МОТИВИ:
Плевенска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт за разглеждане в Плевенски окръжен съд, с който срещу
подсъдимия Р.Б.Ц. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.304а,
пр.3 вр.чл.304, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 18.02.2018г. в
гр.Плевен , жк. „***“ , ул.“*****“ срещу бл.№6 направил опит да даде подкуп –
банкнота с номинал двадесет лева със
сериен *****на длъжностни лица – полицейски
орган – Д.А.Х., младши автоконтрольор І степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен и К.Ч.П. , младши автоконтролрьор І степен в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, за да не извършват действие по служба – да не му се състави акт за
административно нарушение за това, че управлява без поставен обезопасителен
колан, с който автомобилът е оборудван на основание чл.137/А/ от ЗДвП и за
това, че превозва пътника Н.И.Н. на предната седалка, без поставен
обезопасителен колан на основание
чл.183/4/ от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по независещи причини –
престъпление по чл.304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1 вр.чл.18, от НК.
В
съдебно заседание представителят на ОП-Плевен поддържа изцяло повдигнатото
срещу подсъдимия Р.Ц. обвинение , като заявява, че същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Поддържа, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл. чл.304а, пр.3 вр.чл.304,
ал.1 вр.чл.18, от НК и моли да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление. По отношение на наказанието, изразява становище, че на подсъдимия
Ц. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства , към минималния размер предвиден в закона, както и че в случая
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия Р.Ц. – адв. Х.Б. пледира за постановяване на постановяване на
оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не
се доказва по категоричен начин. Счита, че по делото не са събрани никакви
преки доказателства, в подкрепа на обвинението, включително и от камерите за
вътрешно наблюдение в полицейския автомобил , които не са работили. По мнение
на защитата, от събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е
хвърлил банкнотата от 20 лева в полицейския автомобил, а тя е паднала неволно
от портфейла му, като той реагирал веднага , като се опитал да я вземе. Предвид
това, моли съдът да постанови оправдателна присъда по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
Р.Б. Ц. моли съда да постанови оправдателна присъда, основавайки се на
твърдението си, че не е извършил деянието за което го обвиняват.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият
Р.Б. Ц. е роден на ***г***, живее в
същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
На
18.02.2018г. сутринта подсъдимият Р. Ц.
заедно със свидетеля Н.Н. тръгнал с л.а. „****“ с рег. № ****от гр.Луковит за
гр.Плевен. Автомобилът управлявал подсъдимият, а свид.Н. се намирал на предната
дясна седалка до водача.
На
същата дата, полицейските служители – свидетелите К.П. и Д.Х. – младши автоконтрольори І степен в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен се намирали в служебния си автомобил – „****“ с рег. № ****,
паркиран в гр.Плевен, жк „****“, пред
бл.6, на ул.“*****“ и изпълнявали служебните си задължения по утвърден от
Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР план за провеждане на специализирана
полицейска операция за времето от 16.02.2018г. до 20.02.2018г., с цел
ползването на обезопасителни колани от водачите . Около 11,50 часа,
управлявания от подсъдимия лек автомобил се приближил до мястото, където се
намирал автопатрула и полицейските служители видели, че подсъдимия и свид.Н.
били без поставени обезопасителни колани . По тази причина свид. К.П. подал
сигнал за спиране, отправен към Р.Ц., който изпълнил така подаденото му
разпореждане и спрял лекия автомобил „****“ с рег. № ОВ 95 21 ВС.Свидетелят П.
се представил и поискал от подсъдимия Ц. документите на водача и автомобила,
като му обяснил, че двамата с пътника са без поставени обезопасителни колани.
Подсъдимият не представил на свид.П. исканите документи, а вместо това
предложил да го почерпи, за да не му съставя акт за нарушение. Свид.П. отказал,
уведомил Ц., че през цялото време на проверката се извършва видео и аудио
запис, и разпоредил на Ц. да донесе
исканите документи в полицейския автомобил, намиращ се непосредствено зад
автомобила на подсъдимия, след което седнал на предната лява седалка – мястото
на водача на полицейския автомобил и започнал да изготвя документите във връзка
с установеното административно нарушение. В същото време другият полицейски
служител – свид. Д.Х. се намирал до задната част на лекия автомобил на подсъдимия,
непосредствено зад свид.П. и въвеждал данните за автомобила, мястото на спиране
в системата РСОД на таблет. След като свид.П. седнал в полицейския автомобил,
на мястото на водача, свид.Х. също отишъл до полицейския автомобил, като
застанал до дясната му страна. През това време подсъдимия Ц. отишъл до
полицейския автомобил от дясната страна и през отворения прозорец на предната
дясна врата , навеждайки се навътре в автомобила хвърлил на пода в близост до
скоростния лост банкнота от 20 лева. След това Ц. се отправил към своя
автомобил. Свид.К.П. извикал на свид. Х., че подсъдимият е хвърлил пари ,
веднага слязъл от полицейския автомобил извикал на Ц. да се върне, и че
извършеното от него е престъпление. Ц. се върнал да отворения прозорец на
предната дясна врата на полицейския автомобил и се опитал да вземе обратно
хвърлената от него банкнота. На Ц. било разпоредено да остави банкнотата, там
където се намира, след което свидетелите полицейски служители го задържали и
уведомили ОДЧ при ОД на МВР – Плевен за
случилото се. Свид. К. П. съставил на подс.Ц. акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 506092 /18.02.2018г. за нарушение на чл.137/А/
от ЗДвП, чл.183/4/,т.7 от ЗДвП и чл.100/1/,т.1 от ЗДвП, който бил подписан от Ц.
без възражения. След подадения сигнал от свидетелите полицейски служители П. и Х.,
на мястото пристигнал друг полицейски екип и разследващ полицай. Извършен бил
оглед на полицейския автомобил на автопатрула, като в съставения за това протокол
било описано местонахождението на пода до дясната предна седалка на посочената
по-горе банкнота и отразено изземването и като веществено доказателство. В хода
на проведеното разследване било установено, че на 18.02.2018г. камерите за
видео наблюдение в патрулния автомобил с рег. № ****не са работили за времето от 11,30 до 12,30 часа поради
технически причини – дефектирал диск , поради което и не са налични аудио и
видео фалове с информация за този времеви период.
Така
описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
свидетелските показания на К.П. и Д.Х. дадени в хода на съдебното следствие,
отчасти от показанията на свидетелите Н.Н. и В.В. дадени в съдебно заседание,
отчасти от обясненията на подсъдимия Р.Ц. , от събраните по досъдебното
производство писмени доказателства -
протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, АУАН
бл.№ 506092/18.02.2018г., справка от КАТ при ОДМВР-Плевен за нарушител-водач на името на
подс.Р.Ц., копие на часови график за
месец февруари 2018г. на група „ОД,ПК и ПД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен с рег. №
316р-6429/16.02.2018г., план за провеждане на специализирана полицейска
операция за осъществяване на контрол на водачите на МПС , използващи мобилни телефони без
устройство позволяващи използване на телефона без ръце и ползването на
обезопасителни колани, заповеди за назначаване на полицаите Д.А.Х. и К.Ч.П., актове за
встъпване в длъжност на полицаите Д.А.Х. и К.Ч.П., и длъжностни характеристики
на полицаите Д.А.Х. и К.Ч.П., справка за
съдимост и характеристична справка на подс. Р.Ц..
Съдът
счита, че показанията на свидетелите – полицейски служители Х. и П. по
категоричен начин установяват изложената фактическа обстановка. Съдът не
констатира противоречия или непоследователност в показанията на тези свидетели
относно обстоятелствата по засичане на
автомобила , управляван от подсъдимия без поставени обезопасителни колани от
подсъдимия и свид. Н. – пътник на предната дясна седалка, спирането на същия
автомобил и предприетите от подс.Ц. действия по предлагане „да почерпи“, за да
не му бъде съставян акт за нарушение и
предаване на банкнотата от двадесет лева по време на предприетите от
свид.К.П. действия по съставяне на акта,
чрез хвърляне на същата банкнота през отворения прозорец на дясната предна
врата на автомобила . За всички посочени обстоятелства показанията на
свидетелите – полицейски служители са детайлни, последователни и логични, като
същите съответстват и на приложения по делото протокол за оглед на
местопроизшествието и изготвения към него фотоалбум, както и на събраните по
делото писмени доказателства. По последователен и непротиворечив начин и
двамата свидетели - П. и Х. сочат къде и
как е бил паркиран служебният полицейски автомобил, автомобилът на подсъдимия,
местоположението на полицейските служители, на свид.Н.Н. и появилият се в
последствие свид.В.В.. По никакъв начин сочените от свидетелите полицейски
служители обстоятелства по хвърлянето на банкнотата и опита след това да бъде
взета обратно от подсъдимия не са
вътрешнопротиворечиви или несъответстващи на описаните от същите свидетели
действия на подсъдимия.
В
подкрепа на изложената и възприета фактическа обстановка са отчасти показанията
на свидетелите Н.Н. и В.В., и двамата приятели на подсъдимия, както и
обясненията на подсъдимия Ц..
В
показанията си свид. Н.Н. заявява, че на
18.02.2018г. пътували с Ц. ***, както и че на посоченото в обвинителния акт
място били спрени за проверка от полицейските служители – свидетели по делото.
Не отрича, че били без обезопасителни
колани, като твърди и че е не видял какво се е случило при патрулния автомобил.
Твърди, че Ц. отишъл да патрулния автомобил по разпореждане на полицейския
служител за да занесе исканите за проверката документи. Не отрича, че
подсъдимия не е предал тези документи след като са му били поискани, докато е
бил в автомобила си. Отрича да е чул подсъдимия да предлага на полицая да
почерпи. Не отрича, че подсъдимия Ц. отишъл до десния прозорец на полицейския
автомобил и се пресегнал навътре, а не
до прозореца на шофьора, където седял свид.П.. Твърди, че не е гледал назад
какво се случва при полицейския автомобил, а като се обърнал Ц. бил с поставени
белезници, като не разбрал какво се случва. Според свидетеля не е имало защо Ц.
да дава подкуп на полицейските служители, тъй като не били извършили никакво
нарушение.
В
показанията си свид.В.В. заявява, че на процесната дата имал среща с подсъдимия
Ц. на бензиностанцията на ОМВ в ж.к. “***“. Твърди, че приближавайки мястото на
срещата видял паркирания автомобил на Ц.,
полицейския автомобил зад него, както и подс.Ц., до предния десен прозорец на патрулния
автомобил да подава документите си .Твърди, че отишъл първо при свидетеля Н.,
седящ в автомобила на Ц., и след това двамата с Н. видели Ц. с поставени белезници. Твърди, че и
двамата полицейски служители били в патрулния автомобил, като след прочитане
/на основание чл.281,ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК/ на показанията му дадени на
досъдебното производство, потвърждава че Ц. подал документите си не към
шофьорското място в полицейския автомобил , а към пътническото място на
патрулката.Заявява че не е чул никакви разговори, тъй като бил далече.
Показанията
на тези двама свидетели в частта им относно подаването на документи през десния
прозорец на патрулния автомобил и относно водения разговор между подсъдимия и
полицейския служител П., се опровергават от показанията на свидетелите Х. и П..
Същите категорично и безпротиворечино установяват , че подсъдимия първо
предложил да почерпи за да не му се съставя акт за извършеното нарушение, и
второ, че не е подавал документите през
десния прозорец на полицейския автомобил, а е хвърлил банкнота от 20 лева,
която след това се опитал да вземе обратно, както и че в последствие преди поставяне на
белезниците на подсъдимия са взети документите му. Свидетелите установяват също
и че в този момент на мястото не е имало други хора.Това обстоятелство, както и
че на предната дясна седалка на полицейския автомобил не е седял никой, се
установявана не само от показанията на свид. Х. и П., но и от обясненията на
подсъдимия Ц.. Относно тези
обстоятелства същия заявява, че отишъл не до шофьорското място на патрулния
автомобил, където седял свид.П., а до предния десен прозорец на патрулния
автомобил, както и че това място било празно. Заявява, че не си спомня къде се е намирал по това време
другият полицейски служител, както и че преди да му сложат белезниците,
полицаите му взели документите.
Предвид
изложеното съдът кредитира показанията на свид.Н. и В. единствено в частта ми
относно обстоятелствата по спирането на автомобила на подсъдимия за проверка и
пресягането на подс.Ц. през десния преден прозорец в полицейския автомобил. В
останалата им част показанията на тези свидетели съдът възприе единствено като
дадени в полза на приятеля им – подс.Ц. , с цел неговото оневиняване.
В
обясненията си подс.Ц. променя версиите си случилото се на 18.02.2018г.
Първоначално заявява, че въпросната банкнота се намирала в документите му и е
изпаднала при подаването им през десния прозорец на патрулния автомобил, при
което полицаят извикал към него , че това е престъпление и той се пресегнал
отново през прозореца и опил да си я вземе. Заявява, че полицаите оставили
документите му на таблото. В последствие заявява, че полицаите взели
документите му преди да му сложат белезниците и не е имало как той лично да им
ги даде. Накрая заявява че е невинен, не
е направил нищо, че е бил с поставен обезопасителен колан. Вярно е, че
подсъдимият има право да заема различни позиции по време на разследването , но
в конкретния случай тази негова позиция, че банкнотата случайно изпаднала от
документите му при подаването им на свид.П., категорично противоречи на
останалите доказателства по делото и не може да се приеме като друго, освен
като защитна версия. В показанията си свид.полицай П. ясно и категорично
заявява, че при пресягането си през предния десен прозорец на полицейския
автомобил подсъдимият е държал в дясната си ръка единствено добре смачкана
банкнота, която е хвърлил на стелката до седалката, а свид.Х. заявява, че в
този момент П. извикал към него „този хвърли
пари“, при което било разпоредено на Ц. да се върне на мястото, тъй като това е
престъпление. Свидетелят установява също и че тогава П. незабавно слязъл от
полицейския автомобил и се насочил към Ц., като преди да стигне до него Ц. се
пресегнал и опитал да вземе обратно хвърлената банкнота. Видно е от приложения
по делото протокол за оглед и фотоалбума към него, че въпросната банкнота е
намерена на описаното от свидетелите полицейски служители място и във вида,
посочен от свид.П. –смачкана, от приложение по делото акт за установяване на
административно нарушение е видно, че подсъдимият е бил без поставен
обезопасителен колан , както и че е подписал акта без възражения, а
обстоятелството , че документите на подсъдимия са взети от полицейските
служители при задържането му се установява и от самия подсъдим.
При
така установените по делото факти, съдът намери че подсъдимият Р.Б.Ц. е
осъществил състава на престъплението по чл. 304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1
вр.чл.18, от НК , за което е обвинен ,
като на 18.02.2018г. в гр.Плевен , жк. „***“ , ул.“*****“ срещу бл.№6 направил опит да даде подкуп – банкнота с
номинал двадесет лева със сериен *****на
длъжностни лица – полицейски орган – Д.А.Х., младши автоконтрольор І степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и К.Ч.П., младши автоконтролрьор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, за да не извършват действие по
служба – да не му се състави акт за административно нарушение за това, че
управлява без поставен обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван на
основание чл.137/А/ от ЗДвП и за това, че превозва пътника Н.И.Н. на предната
седалка, без поставен обезопасителен колан
на основание чл.183/4/ от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по независещи
причини.
Даването
на парична сума – банкнотата от 20 лева от страна на подсъдимия представлява
даване на имуществено благо – дар. Поведението на подсъдимия Р.Ц. установено от
събраните по делото доказателства сочи ясно на демонстрирано основание за
даване на банкнотата от негова страна , а именно да мотивира длъжностните лица
– свидетелите П. и Х. да не извършат действие, което тяхната служба им дава
правомощия да сторят, а именно да съставят акт за установяване на административно
нарушение на подсъдимия като водач на МПС, управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан и за това, че превозва свид. Н. Н. на предната седалка, без поставен
обезопасителен колан. Конкретното длъжностно качество на лицата, на които
подсъдимият е опитал да даде сумата от 20 лева, а именно полицейски органи, е
съставомерно обстоятелство, което квалифицира деянието като такова по чл.304а
от НК, тъй като същата разпоредба посочва
изрично, че полицейските органи представляват длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал обстоятелствата от обективната страна
на съставомерното си по чл. 304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1 вр.чл.18, от НК деяние,
като същото е извършено и с цел да бъдат накарани полицейските служители , чрез
даването им на имуществено благо, да пропуснат да извършат действие по служба.
За
престъплението по чл.304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1 от НК са предвидени наказания
лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лева.Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете трудовата му
ангажираност, обстоятелството че не е осъждан /същия е реабилитиран/ ,
оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, ниският размер на
дадения подкуп, а като отегчаващи проявената настойчивост по предлагане на
подкуп и самият начин по който е опитал да даде банкнотата – чрез хвърлянето и
през отворения прозорец на полицейския автомобил, което сочи на липсата у подсъдимия на уважение
към органите на реда. Съдът счита, че така отчетените смекчаващи
обстоятелства не са многобройни, нито
което и да е от тях е изключително, за да са налице основанията за определяне
на наказанието по реда на чл.55,ал.1 от НК.
Нито едно от тях не характеризира деянието като такова със значително по
– ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи за които се водят наказателни производства , за
обещаване и даване на подкуп на полицейски служители, извършвайки контрол на
движението по пътищата по повод установени от тях нарушения на правилата. По
тези съображения съдът счете, че наказанието на подсъдимия Р.Ц. следва да се определи при условията на чл.54
от НК, като съответно на степента на обществена опасност на конкретно
извършеното престъпление по чл.304а, пр.3 вр.чл.304, ал.1 вр.чл.18, от НК, а
също така и на личността на подсъдимия е лишаване от свобода в размер на три месеца и глоба в размер на
1000 лева. Съдът счете, че именно това наказание , в този размер ще повлияе
възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия, така че същият да не счита, че с
предлагането и даването на облага от имуществен характер може да избегне
неблагоприятни последици от действията на длъжностни лица, които тяхната служба
налага.
Съдът
счете,че изпълнението на целите на наказанието по чл.36 от НК не изисква
непременно ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода, с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и
данните за личността на подсъдимия, поради което следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде
отложено за срок от три години.
На
основание чл.307а от НК приложената по делото банкнота с номинал 20 лева и
сериен № БЦ ****, като предмет на престъплението следва да бъде отнета в полза
на държавата.
При
тези доводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: