Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 37.,
28 ноември 2017 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на четиринадесети октомври през две хиляди и
седемнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
Савка Панова, прокурор ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 256 по описа на РС Котел за 2017 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.А.С., в качеството
ù на законен представител на малолетните деца С.К., родена на *** г. и А.К.,
родена на *** г., срещу Х.А.К.. Исковете са за определяне на издръжка на всяко
от малолетните деца. Твърди се, че ответникът е баща на децата, но той от края
на месец март 2016 г. напуснал семейството и престанал да издържа децата.
Единствено майката била тази, която осигурявала издръжката, но нейните доходи
не били достатъчни, тъй като реализирала месечен доход от около 500-600 лева.
Ответникът се бил установил да живее в Германия, поради което следвало да се
приеме, че реализира месечен доход в размер на 1480 евро – установената там
минимална работна заплата. Моли съда да осъди ответника да заплаща на детето С.
издръжка в размер на 240 лева на месец, а за детето А. – 220 лева, като
претендира и издръжка за минало време с начален 15.07.2016 г., както и
законната лихва в случай на закъснение при изплащане на задължението.
В срока
за отговор ответникът, чрез пълномощник, оспорва предявените искове като
неоснователни с твърдения, че претендираната издръжка
е в завишен размер. Твърди, че живеят в състояние на фактическа раздяла от
месец юни 2016 г. Оспорва се твърдението, че доходът му в Германия е 1480 евро.
Твърди, че получава не повече от 800 лева. Твърди, че е участвал в издръжката
на децата, като им купувал храна, дрехи, обувки, учебни принадлежности, плащал
общежитието на детето С. и пр. Участвал в ежедневната издръжка на децата, като
им давал пари било лично, било чрез неговите родители. Моли исковете за периода
една година преди подаване на исковата молба да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като за този период ответникът бил издържал децата. Оспорва
размера на предявените искове, като твърди, че децата нямат необходимост от
издръжка в такива размери и той няма възможност да заплаща такава издръжка.
Моли искът, предявен от детето С. да бъде отхвърлен за сумата над 140 лева, а
за детето А. – над сумата 130 лева. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание ищците се представляват от адв. Л.Д. ***,
която поддържа предявените искове. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът се представлява по
пълномощие от адв. Х. ***, която поддържа отговора и
наведените с него възражения и оспорвания.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Н.А.С. и ответникът Х.А.К. са
родители на децата С., родена
на *** г., и на А., родена на *** г.
До средата на 2016 г. майката Н.С. и ответникът К. живеели като семейство
в дома на родителите на ответника
в село Филаретово, но се разделили. Н.С. заедно с децата се пренесли да
живеят в дома на родителите ù, също в село Филаретово.
Малко след раздялата ответникът заминал за Германия,
където живее и работи и до момента.
По делото няма данни
за трудовите доходи на ответника.
Майката Н.С. е едноличен
собственик на капитала на фирма
„А.-2007“ ЕООД и осъществява търговска
дейност в хранителен магазин в село Филаретово. От подадената в НАП Бургас, офис Сливен, данъчна
декларация по реда на чл.92 от ЗКПО за данъчната 2016 г., фирмата е реализирала годишна печалба в размер на 72.72 лева и дължи данък
в размер на 7.27 лева.
След раздялата ù с ответника, Н.С.
построила нова жилищна сграда в имота на родителите
ù в село Филаретово.
Сестра ù Хатче С. твърди, че къщата
е построена с финансовата помощ на родителите.
За учебната 2016-2017г. детето С. е записано като ученичка в НУФИ „Филип Кутев“ в град Котел в специалността
„Български танци“. Настанено е в общежитието с месечна наемна цена 35 лева. Учебниците и учебните помагала
са безплатни. През настоящата учебна година е ученичка в шести клас. От понеделник до петък
детето С. ***, а през почивните дни и през ваканциите се прибира при
семейството си.
Детето А. е ученичка
в четвърти клас в ОУ „Петър Берон“ в
село Филаретово.
За периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2017 г. майката Н.С. е получавала по 85 лева месечна помощ
за отглеждане на двете деца.
След раздялата между родителите децата С. и А. запазили с майката на баща им
– св. С.К., добри
отношения и продължили да ходят в дома
ù, където живеели доскоро. Бабата се отнасяла много
грижовно към децата, стремейки се да компенсира
донякъде липсата на бащата. Децата живеят основно при майка си,
но се хранели
и на двете места, оставали да спят при
баба си, тя им давала
различни парични суми, купувала им подаръци – дрехи,
телефони, таблети, играчки и пр.
Ответникът Х.К. се прибрал за
кратко през месец юли 2017 г. и се видял с децата. Купил им различни подаръци.
По данни
на свидетелките С.К. и А. А.,
двете разпитани по инициатива на
ответника, от около два месеца
се наблюдавала рязка промяна в отношенията на двете деца към
баба им. Те престанали да ходят
в дома ù и дори вече не я поздравявали.
Св. С.К. отрича промяната да е провокирана от нейното поведение
към децата.
Социалният работник, на когото
е било възложено изготвяне на социалния
доклад, е посетил дома на майката
Н.С., където е установил отлични условия за отглеждане и възпитание на децата. Майката е споделила,
че реализира месечен доход в размер около 600 лева (в разрез с декларираните данни). Социалният работник не е установил
потребност у детето А. от средства за
издръжка, различаващи от обичайните средства
за дете на
същата възраст. Социалният работник, в унисон с показанията на св. Х. С., поддържа, че за
детето С. са необходими средства за специално облекло
за часовете по танци.
Горните факти съдът установи
след анализ на цялата съвкупност от гласни и писмени доказателства.
Показанията и на четиримата свидетели бяха подложени на
внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава
на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване
в процеса на конкретни, непосредствено възприети от свидетеля
факти, но
поради наличие на емоционална връзка
между свидетеля и някоя от страните
по делото, може да са
се засегнали в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на
фактите. В тази
насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора
свидетели, без обаче да ги
лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира
дадени под
страх от наказателна отговорност показания от
заинтересовано лице само ако и доколкото
е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство.
Свидетелите,
разпитани по инициатива на ищцата, дават противоположни по съдържанието си
показания в сравнение с показанията, дадени от свидетелите, разпитани по
инициатива на ответника. В обобщение, разнопосочността
се проявява в няколко насоки : дали децата са посещавали дома на баба си след
раздялата; дали бабата ги е издържала и дали им е давала пари; дали им е дала
2600 лева, които бащата бил оставил преди да замине; какъв е месечният доход на
бащата в Р Германия. Свидетелките Х. С. (сестра на майката Н.С.) и Г. К.
(близка приятелка на Н.С.) отричат бащата лично или чрез майка си да е полагал
грижи за децата и да им е давал издръжка. Св. Х. С. дори твърди, че бабата
отказала на едно от децата да го нахрани, а бащата бил отказал да му купи
варена царевица. В обратен смисъл са показанията на свидетелките С.К. (майка на
ответника) и А. А. (съседка, близка на св. С.К.), които твърдят, че бабата С.К.
се грижела за децата, давала лично на децата от парите, които бил оставил
бащата преди да тръгне за Германия, купувала им дрехи и пр. По делото са
представени множество касови бележки за закупуване на дрехи и обувки от
магазини в град Сливен, както и за заплащане на пратки с дрехи на името на С.К..
Тъй като представените писмени доказателства са в унисон с показанията на
свидетелките С.К. и А. А., то съдът приема за достоверни техните показания и
игнорира като неистински показанията на свидетелките Х. С. и Г. К. в частта им,
в която си противоречат с показанията на другите две свидетелки.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на
родителя. Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по – ниска от
¼ от минималната работна заплата, т.е. към момента 115.00 лева, а за
2016 г. – 105.00 лева.
Детето С.
е на 12 години и 7 месеца, а детето А. - на 10 години. И двете деца се нуждаят
средства, за да съществуват и да се развиват като личности. Необходими са им
средства за здравословна храна, облекло, към което детето С. предстои да стане
по - взискателно, предвид навлизане в тийнейджърска възраст, средства за
отопление, за медикаменти, за козметични продукти, за общежитие и транспорт (за
детето С.) и пр. И двете деца са ученички и са им необходими средства за учебни
пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр., както и за книги. Ползването
компютър, на мобилен телефон и достъп до интернет също е безспорно наложително.
За детето С. са необходими допълнителни средства за закупуване на специално
облекло за танци, каквото училището не осигурява.
Майката
реализира месечен доход в размер на 600.00 лева (съобразно нейните изявления
пред социалния работник и твърденията в исковата молба), към които следва да се
прибавят и месечните помощи за деца в размер на 85.00 лева, а бащата – 2928.59
лева (равностойността на 1498 евро, колкото е минималната работна заплата в
Германия за 2017 г., по данни на EUROSTAT).
Правилно се поддържа в исковата молба, че доходът на ответника следва да бъде
изчислен, съобразно социалния стандарт на държавата по обичайното му
местопребиваване. Коректно е позоваването на решение № 534/28.06.2010 г. на ВКС
по гражданско дело № 1800/2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, по което е било допуснато касационно обжалване по аналогичен случай. Така
установени, доходите на бащата надвишават петкратно доходите на майката.
По делото не се представиха
доказателства, че майката или бащата страдат от заболявания или да са налице
други причини, които да препятстват полагането на труд, както и да имат
задължения към други лица, на които са задължени да дават издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК. Св. С.К. изнесе данни
за претърпяна от ответника през 2016 г. травма на крака, но без сигурни данни
кога е получена травмата, какъв е нейният характер и каква е била
продължителността на нетрудоспособността.
Отчитайки
тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето
С. с оглед възрастта му и възможностите на родителите му, е 350.00 лева, а за
детето А. – 280.00 лева.
Тъй като
бащата е този, който реализира по - висок месечен доход, на него следва да се
възложи изплащането на по - голямата част от издръжката (от 80 %), а останалата
част да се поеме от майката, тъй като тя е родителят, който е пряко ангажиран с
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. За детето С. бащата следва
да поеме изплащане на издръжка в размер на 280.00 лева, но тъй като искът е
предявен за 240.00 лева, съдът не може да се произнесе за повече от това, с
което е сезиран. Същото важи и за детето А.. Частта на бащата от определената
за това дете издръжка възлиза на 224.00 лева, но съдът следва да се ограничи в
рамките на заявената искова претенция. Посочените размери следва да се присъдят
с начален момент подаване на исковата молба на 13.07.2017 г. до настъпване на
причини за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до окончателното изпълнение на задължението.
Ищците
претендират и издръжката за период една година преди подаване на исковата
молба. По делото липсват сигурни данни за датата на раздялата на родителите, но
доколкото в отговора срещу исковата молба се твърди, че раздялата датира от
18.06.2016 г., то издръжката следва да се присъди за целия едногодишен период
преди подаване на исковата молба, тъй като липсва спор по твърдението в
исковата молба, че за посочения едногодишен период майката е била тази, която
се е грижела за отглеждането и възпитанието на децата. Доказаните от страна на
бабата грижи обаче също следва да бъдат взети предвид и зачетени, поради което
за този период издръжката следва да бъде поделена поравно между двамата
родители. Не се установиха твърденията на ответника, че за посочения период
той, чрез майка си, е издържал децата, като оставил на майка си 2600 лева
(около 108 лева за всяко от децата на месец). Майка му, св. С.К., твърди, че
парите давала не на майката, а на децата, без яснота кога и колко е давала и
каква е месечната сума, дадена на всяко от децата. Дори и негативно настроена
спрямо майката, бабата е следвало да дава парите за издръжката на майката,
независимо дали ù има доверие или не. Майката е законен представител на
двете малолетни деца, които съгласно чл.3, ал.2 от Закона за лицата и
семейството не могат да извършват сами правни действия, вкл. и лично да
получават средства за издръжка. По изложените причини съдът следва да осъди
ответника за този период да заплати на детето С. издръжка в размер на 175.00
лева и на детето А. – по 140.00 лева на месец, като за разликата до предявените
размери исковете подлежат на отхвърляне.
Относно
началния момент : Исковата молба е подадена на 13.07.2017 г. и следователно
началният момент на едногодишният срок по чл.149 от ГПК е 13.07.2016г. Тъй като
обаче с исковата молба се претендира издръжка с начален момент 15.07.2016 г.,
то издръжката следва да се присъди именно оттогава.
За детето
С. : Дължимата за месец юли 2016 г. (15.07.2016 г. – 31.07.2016 г.) издръжка е
96.05 лева, за месеците от август 2016 г. до края на месец юни 2017 г – по
175.00 лева, а за месец юли 2017 г. (01.07.2017 г. – 12.07.2017 г.) – 67.80
лева. Така общият размер на издръжката за минало време, дължима за периода от
15.07.2016 г. до 12.07.2017 г. е 2088.85 лева.
Претенцията за разликата следва да бъде отхвърлена.
За детето
А. : Дължимата за месец юли 2016 г (15.07.2016 г. – 31.07.2016 г.) издръжка е
76.84 лева, за месеците от август 2016 г. до края на месец юни 2017 г. – по
140.00 лева на месец, а за месец юли 2017 г. (01.07.2017 г. – 12.07.2017 г.) –
54.24 лева. Така общият размер на издръжката за минало време, дължима за
периода от 15.07.2016 г. до 12.07.2017 г. е 1671.08 лева. Претенцията за разликата следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
следва да заплати по сметка на РС Котел
държавна такса върху размера на присъдената издръжка в общ размер на 813.79
лева.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Н.С.
направените от нея разноски за адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева.
Съдът следва да присъди целия платен на адвоката хонорар, независимо че част от
исковете за издръжка за минало време бяха отхвърлени. В случая от значение е
обстоятелството, че съдът уважи изцяло исковете за издръжка за периода след
подаване на исковата молба. По същите съображения претенцията на ответника за
присъждане в негова полза на разноски в размер на 300.00 лева за адвокатски
хонорар следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението досежно присъдената издръжка.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр.
чл.142 от СК Х.А.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.А.С., ЕГН **********,
в качеството ù на майка и законен представител на малолетното дете С.Х.К.,
ЕГН **********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 240.00 (двеста
и четиридесет) лева, считано от 13.07.2017 г. до навършване на пълнолетието на
детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр.
чл.142 вр. чл.149 от СК Х.А.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********, в качеството ù на майка и законен
представител на малолетното дете С.Х.К., ЕГН **********, двете с адрес ***,
сумата 2088.85 (две хиляди осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стот.), представляващи издръжка за периода от 15.07.2016 г.
до 12.07.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер 2880.00 лева и за периода от 13.07.2017 г. до 15.07.2017 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр.
чл.142 от СК Х.А.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.А.С., ЕГН **********,
в качеството ù на майка и законен представител на малолетното дете А.Х.К.,
ЕГН ***********, двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 220.00 (двеста
и двадесет) лева, считано от 13.07.2017 г. до навършване на пълнолетието на
детето или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 вр.
чл.142 вр. чл.149 от СК Х.А.К., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********, в качеството ù на майка и законен
представител на малолетното дете А.Х.К., ЕГН ***********, двете с адрес ***,
сумата 1671.08 (хиляда шестстотин и седемдесет и един лева и осем стот.), представляващи издръжка за периода от 15.07.2016 г.
до 12.07.2017 г., заедно със законната лихва, считано от 13.07.2017 г. до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер 2640.00 лева и за периода от 13.07.2017 г. до 15.07.2017 г. ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.А.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С., ЕГН **********, сумата 300.00 (триста) лева,
представляващи направени от нея разноски за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Х.А.К., ЕГН **********,***,
за присъждане на направените от него разноски в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Х.А.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел
сумата 813.79 (осемстотин и тринадесет лева и седемдесет и девет стот.), представляващи държавна такса върху размера на
присъдената издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от обявяването
му.
С Ъ Д И Я :