Р Е Ш Е
Н И Е
№ 379
град Велико Търново, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 344/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Същото е образувано по жалбата на „Катерина-К“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Присово, общ. Велико
Търново, ул. „Населеното място“ № 59, чрез *** М.И. от ВТАК, против Решение
срещу действия на публичен изпълнител № 94/28.05.2019 г. на директора на ТД на
НАП Велико Търново, с което е оставена без разглеждане и прекратено
производството по жалба вх. № 11214/22.04.2019 г. на дружеството срещу мълчалив
отказ по подадено възражение за отписване на публични задължения. Жалбоподателят
сочи, че в подадена ГДД за 2012 г. е декларирал корпоративен данък /КД/ за внасяне в размер на 489,94
лв., което задължение не било платено. През 2018 г. било образувано
изпълнително дело, като в първоначално изпратената до дружеството покана тези
задължения не фигурирали. Едва с разпореждане за присъединяване от 15.10.2018
г. по изпълнителното дело били присъединени публични задължения по ГДД за 2012
г. в размер на 69,84 лв. и лихви – 153,73 лв. Предвид това жалбоподателят е
направил възражение за изтекла погасителна давност на декларираните публични
задължения за 2012 г. за главница над 69,84 лв. и лихви над 153,73 лв., т.е. за
сумата от 415,10 лв. – разлика между
декларираната главница и присъединеното вземане, като заявява, че не е спорен
факта, че върху сумата от 69,84 лв. от 15.10.2018 г. се дължат лихви до
окончателното й плащане. С оглед изложеното моли да бъде отменен като
незаконосъобразен мълчаливия отказ на публичния изпълнител да се произнесе по
депозираното от жалбоподателя възражение за отписване на публични задължения
като погасени по давност, потвърден с мълчалив отказ на директора на ТД на НАП
гр. Велико Търново, като преписката се върне на публичния изпълнител.
Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна – териториален
директор на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***К.
заема становище за неоснователност на жалбата, като моли да бъде потвърдено
оспореното решение на директора на ТД на НАП Велико Търново. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съдът след като прецени законосъобразността
на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК
приема за установено следните релевантни факти:
Между страните не се спори, че за 2012 г. „Катерина-К“
ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. с деклариран корпоративен данък
за внасяне в размер на 484,94 лв. Вследствие на водени съдебни дела във връзка
с извършени и разпределени плащания от дружеството и в изпълнение на решението
на АСВТ по адм. дело № 456/2018 г., с протокол № 6051/09.10.2018 г. на орган по
приходите е създадено ръчно задължение по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. в
размер на 484,94 лв. и същевременно е създадено ръчно кредитно известие в
размер на 410 лв. с вальор 17.04.2014 г. и ръчно кредитно известие в размер на 5,10 лв.
с вальор 26.04.2017 г., с които се погасяват задължения за този период. Установява
се също така, че с разпореждане за присъединяване изх. №
С180004-105-0315908/15.10.2018 г., връчено на 31.10.2018 г., към образуваното
изп. дело № *********/2018 г. е присъединено вземане на корпоративен данък по
ГДД за 2012 г. в размер на 69,84 лв. и лихви – 153,73 лв.
На 18.04.2019 г. „Катерина-К“ ЕООД е
подало възражение за погасени по давност задължения за 2012 г., възникнали въз
основа на подадена ГДД за сумата главница над 68,84 лв. и лихви над 153,73 лв.
На 22.04.2019 г. дружеството е подало жалба срещу мълчаливия отказ на публичния
изпълнител да се произнесе по направеното възражение. С разпореждане от
24.04.2019 г. публичният изпълнител е отказал да прекрати производството по
изпълнителното дело за вземанията за КД по ГДД за 2012 г. в размер на 69,84 лв.
и лихви – 157,43 лв.
С Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 94/28.05.2019 г. директорът на ТД на НАП Велико Търново е
оставил без разглеждане и е прекратил производството по жалбата срещу мълчалив
отказ по подадено възражение за отписване на публични задължения по изп. дело №
*********/2018 г. Развил е мотиви, че за жалбоподателя липсва правен интерес от
подаването на жалбата, тъй като при извършена служебна проверка в
данъчно-осигурителната сметка на търговеца е видно, че задълженията на
„Катерина-К“ ЕООД са формирани от данъчни декларации по ЗКПО за 2017 г., 2012
г. и 2014 г., като за финансовата 2012 г. задълженията по данъчната декларация,
подадена на 29.03.2013 г., са в точен размер на главницата 69,84 лв. и лихва
158,07 лв. към 27.05.2019 г., като по тази декларация нямало суми над цитирания
размер. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.05.2019 г., а жалбата срещу
него до съда е
подадена на 06.06.2019 г.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, в законоустановения срок. Горното налага извода за нейната допустимост. Разгледана по същество е неоснователна.
Процесното
решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата
компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП Велико
Търново. Решението е издадено в писмена
форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са
изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти,
мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново да постанови
обжалваното решение.
В случая безспорно се установява, че на 29.03.2013 г. „Катерина-К“ ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, в която е декларирало КД за внасяне в размер на 484,94 лв., за който жалбоподателят сочи, че не е внесен. Следва обаче да се посочи, че съгласно чл. 168 от ДОПК плащането от страна задълженото лице не е единствения начин за погасяването на публичните вземания. Съгласно чл. 87 от ДОПК на всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват всички обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно приложеното на л. 31 по делото извлечение от данъчно-осигурителната сметка на „Катерина-К“ ЕООД, задълженията на дружеството за корпоративен данък по ГДД за 2012 г. към 07.06.2019 г. възлизат на 69,84 лв. и лихви – 158,29 лв. Тези данни кореспондират с представените в съдебното производство доказателства, от които е видно, че във връзка с предходни съдебни производства по данъчно-осигурителната сметка на лицето е извършено погасяване на суми в размер на 410 лв. на 17.04.2014 г. и 5,10 лв. на 26.04.2017 г.
Тоест
към 07.06.2019 г. /а очевидно и към 15.10.2018 г., когато е постановено
горепосоченото разпореждане за присъединяване/, според данните от данъчно-осигурителната
сметка на дружеството същото има задължения за КД-главница по ГДД за 2012 г. в
размер на 69,84 лв. След като ДЗЛ няма изискуеми задължения над този размер,
който от своя страна не се оспорва, то за него не е налице и правен интерес да
иска тяхното отписване. Дали и кога сочената от жалбоподателя разлика от 415,10
лв. е била погасена, е ирелевантно за настоящото производство, след като се
установява, че такива задължения не са отразени в сметката на лицето към
момента на постановяване на обжалвания акт, т.е. се иска отписване по давност
на несъществуващи задължения. Изложеното важи и за лихвите над сумата от 153,73
лв. предвид изявлението в жалбата, че не е спорен факта, че върху сумата от
69,84 лв. от 15.10.2018 г. се дължат лихви до окончателното й плащане. Ако
жалбоподателят счита, че от негова страна са налице неоснователно
внесени/прихванати суми, то за него е налице възможността да поиска тяхното
възстановяване по реда на чл. 129 и сл. от ДОПК.
Като се е произнесъл в този смисъл и е
оставил подадената пред него жалба без разглеждане поради липсата на правен
интерес, директорът на ТД на НАП Велико Търново е постановил законосъобразно
решение.
Предвид изложеното съдът намира
подадената жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Катерина-К“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Присово, общ. Велико Търново,
ул. „Населеното място“ № 59, против Решение срещу действия на публичен
изпълнител № 94/28.05.2019 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА „Катерина-К“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Присово, общ. Велико Търново, ул. „Населеното
място“ № 59 да заплати на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите – гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: