Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 21.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното
от съдия
Кородоловска гр. дело № 3794 по описа
за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
ІІ-66-26 от 28.03.2016 г. по
гр.д. № 6412/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав, съдът е
допуснал извършването на съдебна делба на съсобобствен на следните лица Й. Н. А.
/J. N.A./, роден на *** г.
в Република България, притежаваш американски паспорт N *******/11.08.2003 г.,
издаден в Ню Йорк, САЩ, с адрес: САЩ, Ню Йорк, *********; Е.А. /Е.А./, притежаваща
американски паспорт N ********.С адрес: САЩ, Лос Анжелис; Л.А. Б.А.,
притежаваща израелски паспорт N*******/30.03.1989 г., с
адрес Израел, гр. Ерусалим, ул., ********Е.М.М., притежаващ
лична карта *******, издадена от Израел, е адрес Израел, гр. Тел Авив, ул. *********;
С.А.С./S.A.S./, ЕГН **********;
Б.А.С. /В.А.S./, ЕГН **********, Е.Й.Л. /E.I.L./, ЕГН **********,
Е.А.А., ЕГН **********, Н.А. /N.A./, роден на
*** г., притежаващ израелски паспорт N *******/21.05.2004 г.
от Израел, Н.А., притежаващ лична карта
N
******* НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ дворно
място, находящо се в гр. София, ул. Е. Й. N **. представляващ УПИ
VIII - 5 от кв. 13 по плана на гр. София, м. ГГЦ Зона Г - 14, г, площ от 308
кв.м,, при съседи: УПИ I - 4, УПИ VII - 3, УПИ II - 6, ул. Е. Й., заедно с
построената в мястото двуетажна сграда със застроена площ 210,75 кв.м., ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1)за Й. Н. А. /J. N.A./ - 6/24
ид.ч.; 2) за Е.А.
/Е.А./
- 1/24 ид.ч.; 3) за Л.А. Б.А.
- 6/24 ид.ч.; 4) за Е.М.М.
- 1/24 ид.ч.; 5) за С. А.С./S.A.S./ - 1/24
чд.ч.; 6) за Б.А.С.
/В.А.S./
- 1/24 ид.ч.; 7) за Е.Й.Л.
/E.I.L./
- 2/24 ид.ч.; 8) за Е.А.А.
- 2/24 ид.ч.; 9) за Н.А.
/N.A./
-2/24 ид.ч.; 10) за Н.А.
- 2/24 ид.ч., Н.А., Н.А. и Л.А. Б.А., които чред пълномощниците си, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалват с оплаквания за неправилност, постановяването му в противоречие с материални
закон. По-конкретно поддържат, че в производството по делба не е конституиран
един от съделителите – а именно сестрата на ищеца Й.А. – Р.Я., която се е
отказала от наследство през 1984 година, преди възстановяването на имота по реда
на ЗВСВОНИ. Към датата на отказа от наследство имотът не е бил включен в
наследствената маса, поради което отказът от наследство не може да се
разпростре върху актив, който не е в патримониума на наследодателя. Имотите
предмет на ЗВСОНИ се явяват новооткрито наследство към дата на влизането му в
сила. процесният недвижим имот е нейна индивидуална собственост - с влязло в сила решение от 03.05.2011 г. по
гр.д.№ 27495/2006 г. на СРС, І ГО, 34 състав, оставено в сила с решение от
07.06.2012 г. по гр.д.№ 11300/2011 г. на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав съдът е
приел, че процесният апартамент е изплатен със собствени на Р.С.средства,
поради което тя е единствен собственик на имота, чиято делба се иска. Затова
счита, че Р.Я. има качеството на съделител в процесния недвижим имот,
независимо от отказа й от наследство, поради което следва да бъде конституирана
като страна в процеса. Искането й към въззивната инстанция е да отмени
решението на първоинстанционният съд, и отхвърли иска при квалификацията на
чл.34 от ЗС поради неучастие на всички съделители в делбата.
Въззиваеите
страни – Е.М.М. и Е.А., чрез пълномощника си адв.М., считат за правилно решението на
СРС и молят същото да бъде оставено в сила.
Въззиваеите
страни – Б.А.С. и Е.Й.Л.,
чрез пълномощника си адв.С., оспорват въззивната жалба считат за правилно решението на СРС и молят същото да бъде оставено в
сила, като поддържат, че от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, не се установява Р.Я., да е наследник по закон.
Въззиваемата страна Й.А.,
чрез пълномощника си адв.Б., оспорва въззивната жалба. Счита, че правилно СРС е
приел, че наследството е открито пред 1981 г. от бащата на Й.А., който освен него оставя наследници
дъщеря Р.Я. и съпруга, които се отказват от наследството в полза на Й.А.. Съгласно представеното по делото
извлечение от Закона за наследяването на държавата Израел – чл.15, предвижда особен
ред и режим за отказ от наследство в полза на лице, какъвто българският закон
не познава. Има съдебна процедура, по съдебен ред, се обявява лицето, което
кумулира наследствените права в себе си.
Затова Й.А. се явява единствен наследник на баща си съгласно материалното право
по местооткирване на наследството.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV
г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV
г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване
правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
Съгласно чл.3**, ал. 1 от ГПК с решението по допускане на
делба съдът се произнася между кои лица, при какви квоти и за кои имоти ще се
извърши делбата.
Настоящият
въззивен състав намери първоинстанционното решение за валидно, процесуално
допустимо и правилно. Фактическата
обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд - с нотариален акт
за продажба на недвижим имот от 09.08.1917 г., Ф. Б.а С. и Е. Б.а С., в качеството на купувачи възмездно са
придобили недвижим имот - дворно място в гр. София, ул. Е. Й. с пространство от
308 кв.м., ведно с построената в него сграда от 210,75 кв.м.
С
акт за завземане на недвижим имот за държавен с пореден номер по актовите книги
№ 8862 и акт за завземане на недвижим имот за държавен с пореден номер по
актовите книги № 1465 са отчуждени
в полза на държавата по реда на ЗОЕЕПНС и Постановление на МС N 81 притежаваните от А.С. Б. и от М. Й.Л.
притежаваните от тях 2/12 ид.ч. от недвижим имот - сграда на ул. Е. Й.
№ **, ведно с прилежащите й идеални части от дворното място, в което е
построена.
С акт за завземане на
недвижим имот за държавен № 704/11.05.1949
г. са отчуждени в полза на държавата по реда на ЗОЕЕПНС и Постановление на МС №
19
притежаваните от Й. Н.А. и Е. А. 3/4 ид;ч. от недвижим имот - сграда
на ул. Е. Й. N **, ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена.
С акт за завземане на
недвижим имот за държавен N /03/26.08.1949
г. са отчуждени в полза на държавата по реда на ЗОЕЕПНС и Постановление на МС N 85
притежаваните от С. А.А. 1/12 ид.ч. от недвижим имот - сграда
на ул. Й. N **, ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена.
На основание
гореизложеното законосъобразен се явява изводът на СРС, че към 1949 г. съсобственици на
описаните по-горе делбени имоти са били лицата А.С. Б., М. Й.Л., Й. Н. А., Е. А.,
С. А.А.. През 1949 г. от всеки от съсобствениците по реда на
ЗОЕГПНС са одържавени описаните по-горе идеални части от дворното място и
сградата в него, находящо се в гр. София, ул. Е. Й. №
**.
По силата на чл. 1 и чл. 3 от ЗВСОНИ и от момента на
влизане в сила на този закон, т.е. от 25.02.1992 г., на наследниците на А.С.
Б., М. Й.Л., Й. Н. А., Е. А., С. А.А. е възстановена собствеността върху
процесиите имоти, съобразно наследствените им права.
Съгласно чл. 3 от
ЗВСОНИ собствеността върху имотите но чл.1 и 2 се възстановява на лицата, от
които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други
правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се
установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели.
Последното обстоятелство относно отнемане в полза на държавата на процесиите
имоти от техните съсобственици А.С. Б., М. Й.Л., Й. Н. А., Е. А., С. А.А. се
установява по посочените по-горе съображения. С оглед това, делбените имоти се
възстановяват в полза на наследниците на тези лица. На основание чл. 89, ал.2 от Кодекса за международно частно право
наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която
вещта се намира. Предвид това, кръгът на наследници на лицата, от които е
отчужден недвижимия имот следва да се определи от българското законодателство,
респ. - Закона за наследството, независимо дали същите са починали в България
или имат българско гражданство.
От удостоверение за наследници 4662/10.12.1994
г., издадено от Столична община, район Оборище се установява, че А.С. Б.
е починал преди възстановяване на имота през 1983 г., като е оставил за наследници
С.А. С. - съпруга, С. А.С. и Б. А. С. - синове. След смъртга на С.А.С. нейни
наследници се явяват синовете й С. А.С. и Б.А.С.. Предвид това, наследниците по
чл. 5, ал. 1 ЗН в полза на които по реда на чл. 1 и чл. 3 ЗВСОНИ се
възстановяват отчуждените от А.С. Б. 1/12 ид.ч. се явяват синовете му, като
всеки от тях се явява съсобственик с по 1/24 ид.ч. от имота, т.е. С. А.С. и Б. А.
С. - по 1/24 ид.ч. Видно от посоченото удостоверение М. Й.Л. е починала
преди възстановяване на имота през 1971 г., като е оставил за наследник Е. З. –
по баща Е.Й.Л.. Предвид това, наследник по чл. 5, ал. 1 ЗН в полза на който по
реда на чл. 1 и чл. 3 ЗВСОНИ се възстановяват отчуждените от М. Й.Л.
1/12 ид.ч. се явява дъщеря й, т.е. Е. З. - по баща Е.Й.Л.,
която притежава 1/12 ид.ч. от имота. От цитираното удостоверение за наследници 4662/10.12.1994 г., се установява и че Е.
Б.С. - по мъж Е. Й.А., е починала преди възстановяване на имота като
вдовица през 1959 г., като наследници на нея и съпруга й Й. Н. А. са лицата: 1/
по реда на чл. 5, ал. 1 ЗН - В. Й.А. - по мъж М. А. - дъщеря, която след
смъртта й през 1994 г. се наследява от Й. М.
А. - син на В., починал през 2004 г. и оставил за
наследници - Ес А.А., Н. А. и Н.А.; 2/ по реда на чл. 5, ал. 1 Н. Й.А., който
след смъртта му през 1981 г. се наследява от Й. Н. А.; 3/ по право на
заемстване Л.А. Б.А., която наследява починалата преди Е. С. нейна дъщеря Р. А.
С.. Предвид това, наследници в полза на които по реда на чл. 1 и чл. 3 ЗВСОНИ
се възстановяват отчуждените от Е. Й.А. и Й. Н. А. се явят следните лица при
следните квоти: Е.А.А., Н. А. и Н.А. - с 1/12 ид.ч.; Л.А. Б.А. - с 1/4 ид.ч. и Й.
Н. А. - с 1/4 ид.ч. От удостоверението за наследници, че С. С. Б.а - по мъж С.
Й.Л. е починала преди възстановяване на имота през 1981 г., като реда на
чл. 5, ал. 1 ЗН е оставила за наследници децата си - Ж. А.А. и В. А.А..
Ж. А. е съставил на 26.11.2001 г. нотариално завещание
пред нотариус от Щат Калифорния, Окръг Лос Анжелис, с което се е разпоредил с
всичкото си движил и недвижимо имущество в САЩ и извън САЩ в полза на съпругата
си Е.А.. Завещанието е съставено във формата, предвидена по
правото на държавата, в която е съставено по смисъла на чл. 90, ал. 2 КМЧП, поради което
е действително. 1/24 ид.ч. от имота, притежавана от С. Б.а е
възстановена през 1992 г. в полза на наследника й Ж. А., поради което
завещанието му има за предмет и тези притежавани от него идеални части от
делбения имот. По силата на завещателното разпореждане след смъртта му тези
1/24 ид.ч. от имота са придобити от наследника по завещание - Е.А..
В. М. е съставила
през 1998 г. нотариално завещание, с
което се е разпоредила с всичкото си имущество, включително намиращото се извьн
Израел в полза на Е.М.. Завещанието е съставено във формата, предвидена по
правото на държавата, в която е съставено по смисъла на чл. 90, ал. 2 КМЧП, поради което
е действително. По силата н завещанието след смъртта на Е.А.
притежаваните от нея 1/24 ид.ч. от имот са придобити от Е.А..
По горните
съображения законосъобразен и правилен е изводът на първостепенния съд, че
делба на процесния имот следва да бъде допусната между посочените по - горе
лица и при горните квоти.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че в производството по
допускане на делбата следва да бъде конституирана и участва като страна Р.Й.,
доколкото по делото е представено и прието като доказателство – Разпореждане за
наследство, направено пред компетентния орган – районен съд на Тел Авив, видно
от което след отказа от наследство от страна на В. А. и Р.Й., единствен
наследник по закон на Н. А., се явява Й.А..Този отказ изключва окончателно и
завинаги отреклата се от наследство от кръга на наследниците на починалия,
поради което тя не може да бъде призовавана отново към новооткритото
наследство, Това е така на основание чл.90, ал.2 от КМЧП.
В упражнение
на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивният съд е длъжен да потвърди обжалваното решение.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-66-26 от 28.03.2016 г. по гр.д. № 6412/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.