№ 116
гр. Айтос, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200308 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на Х. А. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 24-0335-000170/04.06.2024
г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ- Руен, с което за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата(ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1
000,00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца, както и отнемане на 12 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539.
Жалбоподателят оспорва верността на изложеното в констативната част на
съставения му акт и издадено въз основа на него НП, като сочи значително се разминава и
не отразява в пълна степен с действителната фактическа обстановка. Твърди, че при
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо и
моли обжалваното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв.П. Б. поддържа оплакванията си. Не ангажира
доказателства.
Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не се представлява пред
съда. Не излага мнение по основателността на жалбата. Представя писмените доказателства,
събрани в хода на административно наказателното производство по повод издаване на
обжалваното постановление, както и съобразно дадени от съда указания.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
На 02.05.2024 г. в 00,40 часа, в ***, в близост до КПП-Люляково, с посока на
1
движение към *** жалбоподателят Х.М. управлявал л.а.”Шевролет Каптива ” с рег.№
РВ0936РМ, собственост на Л. В. М., ЕГН ********** от град Бургас. Актосъставителят К.
Б. К. и свидетелят по акта Л. Ф. Л. – двамата служители на ОД на МВР – Бургас, РУ - Руен,
извършили проверка на водача чрез използване на техническо средство“Алкотест” Дрегер
7510 с фабр.№ АRNA-0191, което отчело 0.98% (нула цяло деветдесет и осем) промила
съдържание на алкохол в издишания от Х.М. въздух. След като актосъставителят и
свидетеля по акта установили концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил
показан резултата, отчетен с техническото средство и издаден талон за кръвна проба за
химичен анА.з с бл. № 0153282, въз основа на който е издаден протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 175/02.05.2024 г. Взетата за
химичен анА.з проба на кръвта на Х.М. също отчела съдържание на алкохол, а именно 0.87
% (нула цяло осемдесет и седем) промила.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на
актосъставителя К. Б. К. и подпис под АУАН на свидетеля по акта Л., които я установяват
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно
от приложената в делото (на л.4) разписка, е получено от жалбоподателя на 11.06.2024г.,
като същото е обжалвано чрез подаване на жалба вх. № 335000-2517/20.06.2024 г., поради
което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на
конкретните оплаквания, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът
намира следното:
От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава
на санкционираното нарушение доколкото се установява по безспорен начин, че Х. А. М. в
качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимото по закон - 0.87 % промила, първоначално установено по надлежния ред с
техническо средство “Алкотест” Дрегер 7510 с фабр.№ АRNA-0191, а впоследствие - с
химичен анА.з на кръвна проба на водача.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си
е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно
установеното нарушение на правилата за движение по пътищата. От процесуална страна,
съдът намира, че не са нА.це съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
2
административното наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, включая правото му
по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него, което в случая е и сторено. Не е нА.це соченото от жалбоподателя нарушение на
правата му, изразяващо се в неспазване на реда за установяване на алкохол в кръвта му с
непосочване на начина на проверка. В случая безспорно му бил предложен талон за
медицинско изследване при извършената му с тех.средство проверка. Талон за изследване е
приложен към адм. преписка и видно от същия - надлежно подписан, както от съставителя
му К. Б.К., така и от жалбоподателя, в качеството на проверено лице. Водъчът се е
възползвал от предаставената възможност и е дал кръвна проба за анА.з.
Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена
като задължение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.
В конкретния случай изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника му
оплаквания досежно невръчване на АУАН и непълни реквизити в него и НП, се
опровергават от събраните по делото доказателства, поради което и не са нА.це сочените
съществени процесуални нарушения. Със същите оплаквания, видно от съдържанието им не
се оспорва нито момента, нито начина на извършената проверка, а също и констатациите от
нея – чрез отчетен и показан на Х.М. показател на техническото средство. За
изчерпателност следва да се отбележи, че актът е съставен в присъствието и подписан лично
от жалбоподателя като му е предоставен и талон за медицинско изследване, от който същият
се е възползвал. Надлежно му е връчен препис от АУАН, в чието съдържание е нарочно
отбелязана възможността за допълнителни възражения и обяснение на водача. Не е спорно
между страните, че такива не са постъпили, а в самия акт е отбелязана от жалбоподателя
липсата на възражения, поради което и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на
него постановление съдържат законовоизискуемите реквизити като не се установи в хода на
административнонаказателното производство нА.чие на съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на Х.М.. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на
водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство
под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, е управлявал
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, което е установено по
надлежния ред – първоначално с техническо средство, чиято изправност не е оспорена,
впоследствие и чрез анА.з на кръвна проба. Ето защо и съдът намира, че за установеното,
правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача по
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
3
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а също и от показанията на разпитания свидетел К. Б. К. се установява по
категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на свидетеля съдът
намира, че следва да бъдат ценени като категорични, точни и последователни, доколкото
кореспондират напълно с останА.я доказателствен материал относно правнорелевантните за
спора факти, а именно, отразеното в АУАН, че двамата свидетели като преки очевидци са
възприели непосредствено, че при проверката на 02.05.2024 г. процесният л.а. е управляван
именно от жалбоподателя.
Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено, съдът
намира за установено, че от формална гледна точка поведението на Х. М. осъществява
състава на санкционираното нарушение доколкото безспорно се установи, че
жалбоподателят в качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 промила – 0.87 % промила, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза № 175/02.05.2024г. на БНТЛ - Бургас.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят Х. М. с
поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Досежно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на същото е в
съответствие със санкцията по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно
с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание,
а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съдът намира, че административнонаказващият
орган правилно е приложил материалния закон, съобразявайки размера на определените
наказания глоба и лишаване от правоуправление на МПС, изхождайки от установеното
значително количество алкохол (при така отчетената концентрация от 0.87 промила), а също
и настъпилото законово изменение – при актуалната редакция на чл.174 ЗДвП (в сила от
4
26.09.2017 г.), в която размерът и на двете предвидени санкции е конкретно посочен от
законодателя и не е оставен на преценка на АНО. За изчерпателност следва да се отбележи,
че от страна на жалбоподателя не са изложени възражения досежно размера на
определеното наказания, нито са изтъкнати съображения и представени доказателства за
нА.чието на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо и предвид гореизложените изводи,
съдът намира определените санкции, включително относно отнемането на 12 контролни
точки в съответствие с Наредба № Із-2539, за адекватни, правилно определени и
законосъобразни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0335-000170/04.06.2024
г. на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ- Руен, с което на Х. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено наказание
глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца, както и отнемане на 12 контролни точки на осн.
Наредба № Із-2539.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5