№ 7217
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110108293 по
описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение
на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия, а последните не са заплащали дължимите за нея суми в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава,
но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При
тези твърдения иска да бъде установено, че ответниците дължат, както следва: Н. А. М.
сумата 325,94 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 8,73 лв. за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 34,39 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. - 29.04.2021 г. и сумата от 1,47 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.- 29.04.2021 г.;
ответникът Д. А. Д. сумата 977,83 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 26,20 лв. за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 103,16 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 29.04.2021 г. и сумата от 4,40 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.-
29.04.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете при твърдения, че през процесния период не са били потребители на
топлинна енергия, както и че са потребявали топлинна енергия в претендираното количество
и на претендираната стойност. Оспорват представените с исковата молба документи. Не
оспорват обстоятелството, че са собственици на процесния имот при посочените от ищеца
квоти. Сочат, че нямало доказателства посочената от ищеца партида да касае процесния
имот и неговите собственици и че представените фактури не отговаряли на счетоводните
изисквания. В условията на евентуалност релевират възражение за настъпила погасителна
давност относно вземанията на ищеца периода за 01. 05. 2018 г. и 02. 06. 2018 г. При тези
твърдения искат съдът да отхвърли исковете. Претендират разноски.
ФДР "Т С" ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответниците на собственици на апартамент, находящ се в гр. София, ул.“Н“ № ... ет.3, което
обстоятелство не се оспорва от ответниците, и от това, че в исковия период ищецът подава в
него топлоенергия за битови нужди. Ответниците са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за цената на доставяната в
собствения им апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от
сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени
изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник,
2
както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила
ответниците са изявили писмено несъгласието си с тях, като са предложили на
топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителните искове за цената на доставена топлинна
енергия са доказани по основание за посочения по – горе период.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответниците възражение за
погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 1... б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл. 33, ал. 2 ) на ищцовото дружество, приложими за процесния
период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Така, от падежа и на първото задължение в периода, на 16.07.2018 г., до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.06.2021 г., когато давността е
прекъсната, не е изтекъл срок от 3 години, поради което възражението на ответниците е
неоснователно.
Съгласно, заключението на съдебно – счетоводната експертиза вземането на за цена на
топлинна енергия е в размер 1271,81 лв., а лихвата за забава в размер 140,21 лв., поради
което исковете са основателни за установените размери съобразно квотите им в
съсобственосттта, както следва: ответникът М. дължи сумата от 317,95 лева за главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 325,94 лева следва да се
отхвърли и сумата от 34,39 лв. (съобразно диспозитивното начало в гражданския процес) –
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
29.04.2020 г.; ответникът Д. дължи сумата от 953,86 лева за главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до пълния предявен размер от 977,83 лева следва да се отхвърли и сумата от 103,16 лв.
(съобразно диспозитивното начало в гражданския процес) – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2020 г.
Ответниците, както беше посочено по – горе, са потребители на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – протокол от ОС ( стр. 23
от делото ), договор от 25.07.2002 г. ( действието му е продължено в приложение на клаузата
на чл. 2. 4), заключението на СТЕ и ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е
била реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 34,93 лв., поради което ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение
в посочения размер, както и лихва за забава в размер 6,60 лв. От тези суми дължимата от
ответника М. сума е в размер 8,73 лв. ( 1/4 ) за цена на услугата дялово разпределение и 1, 47
4
лв. – лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, съответно
дължимата от ответника Д. сума е в размер 26,20 лв. ( 3/4 ) за цена на услугата дялово
разпределение и 4,40 лв. – лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. Исковете следва да бъдат уважени до предявените размери.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.06.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. дължи да заплати
направените от ищеца разноски за заповедното производството, съразмерно на уважената
част от исковете в общ размер 19, 48 лв. и за исковото производство в размер на 359,66 лв. /
за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /;
ответникът Д. дължи да заплати направените от ищеца разноски за заповедното
производството, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер 58,44 лв. и за
исковото производство в размер на 443 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение /.
Ищецът дължи да заплати направените от ответника М. разноски за исковото производство
за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
6,47 лв., съответно на Д.- 6,47 лв.
Следователно на ищеца по компенсация следва да се присъдят 353,19 лева (359,66 лева –
6,47 лева) и 436,53 лева (443-6,47 лева)- разноски за исковото производство, дължими
съответно от ответника М. и Д..
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. А. М., ЕГН **********,
с адрес – гр. София, ж.к.“..“, бл..., вх.А, ет.7, ап..., със съдебен адрес: гр. София, ул.“Н“ № ..,
ет.2, ап.6, адв. П. Л. дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. "Я..." № 2.., на основание
чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 317,95 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 8,73 лв.
за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.06.2021 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на топлинна енергия за сумата над 317,95 лв. до пълния предявен размер от
325,94 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34,39 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2021 г., както
и сумата от 1,47 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г., за които суми по ч. гр. д. №
5
31172/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. А. Д., ЕГН ..., с адрес –
гр. София, ул.“Н“ № ...ет. 3, със съдебен адрес: гр. София, ул.“Н“ № .., ет.2, ап.6, адв. П. Л.
дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. "Я..." № 2.., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 953,86 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 26,20 лв. за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2021 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена
на топлинна енергия за сумата над 953,86 лв. до пълния предявен размер от 977,83 лв. и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 103,16 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 29.04.2021 г., както и сумата от 4,40
лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 31172/2021 г. по описа на
СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к.“..“, бл..., вх.А, ет.7, ап..., със
съдебен адрес: гр. София, ул.“Н“ № .., ет.2, ап.6, адв. П. Л. да заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК ..,
гр. София, ул. "Я..." № 2.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19, 48 лв. – разноски за
производството по ч. гр. д. № 31172/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в и сумата 353,19 лв. –
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН ..., с адрес – гр. София, ул.“Н“ № ...ет. 3, със съдебен адрес: гр.
София, ул.“Н“ № .., ет.2, ап.6, адв. П. Л. да заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул.
"Я..." № 2.., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 58,44 лв. – разноски за производството
по ч. гр. д. № 31172/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в и сумата 436,53 лв. – разноски за
исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК ..- трето
лице помагач на ищеца
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6