Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №1132
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 13.05.2019год., СРС, 88-ми
състав, постановено по гр.дело №30135/2018год. е признал за
установено по предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че М.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, 332, aп.13,
дължи на ищеца сумата от 837,49лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.10.2014г. до
м.04.2017г., в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 60, находящ се в
гр. София, ж.к.“******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 95,80лв. - законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 01.12.2014г. до 12.10.2017г., за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 81535/2017 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е
отхвърлен главния и акцесорния иск за разликата до пълния предявен размер, съответно
от 946,03лв. и от 118.95 лв. С решението е признато за установено по
предявените от „Т.С." ЕАД, искове,
че Е.Р.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 946,03 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена
за периода от м. 05.2014г. до м. 04.2017г., в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к.“******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 17.11.2017
г. до окончателното й изплащане, и сумата 118,95 лв. - законна лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 16.09.2015г. до 12.10.2017г., за които
суми в производството по ч.гр.д.№ 81535/2017 г. на СРС, 88 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в тази част е постановено допълнително решение от
02.12.2019год. с което е признато за установено, че Е.Р.К. дължи на ищеца
сумата от 837,49лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м. 05.2014г. до м. 04.2017г. и сумата от 95,80лв. - законна лихва за
забава върху главницата, начислена за периода от 01.12.2014г. до 12.10.2017г. и
са отхвърлени претенциите до пълния претендиран размер за главница и лихва.
Осъден е М.И.Г. да заплати на „Т.С." ЕАД
на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК сумата 257.38 лв. -
разноски за производството, и в размер на 44,91 лв. - разноски за заповедното
производство. Осъдена е „Т.С."ЕАД да заплати на М.И.Г. на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 10,50 лв. разноски за производство.
Решението е обжалвано само от ответника
М.И.Г., чрез неговия пълномощник адв. П. с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че
приложените писмени доказателства и изготвянето на експертиза по тях не могат
да докажат реално потребление и в тази връзка смята, че ищецът е следвало да ангажира СТЕ която на
място да прецени топлоподаването се осъществява, дали радиаторите в обекта са
включени, а не да отразява това, което е в документите на третото лице и ищеца.
Излага, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че в процесния имот е
подавана ТЕ за периода от м.10.2014год. до м.04.2017год., както и количеството
й. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. П. поддържа въззивната жалба,
претендира за присъждане на разноските по делото и представя списък на
разноските.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност
на разноските на въззивника. Претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Третото лице
помагач „Т.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №388557/17.11.2017г. срещу М.И.Г.
и Е.Р.К. за посочените суми и по което е образувано гр.д. №81535/2017г. по
описа на СРС, 88-ми състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец
04.2017г. в размер на 1820,28лв. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ЖК“******, с аб. №297335 и 225,78лв.-законна лихва
за забава за периода от 16.09.2015год. до 12.10.2017год., както и законната
лихва върху главницата от 17.11.2017год.,
сумата от 71,79лв. главница за дялово разпределение и 12,13лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение, със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражение от длъжниците в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен
иск спрямо тях по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №30135/2019г.
СРС, 88-ми състав.
В отговорите
на исковата молба ответниците са оспорили исковете като неоснователни. Ответникът М.И.Г. оспорва да е
владял имота през процесния период и да е ползват ТЕ и заявява, че другия
съсобственик и ответник по делото е ползвал имота и съответно ТЕ. Смята, че не е
доказано количеството и стойността на реално потребената ТЕ и прави възражение
за погасяване на вземанията по давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел
за установено, че ответникът М.И.Г. дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 837,49лв. за периода м.10.2014год.
до м.04.2017год.- главница, представляваща стойността на доставена и неплатена
топлинна енергия за гози период и за който вземането не е погасено по давност и
за съответната ½ ид.част от правото на собственост върху топлоснабдения
имот, както и сумата от 95,80лв.-лихва за забава върху главницата след като е
приел, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е съсобственик
на процесния топлоснабден имот на
посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложените писмени доказателства, а от
приетата СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна
енергия в имота, за което има и
представени протоколи за отчет от третото лице помагач по делото за процесния
период.
Решението в уважената част по отношение на
ответницата Е.Р.К., както и в отхвърлителните части и спрямо двамата ответници
не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предмет на настоящото производство са
исковете в уважената част само по отношение на ответника М.И.Г., като решението
в отхвърлителните части, както и в уважените части по отношение на втората ответница не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо, че ответникът в отговора на
исковата молба е оспорил, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот и
с оглед на това, че само втория ответник и съсобственик на имота е ползвал
същия, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и възлагателно
постановление от 16.05.2008год. по изп.дело №20078510400765 по описа на ЧСИ М.П.,
рег.№851 на КЧСИ на името на М.Г. за
½ ид. част от процесния имот се установява, че ответникът е собственик на 1/ ид.ч. от процесното
жилище, топлоснабдения имот с аб. № 297335 и след като се установява, че
сградата, в която се намира жилището е
топлофицирана и ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена
от общия топломер и ответникът, като съссобственик върху процесния апартамент,
в същата сграда- етажна собственост има качеството на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно
договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на
ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла
на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота, има
качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск и са без значение по делото дали е ползвал фактически топлоснабдения имот или е ползван
от другия съсобственик, след като не е приложена молба-декларация за откриване
на партида само на името на единия съсобственик и отношенията между
съсобствениците. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР.
Притежаваното от ответника право на собственост върху ½ ид.ч. от топлоснабдения
имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска
по основание. Съдържанието на договора
за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично
известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение
ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР,
последващите такива от 2008 г., както и
ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които
не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия.
Неоснователно
се явява оплакването, че не е съобразено от първоинстанционният съд, че не е
доказана стойността на реално доставената ТЕ, след като от приета основна и допълнителна СТЕ,
се установява, че топломера в АС е годно
средство за търговско измерване след метрологична проверка от оправомощена от
ДАМНТ лаборатория, технологичните
разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязла в АС и са за сметка на
топлофикационното дружество и при дяловото разпределение за процесния период,
извършвано от третото лице помагач по делото са спазени изискванията на ЗЕ,
Наредба №160334/06.04.2007год. относно методиката за дяловото разпределение на
ТЕ в сгради ЕС, както и съобразно главните отчети и изравнителните сметки за
процесния имот, предоставени от ФДР има пет монтирани отоплителни тела и съответно пет
топлоразпределители и два водомера за топла вода. Вещото лице изрично е
посочило, че за процесния период са отчитани уредите в имота и е работило по главните отчети за уредите в
процесния имот, които са и приложени по делото и които са подписани от
потребител и не са оспорени от ответниците. Експертизите са изготвени след проверка на документите за главен отчет за процесната
партида с абонатен номер, при отчитане на общия топломер в абонатната станция
по електронен път в началото на всеки месец, който е преминал метрологична
проверка и е годен измервателен уред, при приспаднати технологични разходи в
абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разлика, която се разпределя между
потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените, действали към
процесния период. Също така вещото лице
по СТЕ е посочило, че сумата за ТЕ след
изравнителните сметки за целия процесен
период е от 1820,36лв. и с прибавяне на
сумата за услугата дялово разпределение за същия период от 71,79лв. или общо
задължението възлиза на 1892,07лв. В тази връзка неоснователно е оплакването
във въззивната жалба, не следва да се кредитира СТЕ, след като е работило по данни и информация в документите
съставени от третото лице и явяващо се ФДР след като в случая са представени
самите три главни отчети от 15.05.2015год., от 25.04.2016год. и от
20.05.2017год. с показанията на уредите върху радиаторите и за водомерите за топла вода в процесния имот и които са подписани от
потребителя и неоспорени от ответниците и с изчисленията от вещото лице по
допълнителната експертиза по месечно разликата е само със сума от 7,93лв. за БГВ. Също така не се
установява и за трите отоплителни периода
ответникът при направеното отчитане и изготвените отчети и изравнителни сметки
да е имал оплаквания или да е подал рекламация за отчет на показанията на
уредите и разпределение на енергията и да е оспорил изравнителните сметки, да е
поискал допълнителен отчет и корекция на сметките, за което няма и твърдения не
само доказателства по делото. С оглед на което правилно първоинстанционният съд при
определяне на дължимата сума за ТЕ е взел в предвид СТЕ и също така е приел,
че е налице и погасяване по давност за
част от вземанията за процесния период до м.102014год. и с оглед на ССЕ е
посочил, че задължението възлиза на 1674,98лв. или за ½ част за ответника М.И.Г. е от 837,49лв.-главница за незаплатена ТЕ за
периода м.10.2014год. до 04.2017год. и за
услугата дялово разпределение, като няма оплаквания във въззивната жалба
по отношение на посочения размер на лихвата за забава върху същата главница.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението, в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника както и на въззиваемата страна, която не е направила
разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 13.05.2019год., СРС, 88-ми състав, постановено по гр.дело №30135/2018год. в
обжалваната част.
Решението
в отхвърлителните части и по отношение
на ответника Е.Р.К. не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.“ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.