№ 13341
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110124443 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът Д. Т. Д. твърди, че с Трудов договор № 727/16.08.2021 г. е бил назначен в
ответното дружество ... на длъжност „Технически ръководител“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 200 лв., или 936,76 лева – нетно трудово възнаграждение.
Твърди, че на 31.01.2022 г. му бил връчен Препис от Заповед № 690/31.01.2022 г., с който
едностранно било прекратено трудовото му правоотношение преди да изтече изпитателния
му срок и без предизвестие на основание чл. 71 КТ. Посочва, че към датата на
прекратяването не му били изплатени трудовите възнаграждения за м.11.2021 г. и м.12.2021
г. в общ размер на 1853,52 лева, както и не било изплатено дължимото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни възлизащо на 488,92 лева.
Уточнява, че на 15.02.2022 г. е изпратил до ответното дружество Покана за доброволно
изпълнение, с която му предоставил 7 дневен срок за изпълнение на дължимите суми, но от
своя страна ... не погасило претендираните вземания. След като сезирал „Инспекция по
труда“, ищецът заявява, че бил извършена проверка по случая, в резултат на която се
установили обстоятелства, които не отговаряли на обективната фактическа обстановка, а
именно – че ищецът е подписал ведомости за м.11.2021 и м.12.201 г., видно от които е
получил трудово възнаграждение за тези месеци. В исковата молба се твърди, че в писмото
било посочено още, че ищецът е използвал платен годишен отпуск, което също не било
вярно, и след извършване на допълнителна проверка му била заплатена частично по банков
път единствено сумата в размер на 889,92 лева, представляваща дължимото възнаграждение
1
за м.01.2022 г. С тези доводи, отправя искане до съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата в общ размер на 1853,52 лева, представляваща дължими възнаграждения за
м.11.2021 г. и м.12.2021 г. /всеки месец в размер на 936,76 лева/, и сумата в размер на 488,92
лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 9 работни дни /след допуснат в о.с.з. отказ от искове на основание 233 ГПК/.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ... е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че трудовите възнаграждения за м.11.2021 г. и
м.12.2021 г. са заплатени на ищеца, съгласно „Разчетни – платежни ведомости“, като по
отношение на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск излага,
че такъв е ползван от ищеца, като в негова полза е възниканало правото единствено на 10
дни платен годишен отпуск, пропорционално на времетраенето на трудовото
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Между страните няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява че
на 16.08.2021 г. същите са сключили Трудов договор № 727/16.08.2021 г., по силата на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „Технически
ръководител“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лв., или 936,76
лева – нетно трудово възнаграждение. Уговорено е още, че работната сила се полага при
условията на 8 часа пълно работно време, а работодателят е длъжен да заплаща трудовото
възнаграждение на работника/служителя – ищецът в настоящото производство, от 25 до 30
число на следващия календарен месец.
Със Заповед № 690/31.01.2022 г., издадена от ответното дружество и връчена на
ищеца на същата дата, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 31.01.2022 г.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че по силата на сключения трудов договор, ищецът е полагал труд
съобразно уговореното при ответното дружество за периода от 16.08.2021 г. до 31.01.2022 г.
По така наведените твърдения между страните по делото, съдът намира следното:
Между страните е формиран спор относно обстоятелството заплатени ли са
процесните трудови възнаграждения в общ размер на 1853,52 лева за м.11.2021 г. и
м.12.2021 г. /всеки месец в размер на 936,76 лева/, както и във връзка с направеното
оспорване от ищеца на представените с отговора на исковата молба разчетно-платежни
ведомости за тези месеци, подписани ли са същите от него като съгласие за получаването на
сумите.
Видно съдебно - почерковата експертиза, която съдът кредитира като професионално
2
и обективно изготвена, неоспорена от страните, подписът от името на Д. Д., положен на
съответното място във платежните ведомости, се характеризира със смесена транскрипция,
изпълнен е със средна степен на обработеност, десен наклон, средна свързаност, дребен
размер и слаба разтегнатост, смесена форма и посока на движение при подписване, среден
темп и координация на движенията и слаб, диференциран натиск. Констатирани са от
експерта прекъсвания, даващи основание за извода, че същият е положен със стремеж за
наподобяване от лице, което е запознато с оригиналния подпис на ищеца. За целите на
експертизата са представени и сравнителни образи от ищеца, като при извършено от вещото
лице сравнително изследване между тях и подписа – обект, положен със синя химикална
паста в предоставения за изследване оригинал на документ, се установяват различия в
общите признаци. От извършените оглед и изследване, вещото лице е достигнало до
заключение, че подписът за „Д. Т. Д.“ в оригинал на ведомост за заплати на „Булмикс ВИП“
ООД за месец ноември 2021 г., на л. 45 и 46 по делото, не е положен от ищеца.
От това следва, че трудовите възнаграждения за м.11.2021 г. и м.12.2021 г. не са
изплатени на ищеца и същите му се дължат, доколкото не се ангажираха по делото
доказателства, водещи до извод в обратната посока.
По делото са безспорно установени и размерите на претендираните суми,
представляващи дължимите трудови възнаграждения за м.11.2021 г. и м.12.2021 г.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че размерът на неизплатените трудови възнаграждения
в полза на ищеца за процесния период се равняват на сумата от 1873,52 лв. в нетен размер и
са както следва: сумата в размер на 936,76 лева, представляваща възнаграждение за
м.11.2021 г. и сумата в размер на 936,76 лева, представляваща възнаграждение за м.12.2021
г.
С оглед гореизложеното, искът, предявен за сумата от 1873,52 лв., представляващ
дължимо нетно трудово възнаграждение за м.11.2021 г. и за м.12.2021 г. се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като върху тази сума следва да бъде присъдена
и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Ищецът твърди, че по време на действие на трудовия договор между страните не е
използвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 9 дни, поради което
претендира от ответника обезщетение в размер на 488,92 лв.
Съгласно т. IV от трудовия договор, страните са се договорили, че ищецът има право
на 20 работни дни платен годишен отпуск съгласно чл. 155 от КТ. Според вещото лице,
изготвило приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, ищецът е използвал платен
годишен отпуск за процесния период в размер на 10 дни, от които 8 дни в месец декември
2021 г. и 2 дни в месец януари 2022 г., като начисленото възнаграждение за тези дни платен
годишен отпуск е включено в заплатата за месеците декември 2021 г. и януари 2022 г., като
3
заплатата за месец януари 2022 г. е платена на ищеца по банков път в размер на 889,92 лева,
с включени два дни платен годишен отпуск на 04.03.2022 г. Когато работникът или
служителят не е отработил пълен работен месец се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1
НСОРЗ, според която брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ се определя като
полученото средно дневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните
дни за същия месец. Последният месец преди прекратяването е бил месец декември 2021 г.,
в който ищецът има отработени 12 дни и 8 дни платен годишен отпуск, или 20 дни по
норматив, от които ищецът е отработил 12 дни и възнаграждението за тях е 724,32 лева.
Средно дневното брутното трудово възнаграждение при 12 работни дни и БТВ на 724,32
лева за м.12.2021 г. е в размер на 60,36 лева х 9 дни неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на ТПО, формира обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 543,24 лева в
брутен размер, от който се дължи 10 % ДОД съгласно ЗДДФЛ, с оглед на което
обезщетението възлиза на 488,92 лева. Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 488,92 лв. /след допуснат в
о.с.з от 29.03.2023 г. отказ от иск на основание чл. 233 ГПК/ се явява основателен и като
такъв подлежи на уважаване в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 940 лв., представляваща сторените от
последния съдебно – деловодни разноски, от които: 900 лева за адвокатско възнаграждение в
настоящото и обезпечителното производство, и 40 лева за държавна такса за образуване на
обезпечително производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 94,50 лв. – държавна такса, както и сумата от
400 лв. – изплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, изготвили
приетите по делото съдебно – графическа и съдебно – счетоводна експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ ..., ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: ..., да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ..., сумата в
общ размер на 1853,52 лева, представляваща дължими възнаграждения за м.11.2021 г. и
м.12.2021 г. /всеки месец в размер на 936,76 лева/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ ..., ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ..., да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...,
сумата в размер на 488,92 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни, ведно със законната лихва върху тази
4
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.05.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ..., ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ..., да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...,
сумата от 940 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ..., ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: ..., да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 94,50 лв.
– държавна такса, както и сумата от 400 лв. – изплатените от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица, изготвили приетите по делото съдебно – графическа и
съдебно – счетоводна експертизи.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5