РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110208424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Б. Т. от ...........................,
с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № НГ - 1 - 21- *********/19.05.2022г. издадено от
Ръководител на ТП на НОИ - София град, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 700.00 (седемстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.7, т.1 от КСО.
В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с мотивите, че същото е било издадено при
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложен материален закон. Иска се неговата отмяна, като се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Т., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа. Моли да му бъде присъдено адвокатсок възнагражедние.
Административно – наказващият орган Ръководител на ТП на НОИ -
София град, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което е процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за безспорно установено следното от
фактическа страна:
Във връзка с постъпил Сигнал с вх.№ 4005 - 21 - 285/10.03.2022г. за
извършване на проверка / във връзка с открито производство по
несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на 08.03.2022г./ на
осигурителя ,,СИКАР 05" ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК: ................. била
издадена Заповед № ЗР - 5 - 21 - 01098325/14.03.2022г. на Директор на ТП на
НОИ София град за извършване на ревизия по разходите на ДОО, изменена
със Заповед № СЗ - 5 - 21 - 01108717/04.04.2022г.
По време на проверката, която приключила с Констативен протокол №
КП - 5 - 21 - 01108765/04.04.2022г. било установено, че не са съхранени
ведомости за заплати за периода от м.08.2015г. до м.09.2021г. вкл. на
осигурителя ,,СИКАР 05" ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК: ....................,
което обстоятелство било удостоверено и съгласно представена нотариално
заверена декларация от 04.04.2022г. от С. Д. Ж. - адвоакт от САК, в
качеството му на упълномощено лице на управителя на дружеството С. Б. Т.,
с ЕГН: **********.
По повод на извършената проверка бил съставен АУАН № АН - 1 - 21 -
01124027/04.05.2022г., който бил връчен лично на управителя на дружеството
и подписан от него с възражение, че друго лице държи и съхранява
документите. То не било уважено и въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните и
за нейното доказване не бяха искани и ангажирани доказателства, поради
което съдът я възприема като безспорно доказана и категорично изяснена въз
основа на приобщените гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели е,
че П. М. и Д. М. е, че първата свидетелка признава, че друго лице е
отговаряло за съхраняването на документите, а жалбоподателката дори не я е
познавала. Същевременно свидетелката М. от своя страна пък твърди, че при
постъпването си на работа в търговското дружество не е получавала заповед
за назначаване, нито трудова книжка. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели като достоверни, доколкото същите не се опровергават от
насрещни доказателствени средства. Същевременно от изисканата справка от
ТД на НАП София град се доказва, че свидетелката М. действително не е
имала сключен трудов договор с дружеството ,,Сикар 05“ ЕООД,
следователно и няма как да бъде доказано, че спрямо нея е следвало да има
съхраняване на каквито и да било документи. По отношение на писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК съдът намира, че същите
подкрепят описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка, както и събраните гласни доказателства. Безспорно същите
подкрепят юридическия факт на обявена несъстоятелност на търговското
дружество, както и констатираното бездействие по съхранението на
ведомостите на заплатите през процесния период и в частност съдебното
2
решение на СГС, постановено в производство по чл.625 и сл. от ТЗ, справка
за октуално съС.ие на всички трудови договори, вписани от осигурителя и
Констативния Протокол от 04.04.2022г.
Съдът намира, че от така описаната фактическа обстановка и съвкупен
анализ на събраните доказателства не се установява жалбоподателката да е
извършила вмененото й административно нарушение, а самото наказателно
постановление е било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложения на материалния закон.
Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е, че в нея
липсва посочване на мястото на извършване на деянието. Административно
наказващият орган е отразил единствено, че осигурителя ,,СИКАР 05“ ЕООД
не е съхранявал ведомостите за заплатите, без да бъде изрично упоменато
къде е следвало същите да бъдат съхранявани. Посочено е единствено датата
на проверката като липсват данни в обжалвания санкционен акт къде е била
извършена. Безспорно пропускът е съществени е отговаря на отсъствие на
реквизит от разпоредбите на чл.42, ал.1 т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
На следващо място съдът приема, че С. Т. не е следвало да носи
административна отговорност. Вмененото административно нарушение може
да бъде извършено само от лице, имащо качеството на ,,осигурител“ по
смисъла на чл.5, ал.1 от КСО. Освен показанията на свидетелката М., че
друго лице е отговаряло по съхраняването на документацията, разпоредбата
на чл.349, ал.1 от КСО предвижда наказуемост за осигурителите –
юридически лица, наказание имуществена санкция от 500 до 2 000 лева във
всеки отделен случай.
В обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното НП
като ,,осигурител“ фигурира търговското дружество – юридическо лице, а не
жалбоподателката. Именно с него е бил сключен и трудовия договор със
свидетелката П. М.. Поради тази причина и обект на административно
санкциониране е следвало да бъде ,,СИКАР 05“ ЕООД като юридическо лице,
а не неговия управител. Освен това цитираната санкционна норма
регламентира налагане на наказание ,,за всеки отделен случай“. Поради липса
на фактически твърдения досежно броя на лицата, на които е следвало да се
съхраняват ведомостите, които от справката от актуалното съС.ие на всички
трудови договори, вписани от осигурителя се установява, че очевидно същите
са били повече от едно, поради което и е следвало да бъде наложено отделно
наказание по чл.18 от ЗАНН. Това обстоятелство от своя страна опорочава и
съществената непълнота откъм фактическа обстановка в самите АУАН и НП,
тъй като няма как да бъде преценено спрямо точно кои конкретно лица, не са
били съхранявани ведомостите, за да бъде извършена адекватна преценка за
законосъобразността на наложеното наказание.
На следващо място съдът споделя оплакването на защитата, че към
момента на извършване на нарушението – от м.08.2015г. до м.09.2021г. е била
налице промяна в нормативната уредба на чл.5, ал. 7 от КСО, която е
регламентирала съвсем различен вид обществени отношения, а именно
издаването на безплатни документи за осигурителен стаж и осигурителен
доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, в 14 –
дневен срок от поискването от осигуреното лице. Приемайки в описаната в
3
наказателното постановление фактическа обстановка като дата на извършване
на нарушението посочения период, е налице настъпила промяна в
нормативната уредба на кодекса, като в случая е налице наличието на
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Приложимата норма не е вменявала
задължение на осигурителя да съхранява ведомости и заплати, поради което е
налице постановен акт в нарушение на закона. Поради липса на отразена
различна дата на изпълнителното деяние, от която да бъде преценена
материалната законосъобразност на нарушението, съдът приема, че е налице
изначална несъставомерност на нарушението.
Съдът не споделя оплакването в жалбата, че не е бил спазен 7 –
дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН за депозиране на възражения срещу
съставения й АУАН. Видно от самия акт, въз основа на който е било издадено
и наказателното постановление е, че същият е бил подписан на 09.05.2022г., а
НП е било издадено на 19.05.2022г. поради тази причина и същото е било
издадено след изтичането на законоустановения срок за депозиране на
възражение.
Необсъждането на обясненията и възраженията на жалбоподателката
от страна на административно наказващия орган също не следва да бъде
преценявано като процесуално нарушение, доколкото същите са били
въведени от нейния защитник пред съда и преценени от него при
постановяване на съдебното решение.
Предвид гореизложените обстоятелства съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 450.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнагражедние за
упълномощен защитник, както и сумата от 05.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Предвид матераалния интерес, сложността на
производството и неговата продължителност, както и договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение, съдът не намира осонвание за
редуциране на същото в по - нисък размер. Същият съответства на
разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималния размер на адвокатски възнаграждения, който при
материален интерес до 1 000 лева, възлиза на 400.00 лева. Следователно
поискано възнаграждение от защитника не се явява прекомерно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № НГ - 1 - 21- *********/
19.05.2022г. на Ръководител на ТП на НОИ - София град, с което на С. Б. Т. от
........................, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на
700.00 (седемстотин) лева за административно нарушение по чл.5, ал.7, т.1 от
КСО.
4
ОСЪЖДА ТП на НОИ - София град да заплати на С. Б. Т. от
......................, с ЕГН: ********** сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет)
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5