Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Добрич, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета
година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: Калинка Михайлова
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3522 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното :
Съдът е
сезиран с искова молба от И.К.Т. с ЕГН **********, с която срещу „***, са
предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени вреди, както следва:
-1708лв., представляващи имуществени вреди върху л.а „***, а именно: счупена облицовка на предна лява броня, ляв и десен държач на предна броня; деформирана основа на предна броня (напречна тръба); счупен абсорбер на предна броня; деформирани преден капак, панти на преден капак, ключалка на преден капак; счупени комплект декоративна решетка пред радиатора и предно панорамно стъкло; деформирани преден ляв калник, преден ляв подкалник, предна лява надлъжна греда; счупен преден ляв пластичен подкалник; деформирани греда над радиатора, греда под радиатора; ляв фародържател, счупен ляв десен фар с корпус; деформирани предна лява колонка; предна лява врата; отворена предна лява въздушна възглавница, счупено арматурно табло в лявата част; деформирани греда над леви врати, таван на купето, предна лява част на под на купето; лява кормилна щанга, ляв носач, лява телескопична стойка, стабилизираща щанга в ляво, предна лява джанта, воден радиатор, радиатор, климатик, тръбопровод за климатик; счупена акумулаторна батерия; нарушено лаково покритие по деформираните и счупени части на купето;
-2000лв.,
представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и стрес, напрежение
при шофиране и пътуване в автомобил, неспокоен сън;
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
-На 21.03.2018г., около 16,20часа И.Т. управлявал собствения си автомобил „***, по ул.”***”, в източна посока към село ***. На кръстовището между локален път в ***и ул.”***”, л.а „***, излизащ от локалното пътно платно и неспазвайки пътен знак В1, отнема предимството на автомобила на ищеца, извършвайки ляв завой и причинява ПТП. Водача на лек автомобил „***, е М.Д.Ж. ***.
-Вследствие на
ПТП настъпило на 21.03.2018г. на „*** са причинени претендираните и посочени
подробно имуществени вреди. По искане на И.Т. било образувано
производство по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№ 1249/2018г. по описа
на РС Добрич. От приетата като доказателство автотехническа експертиза се
установили нанесените по автомобила на ищеца повреди и претендирани за
обезвреда в настоящото производство. В заключението на вещото лице било
посочено, че между описаните щети и посочения механизъм за настъпилото ПТП
съществува причинно-следствена връзка, като причината за процесното ПТП е
пресичането траекториите на автомобила на ищеца и този, управляван от М.Ж.,
вследствие навлизането на лек автомобил „*** в коридора на движение на лек
автомобил „***;
-Вследствие на ПТП настъпило на 21.03.2018г. на И.Т. са причинени твърдените неимуществени вреди. За това си здравословно състояние, ищецът е потърсил квалифицирана медицинска помощ, като е посетил личния си лекар, който на 26.03.2018г. му е издал направление за преглед от психиатър, а на 27.03.2018г. той е бил прегледан от психиатъра д-р ***, за което му е бил издаден амбулаторен лист № 248/27.03.2018г.;
-л.а „*** е застрахован при ответното застрахователно дружество с валидна застраховка „Гражданска отговорност” за периода 21.10.2017г.- 20.10.2018г.;
-Непосредствено след произшествието ищецът уведомил застрахователя за щетата, като представил протокола за ПТП, но в законовия срок обезщетение не било заплатено. След приключване на производството по обезпечителното производство ищецът отново потърсил доброволно уреждане на спора, но ответното застрахователно дружество му отговорило с писмо изх.№ *********/07.08.2018г., че отказва плащане тъй като образуваното досъдебно производство не е приключило, не е доказана вината на водача на застрахования при ответника автомобил;
С исковата молба се претендират разноските в производството по обезпечаване на доказателства и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват и по основание, и по размер.
Според ответната страна не са налице доказателствата за виновно поведение на застрахования при тях автомобил нито противоправно влияние извършено от шофьора на застрахования автомобил „***“. Оспорва се и механизмът на настъпване на ПТП, причинната връзка между ПТП и причинените на ищеца вреди. Излагат се твърдения за случайно събитие или в условията на евентуалност, че поведението на ищеца е допринесло за вредите от ПТП. От обема на щетите можело да се заключи, че ищецът се движил с несъобразена скорост. Освен това е невъзможно твърдените щети да се нанесат при ляв завой на автомобил „***“, тъй като са засегнати предна част на „***“ и предна лява част на „***”. Сочи се, че представения констативен протокол за пострадали лица № 24001817, ПТП №2018-1035-150/21.03.2018г. по описа на ****, не удостоверява механизма на твърдяното увреждане и поведението на двамата водачи. Оспорва се заключението по изготвената автотехническа експертиза тъй като вещото лице нямало задача да дава заключение относно механизма и е необосновано, базиращо се само на твърденията на ищеца.
Обстоятелството, че към датата на ПТП автомобил „*** е застрахован при ответника не се оспорва.
В
открито съдебно заседание страните поддържат съответно исковете и възраженията
си, обективирани в подадения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Видно от представените свидетелство за регистрация и малък талон,
лек автомобил „*** е регистриран със собственик И.К.Т. на 29.05.2013г. Съгласно представено
удостовеверение по протокол№ 15514440 автомобила е преминал успешно технически
преглед на 16.02.2018г.
Ответното застрахователно дружество „*** не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за МПС марка
„***, към датата на ПТП, за което е съставена полица№ ***. В този смисъл е и неоспорена справка от страницата на
Гаранционен фонд.
По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2018г.,
изготвен от мл. инспектор М.К. ***.
На място, кръстовището м-у локален път в ж.к «Добротица», бл.19 и ул.»***»,
са установени два участващи в произшествието автомобила- „***, управляван от М.Ж.
и „***,
управляван от И.К.Т..
В протокола са вписани следните видими щети,
установени по автомобилите:
-за „***“: цяла предна част-предна броня,
маска, преден капак, ляв фар, десен фар, преден ляв калник, преден десен
калник, предно ляво колело с окачване, предно панорамно стъкло, изкривяване на
купето, предна лява врата не се затваря, възглавница на водача , теч на флуиди;
-за
„***” преден капак, предна броня,
преден ляв калник, предно ляво стъкло, предна лява врата, ляво странично
огледало, ляв праг, ляво колело с окачване, въздушна възглавница за водача;
В автомобил „***” е
превозвана М.Х.И. като пътник отзад в дясно, с фрактури на двата крака.
Служебно
изискана от съда е приписка по досъдебно производство №297/2018г. по описа на
І- во РПУ гр.Добрич. Преписката съдържа Протокол за оглед на ПТП, съставен от
старши разследващ полицай Наталия Коева.
На 23.03.2018г. И.Т. подал до
застрахователя Искане за оценка на вреди по имущество. Застрахователя съставил
опис-заключение, снабден със снимков материал, видно от който автомобила на
ищеца носи маркировката за таксиметров превоз. На 26.06.2018г. И.Т. е отправил
ново искане за изплащане на застрахователно обезщетение с конкретни искания за
обезвреда на имуществени и неимуществени вреди /така обратна разписка/. В
отговор изх.№ *********/07.08.2018г. застрахователното дружество отказва
изплащането на застраховаелно обезщетение с оглед липса на достатъчно
доказателства за вина на застрахования водач.
ЕКСПЕРТНИ
ЗАКЛЮЧЕНИЯ: По делото е приложено
ч.гр.д№ 1249/2018г. По него е приета и неоспорена от страните автотехническа
експертиза относно щетите по автомобила на ищеца, каква е причината за тяхното
настъпване, съществува ли причинно-следствена връзка между щетите и твърденият
в исковата молба механизъм на настъпването им. Вещото лице описва установените
по „***” увреждания в 38 пункта,
които изцяло съвпадат със заявените в исковата молба за обезвреда вреди. Вещото лице установява, че
за този автомобил е налице тотална щета и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможна. Вещото лице установява, че пазарната стойност на „***”
към датата на произшествието 21.03.2018г. е в размер на 2440лв. След
произшествието стойността на този автомобил възлиза на 732лв. Вещото лице, след
запознаване с материалите по образуваното досъдебно производство и с оглед
щетите по самите автомобили, твърди, че настъпилите щети по автомобила на ищеца
могат да бъдат получени по твърдения в исковата молба начин.
В настоящото производство е допусната
допълнителна съдебно автотехническа експертиза със задачи да се опише пътния
участък, където е станало процесното ПТП и особеностите му, да се прецени
скоростта на двата автомобила, участници в ПТП и могъл ли е ищецът да
предотврати настъпването на ПТП. Вешото лице установява, че мястото на удара
между двата автомобила се намира на около 7,90м. Преди ОР1, в лентата по посока
на КК Албена и на около 5,90м. В дясно от левия край на платното за движение по
ул. «***». Първоначалното съприкосновение се е осъществило между предната лява
челна част на „***” и
предната лява странична част на „***“/в областта на предното ляво колело/. От материалите по делото и досъдебното
производство вещото лице установява, че водачът на „***“ излиза от локален път
на главната улица „***”. Локалният път в тази част е затворен за изход на ул.”***”
със знак В1. При извършен от водача на „***“ ляв завой за движение към центъра
на града, траекториите на двата автомобила се пресичат. Удаът за „***“ е
страничен, а за „***” челен.
Според изчисленията на вещото лице „***” се е движил в момента на удара с
приблизителна скорост от 48,96км/ч. „***“ се е движил със скорост
22,83км/ч. Вещото лице категорично заключава, че водачът на „***” не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието
Вещото лице
сочи, че при продажба на остатъците от лекия автомобил „***” като скрап, неговата
цена би била 196лв., а при реализация на вторичния пазар за части, неговата
стойност би била 280лв.
По искане на ищцовата страна е
допусната и приета съдебно- психологическа експертиза. Вещото лице Б.Г.
установява, че вследствие на процесното ПТП г-н Т. е преживял ПТСР, изразяващо
се в голямо вътрешно напрежение, нарушение на съня и апетита, дискомфорт при
движение с автомобил. И.Т. частично е преодолял психическите последици от ПТП.
Останал му е страхът при шофиране, когато вози клиент, но той вече не е с голям
интензитет.
ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: По делото са събрани гласни
доказателства чрез изслушване на свидетелите *** К.Т., М.К., *** Д.Ж..
Свидетелката *** споделя, че е съпруга на ищеца. На 21.03.2018г. съпругът и се прибрал след катастрофата. Според свидетелката бил пред инфаркт, едва стоял на краката си. Тя му измерила кръвното налягане и установила показания 220/100, пулсът му бил много учестен. Поел лекарства за овладяване на високото кръвно налягане. Коленете на Т. били сини от удара. Известно време и до деня на изслушването той има проблеми и пие лекарства. Уплашен е, не може да спи вечер, посетил психолог по този повод, както и кардиолог ***, която му предписала лекарства. Т. по принцип е хипертоник, но след инцидента, нещата се влошили много. Наложило се да посещава няколко пъти д-р Тончева и личния лекар, сменени били лекарствата му с по-силни, допълнително за пулса му било предписано лекарство „ивабенор“. Психологът му изписал успокоителни лекарства и такива на билкова основа. Тези лекарства Т. продължи да взема около четири месеца след инцидента ежедневно, а към момента само когато почувства треперене и някакво усещане за страх. Скоро И.Т. споделил на свидтелката, че не иска да кара автомобила си, защото още се притеснява и страхува вследствие на катастрофата. Два, три дни след катастрофата не управлявал автомобил, а към момента шофирал бавно и внимателно, даже и на път с предимство отстъпвал, защото се притеснява да не стане същата грешка.
Свидетелят В.Т. е брат на ищеца. Посетил местопроизшествието. Брат му бил много изплашен, треперел целия. Свидтелят ходил да му купува хапчета за успокоение -„седатиф“. За времето на престоя на местопроизшествието И.Т. поел няколко от тези хапчета. След инцидента И.Т. изпитвал безпокойство и притеснение да шофира, както и когато друг шофира.
Свидетелката Ж. е управлявала автомобил „***“. Споделя, че излизала от локален път на ЖК”Добротица”, следвайки автомобила на съпруга си. Не видяла, че на платонто се движи таксиметровата кола на ищеца. Ударът между автомобилите станал някъде в центъра на платното на ул.”***”. И двата автомобила не били в движение, с нанесени много сериозни вреди на таксито- деформации в предната част, арматурното табло, бронята, фара, калника, джантата, гредата на левите врати беше извита, тавана на купето беше деформиран, нарушено беше и лаковото покритие. Свидетелката била силно изплашена. Веднага звъннала на тел. 112 и изчакали органите на реда. Свидетелката признава, че по повод ПТП било образувано АНД 30/2019 по описа на ДРС срещу нея, но не и е връчен още съдебния акт. Направената проба за алкохол била отрицателна.
Свидетелят
К. споделя, че посетил процесното ПТП. И двата автомобила заварил върху пътното
платно на ул”***”. ***е излязъл от обръщалото, където посоката на движение е
обратна на посоката, в която се е движил ***, т.е от ул. „***“ може да се
навлезе в обръщалото, но от локалния път, който е от жилищните блокове в ж.к.
„Добротица“ има знак, който забранява да се излиза на главния път.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са два обективно съединени иска, всеки с правно осн. чл. 405, ал,1
от КЗ. В този законов текст е вменено задължение на застрахователя
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал.1 - 3 или 5 - 15 дневен срок за произнасяне по
претенцията от застрахователя, който може или да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или може мотивирано да откаже
плащането.
Ответникът-
застраховател признава сключването на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за автомобил „***, управляван от М.Д.Ж. и подадени заявления от
ищеца за компенсиране на имуществени и неимуществени щети.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал.1
от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, вида и размера на
причинените вреди, механизма на причиняване на щетите, т.е, че са причинени
именно от неправомерното поведение на водача на автомобил „*** и че щетата е в причинна връзка с процесното ПТП.
Ответната страна следва да представи доказателства
относно твърдението си за съпричиняване на щетите и виновно поведение на ищеца.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът счита иска за основателен по следните
съображения:
Ответникът-
застраховател признава сключването на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” за автомобил „***и подадени заявления от ищеца за
компенсиране на имуществени и неимуществени щети. Съдът приема тези факти за доказани
включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
Начина
на настъпване на вредите и вината на водача на автомобил „***, се установяват
по несъмнен начин и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал – в т.ч. писмени документи и гласни доказателствени средства –
показанията на св. Ж., на св. К., вкл. заключенията по САТЕ. От показанията на
свидетелите и заключенията по
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установи, че така описаните от
ищеца щети и установени от СТЕ, отговарят да са настъпили по посочения в
исковата молба начин – в резултат на сблъсък между собствения на ищеца лек
автомобил и застрахования такъв.
Възпроизведените
механизми на събитията, както и налични вреди, са установени от вещото лице, а
експертното заключение не е оспорено от застрахователя. Шофьорът на „*** не е
спазил знак В1, който забранява влизането на пътни превозни
средства към главния път.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се явява недоказано и с
оглед на това неоснователно. Шофьорът на „***” се е движил с допустимата
от закона скорост по главен път на изхода на града и не имал техническа
възможност да предотврати удара. Единствено шофьорът на застрахования при ответника автомобил, поради
неспазване правилата за движение е виновен за настъпилото ПТП. Според
констатациите в заключението на комплексната САТЕ вината за процесното ПТП се
носи единствено от водача на застрахования при ответника лек автомобил, като
вина на ищеца не се доказа.
Установи се по
делото, че е налице имуществена щета, причинена от застрахования автомобил. Заключението на
вещото лице по автотехническата експертиза също застъпва мнение, че описаните в исковата молба вреди са реално
настъпили, като отстраняването им струва повече от действителната пазарна
стойност на ремонтирания автомобил. Отново на база това заключение, съдът
приема , че по отношение на автомобила е настъпила т. нар. „тотална щета”. Или предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ са
налице в съвкупност. Съдът приема, че се дължи присъждане на застрахователно
обезщетение , равно на действително претърпените вреди. При наличие на тотална
щета, това е пазарната стойност на автомобила. В случая, Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, е неприложима , за застрахователя липсва възможност да определи и
изплати обезщетение в размер на 70 % от стойността на автомобила в противоречие
с разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ, като съотношението между обща стойност и
необходими за възстановяването разходи е
от значение единствено за това, дали щетата ще бъде определена като тотална по
смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ. Размерът на реалната стойност на вредата в
случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и
това е сумата от 2440лв. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято
отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. Тъй като тези разходи
доближават себестойността на самото имущество извършването им е икономически
неизгодно, което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на
повреденото имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на
запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието
на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява
имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. И, ако тя не се
приспадне, би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на
имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. Отново
от заключението на в.л. стана ясно, че стойността на автомобила след пътното
произшествие на вторичния пазар е 280лв. В този смисъл дължимото обезщетиние възлиза на
2160лв./2440-280/. Тъй като искът за репариране на имуществени щети е в
по-малък размер- 1708лв., то подлежи на уважаване изцяло.
По
отношение претендираните неимуществени вреди приложима е разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането;
продължителност; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления;психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие.
По
несъмнен начин от гласните доказателства и заключението по СПЕ се устнановява,
че ударът се отразил изключително тежко на ищеца, довел до временно влошаване на здравословното
състояние и необходимост от смяна на лекрствата, а в последствие стресът
създавал затруднения на ищеца да се върне към нормалните си навици и шофирането.
Високата тревожност и промени в кръвното налягане на И.Т. сочат на некратко
продължили негативни психически изживявания, които са повлияли на способността
и желанието и да шофира, до безсъние и притеснения, включително за неговата
клиентка, превозвана в таксиметровия автомобил по време на инцидента. Травмата
е все още непреодоляна, но е с по-малък интензитет.
При гореустановените обстоятелства, съдът счита, че за репариране на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 2000лв.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди се
явява доказан и основателен, поради което следва да се уважи изцяло.
По искането за обезщетение за забавата съобразно чл. 86 от ЗЗД: При непозволено увреждане , каквото е източник на задължението ответното дружество , деецът в забава и без покана , и на увреденото лице изначално се дължи законната лихва от датата на увреждането. Предвид специфичния характер на отговорността на застрахователя обаче, обусловен от нуждата от уведомяване, Кодексът за застраховането предвижда специалната по отношение на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД норма на чл. 409: „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3.”. В случая, доколкото не са релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказалства във връзка със застрахователното събитие по смисъл на чл. 106, ал.3 от КЗ, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичнане на срока по чл. 497 от КЗ от датата на извършване на втори оглед/ 23.03.2018г.-л.19/. Същевременно, обаче срокът от 15 работни дни изтича на 17.04.2018г. и следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.04.2018г., а не както се позовава ищецът на 23.03.2018г. Претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от 18..04.2018г. до 30.08.2018г./датата на подаване на исковата молба/ върху сумата1708лв., изчислена с online калкулатор, е в размер на 64,05лв. Искът за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За периода от 23.03.2018 до 18.04.2018г. , искът следва да се отхвърли.
Върху главниците за имуществени и неимуществени щети се дължи законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.08.2018г., до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода от спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за разноски
следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните суми: 350лв.
– адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 20лв. платена държавна
такса в производството по ч.гр.д№ 1249/2018г. на ДРС, 260лв. възнаграждение на
вещо лице по частното дело, 148,32лв. дъжавна такса по настоящото производство,
180лв. възнаграждение на вещо лице психолог и 720лв. – адвокатско възнаграждение
в настоящото производство. Общия размер на разходите на ищеца формира сумата от
1678,32лв. С оглед изхода от спора, в тежест на ответната страна следва да се
възложат ищцовите разноски в размер на 1678,32лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***, да заплати на И.К.Т. с ЕГН ********** сумата от 1708лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на ПТП причинено на 21.03.2018г., около
16,20часа на „***, по ул.”***”, на кръстовището между локален път в ***и ул.”***”, от л.а „***,
застрахован при ответника със застрахователна полица№ BG/08/117002797696 , а именно: счупена облицовка на предна лява
броня, ляв и десен държач на предна броня; деформирана основа на предна броня
(напречна тръба); счупен абсорбер на предна броня; деформирани преден капак,
панти на преден капак, ключалка на преден капак; счупени комплект декоративна
решетка пред радиатора и предно панорамно стъкло; деформирани преден ляв
калник, преден ляв подкалник, предна лява надлъжна греда; счупен преден ляв
пластичен подкалник; деформирани греда над радиатора, греда под радиатора; ляв
фародържател, счупен ляв десен фар с корпус; деформирани предна лява колонка;
предна лява врата; отворена предна лява въздушна възглавница, счупено арматурно
табло в лявата част; деформирани греда над леви врати, таван на купето, предна
лява част на под на купето; лява кормилна щанга, ляв носач, лява телескопична
стойка, стабилизираща щанга в ляво, предна лява джанта, воден радиатор,
радиатор, климатик, тръбопровод за климатик; счупена акумулаторна батерия;
нарушено лаково покритие по деформираните и счупени части на купето, ведно
със законната лихва за забава начислена от 30.08.2018г. до окончателното
изплащане на главното задължение.;
ОСЪЖДА „***, да заплати на И.К.Т. с ЕГН ********** сумата от 2000лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП причинено на 21.03.2018г.,
около 16,20часа от л.а „***, застрахован при ответника със застрахователна полица№ ***а именно изразяващи се в уплаха
и стрес, напрежение при шофиране и пътуване в автомобил, неспокоен сън, ведно със
законната лихва за забава начислена от 30.08.2018г. до окончателното изплащане
на главното задължение.;
ОСЪЖДА „***, да заплати на И.К.Т. с ЕГН ********** обезщетение за забавено плащане на главното вземане от 1708лв. в размер на 64,05лв. за периода от 18.04.2018. до 30.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 23.03.2018 до 18.04.2018г.;
ОСЪЖДА „***, да заплати на И.К.Т. с ЕГН **********
сторените разноски по делото в размер на 1678,32лв.;
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Оръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
................................