Р Е Ш Е Н И Е № 137
гр. Варна, 09.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІІ състав, на трети юни две хиляди и
двадесета година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Десислава Чипева, като
разгледа докладваното от съдия Р. Славов в. т. д. № 582/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивнa жалбa от
С.И.М., чрез процесуален представител, против решение № 645/09.07.2019
год., постановено по т.д.№ 1517/2018 год. по описа на ВОС, ТО, с което съдът е:
Отхвърлил иска на С.И.М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за осъждане на ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от М С М -
Г , да ѝ заплати сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на баща ѝ И М Г,
настъпила при ПТП на 19.09.2017г. на 1 км. от разклона за с.Стефаново, в посока
гр.Добрич, по вина на водача на т.а.“Даф“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, който към този
момент е бил застрахован при ответника по валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане: Осъдил е С.И.М. да заплати на
ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че
анализът на доказателдствата водел до извода, че виновен за ПТП е водачът на
т.а. Волво И М Г, който според съда навлязъл в насрещната лента за движение на
пътното платно и по този начин предизвикал сблъсък с движещият се в тази част
от пътното платно л.а. ДАФ с рег.№ ТХ 29 02 АН.
Излага, че
не е извършен пълен и обективен анализ на събраните в производството
доказателства. Заключението по единичната съдебно-автотехническа експертиза
счита за неправилно, в частта относно възприетия механизъм на ПТП и извода, за
навлизане на т.а. Волво в насрещната лента за движение, като този извод е в
открито противоречиие с доказателствата и с констатациите по огледния протокол.
За неправилно намира и кредитирането на заключението по тричленната
експертиза-мнението, дадено от вещите лица Я и Т, както и становището на съда,
да се позовава на констатациите на единичната САВТЕ. Твърди, че определеното
място на удара от вещите лица и разположението на превозните средства е
неубедително, доколкото сочели, че по-големите отломки са определящи за мястото
на удара, а не знаели къде точно се намират те. Твърди, че от заключението не е
ясен извода, че ударът е настъпил в лентата за движение на влекача „Даф“.
Твърди също, че не са налице основания за дискредитиране на заключението,
дадено от вещото лице И И., по причина, че то противоречало на становището на
другите вещи лица. Счита, че съдът е следвало да назначи друга експертиза, а не
да кредитира заключението на мнозинството от вещите лица. За спорен посочва
въпроса във връзка с настъпване на ПТП, а именно в коя лента на пътното платно
е реализиран ударът. Сочи, че в лентата на движение на седловия влекач „Волво“
са локализирани по-голяма част от подробно описаните обективни находки.
Позовавайки се на особеното мнение на вещото лице по тройната експертиза счита,
че ударът е настъпил в лентата на движение на т. а. „Волво“, предвид отклонението
от нормалното праволинейно движение на т. а. „Даф“. Излага подробни доводи по
повод на механизма на настъпване на разглежданото ПТП, от които извежда изводи,
че т. а. „Даф“ в момента на удара е бил разположен частично в срещуположната
лента и е направил опит да се прибере в своята лента за движение. Излага, че от
анализа на доказателствата и според особеното мнение на в.л. И.И., което дава
обективен отговор на поставените въпроси, в момента на удара, т.а. Волво е бил
разположен изцяло в своята лента на движение Посочва, че т.а. Даф, управляван
от деликвента К Д., е бил застрахован по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество. Твърди, че ищцата преживява тежко
внезапната загуба на баща си предвид близката им връзка. Намира, че са налице
всички предпоставки за уважаване на иска в предявения размер от 150 000лв.
Моли за отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страни.
Настоящият съдебен състав
намира, че въззивната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима. За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното: Производството е по предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Производството е
образувано по искова молба на С.И.М., чрез адв.Н В, против ЗД “Лев Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от М
С М - Г , действащо чрез юрисконсулт В Й, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от
150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
силен емоционален срив и остра стресова реакция, претърпени в резултат от
смъртта на наследодателят ѝ И М Г, който е починал вследствие от ПТП
настъпило на 19.09.2017г., на 1 км. от разклона за с.Стефаново посока
гр.Добрич, между управляваният от Г, седлови влекач “Волво“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХи
седлови влекач “Даф“ с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, управляван от К Г Д., като пътното
произшествие е настъпило по вина на водача т.а.“Даф“ с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, който е
застрахован при ответника по валидна към дата на инцидента задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица
№BG22116002593670м, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение-04.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен.
Оспорва наличиетона деликт, чийто извършител да е застраховано при ответното
дружество лице, респективно се поддържа, че не е налице основанието за
заплащане на обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“. В условията
на евентуалност, в случай на установяване на действия на водача на т.а.“Даф“, с
рег.№ХХ ХХХХ ХХ, с които да е предизвикал в някаква степен настъпването на
сблъсък, се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на наследодателят на ищцата. Оспорват се твърденията за обема, тежестта и продължителността на понесените от ищцата
неимуществени вреди. По делото е безспорно също, а това се установява и от
ангажираните доказателства, че на 19.09.2017г., около 06.00 часа, на 1 км. от
разклона за с.Стефаново, в посока гр.Добрич, е настъпило ПТП, между
управлявания от И М Г, седлови влекач “Волво“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХи управлявания
от К Г Д., седлови влекач “Даф“ с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, в резултат от което е
настъпила смъртта на И М Г, както и че към този момент между ответното дружество
и собственика на вторият автомобил, е имало сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Застрахователна
полица №BG 22116002593670, покриваща отговорност на водача К Г Д., към датата
на цитираният инцидент. Установява се още, че ищцата, е дъщеря на починалия И М
Г. От материалите по ДП №261/2017г. по описа на II РУП-гр.Добрич, се
установява, че производството по същото е приключило с прекратяване, с влязло в
сила Постановление от 20.04.2018г. на
Окръжна прокуратура-Добрич на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
В мотивите на постановлението е прието, че причина
за процесното ПТП, е навлизането в насрещната лента за движение на влекач
“Волво“, управляван от И М Г. По делото е спорен механизмът на извършване на
ПТП, респективно- кой е виновния водач-т.е. чии виновни действия в нарушение на
закона са предизвикали процесното ПТП.
Пред настоящата инстанция съдът по искане на
въззивницата е допуснал тройна САТЕ, чието заключение е неоспорено от страните,
която съдът намира за обективно и компетентно дадена.
Според заключението, механизмът на процесното ПТП е
следният: Съставът „Даф“се е движел по пътя Добрич–Варна в посока гр.Варна. В
обратна посока се е движел съставът „Волво“. На окоро 1 км. след разклона за
с.Стефаново в посока към гр.Добрич, двата състава са се сблъскали челно
екцентрично с припокриване на предните им леви краища около 56 см. В момента на
началния контакт осите на двата състава са били успоредни на оста на пътя. В
този момент лявата страна на „Волво“ се е намирала на около 0,10м. вдясно от
разделителната линия на пътното платно по посока на неговото движение, а лявата
страна на състава „Даф“ се е намирала на около 0,66 м в ляво от разделителната
линия по посоката на неговото движение в насрещната пътна лента. Според
заключението, скоростта на състава „Волво“ непосредствено преди удара е била
87,62 км./ч, а на състава „Даф“-98,64км./ч. От началния удар влекачите са
започнали да се завъртат около масовите им центрове, в посока обратна на
часовата стрелка. Това завъртване е съпроводено с изместване на предните краища
на полуремаркетата. Последвало е
разединяване на съставите, като съответните им състави са оставили
описаните в протокола за оглед следи. От
материалите по делото не може да се установи, или предположи, поради каква
причина и в кой момент съставът на „Даф“
е навлязал на около 0,66м. в насрещната пътна лента. Според експертизата, в
момента на откриване на видимост за водачите на съставите, разстоянието между
тях е било около 471,98м., следователно, не е имало липса на видимост за
водачите на съставите един към друг, която да е причина за произшествието.
В процеса за установяване на механизма на ПТП пред ВОС
са допуснати САТЕ- единична и повторна тройна, подписана с особено мнение на в.
лице И.И..
Според
приетото по делото заключение на САТЕ изготвено от в.л. Й Л М, процесното ПТП е настъпило, поради
навлизане в насрещната пътна лента на товарен състав с влекач “Волво“, с рег.№Х
ХХХХ ХХ, независимо от спасителна маневра в дясно предприетата от водача на
седлови влекач “Даф“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ.
Заключението
на вещите лица А НЯ и М П. Т, от състава на назначената повторна тричленна
САТЕ, е, че причината за процесното ПТП, е навлизането в насрещната лента за
движение т.а.“Волво“, с рег.№Х ХХХХ ХХ, при което лявата страна на камиона се
удря в насрещно идващия т.а.“Даф“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ. В особеното мнение на
в.л. И Пенков И., включено в състава на повторната тричленна САТЕ се поддържа,
че процесното ПТП, е настъпило, поради отклонение от праволинейното движение на
т.а.“Даф“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, в ляво от разделителната линия, с навлизане в
лентата за насрещно движение, където се е намирал т.а.“Волво“, с рег.№Х ХХХХ ХХ.
Следователно, в процеса са приети САТЕ, с
противоположни изводи, относно механизма на извършване на ПТП, респективно кой
водач се явява деликвент –т.е. чие виновно поведение е допринесло за настъпване
на процесните вреди, чието възмездяване се търси в процеса от
ответника-застраховател.
Преди да се даде отговор на поставения въпрос, следва
да се отбележи, че разпоредбата на чл.300 ГПК е неприложима, предвид
прекратяване на досъдебното производство на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК. За
това, отговор на въпроса относно вината за настъпване на ПТП, следва да бъде
даден в настоящия процес, като съобразно чл.154 ГПК, в тежест на ищцата е
установяването на твърдението, че поведението на водача на т.а. „Даф“ К Г Д. е допринесло за настъпване на процесното ПТП,
от което са настъпили твърдяните неимуществени вреди.
При анализ на посочените САТЕкспертизи съдът съобрази следното:
Заключението на единичната САТЕ е възприето от
мнозинството на тройната САТЕ допуснати от ВОС. Видно е, че те са се обосновали
с направения извод за механизма на ПТП, по следния начин:
Изрично са посочили –в САТЕ –стр.163 и в дадените
обяснения в с.з., че посочения от тях механизъм, а именно, че автомобил
м.“Волво“ навлиза в насрещната лента за движение и с лявата страна на кабината
се удря в насрещно идващия камион „Даф“ е най-вероятния механизъм-следователно,
липсва категоричност в направения извод.
В съдебно заседание-стр.216, посочват как са
определили мястото на удара между двете МПС-понеже в платното където се намира
т.а. „Даф“ се намират най-много петна,
оставени от флуиди, които са изтекли от превозните средства. Сочат също, че там
се намират и най-големите отломки на
пътното платно, като в съдебно заседание на зададения въпрос сочат, че не знаят
къде са разположени те. Сочат също, като обосновка на направения извод, че т.а.
„Даф“ се намира извън дясното платно за движение. Докато другото платно, където
се намира т.а. „Волво“-същият се намира под ъгъл в своето платно. Твърдят също,
както се отбеляза, че не са категорични в направения извод, а го считат като
най-вероятен.
При анализ и на трите изготвени в процеса САТЕ, съдът
намира, че следва да се даде вяра на изготвената САТЕ пред настоящата
инстанция, порадио следните съображения:
За да стигнат до крайният си извод, експертите от
тройната САТЕ, допусната от настоящата инстанция, са изготвели различни
/четири/ варианти на евентуалния механизъм на ПТП. При изготвянето на същата,
респективно, при определяне на мястото на удара, видно е, че същите са ползвали скицата от
протокола за оглед, като са посочили, че ще използват оставените следи от удара
между двата състава, вида на деформациите, разположението на отломките и разположението
на експлоатационните течности. Видно е, че на скицата както са посочили и
вещите лица, се виждат три вида следи по асфалта, които са получени от
придвижването на съставите след началния удар:
-Следа от простъргване на асфалта от предното дясно колело на влекача
„Волво“:-Следа от протриване от задните десни гуми на влекача „Волво“ и Следи
от гумите от полуремаркето на „Даф“.
За да даде отговор на поставените
въпроси, експертите са изследвали четири варианта на възможните причини и
механизъм на осъществяване на ПТП.
Същата дава заключение, че единствено чрез посочения механизъм на ПТП
–във вариант 3 на експертизата, съответните колела могат да попаднат в
оставените от тях следи, обстоятелство, което се установява и от изготвените
скици към заключението-фиг. №№ 19-23.
При този вариант е прието, че двата
състава са се движили успоредно по оста на пътя. Припокриването на влекачите
при началния контакт с левите си части помежду им е 0,56м. В момента на началния контакт предният ляв
край на влекача „Даф“ е бил на 0,66 м. в лляво от разделителната линия в
насрещната пътна лента. По ширината на пътното платно зоната на началния
контакт между влекачите е разстояние от 0,10м. до 0,66м. от разделителната
линия на пътното платно, в лентата на движение на „Волво“.
В заключение в САТЕ се сочи, че от разгледаните четири варианта, възможен
се оказва само вариант 3, при който началният удар между влекачите е в лентата
за движение на състава „Волво“, в близо до разделителната линия с припокриване
на предните страни на влекачите около 0,56м.
По ширината на пътното платно зоната на началния контакт между влекачите
е на разстояние от 0,10 м. до 0,66м. от разделителната линия на пътното платно
в лентата на движение на „Волво“. Вещите
лица са посочили, че в подкрепа на определеното място на удара е обстоятелството,че
откъснатите кормилни кути и и на двата
влекача са намерени в лентата за движение на „Волво“.
При анализ на заключенията
приети пред ВОС, и пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да даде
вяра на тройната САТЕ допусната и приета от настоящата инстанция и то в
предложения от нея 3-ти вариант, поради следното: Видно е, че същият е
съобразен с обективните находки-оставените следи по пътното платно от
движението на колелетата на влекача Волво и от ремаркето на ДАФ, както и с разпръснатите
части по пътното платно. Единствено при вариант 3 съответните колелета попадат
в оставените следи от колелетата-широката следа от протриване от гумите на
задно дясно колело на влекача „Волво“ и плътната следа от простъргване от
предна дясна джанта на „Волво“, които са се получили вследствие на удара. Следва да се отбележи, че посочените следи са в платното на движение
на „Волво“. В подкрепа на извода, че
ударът се е осъществил в пътното платно на състава на „Волво“ е и следното:
Видно е, че тежките
части-кормилни кутии, включително и на т.а. „Даф“, които са се откъснали
вследствие на удара, са в пътното платно на „Волво“. В пътното платно на
„Волво“ са също и резервоара на т.а. „Волво“,
както и откъснатото вследствие на удара задно ляво външно колело на
влекача „Волво“. В пътното платно на
т.а.“Волво“ са и разпръснатите стъкла от сблъсъка, регистрационния номер на
„Даф“ също е в платното на движение
на“Волво“-даже в неговата дясна част.до самия банкет. Обратно, видно е от
изготвената скица, на която са отразени отломките, че в платното на „Даф“ не се
намира нито една част от състава на „Волво“.
Видно е, че в заключенитео
си, както и в дадените обяснения в съдебно заседание, вещите лица са
категорични, че предложеният вариант 3 за механизъм на произшествието е
единственият възможен, според обективните доказателства по делото-оставените
следи по пътното платно, разпръснатите отломки от двата състава, както и
съобразно тяхното разположение след ПТП.
А както се отбеляза, изготвилите заключенитео на САТЕ пред ВОС, вещи лица
сами сочат, че предложения от тях механизъм на ПТП е вероятен, като видно е, че
същите не са анализирали оставените обективни следи и находки, а според
дадените обяснения, извода е направен въз основа на разположението на двата
състава след преустановяване на тяхното движение.
За това съдът намира, че следва да се приеме като механизъм на настъпване
на произшествитето дадения във заключението като вариант 3, респективно, като
място на началния контакт –т.е. като място на удара същият е осъществен в
лентата за движение на „Волво“ в зона от 0,10м. до 0,66м. от разделителната
линия на пътното платно. Следователно, като причина за настъпване на процесното ПТП е
движението на т.а. „Даф“ с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, с
водач К Г Д., който е
навлязъл в насрещната лента за движение –лентата за движение на т.а. „Волво“ до
0,66м. от разделителната линия на пътното платно. С това движение в насрещното
платно, водачът К.Д. е извършил нарушение на ЗДвП-чл.16 ал.1 т.1 а именно:-На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: 1.-когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне. Понеже извършеното нарушение на ЗДвП е довело
до смъртта на повече от едно лице-И М Г и К Г Д., същото формално осъществява
състава на престъпление, наказуемо по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. с ал.1 б.“в“ вр.с
чл.342 ал.1 НК. Следователно, виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът
на т.а. Даф с Водач К Д..
Не е спорно, че относно т.а. „Даф с рег.№ХХ ХХХХ
ХХ, е имало сключен с ответното и дружество действащ договор за застраховка
“Гражданска отговорност“, обективиран в Застрахователна полица
№BG22116002593670, със срок на валидност“ от 07.10.2016г. до 06.10.2017г.-т.е. процесното ПТП попада в срока на
действие на застраховката ГО. ,
Ищцата С.И.М., като
наследница по закон на загиналия при процесното ПТП И М Г е подала пред
застрахователното дружество по предвидения по чл. 380 КЗ ред
Заявление вх.№4841/13.04.2018г. до застрахователя, което било придружено с
нужните документи и по което, е образувана Щета №0000-1000-01-18-7308. С Писмо
с изх.№5641/04.06.2018г., ответното дружество уведомило ищцата, че не е налице
основание за изплащане на обезщетение. С оглед произнасянето от страна на застрахователната компания, за ищцата е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл.432 КЗ за обезщетяване от страна на
застрахователя на претърпените от загубата на баща й неимуществени вреди,
настъпили вследствие ПТП, осъществено при покрит от ответника риск „Гражданска
отговорност” съгласно горепосочената затрахователна полица.
При разглеждане на иска по същество, съдът съобрази
следното:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4 /
1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, действителните отношения между него и лицето, което търси
обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, общественото му
положение, а също и общественото разбиране за справедливост. За ориентир при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно
покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото
ПТП, причинило смъртта на И М Г. От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени
доказателства, последните неоспорени от страните, се установява, че
пострадалият е бил на 58-годишна възраст, в добро здраве, всеотдаен и грижещ се
за ищцата като негова дъщеря. Пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст, деен, ПТП е настъпило
при изпълнение на задълженията си във връзска с трудовоправно правоотношение.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката Д Е Га
–майка на ищцата, ценени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че ищцата
и баща й са били в много добри отношения, той и е бил любимец, тя на него също.
Постоянно са поддържали контакт, като добрите отношения помежду им са
продължили и след като ищцата се омъжила, като Иван ходел да й помага. Според свидетелката, С.
много трудно преживяла и много зле й се е отразила неговата кончина, след
смъртта му рухнала психически. Голямото дете на С. също било много привързано
към дядо си, като от време навреме плачело за него. Ищцата кърмела малкото си
дете, което е било на 6 м. когато баща й починал, като от преживения от смъртта
му стрес, престанала да го кърми, отслабнала много физически. И понастоящем тя продължава да преживява
загубата на баща си. От заключението на назначената СПЕ,
неоспорено от страните, се установява, че ищцата все още не е преработила
симптомите от психотравмата, причинена от преживения значим стрес, вследствие
на внезапната смърт на баща ѝ. Налице е леко към умерено повишена
тревожност, която е неопределена и дифузна и е свързана с повишена страхова
готовност, както за собственото здраве, така и за здравето на семейството
ѝ. Ищцата е по-лесно възбудима, с повишена вътрешно напрежение, което е
възможно да отреагира по незначителен повод и импулсивно, което от своя страна
се отразява на ежедневното функциониране.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че
между пострадалия И М Г и неговата дъщеря-ищцата С.М. безспорно е
съществувала здрава и продължителна
емоционална връзка, като същата до неговата смърт е разчитала на него като
най-близък човек. Със загубата му, ищцата са се лишили както от моралната, така
и от материалната подкрепа и опора на баща си, като завинаги и до края на
живота си ще живее с болката от тази неочаквана загуба. Ето защо настоящият състав
намира, че ищцата е претърпяла пряко и непосредствено твърдяните значителни по степен морални болки и
страдания от загубата на баща си, които
следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
Като прецени интензитета и продължителността на доказаните
страдания, съдът
счита, че обезщетение в размер на 120 000 лева за ищцата би възмездило по справедливост претърпените от нея
неимуществени вреди,
като за разликата до предявения размер от 150 000лв. следва да се отхвърли
като неоснователен. Този размер съдът намира за съобразен с нивата
на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период съгл.
чл. 492 КЗ /ред. 2017 год./, които са в размер на до 10 000 000
лева за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Относно релевираното възражение за
съпричиняване на основание чл.51 ал.2 ЗЗД:
В тежест на застрахователя е да докаже възражението за
съпричиняване-арг. чл.154 ГПК. Видно е, че в процеса ответника не е ангажирал
конкретни доказателства и твърдения за съпричиняване на настъпването на
процесното ПТП, вследствие на нарушаване на правилата за движение от страна на
водача И М. Предвид изложеното, възражението следва да се остави без уважение,
като неоснователно, поради недоказаност. Предвид изложеното, искът следва да
бъде уважен в посочения за доказан размер от 120 000лв.
Предвид изложеното по-горе, решението на ВОС, с което претенцията е
отхвърлена изцяло,
следва да бъде отменено като незаконосъобразно в
съответната част. По отношение разноските: Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят на въззивната страна-ищцата по спора. Страната е освободена от
заплащане на такси и разноски, същата е защитавана по реда на чл.38 ЗАдв.,
поради което следва да бъдат присъдени разноски в полза на адв. Н В в размер на
по 3 624лв.-за всяка инстанция /Минималното възнаграждение с оглед материалния интерес по делото / 120
000 лева/ възлиза
на 3624 лева /чл. 7, ал.2, т.5 Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/. На
основание чл.78 ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
припадащата се част от разноските, съобразно уважената част от иска. Пред ВОС
са направени следните разноски-300лв. за изготвена СПЕ, 400лв.-за единична
САТЕ, 2109лв.-за тройна САТЕ. Пред ВАпС-за изготвяне на тройна САТЕ е заплатена
сумата от 3528,54лв. Всички тези суми представляващи размер на извършените
разноски в процеса, са в общ размер на 6337,54 и са платени от бюджета на съда.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ВАпС разноски в размер сумата от
5070,03лв. определена съобразно
уважената част от иска. На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответника дължи заплащане
и на дължимата д.т. върху уважената част от иска, която е в общ размер от
7200лв.-за първоинстанционното и въззивното производство. Същевременно,
съобразно уважената част от иска от настоящата инстанция, присъдените от
окръжния съд разноски за ответната страна в размер на 100лв.-юрисконсулско
възнаграждение, следва да бъде редуцирано до сумата от 20 лв. Въззиваемата
страна не претендира разноски за въззивната инстанция и такива не се присъждат.
С оглед на гореизложеното,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №
645/09.07.2019год. по т.д.№1517/2018год.
по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение В СЛЕДНИТЕ ЧАСТТИ: В частта, с която
отхвърля иска на С.И.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ЗД “Лев
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от М С М - Г , да ѝ заплати сумата
от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от смъртта на баща ѝ И М Г, настъпила при ПТП на 19.09.2017г. на
1 км. от разклона за с.Стефаново, в посока гр.Добрич, по вина на водача на т.а.“Даф“,
с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, който към този момент е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане и в
частта с която осъжда С.И.М. да заплати на ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни Връх“ №53Д,
представлявано от М С М - Г , сумата представляваща разликата над 20лв. от 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от М С М - Г , да заплати на С.И.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на баща ѝ И М Г,
настъпила при ПТП на 19.09.2017г. на 1 км. от разклона за с.Стефаново, в посока
гр.Добрич, по вина на водача на т.а.“Даф“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, който към този
момент е бил застрахован при ответника по валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане: Сумата следва да бъде
преведена по следната банкова сметка *** С.И.М.: ВG18СЕСВ979010Н3490500
при ЦКБ:
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от М С М - Г , да заплати на адв.Николай
Асенов Владимиров от ВАК, служебен адрес: гр.Варна, ул.“Панайот Волов“ № 44
сумата от 7248лв. за осъществена безплатна адвокатска защита по реда на чл.38
ал.2 ЗАдв. Пред ВОС и ВАпС на С.И.М., по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗД “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Черни Връх“ №53Д, представлявано от М С М - Г , да заплати по сметка на
Варненски Апелативен съд: сумата от 5070,03лв.
разноски извършени пред ВОС и ВАпС,
в размер определен съобразно уважената част от иска и сумата от 7 200лв.
представляваща дължимата д.т. върху уважената част от иска -за
първоинстанционното и въззивното производство, на основание чл.78 ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал.
1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.