Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 08.11.2019 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 436 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че съгласно договор за кредит от 11.05.2010 г. е предоставила на ответниците П.А.Д. и Е.Щ.Н. кредит в размер на 51 000 евро, при условия, уговорени в договора. Изложени са твърдения, че кредитът не е обслужван редовно, поради което е станал предсрочно изискуем. В производство по чл. 417 от ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение, а  в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат сумата от 47 707, 84 евро – главница, сумата от 11 091, 82 евро – договорна лихва за периода 19.05.2014 г. – 04.08.2016 г., сумата от 796, 53 евро – такси за периода 20.05.2014 г. – 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2016 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски включително и сторените в заповедното производство.

Ответникът П.А.Д. оспорва исковете в открито съдебно заседание чрез назначен особен представител – адв. М.. В писмените си отговори, депозирани в срока по чл. 367 от ГПК са наведени подробни възражения включително досежно нищожност на договорни клаузи.

Ответницата Е.Щ.Н. оспорва исковете чрез процесуален представител в писмени отговори и в открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. 44 164/2016 г. по описа на СРС, 67 състав на 05.08.2016 г. „Ю.Б.” АД е депозирала заявление по реда на чл. 417 от ГПК.

В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците П.А.Д. и Е.Щ.Н. за сумата от 47 707, 84 евро – главница, сумата от 11 091, 82 евро – договорна лихва за периода 19.05.2014 г. – 04.08.2016 г., сумата от 796, 53 евро – такси за периода 20.05.2014 г. – 04.08.2016 г. на основание извлечение от сметки по договор за кредит, сключен на 11.05.2010 г., допълнително споразумение от 20.05.2011 г.  

Представен е договор за кредит за потребителски кредит HL47382, от съдържанието, на който се установява, че на 11.05.2010 г. „Юробанк и Еф Джи България” АД е сключила договор за потребителски кредит с П.А.Д. и Е.Щ. Д.за сумата от 51 000 евро със срок на издължаване от 204 месеца /чл. 5 от договора/.

Представено по делото е и допълнително споразумение от 20.05.2011 г. към договора за кредит, от който се установява, че кредитополучателят е в просрочие със задължения от 324, 82 евро за главница, 1 182, 87 евро  за лихви и 73, 43 евро за такси. Постигнато е съгласие просрочените задължения да се преоформят чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните са се съгласили кредитополучателите да ползват 6 – месечен период на облекчено погасяване на дълга при фиксирана годишна лихва от 8, 39%, а след изтичане на този период се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,5 пункта.

По делото са представени две нотариални покани от Нотариус № 053 – В.М. *** действие – СРС, от съдържанието на които се установява, че кредитополучателите са уведомени, че сключения на 11.05.2010 г. договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем. Поканите са връчени лично на Е.Щ. Д.със задължение да предаде поканата, адресирана до другия длъжник.

На 23.08.2016 г. СРС, 67 състав е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от сумата от 47 707, 84 евро – главница, сумата от 11 091, 82 евро – договорна лихва за периода 19.05.2014 г. – 04.08.2016 г., сумата от 796, 53 евро – такси за периода 20.05.2014 г. – 04.08.2016 г., законна лихва върху главницата, считано от 05.08.2016 г. и сумата от 5 065, 28 лв. – разноски в заповедното производство.

Видно от отбелязването, сторено върху заповедта за изпълнение за горецитираните суми на 23.08.2016 г. е издаден изпълнителен лист, с отбелязване, че същият е получен от заявителя на 07.09.2016 г.

По делото са депозирани възражения на Е.Щ.Н. и П.А.Д. от 24.10.2016 г.

С разпореждане от 01.12.2016 г. СРС, 67 състав е дал указания на заявителя по чл. 415 ал.1 от ГПК.

На 13.01.2017 г. „Ю.Б.” АД е представила доказателства за предявяване на установителен иск, съгласно дадените й указания.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.А.Д..

Представени са и други писмени доказателства, които настоящият съдебен състав ще обсъди в мотивите на съдебното решение.

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжниците в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства – договор за потребителски кредит от 11.05.2010 г. и последващо допълнително споразумение към него, настоящият съдебен състав приема, че между „Ю.Б.” АД и ответниците са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задължението си за срок от 204 месеца. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателите. Обстоятелството се потвърждава и от изслушаната по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл. 18.2 от договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирани нотариални покани, ведно с отбелязване за надлежното й връчване на адресатите, настоящи ответници. Датата на връчване на поканата е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения респ. от заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателят е допуснал забава при плащанията досежно погашенията по договора.

            При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за нищожност на договорни клаузи.

В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. При съблюдаване на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че е налице последващо двустранно преуреждане на отношенията между страните, постигнато по общото им съгласие с факта на подписване на допълнителното споразумение респ. предоговаряне на дължимия лихвен процент – 9,95% след изтичане на уговорения облекчен период на погасяване /от 19.12.2011 г. – 19.10.2012 г./. Същият е бил променен едностранно от банката – ищец на 19.10.2012 г. /стр. 35/ като е намален на 9,70%. Едностранното намаление на уговорения лихвен процент от страна на кредитора не може да се отрази неблагоприятно в правната сфера на длъжника доколкото с намаляването на лихвения процент се намалява и финансовата тежест за длъжника. Данни за други изменения /едностранни или не/ в лихвения процент по договора до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по делото не са ангажирани.

          Основателни, според настоящия съдебен състав, са възраженията на ответника и досежно клаузите на допълнителното споразумение, с които е постигната уговорка за капитализиране на падежираните, но незаплатени вземания за лихви като част от главницата по дълга. С оглед нормата на чл. 10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви се извършва, съгласно наредбите на БНБ. Към датата на сключване на процесния договор за кредит не съществува нормативна уредба, установяваща забрана на банките да извършват начисляване на лихви върху изтекли лихви. В релевантната правна уредба, а именно Наредба 9/03.04.2008 г. /отм./обаче не е предвидена и възможност да се прибавят лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но не приложима в отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузата в допълнителното споразумение за начисляване на лихва върху лихва е нищожна на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са и решение 706/19.07.2004 г. по гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.

            Това нарушение на законовите запрети в конкретния случай се изразява в аритметично изражение на включване в дължимата главница на суми за лихви, върху които впоследствие са начислявани нови лихви. Съобразно изводите на вещото лице по изслушаната ССчЕ неплатената договорна лихва към датата на сключване на допълнителното споразумение в размер на 1 175, 53 евро, неплатената лихва за просрочие в размер на 7, 34 евро, а впоследствие след приключване на гратисния период по допълнителното споразумение неплатената договорна лихва от 71,36 евро са капитализирани към главницата. По изложените вече съображения се касае за анатоцизъм, което обуславя нищожността на извършеното действие. Не съставлява анатоцизъм начисляването на неплатени такси към остатъчната главница. Аритметичният сбор на начислените неплатени лихви към остатъчната главница представлява сума в размер на 1254, 23 евро, констатирано и от вещото лице в заключението /стр. 17/. Предвид което тази сума следва да бъде извадена от общата сума, претендирана от ищеца като неплатена главница, поради което и предвид липсата на данни същата да е платена, изцяло или отчасти, преди или в хода на съдебното производство, ищцовата претенция е основателна за сумата от 46 453, 61 евро и неоснователна за горницата до пълния предявен размер.  

            Съобразно заключението на вещото лице дължимите, но неплатени такси по договора възлизат на сумата от 673, 82 евро, представляваща  сбора на неплатената такса за управление 590, 99 евро и таксата за просрочие от 82, 83 евро, съобразно заключението на ВЛ по ССчЕ /стр. 8/. За горницата до пълния предявен размер от 796, 53 евро искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

            По отношение на договорната лихва вещото лице е посочило, че същата за процесния по делото период възлиза на сумата от 10 112, 70 евро, изчислена върху главница от 47 707, 84 евро. По изложените вече съображения, настоящият съдебен състав намира, че същата следва да се изчислява на база главница от 46 453, 61 евро т.е върху сума, от която са извадени прибавените към главницата с допълнителното  споразумение просрочени лихви. При съблюдаване нормата на чл. 162 от ГПК и правилата на съразмерността настоящият съдебен състав намира, че върху тази главница за процесния период дължимата, но незаплатена договорна лихва възлиза на сумата от 9 846, 87 евро, за която сума искът е основателен и неоснователен в останалата му част.

С оглед задължителната съдебна практика съдът е длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство. В заповедното производство е присъдена сумата от 5065, 28 лв. – разноски. С оглед частичната неоснователност на ищцовите претенции присъдените разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани до припадащата се част, съобразно уважената част от претенциите в настоящото производство. Същата възлиза на сума в размер на 4842, 44 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото производство респ. депозирания списък по чл. 80 от ГПК ответниците следва да заплатят сумата от 2 419, 84 лв. – разноски за ДТ и депозит за експертиза, а ответника Д. следва да заплати и сумата от 4 356, 33 лв. – депозит за особен представител.

На ответницата Н. се следва сумата от 197, 97 лв. – прападащата се част от разноските за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, съответна на отхвърлената част от исковете.

Заявеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК с оглед заявените размери на исковете, фактическата и правна сложност на делото и съблюдаване минималните размери на адвокатски възнаграждения по Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира за неоснователно.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК срещу П.А.Д., ЕГН **********,*** – адв. Д.М. и Е.Щ.Н., ЕГН **********,*** – адв. В.В.,  че П.А.Д. и Е.Щ.Н. дължат на „Ю.Б.” АД солидарно сумата от 46 453, 61 евро – главница, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от  47 707, 84 евро, сумата от 9 846, 87 евро  – договорна лихва за периода 19.05.2014 г. – 04.08.2016 г. като отхвърля искът за горницата до предявения размер от 11 091, 82 евро и сумата от 673, 82 евро – такси за периода 20.05.2014 г. – 04.08.2016 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 796, 53 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 05.08.2016 г. до изплащане на вземането предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по гр.д. 44164/2016 г. на СРС, 67 състав.

ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН **********,*** – адв. Д.М. и Е.Щ.Н., ЕГН **********,*** – адв. В.В. да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4842, 44 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 2 419, 84 лв. – разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН **********,*** – адв. Д.М. да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 356, 33 лв. – разноски в настоящото производство за особен представител.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Е.Щ.Н., ЕГН **********,*** – адв. В.В. сумата от 197, 97 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 44164/2016 г. на СРС, 67 състав.

.

 

 

            СЪДИЯ: