Решение по дело №6201/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260312
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20201720106201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260312 / 18.3.2021г.

гр. Перник, 18.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, 6 – ти състав, в открито съдебно заседание на 09 03 2021 година, в състав:

                                                                                                             Председател: Д МАТЕЕВА                                                                                                                                                                      

като разгледа гр. д. № 06201 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба от

Н.А.Л. ЕГН ********** ***

И чрез адв.Н.Б. ПАК

срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД,

с която се иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност не дължи

сумата 565.90 лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги, за периода 02.10.2011-21.12.2012г.

сумата 41.94 лева – лихва за забава  за периода 04.12.2011-25.03.2013

и 25 лева – държавна такса,

ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена влязла в сила заповед за изпълнение от 19.04.2013г. и изпълнителен лист от 23.07.2013г. по ч. гр. д. № 2216/2013 г. по описа на Пернишки районен съд.

Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №2216/2013 г. по описа на Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №1256/2013 г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев.

Изложени са подробни доводи, че вземанията са погасени по давност.

 

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.

 

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №2216 по описа за 2013 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу ищеца за посочените по-горе вземания

 

Обсъжданото архивирано ч. гр. д. на Пернишки районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на парично задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод за датата на влизане в сила на същата.

 В заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 23.07.2013г., която е крайната възможна дата за влизане в сила на обсъжданата заповед.

 В този смисъл съдът приема, че заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 23.07.2013г.

Приложено е изпълнителното дело на ЧСИ Бадев

 

Други доказателства не са приобщени към доказателствения материал по делото.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство.

 

Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

 

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност.

В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

 Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

 

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.

 

 Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение означава наличието на съдебно установено вземане, поради което и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

 Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.

 Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

 В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

 

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 23.07.2013г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Не се пртедставиха никакви доказателства, установяващи спиране или прекъсване на давностния срок.

 Това означава, че давностният срок изтича на 22.07.2018 г., поради което исковете са основателни и следва да се уважат. 

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да ѝ се заплатят направените разноски по делото, които са следните: 25.31 лева – държавна такса 24лв.д.такса за ЧСИ и 300 лева – адвокатски хонорар.

По възражението за прекомерност на адв.хонорар: съдът не споделя същото, тъй като той е по мин.размер съгл.Наредбата за размера на адв.възн.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че Н.А.Л. ЕГН ********** ***

И чрез адв.Н.Б. ПАК

 

НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, поради погасяване по давност следните вземания:

сумата 565.90 лева - главница за стойността на предоставени ВиК услуги, за периода 02.10.2011-21.12.2012г.

сумата 41.94 лева – лихва за забава  за периода 04.12.2011-25.03.2013

и 25 лева – държавна такса,

ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена влязла в сила заповед за изпълнение от 19.04.2013г. и изпълнителен лист от 23.07.2013г. по ч. гр. д. № 2216/2013 г. по описа на Пернишки районен съд.

 

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на

Н.А.Л. ЕГН ********** ***

И чрез адв.Н.Б. ПАК

РАЗНОСКИ: 25.31 лева – държавна такса 24лв.д.такса за ЧСИ и 300 лева – адвокатски хонорар.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.  на Пернишки районен съд, да бъде върнато в архив.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: