РЕШЕНИЕ
№ 676
Монтана, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | РЕНИ СЛАВКОВА |
При секретар ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА административно дело № 20257140700136 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 38 от ЗЗ, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Д. Ц. Г., чрез адв. Н. В. срещу Заповед за спиране на дейност изх, № РД-КД-2/13.02.2025 г. на Директор на РЗИ Монтана.
В жалбата се твьрди, че Заповедта е нищожна поради издаването й от некомпетентен орган – чл. 38, ал. 4 от ЗЗ не овластява директора на РЗИ да спира дейности, в случая описаните като „влагане на дермален филър с инжектор пен, микроиглена мезотерапия и микронидлинг + мезококтейл“. Отделно се твърди нищожност поради липса на волеизявление (форма), липса на посочен в диспозитива адресат (респ. различно посочване на такъв в заглавната част на акта), липса на фактически основания (мотиви) и липса на разпоредителна част – не е посочен обекта, където следва да се приложи издадената Заповед, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от АПК. Твърди се и нищожност на материално основание, тъй като такава заповед не може да бъде издадена въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Отделно се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и неприложимост на чл. 183, ал. 1 от ЗЗ и т. 6.3.2.5.1. от Наредба № 4/24 02 2021 г., доколкото тази Наредба утвърждава медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия", а Микронидлинга не попада в обхвата на тази наредба. Липсват мотиви, актът не е съобразен с целта на закона, тъй като не е посочен срок, за който следва да бъде спряна дейността, което на практика води до забрана изобщо да се извършва такава дейност в този обект.
Ответната страна, чрез адв. Н. А. оспорва жалбата. Счита същата за подадена извън срока. В писмена защита се развиват подробни съображения по спазване на процесуалния и материалния закон. Счита, че дейностите насочени към подобряване на вида на пациента се включват в обхвата на понятието медицинска помощ, макар да нямат лечебен или рехабилитационен характер и могат да се извършват само в лечебни заведения съгласно Наредба № 4/2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол от извършен насочен здравен контрол на обект Козметичен салон в [населено място], стопанисван от Д. Б. С. ЕООД, регистриран с № **********, на дата 10 02 2025 г., е установено, че в обекта се извършват процедури, инвазивни медицински манипулации, нарушаващи целостта на кожата – мезотерапия за лице, дермален филър – влагане с инжектор пен и микронидлинг + мезококтейл. Козметичните процедури се предлагат в обекта, видно от ценоразписа на салона.
Съгласно Предписание № ЗП-01-2/12 02 2025 г. на инспектор в Дирекция Обществено здраве при РЗИ Монтана П. П. и поради извършената на 10 02 2025 г. проверка на обект Козметичен салон, регистриран с № **********, е прието, че с предлаганите услуги, а именно: „Влагане на дермален филър с инжектор пен, Микроиглена мезотерапия и Микронидлниг + мезококтейл" се създават предпоставки за нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗЗ и т. 6.3.2.5.1. от Наредба № 4/24 02 2021 г. за утвърждаването на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. За отстраняване на посочените нарушения посочените дейности са спрени. Мотивите за спиране са, че същите са естетична медицинска дейност и услуга, която е инвазивна по смисъла на закона и поради това не може да се извършва от лица като козметици, фризьори и маникюристи. Манипулация от този вид се извършва единствено в лечебни заведения, тъй като подобряването вида на пациента се включва в обхвата на понятието медицинска помощ, макар да нямат лечебен или рехабилитационен характер.
С оспорената Заповед /л. 12/ са спрени дейностите „Влагане на дермален филър с инжектор пен, Микроиглена мезотерапия и Микронидлинг + мезококтейл", както и всяка дейност, включваща инвазивни методи по смисъла на § 1, т. З от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Изпълнението е възложено на Д. Ц. Г..
Съгласно писмо изх. № 001/16 04 2025 г. на председател на УС на Асоциация на естетичните дерматолози в България, по повод отправено запитване, касаещо процедурата Микронидълинг, последната описана като минимално –инвазивна дерматологична процедура, при която с помощта на устройство с множество фини игли се осъществяват микроперфорации по повърхността на кожата с цел стимулиране на регенерацията й и производство на колаген и еластин. Основна разлика между микронидълинг в медицинската и козметичната практика е размерът на използваните игли и дълбочината, до която се прониква с тях. При козметичното приложение, дължината на иглите, съответно на проникване, не трябва да бъде по-голяма от 0.2 мм в зоната на лицето, без да се прилага в областта на клепачите и не по-голяма от 0,5 мм в зоната на тялото. Достъпните козметични инструменти и апарати да са с ограничена възможност за проникване или с възможност за регулиране. Като ограничение се явява и самата дължина на еднократните стерилни микроигли. Употребата на механични микро-игли в козметиката не представлява медицинска манипулация, когато се извършва в рамките на повърхностния слой на кожата (епидермиса) и не включва въвеждане на козметични вещества в кожата или дълбоко проникване в тъканите. Посочени са случаите, при които микронидълингът може да се извършва в козметични салони, както и козметичните инструменти – дерма ролер, дерма пен, мезоролер, мезопен, които са търговски наименования на сходни инструменти/устройства.
По делото са представени още удостоверение за актуално състояние на Д. Б. студио ЕООД, Предложение за вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение – Козметичен салон, [населено място] с фирма Д. Б. С. ЕООД и търговец Д. Ц. Г., на който е даден № ********** от 25 08 2023 г.; Писмо на МЗ до Директорите на РЗИ; трудов договор на М. И., назначена в Д. Б. С. ЕООД за козметик, ведно със Сертификати за правото да упражнява тази професия, както и сертификат за инжектор пен и микроиглена мезотерапия.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните с Определение от 17.01.2025 г. и е дал указания на ответната страна при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК /л. 48/.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е против ИАА, подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Подадена е на 28 02 2025 г. до Главен държавен здравен инспектор, видно от фискален бон /л. 9 и 140/ и на 07 04 2025 г. до Административен съд Монтана, а оспорената Заповед е връчена на 14 02 2025 г. /л. 12/, т.е. в законоустановения 14 дневен срок, което я прави допустима за разглеждане по същество. Същевременно в самата Заповед не е посочен срок и орган, пред който същото подлежи на оспорване, поради което този срок се удължава на два месеца, в който смисъл е чл. 140, ал. 1 от АПК или жалбата се явява допустима за разглеждане по същество на второ отделно и самостоятелно правно основание. Подробни аргументи в тази посока са изложени и в Протоколно Определение от 22 май 2025 г., с което жалбата е приета за допустима. /л. 108-109/
Съдът с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за неговата законосъобразност, в това число и за нищожност на издадения и оспорен индивидуален административен акт.
Съгласно чл. 38, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ - В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на регионалната здравна инспекция. Директорът на регионалната здравна инспекция, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност
Видно от цитираните правни текстове, законодателят изрично вменява конкретни правомощията на всеки един от посочените административни органи, отнасящи се до незабавното спиране на определен вид дейност, като в случая на Директора на регионалната здравна инспекция му е вменено правомощие да потвърждава или отменя издадено в този смисъл предписание, последното издавано от държавни здравни инспектори.
Видно от доказателствата по делото, от държавен здравен инспектор е издадено Предписание за спиране на съответно посочените дейности, (същото е надлежно от формална страна), което Предписание с оспорената Заповед на Директора на регионалната здравна инспекция, не е потвърдено, нито е отменено. С оспорената Заповед е постановено спиране на същите дейности, които са спрени с издаденото Предписание. При така изразената воля в оспорената Заповед, този състав приема издаденият акт за постановен от некомпетентен орган, предвид това, че същият има качеството на горестоящ, с точно установени контролни правомощия, без да може да изземва и да решава въпрос от компетентността на друг орган – чл. 10 от АПК. Изземването на компетентност е възможно само и единствено, когато е предвидено в закон, като в случая няма такова предвиждане. Вместо да упражни дължимия, по силата на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ, йерархичен контрол, Директорът на РЗИ е издал Заповед, с която по същество решава въпрос, който е от компетентността на друг орган, без да разполага с правна възможност за неговото изземване. Издаването на акт от некомпетентен орган, всякога е основание за обявяване на неговата нищожност.
Извън установеният порок на нищожност на оспорения акт, този състав установява липса на мотиви, такива липсват и в друг отделен документ, което е отделно и самостоятелно основание, водещо до отмяна на акта, поради неговата незаконосъобразност. В тази връзка дори не е и проверявано, за да се обоснове, как точно се извършва манипулацията на описаните спрени дейности и в тази връзка какъв е размерът на използваните игли и дълбочината, до която се прониква с тях, с оглед установяване разликата между медицинската и козметичната практика. Не са проверявани използваните инструменти и апарати, дали същите са с ограничена възможност за проникване и/или с възможност за регулиране и каква е дълбочината на това проникване. Самата Асоциация на естетичните дерматолози в България, София пояснява, че употребата на механични микро-игли в козметиката не представлява медицинска манипулация, когато се извършва в рамките на повърхностния слой на кожата (епидермиса) и не включва въвеждане на козметични вещества в кожата или дълбоко проникване в тъканите. „При козметичното приложение, дължината на иглите, съответно на проникване, не трябва да бъде по-голяма от 0.2 мм в зоната на лицето, без да се прилага в областта на клепачите и не по-голяма от 0,5 мм в зоната на тялото.“ В тази връзка безспорно по делото се установи, че в обекта, където се предлагат спрените дейности, разполага с козметик, преминал съответно обучение по приложението на същите дейности, видно от представените сертификати. С оглед на това и поради липсата на каквото и да е фактическо описание на извършваните процедури води до невъзможност от установяване на тяхното естество и причисляването им към даден вид, нито може да обоснове каквато и да било опасност върху здравето и живота. Единствено посочената инвазивност на дейностите, съгласно § 1 от ДР на ЗЗ, също сама по себе си също не може да обоснове такава опасност
При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на разноски, съгласно представения списък, от които 10 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 288 лв. разходи за извършен легализиран превод на сертификати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за спиране на дейност изх, № РД-КД-2/13.02.2025 г. на Директор на РЗИ Монтана.
ОСЪЖДА РЗИ Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Г., [ЕГН] разноски в производството общо в размер на 1498 лв., от които 10 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 288 лв. разходи за извършен легализиран превод на сертификати.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от датата на неговото съобщаване на страните пред Върховен административен съд.
Съдия: | |