МОТИВИ
към присъдата по НОХД №12/2019 г.
по опис на РС -
Девня, четвърти
състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу С.В.К., ЕГН: **********, за това e че:
За периода 01.05.2014 г. - 30.11.2018
г. в гр. Вълчи дол, Варненска област, след като бил осъден с Решение по гр.
дело № 960/2013 г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на 01.05.2014 г. да
издържа свой низходящ – дъщеря си В.С.К., родена на *** г., чрез неговата майка
и законна представителка П.П.Й., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски – 55 месечни
вноски в размер на от по 100 лева месечно - в общ размер на 5 500 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно
доказано. Моли съда, да признае подсъдимият за
виновен в извършването на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК,
като му наложи по – тежкото от алтернативно предвидените в закона наказания
лишаване от свобода за срок от около 6 месеца, чието изтърпяване на отложи с
минимален изпитателен срок.
Назначения от съда защитник на подсъдимия намира обвинението за
несъставомерно, предвид липсата на безспорни доказателства, че подсъдимият е
действал съзнателно, поради което моли същия да бъде оправдан от съда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. С.В.К. и св. П.П.Й. живеели на
съпружестки начала, като на *** г. се родила дъщеря им В.С.К..
Година по – късно двамата се разделили, като
детето останало да живее при майка си. Когато детето навършило 3 години свид. Й.
подала искова молба пред РС – Девня за упражняване на родителски права и
издръжка срещу подсъдимия, като малко преди това тя го уведомила по телефона,
че „ще му пусне издръжка“. През време на гражданското дело подс. К. не бил
намерен на адреса си, поради което призоваването било извършено при условията
на чл. 47 от ГПК, като съдът му назначил особен представител, който да го
представлява по делото.
С Решение №45, постановено на 08.04.2014 г.
по гр. дело № 960/2013 г. по описа на РС – Девня подс. К. бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 100 лева на дъщеря си В.К., чрез нейната майка и
законен представител – свид. Й.. Съдебното решение влязло в законна сила на
01.05.2014 г., като от тогава до настоящия момент подсъдимият не е заплатил
нито една месечна вноска за издръжка на детето си.
Съдебното решение било връчено на особения
представител, тъй като подс. К. отново не бил намерен за връчване на съдебните
книжа. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение било образувано изп. дело
№ 191 по описа на СИС – Варна, в хода на което двукратно били изпратени ПДИ на
адреса на подсъдимия – на 14.07.2014 г. и на 31.07.2014 г., които се връщали
невръчени, тъй като лицето е в чужбина.
На 20.08.2018 г. свид. Й. подала жалба в РП
– Девня /сега ТО – Девня при РП – Варна/ за това, че подсъдимият не е заплащал
издръжка на детето си, въз основа на която било образувано настоящото
наказателно производство.
На 14.12.2018 г. подс. К. бил привлечен като
обвиняем з апрестъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, осъществено през периода
01.05.2014 г. – 30.11.2018 г., след което и предаден на съд.
В хода на съдебното производство, съдът по своя инициатива изиска справки
от СИС при РС – Девня, удостоверяващи гореизложените обстоятелства, както и гр.
№ №960/2013 г., което бе приобщено като доказателство по делото.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и
категорично установена въз основа на показанията на свид. П.Й., писмени справки
от съдебен изпълнител, приобщеното гр. дело, които анализирани в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери възведеното срещу
подсъдимия обвинение за недоказано, поради липса на безспорни и категорични
доказателства, че той съзнателно не е изпълнил алиментното си задължение за
инкриминирания период, а именно 01.05.2014 г. – 30.11.2018 г.
Видно от приложеното към
настоящото НОХД гражданско дело, е че подс. К. никога не е бил известяван за заведеното
срещу него гражданско производство за издръжка, нито е участвал в него, нито му
е бил връчен препис от съдебното решение. Същият не е бил уведомен за това, че
е осъден по силата на влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на
дъщеря си в определен размер и от съдебен изпълнител, което се установява от
служебно изисканите писмени справки /л. 51 и 53 по НОХД/.
Вероятно в някой момент
свид. Й. е съобщила на подсъдимия за това, но самата тя не съобщи пред съда
нито кога точно е станало това, нито какво точно е съобщила на подсъдимия,
напр. дали го е уведомила за размера на издръжката. Заявеното от нея, че е
казала на подс. К., че му е „пуснала“ издръжка вероятно касае завеждането на
гр. дело от нейна страна, тъй като свидетелката говори за един отдалечен във
времето период. Свидетелката само предполага, че подсъдимия „е знаел много
добре за издръжката“, защото също като нея е получавал съобщения по делото и
съдебни книжа, което установи се съвсем не е така. Свид. Й. е категорична
единствено в твърденията си, че през миналата година е провела няколко
телефонни разговора с подс. К., в които е настоявала той най - сетне да започне да заплаща издръжка на
дъщеря си. Този факт е ирелевантен, тъй като не касае инкриминирания период.
Индиция за това, че подс. К.
е знаел, че дължи издръжка на дъщеря си се съдържа единствено в неговите
обяснения, които бяха приобщени чрез прочитане по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал.
1 т. 2 от НПК. В същите обаче не фигурира информация нито от кой момент той е
узнал това обстоятелство, нито дали е знаел, че е осъден с решение, което е
влязло в законна сила, нито дали е знаел точния размер на присъдената в негова
тежест издръжка. За да се твърди, че едно лице съзнателно не изпълнява
алиментното си задължение следва да се установи с безспорни доказателства, че
той е съзнавал всички тези обстоятелства – както влизането в сила на съдебния
акт, така и точния размер на издръжката. Това е така, тъй като престъплението
по 183 ал. 1 от НК е умишлено и се извършва при форма на вина пряк умисъл.
Съставомерността му би била налице, ако на подсъдимия през периода, за който му е повдигнато обвинение, му е било
известно, че е осъден да изплаща на своето дете определена издръжка и въпреки
това не е изплащал издръжка. В конкретния случай не са събрани никакви доказателства, че тези
обстоятелства за били известни на подсъдимия през инкриминирания период от
01.05.2014 г. до 30.11.2018 г. Съдът положи достатъчно усилия да установи точния
момент, в който подсъдимия е узнал за влязлото в сила съдебно решение, но
доказателства в тази връзка не бяха установени. Липсата на съставомерен признак
на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК означава липсва на извършено
престъпление от страна на подс. К., поради което и съдът го оправда изцяло по
обвинението в това, че: за периода 01.05.2014 г. - 30.11.2018 г. в гр. Вълчи
дол, Варненска област, след като бил осъден с Решение по гр. дело № 960/2013 г.
по описа на ДРС, влязло в законна сила на 01.05.2014 г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си В.С.К., родена на *** г., чрез неговата майка и законна
представителка П.П.Й., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 55 месечни вноски в размер
на от по 100 лева месечно - в общ размер на 5 500 лева.
По тези
мотиви и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: