Р Е Ш Е Н И Е №25
Град Несебър, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1524 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “Е.Е.Д.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Йонков Вапцаров № 9, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П.Н.Ж., срещу Наказателно постановление № 02-0002563 / 16.10.2019г. на Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на оснвание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е необоснвано и незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят счита, че в описанителната част на постановлението се съдържат противоречия като не са индивидуализирани конкретните действия от лицето Е.П., която е била заварена при проверката в обекта да престира труд, като освен това е посочено, че тя работи с разпокъсано работно време, но не е предвидено тя да се намира в обекта в часа на проверката. Не е посочена и датата, на която лицето е започнало работа, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Счита, че неправилно е определен размера на наложената санкция, в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетия от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Счита също, че в административннаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на санкцията е определен по справедливост.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.08.2019г. за времето от 15:00 часа до 15:30 часа е била извършена проверка от К.П.Г. – началник отдел “АИПО” към Д”ИТ” – Бургас, К.Х.С.– началник отдел “БТКД” към Д”ИТ” – Бургас и Л.Б.В.– главен инспектор към Д”ИТ” – Бургас, по спазване на трудовото законодателство и безопастност на труда, в обект Пансион “Съни ленд”, в к.к. Слънчев бряг, квартал Фрегата № 115, стопанисван от “Е.Е.Д.2.” ЕООД, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка № ПР 1927037 / 23.08.2019г., с който са дадени предписания за отстраняване на някои от констатираните при проверката нарушения. Поводът за проверката е бил подаден сигнал, че в комплекса работят чужди граждани и непълнолетни лица без съответните разрешения и без трудови договори. На заварение да работят лица в обекта са били предоставени за попълване справки по чл.402 от КТ, между които и лицето Е.Ц.П., която е заварена да полага труд в обекта като сервитьорка – същата е обслужвала клиенти като сервирала в бистрото на комплекса и е отсервирала. Същата е декларирала в попълнената от нея справка и срещу подпис, че работи в ресторант “Съни Ленд”, находящ се в хотел “Съни Вю Централ” в к.к. Слънчев бряг от 14.06.2019г., неин работодател е “Е.Е.Д.2.” ЕООД, без сключен писмен трудов договор, с работно време от 07:30 часа до 09:30 часа, от 12:00 часа до 14:00 часа и от 18:00 часа до 20:00 часа, с един почивен ден в седмицата – петък, срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева. Наредено е било на управителя на дружеството да се яви, или чрез упълномощено лице, на 23.08.2019г. в 10:00 часа в Д”ИТ” – Бургас, където да представи трудовите досиета на заетите и на работниците и служителите с прекратени трудови правоотношения, считано от месец април 2019г., графици за работното време и присъствени форми за периода месец април – месец август 2019г., ведмости за работни заплати за периода месец април – месец август 2019г., Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за организация на работната заплата, Договор със Служба по трудова медицина, Оценка на риска за здравето и безпасността, Книги за инструктаж, заповеди и програми, свързани с инструктажите, Протоколи от измервания на факторите на работната среда и ел. измервания, договор за наем, печат. Призовката по чл.45, ал.1 от АПК, в която са описани исканите документи, е връчена на О.С.Б., в качеството й на управлител на обекта, която също е присъствала на проверката в обекта.
Трудов договор между работодателя “Е.Е.Д.2.” ЕООД с непълнолетния работник Е.Ц.П.е сключен едва на 20.08.2019г., и то след отправено непосредствено след проверката в обекта искане от страна на “Е.Е.Д.2.” ЕООД *** от 14.08.2019г. и издадено въз основа на него Разрешение от Д”ИТ” – Бургас на основание чл.303, ал.3 от КТ изх.№ 19074604 от 15.08.2019г. за приемане на работа на Е.Ц.П.на длъжност “сервитьор” в Бистро “Съни Вю”, пансион “Съни Ленд”, к.к. Слънчев бряг.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава обстоятелствата, при които е извършена проверката в обекта, и заявява, че от представените на 23.08.2019г. в Д”ИТ” – Бургас от управителя на дружеството-жалбоподател писмени документи, включително и съставените след проверката в обекта, и в частност трудовия договор от 20.08.2019г., деклариран на същата дата в 14:37 часа, се установило, че на 14.08.2019г., когато Е.П. е била заварена да работи в обекта като сервитьор, същата е работила без сключен писмен трудов договор.
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0002563 от 23.08.2019г., в който актосъставителят К.П.Г. – Началник отдел при Д”ИТ” Бургас, е описала, че на 14.08.2019г. в 15:14 часа, при извършена проверка на място на обект бистро в комплекс “Съни Вю Центар”, нахдящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Фрегата № 115, стопанисван от “Е.Е.Д.2.” ЕООД ***, се установило, че лицето Е.Ц.П.с ЕГН **********, престира труд (осъществява дейност като сервитьор) на обект бистро в комплекс “Съни Вю Централ”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, квартал Фрегата № 115; на 14.08.2019г. лицето собственоръчно е декларирало, че работи като “сервитьор” в горепосочения обект, с работно време – разпокъсано от 07:30 часа до 09:30 часа, от 12:00 часа до 14:00 часа и от 18:00 часа до 20:00 часа, трудовото възнаграждение е в размер на 600 лева, с един почивен ден – петък. На 23.08.2019г. при извършената проверка по документи в Д. “И.п.т.”***, се установило, че “Е.Е.Д.2.” ЕООД ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 14.08.2019г. не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е.Ц.П.с ЕГН **********, с което е нарушен чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Актосъставителят е посочил изрично, че нарушението е извършено на 14.08.2019г. и е установено на 23.08.2019г. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта, които са и свидетели на нарушението, и от управителя на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка, и който изрично е заявил, че няма възражения, а такива възражения не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, който също е посочил като нарушен чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима - НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 21.10.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 24.10.2019г.
При съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правната квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетеля К.П.Г., в деня на проверката – 14.08.2019г., лицето Е.Ц.П.е извършвала определени дейности, присъщи за дейността “сервитьор” и свързани с осъществявани от търговеца-жалбоподател хотелски и/или ресторантьорски услуги в бистро в комплекс “Съни Вю Централ” в к.к. Слънчев бряг. Безспорно е, че по това време между едноличния търговец и Е.П. не е бил сключен писмен трудов договор – такъв е бил сключен едва на 20.08.2019г.
Съдът не приема тезата на жалбоподателя, че не са описани конкретните действия, които Е.П. е извършвала в обекта към момента на проверката, както и че не е доказано, че жалбподателят е допуснал до работа лицето, а наред с това, че не е установена причината, поради която Е.П. се е намирала обекта по време, когато тя сама е декларирала, че е в почивка. Конкретните действия, които Е.П. е заварена да извършва към момента на проверката в обекта, са доказани от гласните доказателства по делото, като актосъставителят е посочил в съставения от него акт, че това лице осъществява дейности, присъщи за длъжността “сервитьор”. От друга страна, ако е вярна уговорката, декларирана от Е.П., че работи на разпокъсано работно време, но е полагала труд и през времето, когато тя е трябвало да почива в този работен за нея ден, означава, че именно жалбоподателят, като неин работодател, не е спазил тази уговорка, поради което опитът му да се ползва и от това негово неизпълнение на такава уговорка за да въвежда довода за неустановена причина за присъствието на лицето в обекта, се явява неуспешен, защото е наредил на този работник да полага труд в полза на дружеството, което престиране на труд към момента на проверката е прието за доказано. Голословни се явяват и довода в жалбата, че не е посочена датата на извършване на нарушението, както и че като такава дата следвало да бъде посочена датата, на която работникът е започнал да полага труд, в случая 14.06.2019г. Изрично актосъставителят е посочил, че нарушението е извършено на 14.08.2019г. Това е датата, на която лицето е заварено да работи в обекта. Нито актосъставителят нито наказващият орган имат задължение да посочват друга дата или дати, когато лицето също е престирало труд, т.е. други нарушения на чл.62, ал.1 от КТ, само защото се твърди, че то е работило и други дни преди или след тази дата без сключен писмен трудов договор, след като липсват категорични доказателства за това и в частност отчетни форми за явяване/неявяване на работа.
Установи се, че на 14.08.2019г. Е.Ц.П.е заемала определена длъжност, в рамките на установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Освен това по трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение, каквото е процесното отношение с Е.Ц.П.. Затова съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за едноличния търговец, която дейност е следвало да бъде регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор, какъвто по-късно е бил сключен, и каквато е била действителната воля на страните преди Е.Ц.П.да е приела и започнала да изпълнява длъжността “сервитьор” под контрола на работодателя и съвместно с останалите работници в обекта и под надзора на представители на дружеството-жалбоподател. След като и самият работещ пък от своя страна признава, като е декларирал срещу подпис в предоставената му справка по чл.402 от КТ, че изпълнява длъжността “сервитьор”, съдът приема, че се касае за трудови отношения, а твърденията на жалбоподателя, че не е установена причината за присъствието на работника в обекта по време на проверката, респ. дали това нейно присъствие е доброволно или е изпълнява трудовите си задължения, по време на гарантираната й почивка в работния ден, се явяваа неуместен, защото по никакъв начин не кореспондира с доказателствата по делото, които да налагат такъв извод – за такава фактическа обстановка, която жалбоподателят се опитва да лансира. Видно е, че действителните отношения между санкционирания търговец и Е.П. са били трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, като безспорно е установено, че към 14.08.2019г. с Порумова не е бил сключван трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като дружеството-жалбоподател действително е приел на работа лице без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същият несъмнено е допуснал неизпълнение на административното задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Ето защо изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Деянието безспорно съставлява нарушение по смисъла на Кодекса на труда и е основание за реализиране на административно наказателната отговорност на търговското дружество. Наказващият орган обаче не е изложил никакви мотиви защо следва да наложи наказание над минималния предвиден размер. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, тъй като при определяне на административното наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на по-леко наказание. Същевременно не е изложил никакви мотиви относно това кое налага санкцията да бъде над минималния размер.
Гореизложеното налага НП № 02-0002563 / 16.10.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение, а именно Имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съдът
намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена разпоредбата на
чл.415в от Кодекса на труда, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на чл.415, ал.2 от КТ. Отделно
от това, за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ е
необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно
нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от
него да не са произлезли вредни послезици за работници и служители. В настоящия
случай не е изпълнено второто кумулативно предвидено условие, доколкото положеният
от работника труд не се зачита за трудов стаж.
Съгласно изхода на делото, а
именно намаляване размера на санкцията наполовина, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени половината от направените от него разноски за платено
възнаграждение в размер на 360 лева – сумата в размер на 180 лева. Юристконсултското възнаграждение, което процесуалният
представител претендира да бъде присъдено, се определя съгласно разпоредбата на
чл.27е от Наредбата на заплащането на правната помощ, която предвижда
възнаграждение от 80 лева до 120 лева. На тези основания юристконсултското
възнаграждение в полза на наказващият орган следва да бъде определено на сумата
в размер на 60 лева, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002563 от 16.10.2019г., издадено от Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на “Е.Е.Д.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Йонков Вапцаров № 9, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П.Н.Ж., за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, като вмесо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – “Имуществена санкция” от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА “Е.Е.Д.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Йонков Вапцаров № 9, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П.Н.Ж., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 60 лв. (шестдесет лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на “Е.Е.Д.2.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Йонков Вапцаров № 9, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала П.Н.Ж., сумата в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: