Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.09.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Трети

състав

На

Девети септември

Година

Две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

1311

по описа за

2020

година.

 

Предявен е при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правна квалификация във вр. с чл.45 във вр. с чл.500,ал.1 т.3 от КЗ във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ГПК, поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, от застраховател срещу виновен водач със застрахована при него Гражданска отговорност, напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 18.03.2017г. с цена на иска 12000,00лв., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Застрахователна компания "Лев Инс“ АД, гр.София твърди, че при проведено заповедно производство, длъжникът не е установен на адреса и заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди,че на 18.03.2017г. около 11.30 часа в гр.Кърджали, на бензиностанция „Петрол“ на бул.Беломорски водачът на л.а.Ягуар с ДК № ***, управляван от ответника Н.А.С. предизвикал ПТП с пешеходката З.Й.С., при който инцидент на  пострадалата била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му край /латерално плато/, довело до трайно затрудняване движението на крака за 4-5 месеца. Сочи се,че след извършване на деянието водачът своеволно напуснал местопроизшествието и за настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 153 от 18.03.2017г., в който било отразено , че виновният водач Н.С. напуснал местопроизшествието. След образуваното наказателно производство и постигнато споразумение по НОХД № 714/2017г. на РС-Кърджали, в което подсъдимият признал фактите и вината си, му  било наложено съответното наказание. Към датата на събитието виновният водач имал валидна застраховка в дружеството – ищец с полица № 22117000197899 със срок на валидност от 06.01.2017г. до 06.01.2018г. Във връзка с ПТП била образувана при заявителя щета № 0801-1000-63-18-7056. След разглеждане и анализ на фактите и документите по инцидента, проведена експертно застрахователна комисия и преговори с пострадалата, ищецът постигнал споразумение с пострадалата за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 12 000лв., която сума била изплатена на 20.09.2018г. с платежно нареждане № *********. Счита,че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителната застраховка „ГО“ на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ за дружеството-ищец възникнало правото за регресен иск срещу виновния водач – Н.С. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 12 000 лева и моли съда да приеме за установено,че ответникът дължи същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и представя списък на разноските. Посочва банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***-кл.Варна. В съдебно заседание не изпраща представител, но поддържа иска в писмена молба и моли съда да го уважи.

 Ответникът Н.А.С., действащ чрез назначения особен представител в срока за отговор на исковата молба намира иска за допустим и заявява основателност, поради събраните по делото факти за приключило със споразумение наказателно производство срещу ответника, застрахованата гражданска отговорност на автомобилистите на същия при ищеца и изплатеното на пострадалата при ПТП застрахователно обезщетение в размер на 12000лв. В съдебно заседание особеният представител заявява, че с оглед доказателствата по делото не оспорва възникналото облигационно застрахователно правоотношение, настъпилото на 18.03.2017г. ПТП и обстоятелството, че по проведеното НОХД ответникът е признал фактите по инцидента и вината си, при който е пострадала З.Й.С., не оспорва вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалата при ПТП и заплащането на обезщетението на пострадалия от ищеца в размер на 12000,00лв.  

Съдът с доклада по делото е признал за безспорно в производството и ненуждаещо се от доказване следните факти и обстоятелства: възникналото облигационно правоотношение по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с полица № BG /22/117000197899 от 06.01.2017г. със срок на валидност от 06.01.2017г. до 06.01.2018г.; настъпилото на 18.03.2017г. в гр. Кърджали до бензиностанция „Петрол“ по вина на ответника ПТП при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Ягуар-С ТИП“ с peг. № К 07-03 ВС, вследствие нарушаване правилата за движение - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, задължаващи водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДв.П, задължаващ водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на нужда да спрат, когато възникне опасност за движението и чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП, задължаващ водача на пътно превозно средство, който е участник в ПТП и има пострадали хора, да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на З.Й.С. от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на големият пищял на лявата подбедрица в горния му край /латерално плато/, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието и на основание чл.343, ал.3, б“а“, предл. 2-ро от НК вр. чл.343, ал.1 б“б“ предл.2-ро от НК във вр. чл.342, ал.1 от НК е наказан с наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, както и е наказан с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца и изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на пострадалата при същото ПТП в размер на 120000лв. по образуваната щета № 0801-1000-63-18-7056.

С оглед приетите за безспорни факти и обстоятелства по делото и доказателствената съвкупност, която съдът преценя като еднопосочна, безпротиворечива и неоспорена, съдът намира за установени елементите на фактическият състав на чл.500,ал.1 т.3 от КЗ за уважаване на регресната претенция, съгласно който застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Безспорно е по делото, а и се установява от доказателствата по него, че ответникът, застрахован при ищеца по застрахователен договор гражданска отговорност на автомобилистите, след причиняване на пътнотранспортно произшествие, при което има пострадал човек, е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, причинил е по непредпазливост средна телесна повреда на Златка Солакова - счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му край /латерално плато/, довело до трайно затрудняване движението на крака за 4-5 месеца, за обезвредата  на която е образувана щета при застрахователя на деликвента /ищеца/ и е изплатено на увредения застрахователно обезщетение, чийто размер от 12000,00лв. също се установява и не се оспорва.  

Съгласно посочения текст на чл.500 от КЗ застрахователя има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски. С оглед горното, предявеният установителен иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 302 от 03.09.2020г. по ч.гр.д.№ 813/2020г. на КРС следва да уважи в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2020г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното  изплащане.

         При този изход на делото, ищецът на осн. чл.78,ал.1 от ГПК има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска, а именно, в пълен размер. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса 240,00лв. и са присъдени разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение 150,00лв., общо 390,00лв., които следва да се възложат в тежест на ответника. В настоящото исково производство ищецът е направил разноски за държавна такса  - 240,00лв. и за особен представител на ответника 890,00лв., а на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП,във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 150,00лв., или, общо дължимите в исковото производство разноски са в размер на 1280,00лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Възражението на ищеца по чл.78,ал.5 от ГПК не се обсъжда от настоящия състав, предвид обстоятелството, че ответникът се представлява в процеса от назначен от съда особен представител при определено възнаграждение съобразно минимума на чл.7,ал.2 т.4 от НМРАВ.        

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.С., с ЕГН ********** ***, че същият дължи на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, по банкова сметка ***: ***: BPBIBGSF-кл.Варна, сумата от 12 000,00лв. – главница, представляваща изплатено от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, гр.София застрахователно обезщетение по щета № 0801-1000-63-18-7056/22.01.2018г. на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № 22117000197899, със срок на валидност от 06.01.2017г. до 06.01.2018г. за причинени неимуществени вреди на З.Й.С. в резултат на настъпило ПТП на 18.03.2017г. в гр. Кърджали, на бензиностанция „Петрол“ на бул. „Беломорски“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2020г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 302 от 03.09.2020г. по ч.гр.д.№ 813/2020г. на КРС.

ОСЪЖДА Н.А.С., с ЕГН ********** ***, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, по банкова сметка ***: ***: BPBIBGSF-кл.Варна направените по делото в заповедното производство разноски в размер на 390,00лв. и направеното в исковото производство разноски в размер на 1280,00лв.

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                       

 

                                                                                               Съдия: