№ 1208
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501347 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. Е. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1344/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
14800/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която въззивникът В. П. Е. е осъден да
заплати на Г. Д. Б. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр, сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в периода
2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и №
485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че искът не е доказан по основание и размер, наред с това доказателствата по
делото не установяват наличието на причинно следствена връзка между твърдените да са
претърпени от ищцата вреди и действията на ответника, настоящ въззивник В. Е., липсва и
причинна връзка между твърдените вреди и проведеното производство пред Комисията за
защита от дискриминация. Твърди се в жалбата, че производството пред Комисията за
защита от дискриминация е било инициирано от ищцата и близки до нея служители, които
не са спазвали трудовата дисциплина и са саботирали действията на ищеца, в качеството му
на директор на Дирекция „Морска администрация“ – Варна относно въведените от него
изисквания за стриктно спазване на работното време и за бързо и качествено обработване на
корабните документи с цел избягването на всякакви корупционни практики. Установено е
по делото, че ищцата и няколко нейни колежки и близки приятелки, са били изключително
недисциплинирани, същите са се обединили против ищеца, в каачеството му на директор на
1
Дирекция „Морска администрация“ – Варна като са саботирали дейността му; установено е
също, че ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си задължения,
работела е неефективно, освен това е създвала интриги между служителите и системно е
нарушавала работния процес, като е идвала на работа и си е тръгвала когато пожелае.
Твърди също, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла вреди от
действията на ищеца, признати за дискриминационни с влезлите в сила решения на
Комисията за защита от дискриминация, като неправилно са ценени показанията на
ангажираните от ищцата свидетели и само и единствено върху тях съдът е изградил извода
си за търпени от ищцата неимуществени вреди, при отсъствието на всякакви други
доказателства, вкл. и писмени (напр. медицински документи) в тяхна подкрепа.
Навежда още, че неправилно са игнорирани покзанията на ангажираните от
ответника, настоящ въззивник, свидетели относно поведението на ищцата на работното и
́
място, нейната недисциплинираност и множеството извършени от нея нарушения по време
на работа.
В евентуалност навежда, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен и не съответства на установените
единствено от показанията на ангажираните от ищцата свидетели душевни болки и
страдания, както и на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост, евентуално – за намаляване на размера на
присъденото обезщетение, съразмерно на претърпените вреди.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, въззиваемата – ищца Г. Д. Б. оспорва жалбата, счита решението в
обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът, лично и чрез процесуален представител, поддържа
възивната си жалба, настоява да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Г. Б., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата,у поддържа подадения писмен отговор. Настоява първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с молба от 26.10.2021 год. ищцата Г. Д. Б. от гр. Варна
е навела следните твърдения:
В периода 2005-2019 год. е работила на длъжност „Главен специалист“ в отдел
„Административно наказателна дейност и информационни системи“ в Дирекция „Морска
администрация“ - гр. Варна към ИАМА. В периода 2015 – 2019 год. е била подложена на
дискриминационно и неравноправно третиране на работното си място от страна на
ответника В. П. Е., който в посочения период (2015-2019 год) е изпълнявал длъжността
директор на Дирекция „Морска администрация“- гр. Варна.
С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 г.на Комисията за защита от
дискриминация (КЗД) по преписка № 88/2017 год. е установено, че ответникът В. Е., в
качеството си на директор на Дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по-неблагоприятно третиране под формата на
„преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр на служители от дирекцията, които
са предприели действия за защита от дискриминация под формата на тормоз на работното
място срещу него през месец май 2015 год., между които служители е и ищцата.
С влязло в сила решение № 485/16.09.2020 г.по преписка № 82/2019г. на КЗД е
установено, че ответникът в качеството му на длъжностно лице е нарушил ЗЗДискр като е
допуснал по неблагоприятно третиране по отношение на ищцата под формата на „тормоз“
като служител, подал предходна жалба №16-18- 29/04.04.2017г. Ищцата твърди, че в
2
резултат на дискриминационното третиране е накърнено достойнството и, създадена е
́
обидна и враждебна работна среда. В последните няколко години ищцата тръгвала към
работното си място с безпокойство, провокирано от неизвестността за поведението на
ответника. След срещите си с него се прибирала у дома си разплакана. След като през
януари 2019г. била показно изгонена и унизена през колегите си от ответника, ищцата
потърсила медицинска помощ. От преживения стрес придобила чувство на безизходица и
безнадежност, изпитвала страх за здравето си, което в крайна сметка я принудило да напусне
работа. Преживеният стрес се отразил на отношенията и в семейството и сред близките и.
́́
След принудителното напускане на работа се чувствала непълноценна, изпитвала страх
ситуацията да не се повтори на новото и работно място. Заради влошеното и психично
́́
състояние дълго време не си потърсила нова работа, тъй като не се доверявала на никого;
била с понижено самочувствие, изнервена, често плачела пред близките си, била угрижена и
от факта, че трудно ще си намери нова работа поради напредналата си възраст. Излага, че
преживените от нея физически и емоционални болки и страдания са в пряка причинна
връзка с упраженото спрямо нея от ответника дискриминационно поведение.
Съобразно наведените твърдения е и отравеното искане – за осъждане на ответника да
и заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
́
резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в
периода 2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и №
485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до
окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. Е., чрез
процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че не е имал негативно отношение спрямо
ищцата, както и че не е осъществявал спрямо нея неравноправно третиране и
дискриминация. Навежда, че ищцата е била недисциплиниран служител, създавала е
интриги сред колегите си и междуличностни конфликти, като по този начин е създала
условия за враждебна работна среда. С доклад от 02.01.2019г. М. М.- служител на Дирекция
„Морска администрация“-гр.Варна се обърнала към ответника за разрешаване на
конфликтна ситуация между нея и ищцата. Първоначално ответникът отправил забележка
към Г. Б. да се държи професионално и уважително с си. В последствие обаче станал
свидетел на словесна свада между М. и Б., което дало повод на отвеника да свика събрание
на всички служители, пред които публично да критикува Б.. Твърди, че с действията си е
осъществявал единствено координация и контрол по отношение на работата на служителите
в Дирекцията за спазването на трудовата и служебна дисциплина. Оспорва ищцата да е
претърпяла твърдените нея болки и страдания, оспорва също, в случай, че такива вреди
действително са търпени, те да са резултат от неговото поведение.
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Пред настоящата инстанция искът на Г. Б. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е висящ до размера на сумата от 4000 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Решение № 408/03.10.2018 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 88/2017 г. е прието за установено, че
ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „преследване“ на
служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали жалба с №
44-01- 70/ 04.05.2015 г. до КЗД и до други институции. Видно от документите по преписката
по жалбата с вх. № 44-01-70/ 04.05.2015 г. ищцата Г. Б. е един от жалбоподателите (общо
двадесет и трима) до КЗД.
С влязло в сила Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка № 82/2019 г. е прието за установено, че
3
ответникът В. Е. – директор на дирекция „Морска администрация“, гр. Варна е извършил
нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по – неблагоприятно третиране – „тормоз“ спрямо
служителите на дирекция „Морска администрация“ – гр. Варна, които са подали предходна
жалба с вх. № 16-18- 29/ 04.04.2017 г. и допълнение към нея с вх. № 16 – 18 – 39/11.05.2017
по описа на КЗД за извършен тормоз на работното място.
Видно от преписката по жалба с вх. № 16-18- 29/04.04.2017 г. по описа на КЗДискр
ищцата Г. Б. е жалбоподател по цитираната жалба.
От показанията на свидетеля Д. Р. В., без родство и дела със страните, бивш служител
на Морска администрация Варна до 2021 г.,
ангажирана от ищцата, се установява следното: Работната атмосфера в администрацията
била нездравословна, напрегната. Състоянието на лошата работна атмосфера в Дирекция
„МА“ – Варна се дължало на системните обиди и обвинения към определени служители от
страна директора В. Е.. Според свидеителката тормозът от страна на директора към
определени служители е заради подадена жалба от тези служители през 2015г. до Комисията
за защита от дискриминация. След жалбата директорът В. Е. проявил реваншистко
поведение спрямо служителите, подали жалбата – отправял към служителите, в това число и
към ищцата, думи като „некадърници“, „некомпетентни“, „мишки“, „с вас не мога да се
оправя“ и реплики от рода на „не ставаш за нищо“, като това е било ежедневно. След
контакт и комуникация с директора ищцата била в нестабилно, нездравословно състояние.
Свидетелката е виждала ищцата да излиза от кабинета на директора напрегната,
разтреперана, разплакана, ищцата и е споделила, че е припадала. Заради нервното
́
напрежение, стреса и страха ищцата приемала успокоителни. На ищцата и било забранено
́
да напуска служебното си място, нямала право да излиза без разрешение от началника и
директора, включително за да ползва тоалетна. Свидетелката описва случай, при който на
проведено събрание на служителите през месец януари 2019г., директорът приканил ищцата
и още една служителка от същия отдел да напуснат залата без причина. Лошото отношение
на ответника към ищцата и стресиращата обстановка в работата продължавали месеци и
години и емоционалното състояние на ищцата било разклатено.
От показанията на свидетеля С. К. Д., син на ищцата, се установява, че преди около
година година майка му напуснала работата си в Морска администрация-Варна, където
работела повече от 15 години. Причината да напусне било лошото отношение на директора,
който обиждал нея и други служители, карал ги да искат разрешение за да отидат до
тоалетна. Обстановката в работата и се отразила зле на здравето на ищцата – не се чувствала
́
добре, не искала да излиза, променила отношението си към внуците си, понякога плачела.
Заради стреса в работата приемала успокоителни. Свидетелят я съветвал да напусне работа,
но тя се притеснявала, че трудно ще си намери нова работа предвид възрастта си. Ищцата
напуснала по настояване на свидетеля след като един ден той я намерил припаднала в дома
и – заявил и, че няма смисъл да продължава с тези мъчения. След като науснала работа
́́
ищцата се чувствала подтисната, избягвала контакти с други хора.
Свидетелката В. Н. Д., без родство и дела със страните, в трудово правоотношение с
Дирекция Морска администрация и пряк ръководител на ищцата, зявява в покзанията си, че
не знае ищцата да е била обиждана, заплашвана или тормозена от директора; не е забелязала
поведението на директора В. Е. към ищцата да е било дискриминационно или по – различно
от това към другите служители. Директорът В. Е. е държал на спазване на трудовата
дисциплина и йерархията. Свидетелката е водела разговори с ищцата по отношение на
трудовата дисциплина, отсъствията и през деня от офиса. Споделя, че е редно да се знае по
́
какъв повод отсъства дълго време един служител. Не знае на ищцата да са налагани
наказания.
Свидетелят М. Т.а М., работи в Дирекция „Морска администрация“ Варна излага, че
не е за забелязала по-специално отношение от страна на директора към ищцата. Забелязала
е, че в работно време ищцата дълго отсъства от стаята, в която работи, не уплътнява
работното си време, допуска грешки в работата си. С ищцата свидетелката не е имала преки
конфронтации, но е търпяла негативно отношение от нейна страна под влияние на друга
4
тяхна колежка – П.. Споделя за отправено към Б. указание, че следва да се обажда когато
ходи до тоалетна, заради дългите и отсъствия в работно време.
́
Видно е от обсъдените по – горе документи по преписките с № 88/2017 г. и с №
82/2019 г., двете по описа на КЗДискр, че свидетелката Д. Р. В. е била жалбоподател по
жалбите, по повод на които са образувани цитираните преписки.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. В. и С. Д., отчитайки и
възможната им заинтересованост, доколкото по делото няма нито едно доказателство, което
да ги опровергава или да ги поставя под съмнение. Показанията на ангажираните от
ответника свидетели, че не са възприемали лично актове на дискриминационно отношение
от страна на ответника към ищцата, не са в опровержение на изнесените от свидетелите Д.
В. и Ст. Д. факти, още повече, че както бе посочено по – горе, с две свои влезли в сила
решения, обсъдени по – горе, Комисията за защита от дискриминация е приела, че
ответникът е извършил актове на дискриминация спрямо ищцата – „преследване“ и
„тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно иснование чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр в случаите по раздел I (уреждащ производството пред
Комисията за защита от дискриминация) всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на
права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск
за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.
В случаите, когато дискриминационното действие или поведение е установено от КЗД
или от административен съд по пътя на обжалването, съдът пред който е предявен иска за
обезщетение за вреди не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и
срещу кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са
те, пряка последица ли са от нарушението на ЗЗДискр и какъв е размерът на обезщетението.
В настоящия случай дискриминационните актове, осъществени от ответника спрямо
ищцата, са установени в производство по раздел първи на глава четвърта от ЗЗДискр от
Комисията за защита от дискриминация, поради което и съобразно изложеното по – горе,
повторното им установяване в настоящото производство е недопустимо.
Установено е по делото, че ответникът В. Е. е осъществил по отношение на ищцата Г.
Б. неблагоприятно третиране под формата на „тормоз“ и „преследване“. Възраженията на
ответника, че дискриминационното му отношение е провокирано от поведението на ищцата
(по същество това е възражение за съпричиняване) са неоснователни. В тази връзка
показанията на ангажираните от ответника свидетели, според които ищцата системно
нарушавала трудовата дисциплина, не са достатъчни да обосноват подобен извод, доколкото
неизпълнението на служебните задължения е основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на държавния служител съгласно чл. 89 от ЗДСл, при което и нарушенията на
трудовата дисциплина, респ., неизпълнението на служебните задължения следва да бъде
установено със заповед по чл. 97 от ЗДСл, а такава липсва, не се и твърди срещу ищцата да
е било образувано дисциплинарно производство.
Установено е още по делото, че осъществяваните спрямо ищцата тормоз и преследване
на работното място са представлявали значим стресогенен фактор; ищцата е работела под
силен стрес, изпитвала е несигурност, безпокойство, страх, негативни емоции за дълъг
период от време (около 5 години) довело до влошаване на здравословното и състояние и в
́
крайна сметка е мотивирало ищцата да вземе решение да напусне работа и то малко преди
да придобие право на пенсия. Установено е също, че по-ранното напускане на работа се е
отразило твърде негативно на ищцата, тъй като е била поставена в състояние на несигурност
за това дали ще успее да намери нова работа, предвид възрастта й, както и страх от подобно
отношение към нея ако започне нова работа.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка с действията на ответника.
5
Доводите на ответника, наведени във въззивната му жалба, поддържани и в хода на
първоинстанционното производство, че не е установена причинна връзка между
претърпените вреди и дискриминационното поведение на ответника към ищцата, тъй като
производствата пред Комисията за защита от дискриминация били организирали умишлено
от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата дисциплина и са
саботирали действията на ответника във връзка с въведените от него изисквания за стриктно
спазване на работното време и и качествено и бързо обработване на документите и изобщо
изисквания за качествено изпълнение на служебните им задължения, настоящият състав
намира за неоснователни. Тези доводи имат отношение не към наличието на причинна
връзка между установеното дискриминационно поведение на ответника към ищцата, която
причинна връзка е един от обективтните елементи от фактическия състав на увреждането,
причинено от акт/актове на дискриминация, а по същността си са възражение за
съпричиняване от страна на ищцата за нанесените и вреди от осъществената спрямо нея
́
дискриминация, което възражение съдът счита за неоснователно по изложените по – горе
съображения.
Наведените от въззивника доводи относно това по чия инициатива са били образувани
производствата пред Комисията за защита от дискриминация и изложените от него причини
за подаване на жалбите, са ирелевантни и нямат никакво отношение към наличието на
причинна връзка между установеното дискриминационно отношение на ответника към
ищцата и причинените и от това вреди. Освен това както вече се посочи,
́
дискриминационното поведение на ответника спрямо ищцата е установено по задължителен
за съда и страните начин, поради което и този въпрос не може да бъде пререшаван в
настоящото производство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази
вида и характера на увреждането; степента на претърпените болка и страдание; периода
през който са търпени; продължителността на оздравителния процес; наличието, съответно,
липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в страната, като относно
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъжането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от
увредения болки, страдания, неудобства, отрицателни емоции и преживявания, а не да се
превръща в средство или източник за неоснователно обогатяване.
При определяне на обезщетението съдът отчита възрастта на ищцата, понесените от
нея душевни болки и страдания в резултат от дискриминационното поведение на ответника
към нея – стрес, безпокойство, страх, несигурност, унижение; продължителния период през
който са търпени (повече от 5 години); факта на ранното и пенсиониране; системността на
́
тормоза; влошаване на общото и здравословно състояние в резултат от него, тежкото
́
унижение, на което е била подложена в колектива, както и икономическата обстановка в
страната в периода 2015 – 2019 год.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, като прецени и цялостното отражение на
дискриминационното поведение на ответника върху психиката, здравето и личността на
ищцата, съобрази обстоятелството, че липсват доказателства, установяващи ищцата Г. Б.
понастоящем да продължава да търпи някакви негативни последици, съдът счита, че същата
има право на обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 5000 лева.
́
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
4000 лева, поради което и решението в обжалваната от ответника В. Е. част е правилно и
следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300
лева – заплатено адвокатско възнагрждение за един адвокат.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1344/10.05.2022 год., постановено по гр. дело №
14800/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която В. П. Е. ЕГН ********** от гр.
Варна, е осъден да заплати на Г. Д. Б. от гр. Варна, на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр,
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на работното място в
периода 2015 – 2019 год., установени с влезли в сила решения № 408/03.10.2018 год. и №
485/16.09.2020 год. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2021 год. до
окончателното и изплащане;
́
ОСЪЖДА В. П. Е. ЕГН ********** от *** да заплати на Г. Д. Б. ЕГН ********** от
*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева (петстотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4000 лева до
претендираните 5000 лева не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7