Р Е Ш Е
Н И Е №
260222
гр.Пловдив,
16.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 3009/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ОД на МВР Пловдив срещу решение № 260826/15.09.2020г. по гр.д. № 620/2020г., на Районен съд –
Пловдив VІІІ гр.с., с което е осъдена Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „**** да заплати на А.П.У., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 3, адвокат Т.А., сумата 1 933, 18 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 2 161, 4 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 16.01.2017
г. - 16.01.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
16.01.2020г. В размер общо на 245,66 лева, заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 16.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно,
тъй като районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е прилагал
общите правни норми на КТ и подзаконовите нормативни документи, а не
специалните правни норми на ЗМВР и подзаконовите нормативни документи. Иска се
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.У. с който се иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото,
представени със списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият А.У. с правна квалификация чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 и
чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Безспорно
е между страните, че ищецът А.У. е служител на МВР гр.Пловдив на длъжност „****“ в Група „ООР“ на Сектор „ОП“ към
Трето РУ при ответната ОД на МВР - гр. Пловдив. В периода 16.01.2017 г. -
16.01.2020 г., същият е полагал нощен труд в размер на 1 891 часа, след
приравняването им на дневен труд с коефицент 1,143 стават 2 161,40 часа, като
разликата от 270,40 часа представлява положен извънреден труд в размер на
1 933,18 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно е приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която
е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч.
с
коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в Наредбата
обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва
да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част
от въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в
чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00 ч.
за работещите на смени
служители на МВР
и е доразвитие на
правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на
МВР и по
отношение на тези от тях, които
работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се
направи извод, че
същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР
през деня и през нощта, т.е. че приравнява по
отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като
това би поставило същите
в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и работещите по трудово
правоотношение и би
било в противоречие с изрично
прогласеното в чл.188 ал.2 от
ЗМВР приложение по отношение на служителите на
МВР на уредената
в КТ специална закрила на нощния
труд. При това положение
при сумирано изчисляване на работното време за
работещите на смени
служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата/ принцип за
превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент
1,143 равен на
отношението между нормалната
продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Ето защо исковата претенция е доказана по основание и по
размер, видно от приетата СИЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия А.У. следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ПОС в размер
на сумата 600 лв. за адвокатски хонорар /л.13/. Възражението за прекомерност на
размера на адвокатския хонорар е основателно, защото същият е твърде близо два
пъти над минимума на предвиденото при липса на правна и фактическа сложност на
делото, с оглед големия брой еднотипни подобни дела с утвърдена практика пред
ОС Пловдив. Ето защо размера на адвокатското възнаграждение се намалява от 600
на 450 лева.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260826/15.09.2020г. по
гр.д. № 620/2020г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр.
Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****,
представлявана от Директора Й. Д. Р., да заплати на А.П.У., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 3, адвокат Т.А. сумата от 450 лева за направени
разноски пред въззивния съд за намален на основание чл.78 ал.5 от ГПК
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.