Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………./               ,                  гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  Наказателно отделение                                                     

   На четиринадесети февруари,  две хиляди и осемнадесета година

   В публично заседание, в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

                                                                                  РУМЯНА ПЕТРОВА

                                                                                      

 Секретар Нели Йовчева   

 Прокурор Боянка Михайлова

 като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВНОХД №95 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предмет на въззивното производство е присъда № 390 по НОХД №384/2018год. по описа на ВРС – 45-ти  наказателен състав, постановена на 19.11.2018г., с която подсъдимият Д.К.И. е  бил признат за виновен в това, че на 19.05.2017г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,78 %, всичко на обща стойност 2,70 лева, като на основание  чл.354А ал.3 т.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, при общ режим  и глоба в размер на 2000лв. На основание чл.189ал.3 от НК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.  На основание чл.354а, ал.6 от НПК е постановено отнемане на веществените доказателства и унищожаването им след влизане на присъдата в сила.

        Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подс. Д.К.И. чрез служебния защитник адв. В.Д., с която оспорва вида и размера на наложеното наказание, което счита за явно несправедливо. Моли съда да измени атакувания акт като измени наложеното наказание в по- леко такова. В допълнителното изложение към въззивната жалба защитникът изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като счита, че същата е постановена при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.  Излага подробни съображения, досежно предпоставките на чл.9ал.2 от НК, предвид това, че макар описаното в обвинителния акт деяние формално да осъществява признаците на състав на престъпление по чл.354а,ал.3т.1 от НК, същото разкрива незначителна по степен обществена опасност, което изключва престъпния му характер. Предвид горното моли съда да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия, алтернативно да преквалифицира деянието по чл.354а, ал.5 от НК.

        Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата срещу присъдата за основателна в частта й, с която се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК. Излага съображения, досежно маловажността на случая, като акцентира, че конкретният случай разкрива невисока степен на обществена опасност, изводима от количеството на високорисковото наркотично вещество, от факта, че се касае само за 1 вид наркотично вещество, от невисокия процент на активния компонент и приблизително ниската стойност, от факта, че и по време на процесното деяние, когато е направена съдебно психиатрична експертиза  било установено, че употребата от страна на подсъдимия на марихуана е имала инцидентен характер, била е епизодична и не се е стигнало до това, той да развие психическа или физическа зависимост към употребата на този или друг вид наркотик. Счита, че в този смисъл следва да се вземе предвид и изцяло съдействащото му поведение за разкриване на обективната истина, поради което деянието, което е осъществил, се явява маловажно в сравнение с характерните и типични такива по ал. 3 на чл.354а от НК, които се характеризират с разнообразие на високорисковите наркотични вещества, с по-голямо количество и по-голяма стойност.  Прокурорът излага доводи относно личната обществена опасност на подсъдимия, която според него е завишена доколкото по време на настоящото деяние той е осъждан няколкократно, вкл. за предходно идентично деяние по ал.5, което само по себе си обаче не съставлява пречка настоящето да бъде квалифицирано по ал.5 на чл. 354а от НК. При тези данни за съдимостта на подсъдимия държавното обвинение счита, че деянието разкрива по-висока степен на опасност, която изключва приложението на чл. 9, ал.2 от НК. С оглед на това предлага на съда да измени първоинстанционната присъда, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление.

             В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения защитник на подсъдимия единствено, досежно преквалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, а  становището за приложението нормата на чл.9ал.2 от НК, аргументирано в жалбата на подалия я служебен защитник, не поддържа. В тази връзка се солидаризира със становището на прокурора, че се касае до маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като е налице обществена опасност на деянието и дееца, изводима и от предходната съдимост на подсъдимия. В тази връзка защитата не е съгласна с мотивите на първоинстанционния съд, тъй като в случая е следвало да бъде отчетено минималното количество и стойност на наркотично вещество, начина на извършване на престъплението, поведението на подсъдимия веднага след деянието- съдействал на органите на полицията, предал доброволно количеството наркотично вещество.  Предвид горното счита, че с оглед генералната и личната превенция наложеното му от първоинстанционния съд наказание не би изпълнило целите си. Счита, че следва да се вземе предвид и  обстоятелството, че към настоящият момент подсъдимият работи в чужбина и води законосъобрлазен начин на живот. Моли съда да измени първоинстанционната присъда и приложи закон за по- леко наказуемо престъпление и му наложи наказание Глоба в максимално предвидения размер в хипотезата на чл.354а, ал.5 от НК. В последната си дума подс. Д.И. изразява съжаление за постъпката си. 

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

         Въззивната жалба се явява допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

        От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

        Съдебното производство спрямо подсъдимия в първоинстанционната фаза на процеса е протекло в негово отсъствие, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б. ”а ”от НПК.

        На 19.05.2017год. свидетелите Г.П.Т. и Д.Н. Г., полицейски служители  ООР към 02 РУ при ОД на МВР-Варна били на работа като автопатрул. Около 12 часа със служебен автомобил патрулирали в района на стадион „Спартак”, движейки се по бул.”Ян Палах” в посока жк „Чайка”. Автомобилът се управлявал от св. Г.. При обхода свидетелите забелязали пред тях да се движи лек автомобил „Ауди А6” с рег. № В1300КТ. Решили да му извършат проверка и го последвали. Водачът на автомобила завил вдясно, навлязъл в паркинга на „Палах център” и паркирал. Полицейският автомобил спрял до него. Г. и Т. излезли от автомобила, като св. Т. се отправил към мястото на водача на автомобила, а св. Г. отишъл към предна дясна врата. Представили се на водача и поискали документите му за самоличност. Установили, че това е подс.И., като след направена справка в ОДЧ разбрали, че същия е с множество криминални прояви, включително и за притежание на наркотични вещества. Полицейските служители попитали И. дали  в себе си или в автомобила има забранени вещи и вещества, в това число и наркотични, като преди И. да отговори, св.Т. забелязал, че на предна дясна седалка в автомобила има поставена найлонова торба, в която имало лаптоп, зарядно за него и топче от алуминиева фолио. Полицейските служители попитали подсъдимия дали последното не е тревиста маса, при което подс.И. потвърдил, че се касае за марихуана, негова, за лична употреба.

          С протокол за доброволно предаване подс.И. предал един брой топче от алуминиево фолио, съдържащо изсушена зелена тревиста маса.

         От заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство физико-химична експертиза,  е видно, че сухата зелена на цвят растителна маса, увита в метално фолио, приложена в бял на цвят хартиен плик, предадена с протокол за доброволно предаване от Д.  К.И., представлява части от растението Харбе канабис Индика сатива, известно като марихуана / индийски коноп, канабис/ и съдържа активен компонент – тетрахидроканабинол с нетно техло 0,45 грама.  Съдържанието на активен компонент тетрахидроканабинол в марихуаната е 5,78 %. Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол в Списък I “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3,ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

      От изготвения протокол за оценка на наркотичните вещества е видно, че стойността на наркотичното вещество възлиза на 2,70 лв.

      По делото е назначена и съдебно психиатрична експертиза, вещото лице по която е заключило, че по време на инкриминираното деяние – 19.05.2017г., подс.И. не е бил със синдром на зависимост към хероин, а само с епизодична употреба на марихуана. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото състояние на подсъдимия му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,  може да участва и да се защитава сам в наказателното производство.

      Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по делото, след задълбочен анализ на всички релевантни към делото факти.  Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Събраните по делото доказателства са били обсъдени от първоинстанционния съд  в съответствие с правилата на чл.305ал.3 от НПК, като  са обосновани съображенията, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и тези, дадени на  досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. Взел е предвид и обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и приобщени по реда на чл.279 от НПК. В съвкупност със заключенията по назначената физико- химична и съдебно психиатрична експертизи, и писмените доказателства по делото, се установява, че на инкриминираната в обвинителния акт дата, подс. И. е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 0,45 грама,  на стойност 2,70лева. Намереното у подсъдимия количество вещество има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство и е включено в Приложение №1, Списък I “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а, ал. 3т.1 от НК. Така установената фактическа обстановка не се оспорва и пред настоящата инстанция, прави се искане единствено да бъде преквалифицирано деянието на подсъдимия в маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. При така установената  и правилно изяснена фактическа обстановка, ВРС е направил законосъобразни и обосновани правни изводи като е приел, че подс. И. е извършил от обективна и субективна страна  общоопасно престъпление. Неправилно обаче според настоящата инстанция е отказал да преквалифицира деянието като маловажен случай  по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, тъй като в случая са били налице всички основания за това, съгласно разпоредбата на чл.93т.9 от НК. Според цитираната разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.   Маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства (в този смисъл е и ТР № 23/1981 г. на ОСНК). В случая правилно ВРС е  преценил липсата на чл.9ал.2 от НК, но неправилно е преценил всички обуславящи отговорността обстоятелства във връзка с възможното квалифициране на деянието като маловажен случай. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай, за извършеното от подсъдимия  престъпление е налице маловажност на вредните последици, изхождайки от количеството и стойността на предмета на престъплението - марихуана с общо нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,78 %, на стойност 2,70лева, както и обстоятелството, че тя е била предназначена за лична употреба от подсъдимия. За да направи извод за маловажност на извършеното, въззивният съд прецени направеното от подсъдимия самопризнание на досъдебното производство, оказаното съдействие на полицейските служители по време на извършване на проверката и доброволното предаване на предмета на престъпление,  изказаното съжаление за извършеното, както и сравнително младата му възраст. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че към насотящият момент подсъдимият работи в чужбина и води законосъобразен начин на живот. Установените по делото обстоятелства, свързани с неговата личност, несъмнено влияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. При тези данни, въззивният съд прецени, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява от обективна и субективна страна състава на по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, поради което обжалваната присъда следва да се измени на основание чл.334т.3 във вр. с чл.337ал.1т.2 от НПК в посочения смисъл. По първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по  чл.354а, ал.3 от НК, подс. И. следва да бъде оправдан. В останалата част присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

         За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се възприема от настоящия състав на съда изложената  във въззивната жалба и допълнението към нея правна теза, изразяваща се в това, че осъщественото от подс. И. деяние поради своята обществена опасност е малозначително по смисъла на чл.9ал.2 от НК. Всички обстоятелства по делото, преценени в тяхната съвкупност дават основание на съда да заключи, че деянието не е с незначитена обществена опасност, нито пък е малозначително. Горното, както и количествения критерий и незначителната материална стойност на предмета на престъплението,  отнесени към конкретния случай, дават основание на съда да приеме, че осъщественото деяние не би могло да бъде малозначително, именно поради  наличието на обществена опасност. Последната в случая е съобразена със съществуващите особености на конкретната действителност, действащата държавноправна наказателна репресия, която към момента на извършване на престъплението от подсъдимия, макар да е снижила необходимата за наличността на дадено престъпление степен на обществена опасност, от своя страна не е смекчило обществената му укоримост. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 354а НК защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, като за да бъде определено като престъпно конкретното поведение на подсъдимия, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционите средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената в хода на производството фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява макар и ниска степен на увреждане на обществените отношения, все пак при наличие на висока степен на обществена опасност на деянието. Не на последно място, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, с влязло в сила на 10.03.2016г. споразумение, на подс. И. е била ангажирана наказателната отговронст за деяние по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК за държане на вискорисково наркотично вещество.  Нещо повече, предходните му осъждания обуславят  завишената обществена опасност и на настоящото деяние, за което ниската стойност на количеството наркотично вещество и процентното съдържание на същото, не е единствено определящият критерий. Педвид изложеното съдът намира, че в случая деянието на подсъдимия  не би могло да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл.9ал.2 от НК, а като маловажен случай.    

         Предвиденото в закона наказание за деянието по чл.354а, ал.5 във вр.с ал.3т.1 от НК е Глоба  до 1000 лева. При определяне конкретния размер на глобата въззивният съд намира за справедливо и съответно на извършеното деяние на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК глоба в размер на 1000 лева. Налагането на глоба към максимума на предвиденото съобрази с отегчаващите отговорността обстоятелства - наличието на предходни осъждания, едното от които за същото такова деяние, завишената обществена опасност на деянието и дееца, с оглед обществените отношения, които засяга този вид престъпление, не на последно място лошите характеристични данни, изводими  и от обремененото му съдебно минало. Като смекчаващи отчете изразеното съжаление за извършеното, направеното самопризнание, макар и формално на досъдебното производството и обстоятелството, че към настоящият момент работи. С така определения размер на наказанието, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се въдейства възпиращо и превъзпитателно спрямо подсъдимия в извършването на нови престъпления.

        При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.313 от НПК, въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд. 

        Предвид гореизложеното и на основание чл. 334т.3 вр. с чл.337ал.1т.2 и чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,

РЕШИ:

        ИЗМЕНЯВА присъда № 390/19.11.2018г., постановена по НОХД № 384/2018г. по описа на ВРС, 45 състав, като преквалифицира извършеното от подс. Д.К.И. като престъпление по чл.354,ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК, а именно за това, че на на 19.05.2017г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 0,45 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,78 %, всичко на обща стойност 2,70 лева, като случаят е маловажен и на основание чл.54 от НК  му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда/ лева, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по  чл. 354а, ал.3т.1 от НПК.

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата част.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно.

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.