Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 17.07.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на
12.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря В. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА
гр.д.№5691 по описа на съда за 2019 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, ***, чрез пълномощника: юркс. И.С.
против В.Ц.Н., с ЕГН **********,***, в която се
твърди следното: на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл.
99 от ЗЗД, между „***“ ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК , по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ***
от дата 02.01.2018 г. между „***“ ЕАД и В.Ц.Н. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, с ЕИК изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Като в чл. 23 от
Договора за заем изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приложение №1, представляващо неразделна
част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на
длъжника В.Ц.Н., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017
г., „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от цедента „*** С.А.,
клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „***“ ЕАД
за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на
ответника е изпратено по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия от страна на „***“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СКЕХ-15598074 от 12.09.2018 г.,
с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост с
отбелязване „Непотърсена“. Изпратено и второ уведомление за извършената цесия с
изх. № УПЦ-С-БНП/С11ЕХ-15598074 от 21.02.2019 г. с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД, което отново се е върнало в цялост с отбелязване
„Непотърсена“. На гърба на второто уведомително писмо, А.з.с.н.в. ЕАД, от свое
име и в качеството си на новия кредитор на ответника, е уведомила ответника и
за предсрочната изискуемост на задълженията му по процесния Договор. Съгласно
чл.7 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните са договорили, че
всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в
Договора адрес се считат за получени и узнати. Счита се, че уведомлението за
цесията и за предсрочна изискуемост е получено от ответника на 26.02.2019 г.,
като се позовава ищцовата страна и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията ***, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е
осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на
нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността“.
Прави се искане копие от уведомленията
за извършената цесия от страна на "*** С.А., клон България" и за
предсрочната изискуемост на процесния Договор с изх. № УПЦ-П-БНП/*** от
12.09.2018 г. и с изх. № УПЦ-С-БНП/CREX- 15598074 от 21.02.2019 г. да се връчат
с исковата молба на ответната страна. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на I
т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не
е погасено, се прави искане да бъде прието, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С
оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/20Ш, IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
В случай, че ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника
особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването
за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, се изтъква
следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът
приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като
съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на
исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и
Решение № 4480 от 08.11.2018г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт' настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл.235, ал. 3 от I ПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл.47, ал. 5 от ГПК се прави е оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника съобразно ал.6 на чл.47, поради което и получаването
на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването
на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл Решение № 4480 от
08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК е оглед охрана
интересите на ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Горното
становище е залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС.
Процесното вземане произтича от сключен
на 02.01.2018 г. между „***“ ЕАД, като Кредитор и В.Ц.Н. като Кредитополучател
договор за кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги. Размерът на предоставения е този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита“, който представлява сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 1 329,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“: 255,17лв. Страните са постигнали съгласие,
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде
платен директно на застрахователния агент „***“ ЕАД, като застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски
в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Така, общият размер на кредита е
1 584,17.лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията , която сума
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на
Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1 964,16лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 379,99лв.
На основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.12.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
81,84 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 20.12.2019г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията
е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.3 от Условия към договора за
кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.02.2018 г., която дата представлява падежа на втора погасителна вноска.
Въпреки липсата на законово или договорно
задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие
за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, моля да имате предвид следното:
видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване на
процесния договор за кредит, „***“ ЕАД е небанкова финансова институция и като
такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова
институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност,
съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от
ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила
лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране
обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и
ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.
430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е
налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение
№ 99/01.02.2013 г. по т д № 610/2011 г., I т.о., ТК.
Освен липсата на законово или договорно
задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми длъжника за
обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително
тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не
намира приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока са следните:
ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции
настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок
за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или
уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е
приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна
изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият съд счита, че след като
самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като
кредитодателя на ответника) от кредитните ( банките), след като разпоредбата на
чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките наименувана „Отношения между
банките и между банките и обслужваните от тях лица, правоприлагането по
аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба,
свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти.
По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции
приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е
практиката и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции,
а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС-
Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г.
на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по гр.д № 2711/2017 на PC -
Ямбол).
Клаузата за предсрочна изискуемост,
включена в договор за заем за потребление, при настъпването на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума,
не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това е,
че длъжникът изгубва преимуществото на срока. Изискуемостта на задължението в
резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на
кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би
имало, ако срокът не бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от отговорност за
лихвите за периода от настъпването на предсрочната изискуемост поради
неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне
на преимущество, с което той разполага само при предсрочно погасяване на
задължението. Упражняване на предоставеното от договора право на предсрочна
изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува
като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника. В смисъла
на гореизложеното е Решение № 99 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011,1
т.о.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено, че В.Ц.Н., с ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ,
следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2216/2019 г. на 1-ви гр. с-в на PC - гр.
Плевен, а именно:
1
584,17 лв. /хиляда петстотин осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ -
неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати
от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г., по отношение на които на основание чл. 3 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
379.99
лв. /триста седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.01.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/, по отношение на които на основание чл. 3 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.02.2018 г.;
172,5
лв. /сто седемдесег и два лева и пет стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч. гр. д. № 2216/2019 г. на 1- ви гр. с-в на PC - гр.
Плевен.
В
условията на евентуалност, се предявяват осъдителни искове за същите суми.
Претендират се разноски.
Представят се доказателства, които следва
да се приемат.Исканията в тази връзка – да се уважат.
В
срок не е депозиран писмен отговор.
Претендират се разноски.
В
срока за отговор такъв не е депозиран от ответната страна.
В
о.с.з ищецът не се представлява депозирано е писмено изявление от пълномощника, с което исковата претенция се поддържа.
В о.с.з. ответната страна несе явява
и не сепредставлява. Не ангажира
становище по предмета на делото.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От
приложеното ч.гр.д. №2216/2019год. по описа на ПлРС се установява, че на
05.03.2019год. заявителят/сега ищец/ е
депозирал заявление на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника /сега ответна страна/
и е издадена заповед за изпълнение за процесните суми. В заповедта е отразено,
че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за
кредит за покупка на стоки и услуги от 02.01.2018год., сключен с *** ЕАД,
рамков договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017год. и приложение
№1 към него от 12.07.2018год.
Предявеният иск, с оглед идентичното
вземане –предмет на заповедното и
исковото производство, както и предвид спазения срок за предявяването
му, се явява допустим, а по основание –
частично основателен и доказан.
От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит от
02.01.2018год., сключен между „***инг“ ЕАД - като кредитор и ответницата, се
установява, че същият е сключен за предоставяне в заем на сумата от 1329лв. -
чиста стойност на кредита за закупуване на смартфон Самсунг и 1964,16лв. обща
стойност на плащанията. Посоченият в договора ГПР е 24,77%, като общата дължима
сума от кредитополучателя е платима на 24 броя месечни вноски, всяка от
81,84152,18 лева, с падеж - 20-то число на месеца и падеж на първата вноска –
20.01. 2018 г. и на последната – 20.12.2019 г. Представен е и касов бон от 02.01.2018год. на стоност
1329лв. за закупена стока – мобилен телефон Самсунг от магазин Зора. В договора
е посочено също, че се сключва при Общи условия. Неразделна част от Договора за
кредит е погасителен план към него, представен с исковата молба. По делото се
установява, видно от представения Сертификат за застраховка №***, факта на
сключването на застраховка със застрахователя ***. В случая, размерът на
застрахователната премия е сумата от 10,63 лева. По делото са представени и ОУ
на застрахователна програма. По делото се установява също и факта на сключване
на рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между кредитодателя „***инг“ ЕАД и
ищеца „***а” ЕАД, с предмет - вземания по договори за кредит, измежду които
и вземането към ответницата. По делото е
представена извадка от Приложение №1 от 12.07.2018год. към рамковия договор за
цесия, от което се установява, че процесният договор за кредит е включен в
предмета на цесията под №425. По делото е представено и потвърждение за
станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е
представено уведомително писмо, до ответника, с което същата се уведомява, че
вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор, но няма данни същото
да е получено до ответницата. Тъй като е налице обаче изрично изявление от
страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата
цесия с връчването на преписите от исковата молба и приложенията. В случая няма
пречка уведомяването за станалата цесия да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след
указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на
длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът
приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител, назначен от съда при спазване на
установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По същите съображения няма
пречка уведомление за предсрочна изискуемост да бъде връчено на особения
представител на ответника /в т. см. решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д.№
193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По
делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от
заключението/л.74 и сл. от делото/ по която се установява следното: на
02.01.2018год. сумата от 1329лв.,
представляваща стойността на стоката по
договора, е заплатена на *** ООД Ответницата не е извършила нито едно плащане
по процесния договор, поради което
считано от 20.02.2018год. е
настъпила предсрочна изискуемост. Неплатената главница е в размер на
1584,17лв., но в същата е включена застраховка в размер 255,17лв. Размерът на
кредита за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“ е следвало да бъде
заплатен директно на застрахователния агент „***“ ЕАД, като застрахователната
премия е разделена на равен брой вноски-10,63лв.- и част
от всяка месечна погасителна вноска. Не се събраха доказателства, че тази сума
е финансирана от страна на кредитодателя, а също и че е преведена на
застрахователя. В този смисъл, съдът приема, че за посочената застрахователна
премия, заемодателят – цедент не е имал качеството на кредитор спрямо ответника
по силата на договора за заем, и което да е част от прехвърленото вземане. В
случая правоимащо лице е застрахователят по сключената застраховка – „*** клон
България“ АД. Съдът приема, че доколкото цедентът е прехвърлил само правата си
по процесния договор за заем, които не включват застрахователната премия,
сумата, съставляваща застрахователна премия, следва да бъде извадена от общо
дължимата по договора за заем главница, или дължи се главница от 1329, като за
разликата до претендираните 1584,17 искът следва да се отхвърли.
От
събраните по делото доказателства се установява факта, че ищецът има качеството
на кредитор спрямо ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз
основа на валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по
процесния договор за кредит. Както бе посочено по-горе, съдът приема за валидно
уведомяването на длъжника – ответник за станалата цесия, извършено в хода на
делото по съображенията, изложени в мотивите на настоящото решение.
Или,
следва да се признае за установено вземане на ищеца спрямо ответната страна за вземане за главница в
размер 1329лв. За разликата до претендираната главница в размер 1584,17лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Това рефлектира и
върху размера на претендираната като дължима договорна лихва и лихва за забава, която следва да се признае за дължима от
ответната страна само върху размера на главницата от 1329лв.От заключението на ВЛ,
прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че запроцеснияпериод
размерът на договорната лихва е 330,92лв. До тази сума искът следва да се
уважи, а за разликата до претендираната сума от 379,99лв. и за периода от
05.03.2019год. до 20.12.2019год. - да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Съгласно заключението на ВЛ размерът на лихвата за забава е
143,53лв. и до този размер искът следва да се уважи, а за разликата до
претендираната главница в размер 172,05лв.и за периода от 05.03.2019год. до
28.08.2019год. - да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от иска - за държавна такса, вещо лице, юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът приема, че следва да бъде в размер на 100лв. с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, липсата на събиране на допълнителни
доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от
2017 г. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в исковото производство в общ размер на 380,45лв. съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса - 36,07лв. и юрк.възнаграждение в
размер на 50лв.- съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че
съществува.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В.Ц.Н., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***, сумата
от 1329лв. главница, 330,92лв. договорна възнаградителна лихва за периода
20.01.2018год. до 05.03.2019год., 143,53 лв. обезщетение за забава за периода
от 21.02.2018 г. до 05.03.2019год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.03.2019год. до
окончателното изплащане на сумите, които суми представляват част от вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2216/2019 г. на Плевенски
РС, като за разликата до претендираната с исковата молба главница в размер на
1584,17лв., както и за разликата до претендираната възнаградителна лихва в
размер 379,99 и за периода от 05.03.2019год. до 20.12.2019год., както и за
разликата до претендираната лихва за забава до сумата 172,05лв. и за периода
05.03.2019год. до 28.08.2019год., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Ц.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-***, направените разноски в исковото
производство в общ размер на 380,44лв. съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Ц.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ съразмерно уважената част на
иска н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***,
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2216/ 2019год. на ПлРС в общ размер 86,07лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: