№ 56
гр. гр. Лом, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200583 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С. С. М. от с. Трайково, ** обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Монтана Наказателно постановление № 22-0996-
002526 от 13.12.2022 г., с което на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/
лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично, поддържа подадената жалба и
моли да се отмени НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0996-002526 от 13.12.2022 г. на
1
жалбоподателя С. М. на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложена
„Глоба” в размер на 50,00 лв. за това, че управлява собствения си лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, като използва мобилен телефон по време
на движение без устройство, позволяващо използването на телефон без
участие на ръцете.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 13.10.2022 г. свидетелите Н. С. и И. Й. – служители на РУ –
Берковица били включени в специализирана полицейска операция по
безопасност на движението на територията на гр. Лом. По ул. „Славянска“
забелязали движещ се лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, който бил без
включени светлини и това наложило спирането му. Водач бил
жалбоподателят С. М., който обяснил, че явно има проблем със светлините и
помолил за възможност за отстраняване на техническия проблем на място.
Такава възможност му била дадена, но след това св. С. му съставил АУАН за
това, че управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, като използва
мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо
използването на телефон без участие на ръцете. М. получил препис от акта и
в законоустановения срок подал възражение, в което описал, че не е
разговарял по мобилен телефон. По подаденото възражение е извършена
проверка, като е снето допълнително сведение от актосъставителя и е
съставен протокол. С. М. е уведомен за решението на АНО с нарочно
изпратено писмо от 13.11.2022 г., а един месец по-късно въз основа на
съставения АУАН, е издадено и атакуваното наказателно постановление.
В случая съдът намира, че не се доказва с категоричност
жалбоподателят да е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 104а. от ЗДвП: „ На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.“ Вярно, в тази насока са показанията на
2
двамата разпитани полицейски служители, които посочват, че след даване
сигнал за спиране на автомобила (поради невключени светлини), забелязали,
че водачът разговаря и по телефона. Но показанията на С. и Й. в тази им част
(досежно процесното нарушение), не трябва да се приемат априори за
достоверни, а следва да се преценяват в съвкупност с останалите
доказателствени материали. При тази преценка съдът установи, че
показанията на свидетелите се явяват вътрешно противоречиви и
разколебани. Както правилно се посочва и във възражението против акта,
извън всякаква логика е твърдението и на двамата свидетели, че след сигнала
за спиране, М. е продължил да говори по телефона, дори известно време
(около 10 секунди, видно от л. 31 от делото) след окончателното спиране на
автомобила. Именно в тази връзка, с цел проверка достоверността на
свидетелските показания, са изискани от ОД МВР Монтана записи от боди-
камерите на Н. С. и И. Й.. И двамата свидетели убедено твърдят, че още при
подаване на сигнал за спиране на процесния автомобил, били включили боди-
камерите, с които са оборудвани. Прави впечатление още, че в цялата
административнонаказателна преписка протичат като лайтмотив твърденията
за наличие на видеозаписи. От С. М. е подадено възражение против
съставения му АУАН. АНО е извършил изключително подробна и обстойна
проверка във връзка с така подаденото възражение, макар практиката да сочи,
че в повечето случаи на подадени възражения, такава подробна проверка
въобще не се извършва (или поне не се документира), а се приемат за
истинни описаните в АУАН обстоятелства. В конкретния случай обаче това
не е така. Възражението е обсъдено, като 1) е снето сведение от
актосъставителя, 2) съставен е протокол и 3) решението във връзка с
подаденото възражение е изпратено на С. М.. В сведението, дадено от св. С.
отново е изрично посочено, че бил с поставена боди-камера, а след
окончателното спиране на автомобила, М. продължил да говори около 30-40
секунди по телефона. Видно от писмото на ОД МВР Монтана (л. 35 от
делото) видеозаписи от цитираните боди-камери не са запазвани, а искане за
запазването им трябвало да се направи до 13.11.2022 г. В случая обаче няма
как такова искане да се направи от съда, предвид, че към 13.11.2022 г. НП
още не е било издадено. При положение, че от соченото като нарушител лице
е подадено възражение на 17.10.2022 г., би следвало записите от боди-камери
на полицейските служители, извършили проверката, да бъдат запазени,
3
именно с оглед доказване твърденията, описани в АУАН, а впоследствие и в
НП. Това обаче не е сторено. Както беше посочено, изключително подробно е
проверено възражението против АУАН и дори изрично е отговорено на М., че
възражението му не се уважава, но въпреки това основното доказателство,
което би трябвало да е налице в случая, а именно – видеозапис от боди-
камера, не е запазено.
Тежестта на доказване в административнонаказателния процес е на
АНО и същият следва да положи необходимите усилия за доказване
описаната в АУАН фактическа обстановка и твърдяно нарушение. Само при
безспорно доказано нарушение, авторът на същото и вината му следва да бъде
издадено НП. В настоящия казус спорното обстоятелството е дали М. е
разговарял по мобилния си телефон. Затова АНО е следвало да извърши
проверка на всички обстоятелства и да събере необходимите доказателства, за
да прецени извършено ли е нарушение. Проверка действително е направена,
но въпреки изрично подаденото възражение и дадени от полицейските
служители сведения, записите от техните боди-камери не са съхранени и не са
представени като доказателства. При това положение не може да се приеме за
безспорно доказано описаното в АУАН и в НП – че С. М. е управлявал
автомобила си, докато е говорел по телефона (и то не само при спирането му,
а и след това). Индикация в тази насока е и факта на многократни заверки на
НП (л. 36 от делото). Те са извършвани в РУ – Лом, а постоянният и настоящ
адрес на жалбоподателя е в с. Трайково. Очевидно по-лесно би било за него
както от финансова, така и от времева гледна точка, да заплати наложената
глоба от 50 лв., вместо да посещава всеки месец РУ – гр. Лом с цел
заверяване на НП (тъй като съгласно чл. 157, ал. 8 от ЗДвП „Наказателното
постановление заменя контролния талон за период от един месец след
влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при
обжалване“. Затова твърденията на жалбоподателя, описани във
възражението против АУАН се явяват логични, а административното
обвинение – значително разколебано.
Чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда глоба от 50.00 лв. за водач, който
„използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете му“. В случая не се установи по безспорен и
категоричен начин М. да е осъществил състав на административно нарушение
4
по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, а за да бъде издадено НП, следва описаното най-
напред в АУАН нарушение да бъде безспорно доказано. Затова и издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и неправилно, тъй
като описаното в него административното нарушение не е доказано по
безспорен начин, а това неминуемо води до неговата отмяна.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0996-002526 от
13.12.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР –
Монтана, с което на С. С. М. от с. Трайково, ** обл. Монтана, с ЕГН
**********, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5