Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260007 10.08.2020
година Град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 28
юли…………..…………………………….…2020 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1374…….по описа за
2020……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена
от П.Й.Х. ***, чрез адв. Г.Ф., против решение № 175 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
2313/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което е осъдена да заплати на Х.С.Л.
*** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и е
отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на предявения от
въззиваемия иск. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е възприел в цялост показанията на свид. К.Л.,
тъй като той бил предубеден. Освен показанията на този свидетел, който бил
заинтересован от изхода на производството, няма други свидетели, които да са
възприели непосредствено случилото си. От направения запис се установявало, че
удар, нанесен от нея по отношение на Л., няма и не е имало. Това било
потвърдено и от изложеното от вещото лице пред съда. На второ място, счита, че
ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно последиците от твърдяното
противоправно действие. Не било ясно как е определен справедливият размер. По
отношение на решението по насрещния иск, счита, че съдът не е обсъдил нито едно
от събраните в хода гласни и писмени доказателства, нито изготвената
съдебно-техническа експертиза, от които безспорно било установено, че при
възникналия конфликт К.Л. е използвал лютив спрей, с което й нанася телесна
повреда, а с палка нанася силни удари по съпруга й С.Х., а Х.Л. я обижда и
заплашва, както и я блъска в гръб, при което тя пада по очи на земята и си удря
главата. В продължителен период след случая твърди да е изпитвала страх, срам и
притеснения. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени в цялост
обжалваното, с всички произтичащи от това последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство (сега
въззиваем), с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на
становището си и иска от съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е частично основателна.
Пред районния съд е бил предявен иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът Х.С.Л. е твърдял в исковата си молба, че на 26.11.2017 г. около 18,00-18,15 часа получил
обаждане от брат си, К.С.Л., който му казал, че по телефона получил заплахи от С.В.Х.,
от когото съжителката му М.Т.Т.имала дете. С.В.Х. бил съпруг на ответницата П.Й.Х..
Те двамата били пред входа, в който живеел брат му на адрес ***. Когато отишъл до
блока, видял, че пред входа били ответницата и мъжът й. Чул крясъци от
ответницата, която била близо до брат му като го наричала „глупак“, „тъпанар“,
„изрод“. В този момент видял, че тя се приближила още по-близо до брат му,
посегнала и го ударила по лявата част на лицето. Твърдял е, че в същия момент
мъжът й също се спуснал към К., заметнал с юмрука на дясната си ръка и го
ударил. Твърдял е, че се е опитал да успокои създалото се положение с думи, но
тъй като напрежението ескалирало, брат му К.го помолил да наблюдава С. и П., а
той през това време да успее да подаде сигнал на тел.112. Твърди, че докато
чакали пристигането на патрулната кола, ответницата П.Х. и мъжът й С. продължили с агресивното си поведение, при
което брат му К.извадил мобилния си телефон и направил видеоклип. Твърди, че
без да е провокирал по какъвто и да било начин и внезапно за него, П. вдигнала
дясната си ръка и му нанесла удар с юмрук в лявата скулна област на лицето, който
удар бил заснет с мобилния телефон на брат му. След пристигането на полицейския
екип били съставени предупредителни протоколи на ищеца и брат му. Твърдял е, че
вследствие на противоправното поведение на ответницата получил телесни
увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане по лявата скулна област на
лицето му, от които претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдание. След случилото се изпитвал унижение и срам, тъй като телесните
увреждания били в областта на лицето и нямало как да ги прикрие до
оздравяването им. Бил обект на подигравки от страна на приятели и близки. Искал
е съдът да присъди обезщетение в размер на 2 000 лв.
Ответницата е оспорила иска изцяло. Твърдяла е, че не се установявало наличието на всички предвидени от
закона предпоставки за основателността на исковите претенции за непозволено
увреждане. Ищецът търсел обезщетение за вреди, които не бил получил по време,
място и от лице, посочени в исковата молба, или било възможно да е получил
вследствие на собственото си противоправно поведение, от което не можел да
черпи права. Признава, че действително на 26.11.2017 г. около 18,00-18,30 ч. в *** възникнал
конфликт между нея и брата на ищеца- К.С.Л.. Признава, че в края на конфликта
на място пристигнал и ищецът, който се намесил и че след подаден сигнал на
тел.112 пристигнали полицейски патрул и кола на „Бърза помощ“. Спорът между
нея, съпруга й и брата на ищеца възникнал по повод роденото през време на брака
на съпруга й С.Х. с М.Т., дете Т.. На
25-26.11.2017 г. (събота и неделя) детето било при тях. Оказало се, че майка му
не му изпратила пособията за домашното упражнение, което разстроило детето. То
звъняло на майка си няколко пъти, но тя и не му отворила. Около 17,00 ч. на
26.11.2017 г. (неделя) баща му го завел при майка му, оставил го пред входа и
то само се качило в апартамента. Около 18,15 ч. на същия ден, по повод
изясняване причините детето да бъде разстроено, отишли пред блока на посочения
адрес. Долу слязъл К.Л., въоръжен с лютив спрей и палка, с които, след като ги
докарал до безпомощно състояние с лютивия спрей, нанесъл на съпруга ѝ
силни удари с палката. Твърди, че в този момент към тях се приближил и ищецът,
който също започнал да отправя заплахи и обидни думи. В същото време брат му
извадил телефон и започнал да ги снима. Ответницата е твърдяла, че се е опитала
да отмести ръката с телефона, заявявайки му, че нямал право да снима без нейно
съгласие. В същото време била грубо блъсната в гърба от ищеца, загубила
равновесие и паднала на земята и си ударила болезнено главата в областта на
челото. Братът на ищеца се обадил на тел.112. Сочи, че след малко пристигнали
линейка на „Бърза помощ“ и полицейски патрул. Твърди, че никой от тях двамата
не бил удрял ищеца. Пострадалите от случая били те и е искала от районния съд
да отхвърли предявения иск.
Ответницата е предявила и
насрещен иск, основан на горепосочените факти и обстоятелства, вследствие на
което получила телесни и психически увреждания, за което е претендирала
обезщетение в размер на 2 000 лв.
Ответникът по насрещния иск го е
оспорил по основание и размер. Твърдял е, че е невярно твърдението за грубо
блъскане на ищцата в гръб от негова страна; че синята цицина на челото и
зачервените от лютивия спрей очи са се отразили крайно неблагоприятно върху
психическото й състояние и личната самооценка, че е„изпитвала е унижение и
срам, тъй като с поведението си по никакъв начин не ѝ бил причинил
твърдените травматични увреждания. Зачервените от лютивия спрей очи също не
били резултат от него действия.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че ищецът
Х.С.Л. е брат на К.С.Л., който съжителствал с М.Т.Т., която имала син от
предишен брак със С.В.Х.. Приел е за безспорно, че на 26.11.2017 г. след 18
часа С. и ответницата се намирали пред ***, където живеели К.Л. и М.Т.. Приел
е, че между семейство Х. от една страна и К.Л.
възникнал конфликт. Приел е за безспорно, че ищецът е бил повикан от
брат си. Приел е за установена от показанията на брата – свид. К.Л., идентична
с изложената в исковата молба. Приел е, че той е бил нападнат от ответницата и
съпруга ѝ и за да се защити, е напръскал
П.Х. със спрей и след като се е обадил на телефон 112, по нейно
настояване е помолил да бъде изпратена линейка на мястото на инцидента. Приел
е, че от свидетеля е направен видеозапис на случилото се след обаждането му.
Приел е, че по делото няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у
този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от
него.
От
заключението на изготвената по делото съдебна компютърно-техническа експертиза
е приел за установено, че ответницата Х. е замахнала и ударила по телефона,
залитнала и паднала. На ищеца Х.Л. на датата на деянието е причинен травматичен
оток и кръвонасядане на лявата скулна област, причинили му болка и страдание, а
ответницата е получила зачервяване на слизестите обвивки на двете очни ябълки и
кръвонасядане в областта на междувеждното пространство, като описаните
причинените увреждания на двамата по механизъм отговарят да бъдат получени по
време и начин, посочени по делото.
От правна
страна първоинстанционният съд е намерил исковите
претенции на ищеца Х.Л. за основателни и доказани. Приел е, че той е претърпял
неимуществени вреди при нападение от страна на ответницата, извършено на
26.11.2017 год. в гр.К., в резултат на което е получил увреждания и
наранявания, които са му причинили болка и страдание и които следва да бъдат
обезщетени. Определил е обезщетение в размер на 2 000 лв.
По
насрещния иск на ответницата първоинстанционният съд е приел, че искът е
недоказан. Не било доказано
противоправно поведение на Х.Л.; причинно-следствена връзка между твърдяното
поведение на ищеца и твърдените вреди. Свидетелките били майка и колежка на
ищцата и описват състоянието й след инцидента и не са очевидки на
деянието.
Въззивната
жалба е частично основателна.
По
делото не е спорно, че ищецът по първоначалния иск (сега въззиваем) е брат на
свидетеля К.С.Л., който съжителства с лицето М.Т.Т., която
пък имала син от предишен брак със С.В.Х. - съпруг на ответницата П.Й.Х.
(сега въззивница). Не е спорно, че на
26.11.2017 г. след 18 часа С.Х. и ответницата се намирали пред ***, където
живеели К.Л. и М.Т.. Не е спорно и това, че между семейство Х. от една страна и
К.Л. възникнал конфликт. Ищецът е бил
повикан от брат си и като пристигнал на място, К.Л. започнал да снима с
видеокамерата на телефона си.
От
заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебна
компютърно-техническа експертиза, се установява, че направеният запис е
автентичен и няма изтрити части. Записът е направен на 26.11.2017 г. в 18:23:21
ч. и не е спорно, че от свидетеля К.Л..
Установява се, че не е заснет целият конфликт, а снимането е започнало
по-късно – след като ищецът е пристигнал на мястото. Очевидно, преди това
конфликтът между Л. и Х. от словесен е прераснал във физически сблъсък, при
който те са били напръскани със спрей по очите; С.Х. е бил ударен от К.Л., а К.Л.
– от П.Х.. Тези обстоятелства се установяват от анализа на репликите на
участниците в конфликта, които са записани.
Записът започва с разправия между лицето С.Х. и братята Л. по повод на
детето и майка му, неговите тетрадки и учебници. По-късно се намесва и
ответницата П.Х., която влиза в кавга със свид. К.Л.. В един момент тя замахва
към телефона, с който той снима, залита и пада на земята. Изправяйки се, казва:
„Престани с този телефон, бе!“, а свидетелят Л., повишавайки тон и викайки,
казва: „А удряш, посягаш, посягаш. Ето, хубаво видя ли се?“. Ответницата отново
му казва да махни телефона да не й свети в очите. В този момент тя е хваната от
ищеца, който я избутва назад. Ответницата с ръка се опитва да се освободи от
него, а към тях се присъединява С.Х., който ги разделя. Свидетелят Л. й казва:
„Не, ще ги светя в очите. Посягай“, след което и ищецът казва: „Не мой посяга и
на мене, бе, тая дрисла.“ Свадата с размяната на реплики, обиди и заплахи
продължава до пристигането на органите на МВР. Няма кадри, от които да се
вижда, че ответницата удря ищеца.
Въззивният
съд възприема изцяло заключението на вещото лице, заедно с приложените към него
фотоснимки и реплики на участниците в конфликта, снети в писмен вид. Не е
налице нито едно основание, което да внесе съмнение в обосноваността и
верността на експертизата.
Предвид на горните факти съдът намира
от правна страна следното:
Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД установява общото правило
за поведение, което забранява да се вреди другиму, респ. задължението да се
поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият състав на тази
правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие следва да бъде
установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира отговорността на
причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да е виновно и противоправно;
да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с това деяние.
Според разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието
на тези предпоставки, обуславящи основателността на иска, като изключение прави
само вината, която съгласно чл.45, ал.2 ГПК се предполага до доказване на
противното. Във всички случаи доказването трябва да бъде пълно, т.е. да създаде
сигурно убеждение у съда за истинността на фактическите твърдения на ищеца. В
случая от представените доказателства не би могло да се приеме, че ответницата
е осъществила твърдяното в исковата молба деяние. В тази връзка съдът намира за
необходимо да изтъкне, че показанията на свидетеля К.Л. не могат да бъдат
доказателство за твърдяното в исковата молба деяние и не следва да се
кредитират, тъй като този свидетел е заинтересован, а показанията му –
определено недостоверни. Съгласно чл.172 ГПК показанията на роднините, на
настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените,
на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански
или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както
и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Действително, сама за себе си
роднинската връзка на свидетел със страна по делото не е основание показанията
му да се считат недостоверни, но те следва да се преценяват от съда поотделно и
в съвкупност с останалите доказателства по делото, като се отчете дали има
противоречия с тях, дали са основание на лични, преки и непосредствени
впечатления и пр. Следователно, когато основава решението си на свидетелски
показания, дадени от заинтересовано лице, съдът трябва да подходи със засилена
критичност, а не както е приел първоинстанционният съд. В случая показанията на
свид. Л., който безспорно е заинтересован, не само като брат на ищеца, но и
като страна по друго гражданско дело със съпруга на ответницата, са
недостоверни и ясно противоречат на установеното от заключението на
съдебно-техническата експертиза. По делото е категорично установено, че
ответницата се насочва към снимащия свидетел и посяга към него, за да отмахне
телефона, с който той снима. По никакъв начин не е установено ищецът да е
засегнат от това (посягането към телефона) и на практика да поеме удара. В исковата молба ищецът не твърди, че е пострадал
по този начин, по който свидетелят твърди да е станало, а твърди, че
ответницата се е насочила към него и го е ударила.
Показанията
на свидетеля Л. са неправдоподобни и защото, ако ответницата, посягайки към
него, е ударила ищеца, то тя не би могла да събори телефона, който в това време
не е в лявата ръка на свидетеля, както се твърди, и това се вижда на
фотоснимките и клипа. Освен това самият свидетел твърди, че ищецът е стоял зад
него, поради което няма как да бъде засегнат от удар с ръка, освен ако не е в
непосредствена близост до удрящия, което очевидно не е така.
Неправдоподобни са показанията на свид. Л. и относно твърдението, че е
видял как П. е ударила брат му. Такъв удар, който тя да нанася на ищеца в
лявата скулна област на лицето, на клипа не се вижда. Освен това, ако
свидетелят се е завъртял на дясно с
цялото си тяло и ръката, за да се предпази, както сам твърди, няма как да
види какво става зад него. Не е вярно и
твърдението му, че ударът е заснет. Такъв кадър не е установен делото. Единствено заснето е посягането на
ответницата към телефона и падането й. Други преки доказателства за авторството
на описаното в исковата молба деяние не са представени. Поради това съдът не
може да направи извод, че ответницата е причинила описаните в исковата молба
вреди. Наличието на медицинско удостоверение относно телесното увреждане на
ищеца също не може да бъде доказателство за авторството на деянието.
От изложено по-горе следва извод, че наличието на първия обективен елемент от деликтния състав на непозволеното увреждане не е установен по делото. За ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане не е достатъчна вероятността деянието да е осъществено от соченото за делинквент лице. Това да бъде доказано по несъмнен начин.
Искът
следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо съдът да изследва въпросите
относно другите елементи на състава.
Въззивната жалба е неоснователна в частта, с която се обжалва първоинстанционния съдебен акт, с който е отхвърлен предяления от въззивницата насрещен иск. По-горе е изложено в цялост какво приема въззивният съд за установено от фактическа страна, в т.ч. и че падането на въззивницата, респ. получаване на телесното увреждане, за което претендира обезщетение, е след като тя замахва да отмахне телефона, с който свидетелят Л. снима, и губи равновесие. Вярно е, че въззиваемият се втурва към нея, но тя в този момент тя вече е паднала. Друг извод не може да се направи и предвид показанията на разпитаните свидетелки Я. Й. и Р.Н., които не са били очевидци на станалото и знаят за случилото се от въззивницата. Както бе посочено по-горе, за ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане не е достатъчна вероятността деянието да е осъществено от соченото за делинквент лице, а то трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Затова искът правилно е бил отхвърлен .
С оглед
на изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия
сумата от 2000 лв. за неимуществени вреди, а вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявения от него иск. Предвид този резултат
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските.
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивницата
разноските пред настоящата инстанция съобразно уважената част от жалбата.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 175 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. №
2313/2018 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която П.Й.Х. *** е осъдена
да заплати на Х.С.Л. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането 26.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и в частта за разноските за платеното адвокатско възнаграждение, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.С.Л. ***, ЕГН **********,
срещу П.Й.Х. ***, ЕГН **********, иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за присъждане на
сумата от 2 000 лв. за причинени на 26.11.2017 г. в гр. К. неимуществени
вреди – болки и страдания поради травматичен оток и кръвонасядане на лявата
скулна област.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.С.Л. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.Х. ***,
ЕГН **********, сумата от общо 750 лв. за направените от нея разноски за
възнаграждение за един адвокат за двете инстанции съобразно отхвърления срещу
нея иск и уважената част на въззивната й жалба.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 175 от 09.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2313/2018 г. на
Казанлъшкия районен съд в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: