РЕШЕНИЕ
№1675/19.9.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети септември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2946 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Х.А. -
ЕГН ********** против Наказателно Постановление
№ 19-0819-002089 / 21.05.2019г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 -
"Глоба"в размер на 20
лева, на основание чл. 185
от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба” в размер на 50
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка,
като въз.А. твърди, че поради наличието на деца в близост до пътя се е наложило
да натисне два пъти спирачките на автобуса, който е управлявал, като втория път
намиращата се в него кондукторка е залитнала. Тя не
пожелала да получи медицинска помощ до приключване на смяната им.След няколко
дни от завеждащия „ охрана на труда“ въз.А. разбрал, че се води разследване на
трудова злополука, тъй като болките в крака на Д. се увеличили.В жалбата се
навеждат още доводи за това, че актът е бил съставен след изтичане на срока по
чл.34 от ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание въз. А. , редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.
Д. изразява становище, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като акта е съставен след
изтичане на съответните срокове.На следващо място излага доводи, че
пострадалата не е пътник, а кондуктор и
че самата тя не спазила изискванията за безопасност, с които е била
запозната.Адв.Д. счита още, че нарушението не е осъществено от въз.А. от
субективна страна, тъй като правомерно е задействал спирачната система на
автобуса поради наличието на деца в близост до пътното платно.Поради това и
пледира за цялостна отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна,
редовно призована не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.12.2018г.
въз.А. управлявал автобус „Соларис“ с рег. № В
85 38 НХ, собственост на „Градски транспорт“ ЕАД, като се движел по линия №
13.В превозното средство, като кондуктор
на работа била св.Д.Д..Около 18.00ч. автобусът
се движел по бул.“Ген.Колев“ в посока бул.“Сливница“.Св.Д. се намирала в
предната му дясна част.След автобусна спирка „Окръжна болница“ въз.А. двукратно
натиснал спирачката на автобуса, тъй като преценил, че има опасност за
движението.В следствие на това св.Д. загубила равновесие, залитнала, ударила си
главата в прозрачна преграда, а левият й крак се подвил и тя усетила силна
болка. Свидетелката успяла да седне на седалката, като случилото се било видяно
от въз.А..След разговор със св.Д. той продължил по курса си, а тя продължила да
изпълнява служебните си задължения седнала на седалката.Свидетелката не
поискала да бъде отведена до болнично заведение и не потърсила помощ на
тел.112.След приключване на смяната въз.А. оставил пострадалата на спирката на
Катедралата, от където тя с друг автобус се прибрала до дома си.Кракът й
междувременно бил отекъл и изпитвала силна болка.За това на следващият ден св.Д.
отишла на лекар и се установило, че е
получила навяхване и разтягане.Бил й издаден болничен лист за срок от 20
календарни дни, в който било посочено, че причината за нетрудоспособността е
трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО.
На 10.04.2019г. св.Д. подала молба до Началника на КАТ-Варна да й бъде
издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица във връзка с предявяване
на претенция пред застраховател.По повод на тази молба била извършена проверка
от полицейски служители, един от които св.Д.Д..След
направени справки се установило, че посоченото от св.Д. превозно средство е
собственост на „Градски транспорт“ ЕАД и че в деня на инцидента действително е
било управлявано от въз.А..Той и св.Д. дали писмени обяснения за случилото се,
като въззивникът потвърдил, че имало инцидент, но посочил,
че св.Д. не пожелала да й бъде оказана помощ и за това той продължил курса си и
не позвънил на тел.112.
На 18.05.2019г. св.Д. съставил
против въз. А. акт за установяване на нарушение за това, че при превоз на
пътници по време на движение не е осигурил всички условия за безопасното им
превозване, в следствие на което при употреба на спирачки св.Д. като пътник в
автобуса пада и получава контузия, както и
че като участник в ПТП с
пострадали лица не е изпълнил задължението си да уведоми органите на МВР. Действията му били квалифицирани като
нарушения на чл.132 т.2 от ЗДП и по
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП. При личното предявяване на акта, както и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.А.
не направил и не депозирал писмени възражения.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение на 21.05.2019г. било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта .Действията на въз. А. отново
били квалифицирани като такива по чл.132 т.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2
б.“а“ от ЗДП. За първото нарушение на въззивника на основание чл.185 от ЗДП
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20лв., а
за това
по чл.123 ал.1 т. 2 б.“а“ от
ЗДП- на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП-„Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1
месец.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св. Д.Д. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло
като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че
свидетелят е снел писмени обяснения от св.Д. и въз.А., запознал се с
представената медицинска документация и приел, че въззивникът
е допуснал нарушения на ЗДП.Като свидетел бе разпитана и св.Д.Д., чиито показания съдът кредитира отчасти .Тя потвърди,
че е изпълнявала служебните си задължения като кондуктор и заяви, че след
случилото се не е разговаряла изрично с въз.А. , не е изразила желание да й
бъде оказана незабавно медицинска помощ и не е подала сигнал на тел.112 за
състоянието си.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление №
19-0819-002089 / 21.05.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи . Актът е съставен в сроковете, предвидени в
чл.34 от ЗАНН, доколкото извършването на нарушенията и техния автор са станали
известни на наказващия орган едва след подаване на молбата на св.Д..Поради това
съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни.
Съдът намира обаче, че при
издаване на постановлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. От писмените доказателства се установява, че актът е съставен и връчен
на въз. А. на 18.05.2019г., а наказателното постановление е било издадено на 21.05.2019г.Съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, нарушителят в тридневен срок от
подписването му, може да направи и писмени възражения по него.В конкретния
случай, наказателното постановление е било издадено преди изтичане на този
тридневен срок. Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН е императивна и е предвидена
с оглед осигуряване на възможност на нарушителя да упражни правото си на защита
срещу направените в акта констатации, а именно - да оспори установената
фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. В случая обаче
административно- наказващият орган е ограничил правото на защита на въз. А.,
като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Това от своя страна води до
извод, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и обусловя
отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно на това
основание. Независимо от това, съдът намира, че следва да обсъди и
вменените във вина на въз.А. наказания.
Съдът намира, че неправилно
административно-наказващия орган е приел, че с действията си въз. А. е нарушил разпоредбата на чл.132 т.2 от
ЗДП., като е съотнесъл
фактическите констатации към хипотезата на правната норма. Тази законова
разпоредба задължава водач, превозващ пътници, по време на движение да осигури
всички условия за безопасното им превозване.От всички доказателства по делото
се установява, че св.Д. е работела като кондуктор в автобуса, но доколкото
според § 6 т.26 от ДР на ЗДП „ пътник“ е
лице, което се намира във или на превозното средство, но не участва в
управлението му, то съдът намира, че правилно в акта и постановлението е било
прието, че тя е пътник в автобуса.Обстоятелството, че свидетелката е била
инструктирана за безопасност по време на работа не освобождава водача на
превозното средство от задължението му по чл.132 т.2 от ЗДП.Поради това
възраженията на адв.Д. в тази насока са неоснователни.В случая обаче е от
значение причината, поради която въз.А. е употребил спирачки при управлението
на автобуса.От приложените по преписката писмени сведения е видно, че според
въззивника, той е забелязал прибягващи по пътното платно деца и за това е
спрял.Спецификата на управляваното от него превозно средство била такава, че то
при натискане на педала на спирачката по определен начин, спирало рязко.Св.Д. в
показанията си в хода на съдебното следствие потвърждава тези особености на
автобуса, но твърди, че не е видяла да има препятствие или хора на пътя, както и че се е намирала отпред до водача в
дясно.Съдът намира, че показанията на свидетелката в тази им част не могат да
бъдат възприети като категорично и достатъчно доказателство за това, че въз.А.
не е реагирал чрез натискане на спирачката на автобуса с оглед възприета от
него опасност за движението.Той като водач на превозното средство е следвало да
изпълни всички вменени му в ЗДП задължения, включително и тези да бъде
внимателен към пешеходците и намиращите се на или край пътя
деца.Обстоятелството, че св.Д. не е забелязала пешеходци пред автобуса не води
автоматично до извод, че за въз.А. не е била налице обективна причина да
натисне спирачката, доколкото именно той е бил този, което е следвало да спазва
изискванията на ЗДП.В този смисъл съдът намира, че не е доказано с
категоричност, че въз.А. умишлено е нарушил разпоредбата на чл.132 т.4 от
ЗДП.
Второто вменено във вина на въззивника нарушение е такова по чл.123 ал.1
т.2 б.“а“ от ЗДП.Тази норма предвижда, че водача на превозно средство, който е
участник в ПТП, при което са пострадали хора, следва да уведоми компетентната
служба на МВР.Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДП пътно-транспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на превозното средство и е
предизвикало нараняване на хора.От писмените доказателства по делото безспорно
се установя, че св.Д. при рязкото спиране на автобуса е залитнала, завъртяла се
е, ударила си е главата и е получила контузия на левия глезен.В този смисъл
безспорно е доказано, че тя е получила нараняване.Не е доказано обаче, че въз.А.
умишлено не е изпълнил задължението си по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП.За да
направи този извод съдът съобрази, че показанията на св.Д. противоречат на
депозираните от нея в хода на производството писмени сведения.В тях тя е
заявила, че е усетила силна болка и силно парене в глезена , че със сълзи на
очи е успяла да се задържи с ръце и да се върне назад към седалките , за да
седне на тях.В хода на съдебното следствия св.Д. обаче заявява, че е паднала на
пода на автобуса, че е била вдигната от пътничка и че всичко това е било видяно
от въз.А., който въпреки това не спрял и продължил курса си. Съдът не кредитира тези показания на пострадалата,
доколкото същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото.В този
смисъл следва да бъде установено дали
въз.А. е разбрал, че св.Д. е
получила нараняване, за да изпълни задълженията си по ЗДП.След като от
доказателствата по делото не се доказва, че св.Д. е паднала на земята, и след
като самата тя в показанията си сочи , че е не е разговаряла изрично с водача
за изпитаната от нея силна болка, че не е поискала да й бъде оказана медицинска
помощ и че е продължила да изпълнява служебните си задължения, макар и седнала,
то не може да се приеме, че въз.А. е разбрал, че свидетелката по време на
движение е получила нараняване,
респективно че е възникнало ПТП.Поради това съдът намира, че нарушението, вменено във вина на въз. А.
не е доказано от субективна страна, доколкото за да бъде едно деяние
административно нарушение то същото на основание чл.6 ал.1 и ал.2 от ЗАНН
следва да бъде извършено умишлено, респективно виновно.В случая доказателства
за това, че въззивникът е възприел настъпването на
произшествието и въпреки това не е
уведомил органите на МВР, по
делото не са събрани.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното
постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0819-002089 / 21.05.2019г. на Началника
на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
с което на А.Х.А. са наложени
следните административни наказания- по
пункт 1 - "Глоба"в размер на
20 лева, на основание чл. 185 от
ЗДП и по пункт 2 – „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: