покана до „Добринище ски“ ЕАД и
писмо - отговор от последното. В списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 3
от Търговския закон същият е включен и с такова в неконкретизиран размер с
основание законна лихва върху главница 4639033.18 лева. На 19.03.2015 година в
установения в чл. 690, ал. 1 от Търговския закон срок ищецът е депозирал
писмено възражение против приетото вземане в посочения по-горе размер на
ответника-физическо лице. В резултат на това оспорване е проведено производство
по чл. 690, ал. 2 от Търговския закон, като съдът се е произнесъл по
направените възражения с определение № 574 от 08.05.2015 година по търговско
дело №293/2014 година, обявено на 11.05.2015 година в търговския регистър.
Възраженията /на ищеца и още едно търговско дружество, което няма качеството на
страна в настоящото производство/ против включването в списъка на ответника - физическо
лице като кредитор са счетени за неоснователни, което обстоятелство обосновава
и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване
липсата на качеството кредитор на Н.Ф.Г..
Изтъква на първо
място неавтентичност, недостоверно съдържание и недостоверна дата на документите,
които материализират същото. Поканата от 04.03.2014
година от Н.Ф.Г. до „Добринище ски“ ЕАД, отговора на
покана от 15.03.2014 година от „Добринище ски“ ЕАД до Н.Ф.Г.,
уведомителното писмо към договора за цесия се твърди да са недействителни
документи, съставени от свързани помежду си лица с цел увреда на реалните
кредитори в производството по несъстоятелност. С тях издателите им
злоупотребявали с цел да удостоверят изгодни за себе си факти и да извлекат
финансова облага.
Според ответника,
предявеното от него вземане произтичало от договор за цесия, по силата на който
той като физическо лице придобил от „Дара Пропъртис“ ЕООД такова в размер на
2371900 евро от „Добринище ски“ ЕАД. Този договор бил недействителен и
по-специално същият бил нищожен като лишен от основание. Посочената в него цена
за прехвърленото вземане в размер на 708753 евро, платима съобразно
постигнатите договорености чрез прихващане, никога фактически и реално не била
заплатена по какъвто и да начин. Сочи се, освен това, че договорът за цесия бил
нищожен, тъй като бил без цена, привидно сключен и в противоречие с добрите
нрави и закона.
На следващо място
изтъква, че първото споразумение от 04.05.2010 година било сключено между
„Добринище ски“ ЕАД, „Ахелой Резидънс“ ЕООД и „Дара Пропъртис“ ЕООД. Същото,
видно от самото него, било подписано от една страна за „Ахелой Резидънс“ ЕООД и
„Добринище ски“ ЕАД от Нийл Оливър 0'Райли, свързано
с Н.Ф.Г. лице, а от друга страна за „Дара Пропъртис“ ЕООД
- отново от Н.Ф.Г.. Съгласно това споразумение,
„Добринище ски“ ЕАД дължило на „Дара Пропъртис“ ЕООД връщане на заем. Такъв
заем нямало деклариран във финансовите отчети и не съществувал. Това
споразумение било фиктивно, сключено единствено с цел в настоящото производство
да се претендират недължими суми и да се обогати абсолютно неоснователно едно
лице, което нямало действителни права. Второто тристранно споразумение от
06.01.2011 година отново било сключено между „Добринище ски“ ЕАД, „Ахелой Резидънс“
ЕООД и „Дара Пропъртис“ ЕООД и касаело неустойка в размер на 1000000 евро по
договор за СМР. Такъв договор не бил сключван, тъй като в комплекс „Ахелой
Резидънс“ ЕООД отдавна не се строяло. От това следвал извода, че във всички
писмени съглашения, на които основава правата си, ответникът Н.Ф.Г. взел участие в едно или друго качество и съответно
начин. За периода от 21.10.2011 година до 13.12.2013 година той бил директор на
длъжника „Добринище ски“ ЕАД, ведно с Джоузеф Гален Съливан и като такъв в
състояние, имал възможност и изготвил множество фиктивни договори, някои от
които били представени в настоящото производство. Той, също така, бил съдружник,
респективно акционер, управител, член на СД както в „Добринище ски“ ЕАД, така и
в „Дара пропъртис“ ЕООД и още няколко подробно изброени в исковата молба
търговски дружества. Всички те били свързани едно с друго и играели роля както
в несъстоятелността на „Ахелой Резидънс“ ЕООД, така и в несъстоятелността на
„Добринище ски“ ЕАД.
Както тези дружества,
така и управляващите ги и участващи в тях физически лица били „свързани лица“,
които имали фактическата възможност и мотивация да се договарят във вреда на
останалите реални кредитори в несъстоятелността, както и да подправят и
прикриват документи. Представените от Н.Ф.Г. договори
представлявали поредица именно от фиктивни сделки между свързани лица, целящи
да направят възможно участието му като кредитор в производството по
несъстоятелност.
Ответникът H.Ф.Г. е оспорил така предявените претенции, като в процеса
поддържа твърдение за съществуване на негово вземане от несъстоятелния длъжник
в размер на 2371900.00 евро, произтичащо от сключен договор за цесия на
02.02.2011 година между него и „Дара пропъртис“ ЕООД, по силата на който договор
последното му било прехвърлило свои вземания от „Добринище ски“ АД в този
размер. За сключения договор за цесия длъжникът по цесията „Добринище ски“ ЕАД бил валидно уведомен с писмо, получено от
него на 20.02.2011 година. На 04.03.2014 година той поканил длъжника да му
плати дължимите суми в срок до 30.04.2014 година. С нарочно писмо от 15.03.2014
година дружеството го уведомило, че не оспорва задълженията си, но не е в
състояние да изпълни паричното си задължение към него. Така предявените задължения
били отразени в счетоводните книги на длъжника още от 2010 година.
Счита процесния
договор за цесия валиден - същият съдържал ясно и конкретно посочване както на
прехвърленото с договора вземане и неговия източник, така и на дължимата от
цесионера по договора насрещна престация, а именно заплащане на сума в размер
на прехвърленото вземане. В този смисъл било без значение посочването в
договора, че с дължимата от цесионера цена ще се извърши прихващане с дължима
от цедента сума по друго, възникнало между страните правоотношение, тъй като
това било от значение за определяне от страните начина на погасяване на
задължението, а не за определяне на дължимите престации. Без значение бил факта
дали дължимата от цесионера цена по договора е заплатена или не, тъй като със
сключването на същия, вземането преминало върху цесионера, а дали той е
изпълнил или не задължението си касаело единствено отговорността му към
цедента.
Цедираните вземания, а именно тези на „Дара пропъртис“ ЕООД
към длъжника „Добринище ски“ АД произтичали от тристранно споразумение от
04.05.2010 година за заместване в дълг в размер на 1371900 евро и тристранно
споразумение от 06.01.2011 година за заместване в дълг в размер на 1000000
евро. По силата на първото несъстоятелният длъжник заместил „Ахелой резидънс“ ЕООД
за задълженията му към „Дара пропъртис “ЕООД. Те произтичали от предварителен
договор за строителство и продажба на недвижими имоти от 05.12.2008 година за
сграда „К“ в комплекс „Ахелой бийч резидънс“, анекс №2 от 03.05.2010 година към
този предварителен договор, предварителен договор за строителство и продажба на
недвижими имоти от 05.12.2008 година за сгради L, М и N в комплекс „Ахелой бийч
резидънс“, анекс №3 от 03.05.2010 година към този предварителен договор,
договор за извършване на строителни работи от 05.12.2008 година и анекс №3 от
03.05.2010 година към договор за извършване на строителни работи в сгради L, М
и N в комплекс „Ахелой бийч резидънс“ от 05.12.2008 година. Същите доказвали по
несъмнен начин съществуването на вземането на „Дара пропъртис“ ЕООД към „Ахелой
резидънс“ ЕООД на посоченото правно основание. Всички те били свързани с
основния предмет на дейност на „Ахелой резидънс“ ЕООД, който е строителството и
продажба на недвижими имоти.
Заместването по
тристранните споразумения на „Ахелой резидънс“ ЕООД съставлявало истинско
поемане на дълг. В тази хипотеза едно трето лице, което в случая било
„Добринище ски“ ЕАД - нов длъжник, замествало досегашния, който се освобождавал
от дълга. Кредиторът „Дара пропъртис“ ЕООД загубвал досегашния си длъжник с
придобиването на нов по своя воля. Кредиторът трябвало сам да се лиши от
досегашния си длъжник, защото никакво поемане на дълг не можело да създаде
правни последици за него без съгласието му, без негово участие. В конкретният
случай в подписаните тристранни споразумения участвали както кредиторът „Дара
пропъртис“ ЕООД, така и старият длъжник „Ахелой резидънс“ ЕООД, и новият
„Добринище ски“ ЕАД. Фактическият състав на чл. 102 от ЗЗД бил изпълнен с това
изцяло, от което се налагал извода, че договорът за заместване в дълг е валиден
и действащ. След като кредиторът бил дал съгласието си, нищо не пречело на
действителността на съглашението, с което се уговаряло поемането на чужд дълг.
Изтъква се, че
изложените от ищеца твърдения срещу валидността и действието на тези тристранни
споразумения са неоснователни и неверни. Съгласно правната доктрина,
основанията, поради които трето лице поема чужд дълг можели да бъдат
най-различни, но всички те спадали към вътрешните отношения между длъжника и третото
лице. Те не интересували кредитора. На него по принцип новият длъжник не можел
да противопоставя възражения, черпени от отношенията му със стария длъжник;
заместващият длъжник можел да прави на кредитора само възражения, които
произтичали от дълга. С оглед на това следвало, че поемането на дълг било
абстрактна сделка. Тя била откъсната от основанието, с оглед на което новият
длъжник бил поел дълга на стария. Затова тя била действителна и когато липсвало
основание в отношенията между новия и стария длъжник. Поради това именно,
основанието на такава сделка било без правно значение за кредитора или отнесено
към случая това означавало, че било без правно значение изложеното от ищеца за
наличието или липсата на договора за заем.
Задължението на
„Добринище ски“ ЕАД към „Дара пропъртис“ ЕООД по второто тристранно
споразумение от 06.01.2011 година произтичало от заместване в дълг на третата
страна по него, представляващ неустойка по предварителен договор за
строителство и продажба на недвижими имоти от 05.12.2008 година и анекси към
него - 500000 евро, както и по договор за извършване на строителни работи от
05.12.2008 година и анекси към него - 500000 евро. За него поради правната му
природа следвало да се отнесат същите доводи и съображения както по отношение
на първото.
Изтъква се от
ответника, че направеното от ищеца оспорване на посочените от него
доказателства било недопустимо и неоснователно. Всички представени от кредитора
документи - договори, тристранни споразумения, покани, потвърждения,
допълнителни споразумения предварителни договори, анекси, протоколи, платежни и
други били истински - автентични и верни. Счита оспорването за недопустимо, тъй
като фигуриращите в оспорените от ищеца документи дати били достоверни по
отношение на него. Това било така, тъй като той не бил трето лице по смисъла на
чл. 181, ал. 1 от ГПК - макар и да не бил участвал в съставянето на документа,
той не черпел права от някой от издателите му и не можел да бъде увреден от
неговото антидатиране.
Оспорената покана
от 04.03.2014 година на Н.Ф.Г.
до „Добринище ски“ ЕАД, отговор на покана от 15.03.2014 година и уведомително
писмо към договора за цесия също били действителни, автентични и верни. Освен
това се изтъкват доводи за неоснователност на твърдението, че същите били
съставени между свързани лица, както и такива за недопустимост на самото оспорване поради липса на правен интерес за излагане
на твърдения, факти и обстоятелства, за „свързани лица“ по смисъла на закона в
тази фаза от производството по несъстоятелност.
Според него, при
преценка основателността на оспорени вземания и аргументите на възразилите
кредитори винаги следвало да се държи сметка за правния интерес като основно
условие за допустимост в процеса. Правен интерес за изследване на свързаност на
лица в производството по несъстоятелност имало единствено при разглеждане на
исковете по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от Търговския закон. При тях един от
елементите на изследване бил свързаност на лицата, между които евентуално са
извършвани атакуваните сделки. В конкретния случай за възразилите кредитори
липсвал правен интерес от аргументи в тази насока, тъй като те не били
предявили искове по чл. 645, чл. 646 и чл.647 от Търговския закон. Поради това именно излагането на факти и обстоятелства за
свързаност на лица било без правен интерес, като такова недопустимо и не следвало
да бъде разглеждано.
Освен това, така
посочените от ищеца лица не били „свързани лица“ по смисъла на нито една от
регламентираните в § 1 от ДР на Търговския закон хипотези и по изложените от него
доводи. Дори и хипотетично, обаче да се приемело, че лицата са свързани по
смисъла на цитирания по-горе нормативен акт, извод за симулативност на сделката
за цесия не можел да бъде направен.
Ответникът счита
за валиден, действителен, сключен в предвидената от закона писмена форма и
пораждащ пълни права между страните по него и договора за цесия от 02.02.2011
година. Същият не бил нищожен поради липса на цена. Цена в него била посочена,
а плащането било извършено съгласно предвидените в закона начини. Плащането на
цесията било факт, абсолютно неотносим в настоящото производство. Плащането на
цена по договор за цесия или неплащането и можело да породи единствено
облигационни претенции от цедента към цесионера, но това по никакъв начин не
влияело върху действителността на договора за цесията, още по-малко не го правело
нищожен. Изложеното възражение за неговата нищожност като привиден и поради
противоречие със закона е счетено неоснователно. Единственото условие, което
предвиждала разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД било съобщението до длъжника
да изхожда от цедента - от предишния кредитор. В конкретният случай за
сключения договор за цесия, длъжникът по цесията „Добринище ски“ ЕАД бил
уведомен писмено за новия си кредитор с писмо от стария си кредитор.
Ответникът
„Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност също е депозирал в съответствие с
предоставената му от закона възможност за това отговор на исковата молба. В
същия е изразил становище за неоснователност и недоказаност на предявения
установителен иск, като е направил искане като такъв същия да бъде отхвърлен.
Също сочи, че вземането на ответника произтичало от договор за цесия, сключен
на 02.02.2011 година между него и „Дара пропъртис“ ЕООД, по силата на който
последното му прехвърлило вземанията си в размер общо на 2371900 евро. За този
договор „Добринище ски“ ЕАД било уведомено за новия си кредитор с писмо
получено на 20.02.2011 година. На 04.03.2014 година то получило писмена покана
за заплащане на дължимите суми. На 15.03.2014 година уведомил кредитора си, че
не е в състояние да изпълни паричното си задължение към него. Така предявените
задължения били отразени в неговото счетоводство.
Този ответник
също е посочил, че вземанията на „Дара пропъртис“ ЕООД към него произтичали от
двете обсъдени по-горе тристранни споразумения, сключени между него, „Ахелой
резидънс“ ЕООД и „Дара пропъртис“ ЕООД. По силата на същите той заместил
длъжника „Ахелой резидънс“ ЕООД в задълженията му към „Дара пропъртис“ ЕООД в
размер на 1371900 евро. Последните от своя страна произтичали от предварителни
договори за строителство и продажба на недвижими имоти в комплекс „Ахелой бийч
резидънс“ и анекси към тях, както и от договор за извършване на строителни
работи в същия комплекс и анекс към него. „Дара пропъртис“ ЕООД извършило
реални плащания по горепосочените предварителни договори и договор за СМР и
анексите към тях, като общия размер на платените от него към „Ахелой резидънс“ ЕООД
суми по тях възлизал на сумата от 4800000 евро. Поради настъпилата световна
икономическа криза проектът на „Ахелой резидънс“ ЕООД останал нереализиран,
поради което се наложило прекратяване на договорите и връщане на получени суми
заедно с договорена неустойка.
Заместването в
дълг на третата страна по тристранните споразумения с правно основание чл. 102
от ЗЗД било абстрактна сделка, т. е. валидността на сделката /поемането на
дълга/ не зависело от основание /причината/ за сключването и. Поради това
липсата, наличието и точното съдържание на причината за сключването на сделката
било без правно значение за нейната валидност, поради което и поддържаното от
ищеца за наличието или липсата на договора за заем било без правно значение.
Дружеството-ответник
е изложило абсолютно идентични аргументи като тези на ответника-физическо лице
относно направеното от ищеца оспорване валидността, действителността,
съдържанието и автентичността на представените частни документи като
неавтентични, с недостоверно съдържание и дата, като подправени и неверни,
включително досежно неговата недопустимост и неоснователност. Напълно идентично
становище е изразено и по отношение на въведените твърдения относно наличието
на свързаност между посочените от ищеца лица както за тяхната недопустимост,
така и за тяхната неоснователност.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
02.02.2011 година между „Дара пропъртис“ ЕООД със седалище град София и адрес
на управление бул. „Мария Луиза“ №9-11, представлявано от управителя Ноел Фланън Глин
и Н.Ф.Г. е бил сключен договор за цесия, по силата на
който търговското дружество е прехвърлило на физическото лице възмездно
вземането си от „Добринище ски“ АД със седалище град Поморие и адрес на
управление ул. „Княз Борис І-ви“ №219, възникнало и придобито, съставляващо
правото на цедента - едноличното дружество с ограничена отговорност да получи
от акционерното сумата от 2 371 900 евро, което право е възникнало на
основание тристранно споразумение от дата 04.05.2011 година /1 371 900 евро/ и
тристранно споразумение от дата 06.01.2011 година /1 000 000 евро/. Прехвърленото
вземане в общ размер на 2371900 евро се цедира на цесионера ведно с
принадлежностите му - разноски, лихви, лихви за забава и т. н., съобразно
посоченото в чл. 2, ал. 1. Цесионерът е придобил вземането в посочения по-горе
размер срещу заплащане от негова страна на продажна цена от 708 753 евро,
платима чрез прихващане на задължението, което цедентът има към цесионера
съгласно споразумение за заместване в дълг от 17.12.2008 година; след така
осъщественото прихващане, задължението на „Дара пропъртис“
ЕООД към Н.Г. остава в размер на 249 060 евро.
Съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. Правната
теория и съдебната практика приемат, че тази забрана е относителна, тъй като
целта на закона е да предотврати съчетаване на две качества в едно лице, но не
и да го забрани. Това произтича от основното правило на представителството -
защитата на интересите на представлявания, защото представителят, когато
действа като представител и като страна по договора, може да увреди интересите
на представлявания в свой интерес. Необходимо е също така и в тази връзка да се
отбележи, че чл.
38, ал. 1 ЗЗД в хипотезата на предл. 1-во е приложима и в случаите, когато
управителят на търговското дружество сключва договор от негово име със самия себе
си в качеството си на физическо лице. Това е така, тъй като правоотношението
между търговското дружество с ограничена отговорност и неговия управител
възниква по силата на овластяване - с договор за възлагане на управлението /чл.
141, ал. 7 от
Търговския закон/, който се сключва след решение на Общото събрание и се
урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. Независимо, че представителната
му власт не възниква нито от разпоредба на закона, нито чрез упълномощаване
/чл. 36 от ЗЗД/,
вътрешните отношения между дружеството и него като физическо лице са отношения
между представляван и представител, доколкото управителят действа от името и за
сметка на дружеството, като придобива права и поема задължения, възникващи
направо за последното, както е в случаите при пълномощие, съгласно разпоредбата
на чл.
292, ал. 1 от ЗЗД. Сключвайки с представляваното от него дружество
облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези
отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско-правен субект,
воден от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите
граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
да договаря в лично качество с представляваното от него лице /така и в решение
№217 от 10.03.2017 година по търг. дело №2296/2015 година на ВКС, І т.о,
решение №14 от 27.01.2017 година по търг. дело №1453/2014 година на ВКС, ІІ
т.о./. В конкретния случай, при съобразяване на посоченото по-горе, е
безспорно, че ответникът Н.Ф.Г. е сключил процесния договор за цесия, на който основава правата си на
02.02.2011 година, като от името на управляваното и представлявано от него търговско
дружество „Дара пропъртис“ ЕООД е прехвърлил на себе си вземането на същото от
„Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност. Тази сделка е извършена в нарушение на
забраната на чл.
38, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, което води до нейната нищожност, поради
противоречие със закона /чл.
26, ал. 1 пр. 1-во ЗЗД/. Липсата на валиден договор, от който ответникът
черпи правата си налага извода за липса на вземане от негова страна от
несъстоятелния длъжник, а това от своя страна сочи на това, че същият няма
качеството на кредитор, доколкото установяването на последното предпоставя
установяване на вземане против несъстоятелния длъжник.
Във връзка с така посоченото по-горе относно
констатираната нищожност на договора е необходимо да се посочи, че съобразно
постановеното в т. 1 но ТР №1 от 09.12.2013 година на ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес, тази му дейност не може да
бъде обусловена от волята на страните, т. е. императивната правна норма,
каквато е тази на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД следва да се приложи и съобрази от него
при постановяване на решението по спора /в тази насока е и посоченото в определение №25 от 23.01.2018 година на ВКС по търг. дело № 1897/2017 година,
I т. о./. В конкретния случай, освен това,
следва да се приеме, че са налице и изтъкнати доводи от страна на ищеца. С
исковата молба са въведени от него твърдения за нищожност на договора за цесия
на няколко основания, включително и поради противоречие със закона.
Действително, изложението в тази насока е в известен смисъл повествователно, включително
след дадените му от съда в тази насока с доклада по чл. 374 от ГПК указания, но
в хода на процеса, при уточняване на твърденията и излагане на фактическите
твърдения в две нарочни писмени молби, преписи от които са връчени на ответната
страна и съответно и е била дадена възможност да вземе становище по изложеното
във всяка една от тях е пояснено, че всички документи, в които се включва и процесния договор Н.Ф.Г. е
„подписвал сам със себе си“ /лист 844, лист 1028, стр. 2-ра на същия/. От това
твърдение наистина не е изведена последицата, която приложимата правна норма
свързва с него, но задължение на страната да е изложи само фактите, а на съда
да даде правната квалификация и приложи указаното с приложимата, следваща от
дадената квалификация правна норма.
Наред с това трябва да се
отбележи и вземе предвид, включително по горните доводи и това, че е въведено и
поддържано и твърдение, че процесният договор за цесия „е без основание“, т. е.
нищожен поради липса на основание. Цесията е способ за
прехвърляне на субективни права по силата на който настъпва промяна в субектите
на облигационното правоотношение, доколкото кредитор по вземането става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Цесионният договор е
консенсуален и комутативен, поради което страните по него следва да постигнат
съгласие относно съществените белези на конкретното вземане - правоотношението,
от което е възникнало и неговия размер или начина на определянето му. Това
следва както от характера на договора за цесия като каузална сделка, условие за
чиято действителност е наличието на основание, изразяващо се в уговорените с
него насрещни престации, още и обстоятелството, че той по необходимост
предполага съществуването на вземане, произтичащо от друго правоотношение между
цедента и длъжника. В доктрината и съдебната практика се приема, че независимо
от различните основания за сключване на цесионния договор, определеността,
съответно определяемостта на съдържанието на уговорените насрещни престации е
предпоставка за действителността на договора за цесия. Разглежданият договор е
двустранен - права и задължения по него възникват и за двете страни, поради
което неговата действителност е обусловена от съгласието на страните,
включително и относно съдържанието на насрещната престация, дължима от
цесионера срещу прехвърленото му вземане. Липсата на насрещна престация,
намираща се в конекситетна връзка с дължимата от цедента такава /прехвърленото
вземане/, обуславя нищожност на договора поради липсата на основание, разбирано
като непосредствената икономическа цел, която всяка от страните по един
двустранен договор преследва със сключването му. В случая, макар в клаузата на чл.
3, ал. 1 от цесионния договор да е уговорена дължима от цесионера цена - 708
753 евро, основанието на договора не е да се придобие едно право /прехвърленото
вземане/ срещу поемане на задължение за имуществена престация /заплащане на
уговорената цена/. Действителното основание на цесионния договор е обективирано
в клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, според която цената на прехвърленото
вземане се счита платена чрез прихващане на вземането в размер на 708 753 евро,
което цедентът има към цесионера, произтичащо от сключено между тях споразумение
за заместване в дълг от 17.12.2008 година. Така се иска да бъде погасено
задължението на цедента към цесионера по споменатия договор. Затова, липсата на
валидно възникнало и съществуващо към датата на цесионния договор насрещно
вземане на цесионера към цедента, произтичащо от посочения в чл. 3, ал. 2
договор за заместване в дълг и годно да бъде погасено с прехвърленото вземане,
обуславя нищожност на цесионния договор поради липса на основание, по смисъла
на чл.
26, ал. 2-ра, предл. 4-то от ЗЗД - насрещна престация като причина за
имуществено разместване. Този договор е представен /лист 649 от кориците на
делото/, като видно от неговото съдържание, той отново носи подписите на
ответника Н.Ф.Г. лично и като управител и представляващ
търговското дружество „Дара пропъртис“ ЕООД, от което по вече изложените
по-горе доводи може да се заключи, че не е доказано негово вземане от „Дара
пропъртис“ ЕООД, което да е погасено частично с прехвърленото му с цесионния
договор вземане на последното към „Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност. Тук,
разбира се, тъй като е от съществено значение, трябва да се спомене и това, че според
клаузите на споразумението от 17.12.2008 година, дългът на „Дара пропътрис“
ЕООД към „София хилс“ ООД е в размер на 800 000 евро, а към Н.Ф.Г.
в размер на 4 000 000 евро. Липсват данни и твърдения този дълг да е
бил погасен до размера на 3 042 187 евро /сумата е получена като
разлика между 4 милиона евро и сумите по процесния договор за цесия в размер на
продажната цена от 708 753 евро и посочения като оставащ дълг в размер на
сумата от 249 060 евро/, след като съобразно записаното в чл. 3, ал. 2 след
извършените действия „Дара пропъртис“ ЕООД остава задължено към Н.Ф.Г. по споразумението от 17.12.2008 година само със
сумата от 249 060 евро. Тези разминавания не позволяват да се установи по
категоричен и несъмнен начин сключен договор за заместване в дълг, от който
произтича вземане на ответника Н.Ф.Г. от „Дара пропъртис“ ЕООД, което да се погаси частично с
прехвърленото му с цесионния договор вземане на едноличното дружество към
„Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност. В този смисъл и поради това не се установява
съществуването на валидно възникнало и най-вече съществуващо към датата на
цесионния договор насрещно вземане на цесионера към цедента, произтичащо от
посоченото в чл. 3, ал. 2 споразумение за заместване в дълг. Като нищожен
поради липса на основание договорът за цесия от 02.02.2011 година не е породил
транслативно действие по отношение на процесното вземане и не легитимира ответника-физическо
лице като негов носител, респективно като кредитор на несъстоятелния длъжник /в
този смисъл и посоченото в определение № 937 от 13.12.2016 година на ВКС по търг. дело
№ 1525/2016 година, I т. о., определение № 461 от 11.07.2018 година на ВКС по търг.
дело № 486/2018 година, II т. о./.
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че
предявените и поддържани искови претенции са основателни, поради което и като
такива същите следва изцяло да бъдат уважени. Останалите наведени от ищеца в
исковата му молба доводи поради тяхната ирелевантност не следва да бъдат
обсъждани от съда.
В съответствие с изхода на делото, направеното с исковата
молба искане в тази насока и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски в
размер на 711.16 лева, в която сума се включват съответната част от възложените
в нейна тежест депозити за възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото
експертизи /700 лева/ и такси за снабдяване с преписи от книжа /11.16 лева/. Не
следва да бъде присъждано възнаграждение на ангажирания един адвокат, тъй като
видно от представеното по делото пълномощно /лист 104 от същото/, няма данни
такова изобщо да е било договаряно, още по-малко да е платено, а приложимата
норма на ГПК изисква, за да бъдат възложени в тежест на другата страна,
разноските да са реално направени. Тъй като в съответствие с чл. 694 ал. 2 от
Търговския закон държавна такса по исковете не е била събрана предварително, а същите
са уважени, с настоящия съдебен акт ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Бургаския окръжен съд такава в размер на сумата от 216 652.61
лева върху заявения размер на предявените искове, както и сумата от 5 лева за
служебното издаване на изпълнителен лист /в този смисъл и насока посоченото в определение
№
113 от 01.03.2017 година на ВКС по частно търговско дело № 2203/2016 г., II т.
о./.
Ето
защо, по изложените съображения и на основание чл. 694 от Търговския закон,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на П.Б., гражданин на Ирландия чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес
град София, кв. „Симеоново - север“, ул. „Професор
Александър Милев“ №18, че ответникът Н.Ф.Г., гражданин на Ирландия, с адрес И., К. К., Д. Х., С.
Х., Е. със съдебен адрес град Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №10, ет. 4, офис №10, няма
вземане от втория ответник „Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище
град Поморие и адрес на управление ул. „Чайка“ №1 със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Цар Симеон І-ви“ №
58-60, ет. 1, офис №1 в размер на сумата от 5 416
315.29 /пет милиона четиристотин и шестнадесет хиляди триста и петнадесет лева
и двадесет и девет стотинки/ лв., от която сумата от 4 639 033.18 /четири
милиона шестстотин тридесет и девет хиляди тридесет и три лева и осемнадесет
стотинки/ лв., представляваща вземане от сключен на 02.02.2011
година между Н.Ф.Г. и „Дара пропъртис“
ЕООД договор за цесия, по силата на който последното му е прехвърлило свои
вземания от несъстоятелния длъжник в размер общо на 2 371 900 евро, сумата
от 364 895.40 /триста шестдесет и четири хиляди осемстотин деветдесет и пет лева
и четиридесет стотинки/ лв. - законна лихва от падежа - 06.01.2013 година до
датата на съдебното решение - 06.11.2014
година за главница в размер на 1 955 830 лева и сумата от 412 386.71 /четиристотин
и дванадесет хиляди триста осемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/
лв. - законна лихва от падежа - 04.05.2013 година до датата на съдебното
решение - 06.11.2014 година за главница в размер на 2 683 203.18 лева.
ОСЪЖДА
Н.Ф.Г., гражданин на Ирландия, с адрес И., К. К., Д. Х., С. Х., Е. със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Апостол Карамитев“ №10, ет.
4, офис №10 и „Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност
със седалище град Поморие и адрес на управление ул. „Чайка“ №1 със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Цар Симеон І-ви“ № 58-60, ет. 1, офис №1 да заплатят по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 216 652.61 /двеста и шестнадесет хиляди шестстотин петдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
предявените претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на синдика на
„Добринище ски“ ЕАД - в несъстоятелност със седалище град Поморие и адрес на
управление ул. „Чайка“ №1 Марияна Тонева Банчева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: