Решение по дело №542/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна 129 / 5.6.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ П.

                                                                                          ДЕЯН ДЕНЕВ

 

при секретар Галя Иванова, като разгледа докладвано от съдията П. ВНОХД № 542 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 6 от 26.02.2019 г. по НОХД № 389 / 2018 г., Девненският районен съд е признал подс. И.Г.Ж. – роден на *** *** дол, обл. Варна, ул. „Т.” № 11, български гражданин, средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********, за невиновен в това, че на 07.03.2017 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варненска с цел да принуди другиго - А.М.И. да поеме имуществено задължение - да му плати сумата от 1 700 лева, го заплашил с насилие, като деянието е било придружено със заплаха за убийство спрямо А.М.И. и с причиняване на същия на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК и го е оправдал.

Отхвърлена е изцяло гражданска претенция в размер на 5000,00 лева неимуществени вреди.   

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от ДРП, и допълнение към него, в който са изложени аргументи за неправилност на цитираната присъда. Сочи се, че превратно са ценени наличните доказателства по делото, като съда необосновано е кредитирал една част от свидетелите, показанията на които подкрепяли версията на подсъдимия. Предлага на съда да отмени присъдата и да постанови друга, с която да признае за виновен подс. Ж., както и да уважи гражданския иск.

Депозирана е и въззивна жалба и допълнение към нея от гр.ищец и ч.обвинител И., срещу присъдата, с оплакване за незаконосъобразност на същата. И. сочи, че първоинстанционният съд неправилно възприел гласните доказателствени средства, респ. е направил и некоректни изводи за отговорността на подс. Ж.. Отправено е искане към проверяващия съд за отмяна на постановената присъда, признаване на подсъдимия за виновен, респ. уважаване изцяло предявения граждански иск.

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа протеста и наведените в него аргументи.

Пред въззивния съд, процесуалният представител на гр.ищец и ч.обвинител, в лицето на адв. Д. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Защитникът на подс. Ж., адв. Ж. изразява становище за правилност на съдебния акт. Счита, че същият е законосъобразен и не страда от пороците наведени в жалбата. Предлага да бъде потвърден изцяло. В своя лична защита подс. Ж., поддържа изразеното становище от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, моли съда за потвърждаване на присъдата.  

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

         При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е описана в първоинстанционния акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:

Подсъдимият И.Г.Ж. и св.А.М.И.  живеели в гр. Вълчи дол, обл. Варненска и се познавали.

         Подс. И.Ж. имал заложна къща и разполагал с парични суми в брой. Св. И. знаел това и на няколко пъти през лятото на 2016 г. искал от подс. Ж. да му отпусне заем в размер на 1500,00 лева. Св. И. бил незрящ и парите му трябвали за да закупи лек автомобил на брат си, с който да се придвижва. Подс. Ж. на няколко пъти му отказвал да даде на св. И. исканата сума. На 05.09.2016 г. св. И. отново отишъл при подс. Ж., като бил заедно с майка си. Помолил го отново да му даде в заем сумата от 1500,00 лева. Подс.Ж. имал пари в себе си и решил да даде на св. И. исканата сума. Попитал го как ще му върне парите и двамата се договорили всеки месец в продължение на пет месеца св. И. да дава на подс. Ж. по 300,00 лева. След постигането на договорката помежду им подс. Ж. дал на св. И. сумата от 1500,00 лева в брой, в присъствието на майка му. След това с дадените му пари, св. И. закупил автомобил на името на брат си.

В продължение на четири месеца св. И. изпълнявал поетото задължение към подс. Ж., като в края на всеки месец му давал сумата от 300,00 лева. До погасяването на заема оставала още една вноска от 300,00 лева, която св. И. следвало да даде на подс. Ж. в края на м.януари 2017 г.. В края на месец януари И. не дал парите на Ж.. Той не отишъл при него и през м.февруари 2017 г. подс. Ж. видял случайно майката на св. И. и и казал, че иска да поговори с А.. Няколко часа след проведения разговор св. И. отишъл в офиса на подс. Ж., който се намирал в центъра на гр. Вълчи дол, в сграда в която имало и офис на „Банка ДСК” АД. Св. И. бил придружаван от св. А.С.С.. Св. С.останал на стълбите, които водели към сградата, където се намирал офиса на подс. Ж.. На същите стълби по него време се намирали и свидетелите П.В.В.и К.Т.Д., които разговаряли помежду си. Св.И. влязъл в офиса на подс. Ж. сам. Двамата започнали да си говорят, като подс. Ж. попитал св. И. кога ще му върне парите. Св.И. се притеснил, пребледнял и не отговорил нищо. Тогава подс. Ж. му казал да си помисли един – два дни как да му върне парите, като му казал, че ако няма пари, трябва да продаде автомобила, който е закупил с дадените му в заем пари и така за погаси задължението си. Междувременно обаче брата на св. И. бил катастрофирал с купения с парите от заема автомобил и автомобила бил в много лошо състояние и не подлежал на ремонт. Знаейки това и, че няма откъде да вземе пари за да погаси задължението си, св. И. се притеснил и на подс. Ж. дори му се сторило, че И. пребледнял и му станало лошо. След това св. И. излязъл от офиса на подс. Ж., разменил няколко думи със свидетелите В.и Д. и казал на св. А. С.да си тръгват. След като се прибрал в домът си, на св. И. му станало лошо, поради което бил закаран от близките си в медицинският пункт в гр. Вълчи дол. Преди това той казал на майка си, че подс. И.Ж. му е нанесъл побой и го е заплашвал. В медицинския пункт св. И. бил прегледан от св. П.П.– медицински фелдшер в пункта. Пред св. П., св. И. заявил, че бил удрян, блъскан и заплашван и затова му прилошало. При прегледа обаче, св. П. не установил никакви следи от удари по главата, тялото и краката на св. И., а единствено му сторило, че св. И. е притеснен. За успокоение св. П. сложил инжекция с хлоразин на св. И.. По време на прегледа заедно с подс. И. била и майка му – св. М.Н.С.. На следващия ден св. А.М.И. подал в ПУ МВР –гр. Вълчи дол жалба срещу подс. И.Ж.. В жалбата описвал, че заради дължимата сума подс. Ж. му е нанесъл побой и го е заплашвал. Било образувано ДП и било проведено разследване за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

         В хода на разследването по ДП е назначена и изготвена СМЕ по писмени данни /в.л доц д-р И.Б./.В заключението си вещото лице коментира възможността по тялото и главата на св. И. да са нанесени удари които да са обусловили болка и страдание. Поради липсата на медицинско удостоверение и проведен преглед от съдебен лекар , непосредствено след момента в който свидетелят твърди, че са му нанесени удари, вещото лице не може да направи категоричен извод за наличието на външни белези от нанесени на св. И. удари. Коментира се, че непосредствено след твърдяната случка, на св. И. е бил проведен преглед от дежурен фелдшер в гр. Вълчи дол, който не е установил видими следи от увреждания, а е установил само, че И. трепери от притеснение.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават съществено от фактическите констатации на ВРС /те по-скоро пресъздават изложеното в тъжбата/, но те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства. Така установената фактическа обстановка е безспорно изяснена относно действията на подсъдимия. Критиките към оценката на гласните доказателствени средства е необоснована. ДРС задълбочено е поставил на изследване всички такива, относими към предмета на доказване. Показанията на свидетелите са детайлно обсъдени и съпоставени с останалите доказателства, в случая обясненията на подс. Ж., като ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е основал фактическите си изводи. Наличието на противоречия в показанията на едната група свидетели, обслужващи версията на пострадалия И., обосновано е довело до кредитиране на съобщеното от подсъдимия – извод, с който и въззивния съд се съгласява.

И при тези установени факти, може да бъде направен единствено възможния извод, че така приетата деятелност на подс. Ж. не обладава състава на повдигнато с обвинителния акт обвинение, такова по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Основните критики към работата на първия съд са сведени до игнорирането на показанията на св. А.М.И., М.Н.С., Е.М.И., А.С.С. и С.М.Н.. Както правилно е посочил ДРС тези свидетели са в изключително близки отношения със св. И., касае се в единия случай за роднини от първа и втора степен, а в другия, за много близки приятели. В тази връзка следва да се отчете и тяхната лоялност към И.. Отделно от това те не са преки свидетели, нито на физическо въздействия на подс. Ж. върху св. И., нито на вербалните му изяви, в рамките на тяхната среща. Изцяло съобщеното от тях в наказателния процес е пресъздаване на казаното от пострадалия И.. Тук следва и уточнението, че св. И. е заинтересован от изхода на делото - той е депозирал жалбата в МВР, респ. той е въвел първите факти подлежащи на установяване, той е и страна в процеса с преки интереси. Както и имал повод да посочи многократно ВКС, тези показания  следва да бъдат изследвани изключително внимателно, както и толкова внимателно трябва и да им се гласува доверие. И доколкото съобщеното от него за срещата с под. Ж., се мултиплицира в показанията останалите свидетели, то тяхната тежест е занижена.

По важно обаче е друго. Споменатите показания не са възприети от първия съд, а и от проверяващия, основно заради категоричните им противоречия с показанията на св. П.В., К.Д., П.П.и в част, с обясненията на подс. Ж.. И тримата свидетели нямат никакво отношение към страните, а тяхното присъствие /първите двама/ на мястото е било случайно. Св. П. е прегледал св. И. непосредствено след твърдения инцидент, като не е установил травматични увреждания нито главата, нито по тялото на пострадалия. Наведените твърдения за наличието на болка се основават единствено на субективно усещане /на св. И./ и няма обективен критерий за установяването и. Всички останали изводи са с ниска степен на категоричност /СМЕ преобладават предположения/ и те не могат да опровергаят възприетите доказателствени източници.  

         Поради изложеното проверяващият съд прие изцяло изводите на ДРС относно наказателната отговорност на подс. Ж., като счете, че въззивните протест и жалба са неоснователни.  

Такава се явява и жалбата на И. против решението на съда да не ангажира гражданска отговорност на подс. Ж. за неимуществени вреди, с оглед съществуващата между тях функционалната връзка - правното основание се явява деянието предмет на обвинението. Признаването на Ж. за невиновен, води и до неоснователност на предявения иск.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ДРС, следва да бъде потвърдена.  

         Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 6 от 26.02.2019 г. по НОХД № 389 / 2018 г.по описа на Девненски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

2.