Решение по дело №1125/2021 на Районен съд - Монтана

№ 260432 / 3.12.2021 г.

 

 

 

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О  Р Е Ш Е Н И Е

 

03.12.2021 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

                  РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО  съдебно  заседание от 04.11.2021 година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1125 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.

                   Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.                     

                 Ищецът, ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, чрез процесуалния си представител адвокат В.Г., вписана в САК, е предявило иск против: Р.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и цена на иска: 38.21 лв. (тридесет и осем лв. и 21 ст.), представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга.

 

                В исковата си молба твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Р.Д.Н., ЕГН ********** е образувано ч. гр. д. № 22/2021 г. по описа на Районен съд- Монтана, 4 с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

               В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

              За представляваното от нея дружество не представлява интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане мораторна лихва в размер на 9.81 лв. с оглед на което се отказва от посочената в исковата молба претенция за мораторна лихва за забава по ч.гр.д.№ 22/2021 г. по описа на РС Монтана.

               Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Р.Д.Н., ЕГН ********** въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК 148062О16, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически  и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1.

             „ЮБЦ” ЕООД е встъпило в правата на кредитора въз основа на валидно правно основание още преди подаване заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.

             Въз основа на договор с мобилния оператор ответникът е ползвал, предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16904980001.

               Между кредитора „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* и Р.Д.Н., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016 г. за ползване на мобилна услуга за номер 0876790644 при условията на тарифен план Ѕmart Ѕ+ с месечен абоанемт 19.99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца -до дата 30.06.2018 г.

               Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016 г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* са издадени  фактури № 1241271948/08.02.2018 г. и № 1242962809 от 08.03.2018 г., ********** от 08.04.2018 г.; ********** от 09.05.2018 г., за периода от 08.01.2018 г. до 08.05. 2018 г.

              Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири последователни отчетни месеца – за месеците февруари, март, април и май на 2018 г. на обща стойност 46.87 лв., от които претендират 38.21 лв.

              Датата на деактивация на процесния абонамент е 14.05.2018 г.

              Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Р.Д.Н., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   в размер на 38.21 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.01.2018 г. до 08.05.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, за което са издадени цитираните по-горе четири броя фактури, като им се присъдят и направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в исковото производство, съобразно приложен списък.

             При условие, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, моли съда да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 ГПК.

             Ответникът Р.Д.Н., ЕГН **********, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска, не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, няма искания. Редовно призована за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.

             Доказателствата по делото са писмени.

             Изискано е и приложено частно гражданско дело № 22 по описа на Районен съд Монтана за 2021 година.               

             Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание  чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

             Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на Договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* и Р.Д.Н., ЕГН **********, с който са и предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016 г. за ползване на мобилна услуга за номер 0876790644, при условията на тарифен план VIVACOM Ѕmart Ѕ+ с месечен абоанемт 19.99 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца - до дата 30.06.2018 г.

            Въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016 г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК ********* са издадени  фактури № 1241271948/08.02.2018 г. и № 1242962809 от 08.03.2018 г., ********** от 08.04.2018 г.; ********** от 09.05.2018 г., за периода от 08.01.2018 г. до 08.05. 2018 г.                   

           Ищецът ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8 има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, и уведомяването на заявителя по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен в срок и специалния установителен иск за съществуване на вземането, поради което предявеният установителен иск е допустим.

            Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният, комуто е прехвърлено задължението, съгласно извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 16.10.2018 г., по силата на който „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик на вземането на Кристиан Георгиев, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.                   

           Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.              

          В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.

          При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

          Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК на длъжника, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 22 по описа на Районен съд Монтана за 2021 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.

          Целта на предявяването на иск в тази хипотеза в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо. Тъй като връчването на заповедта за изпълнение е извършено по предвидения ред чрез залепване Уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК на длъжника, за което е уведомен заявителя, предявил специалния си установителен иск в преклузивния едномесечен срок, то това обстоятелство представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение или връчване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, каквато е конкретната хипотеза – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.

          Съгласно разпоредбата на  чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

          Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК –л.48 и л.53 от делото, не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка –  чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 260883 от 10.08.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.

          Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260050 от 12.01.2021 година по ч.гр.д.№ 22 по описа на Районен съд Монтана за 2021 година.

            Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

           Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът

                                            Р Е Ш И:

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** Подвързачов № 26/, че към 08.01.2021 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, за следните суми:

- 38.21 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 08.01.2018 г. до 08.05.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16********* от дата 30.06.2016. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми; съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260050 от 12.01.2021 година по ч.гр.д.№ 22 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.

          ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** Подвързачов № 26/, ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 180.00 лева – адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260050 от 12.01.2021 година по ч.гр.д.№ 22 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.

.                   

          ОСЪЖДА Р.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** Подвързачов № 26/, ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК  xxxx   представлявано от Ю. Б. Ц., със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.

          Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

                Преписи от решението да се връчат на страните.

                                      

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: