РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Стара Загора, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501453 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Производството е образувано по въззивната жалба О.С.З. чрез Д.В., като
процесуален представител на Ж.Т. - Кмет на О.С.З. против решение № 260420
от 12.05.2021 г., постановено по гр.дело № 4775/2020г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, с която се иска отмяна на постановеното
първоинстанционно решение.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че неправилно съдът не е
отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Според
въззивника от доказателствата се установявало, че въззиваемата е
престоявала на пътното платно на метри от спирката за изчакване на
превозното средство и в този смисъл, тя самата, като пешеходец е нарушила
правилата за движение по пътищата. Изложени са възражения за липса на
доказателства по отношение на обстоятелството правилно ли бил спрял
автобуса, в който въззиваемата се е качила. Прави се възражение за
причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и
инцидента. Излагат подробни съображения. Претендират отмяна на
постановеното първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което
1
бъде отхвърлен иска, както и присъждане на направените разноски по делото
пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемата страна М. Н. В. от ***, чрез
адв.С.Р. взема становище, че е неоснователно оплакването на О.С.З., че са
налице данни за съпричиняване на вредоносния резултат. Счита за
немотивирано и голословно възражението на въззивника, според което
необоснован от гледна точка на събраните по делото доказателства е
описаният в исковата молба механизъм на получените травматични
увреждания. Излагат се подробни съображения. Счита, че подадената
въззивната жалба е неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена, а
постановеното първоинстанционно решение, като правилно, допустимо и
постановено при съответствие с материалния закон да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Въззиваемата М. Н. В. твърди, че преподава биология в СУ „М.Г.“ ***.
На 25.10.2018 г. е била първа смяна на работа и около 6.45 часа сутринта
чакала автобус на тротоара в района на спирка „Ч.“ на бул. „***", в посока
центъра на града. Пристигнал автобус № 17, който спрял на разстояние от
метър и петдесет - два метра от тротоара на спирката. При стъпване на
пътното платно, било необходимо да направи няколко крачки за да достигне
автобуса и да се качи от задната му врата. Левият й крак хлътнал в
необезопасена дупка /неравност/ на асфалта на пътното платно, намираща се
приблизително на около метър разстояние от автобусната спирка, в
очертанията на маркировката „BUS“ - буквите, които представляват
маркировка за спирка на обществения транспорт, като тази неравност на
асфалта и до днес се намира там. Изпитала внезапна болка и чула
изпращяване на костите в стъпалото. Независимо от това, поради липса на
време за мислене се качила в автобуса и тръгнала за работа. Малко преди
идването на автобуса въззиваемата провела кратък разговор с нейна позната -
шофьор на таксиметров автомобил, която си е купувала цигари от
денонощния магазин на спирката. Последната видяла какво се е случило и е
позвънила по телефона на В., за да я попита как е и дали има нужда от нещо.
Въззиваемата отговорила, че много я е заболяло, но ще се справи. Отказала да
я закарат в спешна помощ, тъй като е имала часове с учениците си.
Въззиваемата слязла на автобусната спирка „ЕВН", намираща се на ул. „***“,
пред аптечния център „Ф.". С усилия успяла да стигне пеша до гимназията,
тъй като имала първи час от 7.30. През цялото време на учебните часове
2
стояла седнала и не успяла да си върши адекватно работата - да става, да
пише на дъската, да наблюдава работата на учениците си. Около 12 часа по
време на последния час почувствала много силна болка и невъзможност да се
движи и посетила медицинското лице в училище, което й направила компрес.
Стъпалото било с оток и синини. След прибирането си у дома с всеки изминат
час болките се усилвали и ставали нетърпими. Значително се подул целия
глезен. Вечерта съпругът на въззиваемата настоял да отидат в спешния
център. След рентгеново изследване се установило, че има счупване на
костица на лявото стъпало. Счупената костица вече не била на мястото си, а
била преместена в областта на тъканите. По преценка на ортопеда д-р В., за
да премине най-бързо отока, въззиваемата трябвало да лежи най-малко един
месец в домашно лечение, с вдигнат крак и назначена терапия с
противовъзпалителни. При въпроса какви са възможностите костицата да
бъде възстановена на мястото, лекарят отговорил, че с операция може да се
възстанови. Въззиваемата и съпругът й се прибрали в дома си, като закупили
предписаните медикаменти. На следващата сутрин с помощта на съпруга си
въззиваемата посетила личния си лекар. Д-р П.Д. извършила преглед,
запознала се с прегледа в спешния център и е издала болничен лист за
домашно амбулаторно лечение за 14 дни. Въззиваемата настоявала дните да
са само 14 с оглед нейната работа. Общопрактикуващият лекар настоявал
домашното лечение да е за цял месец, но В. се надявала, че ще се възстанови
по- бързо и ще се справя с учебния процес. Около 11.30 часа с помощта на
съпруга си въззиваемата посетила кабинета по съдебна медицина при
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“, където е била прегледана от д-р Т.С..
Съдебният лекар е констатирал - че лявата глезенна става и ходило под нея,
най-вече по външната повърхност е отекло и синкаво кръвонаседнато.
Движенията в лявата глезенна става и лявото ходило били силно болезнени и
затруднени. Според специалиста било налице отломъчно счупване на
кубовидната кост на лявото ходило, като самото счупване отговаря да е
получено по време и място, отразени в предварителните сведения. Според
съдебния лекар, това счупване е причинило трайно затруднение на
движенията на лявото ходило за срок по дълъг от един месец. В продължение
на 14 дни въззиваемата била принудена да стои с вдигнат крак, при
невъзможност да извършва самостоятелно никакви движения. Имала е
трудности с битовото обслужване, не е успявала да извършва никакви
дейности, които дотогава е вършела сама. Терапията била с торби лед,
противовъзпалителни гелове, които били предназначени за спадане на отока и
синините. Ползвала и аналгетици, поради силната болка. Друго не е можело
да се направи с медикаменти, а е била нужна операция. Съществувала е и
друга прогноза, с времето да спре възпалението и болката и отока да
намалеят. Тъй като въззиваемата била в невъзможност да си осигури
заместник се наложило да се завърне на работа след изтичането на болничния
лист. Болката продължавала, а и самия оток не бил изчезнал напълно.
Въззиваемата не била в състояние да изпълнява качествено задълженията си и
3
се е наложило да преподава седейки на стола. Изпитвала е затруднения при
изкачване на стълби, като е ползвала помощта на колеги. Около 45 дни
продължили интензивните болки и подуването, след което започнала да
усеща болка само на моменти. От този момент до сега не може да носи
обувки с висок ток, а само такива с ортопедични подметки. През лятото на
2020 г., при планирана почивка в село Г., семейството на въззиваемата
посетило неохраняем плаж, до който се стигало пеша по черен неравен път.
При стъпване върху неравната повърхност, усетила остра болка, пълна
невъзможност да направи дори крачка, което създало големи затруднения,
защото е нямало как ходейки да стигне до автомобил, който е бил на около
300-400 разстояние. Приятелка, с която са били заедно е помолила един от
плажуващите, който е разполагал с високо проходим джип да закара
въззиваемата до автомобила. Посетила бърза помощ в Обзор, а там като са
разбрали състоянието, което е описала са казали, че нищо не могат да
направят освен отново да използва противовъзпалителни препарати,
компреси с лед и риванол и да лежи в вдигнат крак. Това било първия ден от
почивката, поради което не е имала възможност следващите дни да се
наслади на плажа и морето, така като е била планирала. Останала във вилата
на приятелката си лежейки с вдигнат крак и тя е полагала грижи за нея. След
около 5-6- дни болката е утихнала. Оттогава въззиваемата усеща болка в
определени моменти, за кратко, без да е налице конкретна причина.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С.З. да заплати на
въззиваемата сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане - хлътване на
лявото стъпало в необезопасена и необозначена дупка, намираща се на
пътната настилка на автобусна спирка „Ч.“ на бул. „***“, в посока центъра на
града, изразяващи се в преживените болки, страдания, стрес и психическо и
емоционално безпокойство, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането - 25.10.2018 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Въззивникът, О.С.З., като заема позиция за неоснователност на иска.
Въззиваемата не представяла доказателства за установяване на причинно-
следствена връзка между описания инцидент от 25.10.2018 г. и обективното
състояние на ищцата към лятото на 2020 г., на което тя основавала
претенцията си. Нямало причинно-следствена връзка между претърпените от
ищцата вреди и поведение на лица, на които общината е възложила работа,
нито на състоянието на пътното плътно около автобусната спирка. От друга
страна причина за инцидента било собственото неправомерно поведение на
ищцата, тъй като в исковата молба се сочело, че инцидентът станал на метър
от района на автобусната спирка и на пътното платно. Пътното платно не
било предназначено за движение на пешеходци, каквато е била ищцата в
момента на инцидента. Процесната автобусна спирка била надлежно
обособена, като пътниците следвало да изчакват на тротоара превозните
4
средства на градския транспорт, а не на пътното платно както е сторила
ищцата. Самата молителка била на метър от автобусната спирка. В този
смисъл тя самата, като пешеходец нарушила правилата за движение по
пътищата, като е престоявала на пътното платно на метри от спирката за
изчакване на превозното средство. Отделно от това твърди, че автобусът е
спрял непосредствено до тротоара. Противоречиво и неясно било описанието
на състоянието на въззиваемата през времето непосредствено след инцидента.
Твърдяло се, че болка и отток се появили часове след инцидента, но
независимо от това тя продължила да свободно да се движи през целия ден и
посетила Спешния център близо 15 часа след събитието. Т.е. тя сама
допринесла за евентуално влошаване на състоянието си и е съпричинила
вредите. При прегледа от 25.10.2018 г. в ДКБ/СО, видно от листа за преглед -
сочен като доказателство, въз основа установено от лекаря състояние не било
направено заключение за продължаване на лечението в извънболничната
помощ. Липсвали доказателства за извършен преглед от страна на лекаря,
издал приложения към исковата молба болничен лист, като не било ясно въз
основа на какво обективно състояние е издаден. Не следвало да се приема за
обективно заключението, обективирано в удостоверението, издадено от д-р С.
на 26.10.2018, т.е. ден след инцидента, като заключението в него сочело, че
счупването е причинило трайно затруднение на движението за срок по-голям
от един месец. От удостоверението на д-р С. се установявал факта на
извършен преглед, но не и обективното състояние на ищцата. За състоянието
на въззиваемата и диагнозата се препращало към листа за преглед от
25.10.2018, който отделно приложен като доказателство. Моли за отхвърляне
на иска, претендира разноски.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав, намира жалбата за
неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл. 49. от ЗЗД, този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази
специална норма определя настъпването на вредата и съответно
понасянето на отговортността от възложителя, тъй като тази
отговорност се явява по своята правна същност обезпечително-
гаранционна. Освен това във всичките случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита, че именно с
оглед на гореизложеното, вината на въззивникът се доказва по един
5
категоричен начин.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената
работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата
на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или бездействие/
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта,
която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД,
съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление с № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В настоящия случай, твърдението е за вреди, настъпили от
несъответствие на вещта /уширение на автобусна спирка/ с нормативните
изисквания за безопасност, поради бездействие от страна на собственика на
вещта. Собственик на улиците, булевардите, околните им пешеходни
съоръжения и свързващите ги елементи на пътната инфраструктура в гр. С.З.
е Община-С.З., на основание чл.2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА.
Съгласно чл.11 от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват
в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2,
т. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, О.С.З. следва да поддържа пътищата, като
осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Съгласно чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините /чл. 8,
ал. 3 ЗП/. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ за ЗП „земно
платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените
площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя. Уширението е част от земното
6
платно, съобразно § 1, т. 2 от ДР на ЗП, или конструктивен елемент от
пътното платно, по аргумент от съдържащата се в § 1, т. 4 от ДР от
Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна
маркировка, нормативна дефиниция. В дефинитивната разпоредба на § 1,
т. 14 от ДР на ЗП е установено, че поддържането на пътищата представлява
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
Следователно въззивникът следва да полага дължимата грижа по
поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в състояние, което
да осигурява обичайното и безопасното им използване.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение,
собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено и по чл.
50 от ЗЗД при невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите
са причинени от присъщите на вещта свойства.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на съдебномедицинска експертиза, която
не е оспорена от никоя от страните, които са обективно и безпристрастно
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въззивният съд счита, че въз основа на така надлежно установена
фактическа обстановка със събраните по първоинстанционното дело
доказателства, че първоинстанционният РС е направил единствено
възможния и обоснован фактически и правен извод за частична основателна
по размера на въззиваемата претенция и е постановил съдебния си акт, като е
уважил иска в рамките на безспорно доказаните общо 5000 лв.,
представляващи имуществени и неимуществени вреди, и е присъдил
пропорционално разноски пред първата инстанция в полза на въззиваемата.
Предвид изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата всички нейни
разноски пред ОС в размер на общо 800 лв. за заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение на един пълномощник - адвокат съгласно Договора за правна
защита и съдействие от датата 28.06.2021г.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1,
пр.1 от ГПК във връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260420/12.05.2021г. по гр.д.
№4775/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА О.С.З., ЕИК ***, п.к. ***- гр.С.З., бул.“***” да заплати на
М. Н. В., ЕГН *** от *** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ разноски по
въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8