№ 347
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110216607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. К. Т., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Т. Б. от САК срещу
наказателно постановление № 22-4332-024552/01.12.2022 г., издадено от
Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8
/осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обективната
действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.
1
Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Т. Б. от САК, с пълномощно по делото, която
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за
присъждане на разноски за оказаната безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
036487/07.11.2022 г., съставен от А. И. В. – ст. полицай при 03 РУ СДВР и в
присъствието на свидетеля М. Ч. Н. - очевидец е констатирано, че на
07.11.2022 г. около 22:10 часа, в гр. София, по бул. „Александър
Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Димитър Петков“ към ул.
„Алеко Туранджа“, жалбоподателят Т. управлява лек автомобил марка „Деу“
с рег. № СА №№№№ РР, като на кръстовището с бул. „Константин Величков“
приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на работеща в нормален
режим светофарна уредба.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП,
като след съставянето му препис от същия е връчен на Т..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22-4332-024552/01.12.2022 г. от Даниела
Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя Т. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ
бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на
вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки,
след влизане в сила на НП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 05.12.2022 г., видно
от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор чрез наказващия
орган на 12.12.2022 г., видно от отбелязването в съпроводително писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
3
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото са
намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод,
че правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.
Оплакванията в жалбата за допуснати пороци в АУАН и НП, касателно
възприетата правна квалификация са свързани с правилното приложение на
материалния закон, поради което ще бъдат обсъдени след анализа на
доказателствената съвкупност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника И. К. Т.
е ангажирана на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8
/осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по
делото доказателствен материал този съдебен състав не намира разумни
4
основания да не кредитира с доверие предоставената от свидетелите-
очевидци Лилия Б. и Галина Коджаманова информация, че на
детерминираните в АУАН време и място жалбоподателят Т. е управлявал
процесния лек автомобил, в който двете са били пътници и е навлязъл в
кръстовището при наличието на разрешен сигнал на светофарната уредба. До
извод в противната насока не би могло да се достигне от показанията на
свидетеля М. Н., който не е съхранил спомените си за конкретния случай,
въпреки че потвърждава констатациите в акта, имайки предвид, както беше
отбелязано, че последните не притежават обвързваща доказателствена сила
/арг. от чл. 14, ал. 2 НПК/.
От проведения на етапа на съдебното следствие разпит на
актосъставителя А. В. се изяснява, че същият не е възприел пряко и
непосредствено навлизането на процесното МПС на червен сигнал на
светофарна уредба, а изводите му в очертаната насока се базират на
предположения, съобразно фазите на светлинните сигнали. Видно от
приложените по делото циклограми при фаза III преминаването на
кръстовището с бул. „Константин Величков“ в избраната от жалбоподателя Т.
посока на движение по бул. „Александър Стамболийски“, считано от бул.
„Димитър Петков“ към ул. „Алеко Туранджа“, е разрешено, съответно е било
забранено за завиващите наляво от бул. „Александър Стамболийски“ по бул.
„Константин Величков“ в посока към бул. „Тодор Александров“, каквато
траектория е била избрана от актосъставителя В. с управлявания от него
служебен автомобил. При следващата фаза IV преминаването на
управляваното от въззивника Т. МПС е било забранено, респективно
светофарната уредба е подала зелен сигнал за полицейския автомобил,
управляван от свидетеля В..
Очертаната специфика на работа на светофарните уредби,
разположени в кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул.
„Константин Величков“, съпоставени с липсата на преки доказателства за
навлизането на управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил на червен
сигнал, мотивират този съдебен състав да приеме, че смяната на светлинните
сигнали е осъществена едва след посочения темпорален момент. При това
положение, извън полезрението на административните органи е останало
обстоятелството, че съгласно изричната разпоредба на чл. 31, ал. 7, т. 4 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП,
5
обн. в ДВ бр. 25 от 2.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., приет с ПМС № 36 от
05.03.1996 г./ при наличието на жълта светлина, означаваща „Внимание,
спри!“, това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението, а при подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.
Преминаването и напускането на кръстовището с управляваното от
въззивника МПС на неразрешен сигнал на светофарната уредба не изпълва
признаците на твърдяното от актосъставителя и наказващия орган
административно нарушение, след като водачът преди това е навлязъл при
наличието на зелена светлина. Напротив, същият е изпълнил акуратно
вмененото му от законодателя правно задължение с оглед предотвратяване на
потенциалната опасност от възникване на произшествие с други превозни
средства, навлезли в кръстовището при следващата фаза на светофара.
В контекста на изложеното, очертаната от административните
органи неправомерна деятелност е субсумирана под разпоредбата на чл. 6, т.
1 ЗДвП, като в тази връзка напълно резонни са оплакванията на адв. Б. за
непрецизна правна квалификация на процесното нарушение. Визираният
нормативен регламент предвижда, че участниците в движението следва да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Тази правна норма обаче е несамостоятелна и за да породи правно действие
следва да намери задължителна привръзка с други норми, регламентиращи
предписанията, относими към различните светлинни сигнали. В процесния
случай това е разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, която предвижда,
че светлинните сигнали имат следното значение: червен светлина – означава
„преминаването е забранено“. В тези случаи водачите на ППС водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако
няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва
да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
Констатираният порок при подвеждане на релевантните факти под
6
материалния закон обаче не може да доведе самостоятелно до екскулпиране
на жалбоподателя Т., каквито призиви се съдържат в жалбата и на етапа на
съдебните прения от неговия процесуален представител, като отчитайки
особеностите на настоящото въззивно производство, съдът следва да упражни
правомощията си по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, преквалифицирайки
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП,
доколкото се касае за същото наказуемо деяние, без съществено изменение на
неговите фактически обстоятелства. Подобна служебна инициатива обаче е
немислима при липсата на годни доказателства за твърдяното нарушение, в
каквато насока съдът изтъкна подробни аргументи, имайки предвид, че за
наличието на съставомерност е необходимо водачът да е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал, убедителни фактически данни за което не
бяха събрани.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание да не е опорочена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, то отговорността на жалбоподателя е ангажирана при некоректно
установени фактически положения.
Ето защо, този съдебен състав намира, че атакуваният санкционен
акт следва да бъде отменен изцяло като неправилен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. Съобразявайки представения договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата /ЗА, обн. в ДВ бр. 55 от 25.06.2004 г./ на въззивника Т. е оказана
безплатна правна помощ от адв. Т. Б. от САК, то на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, Столична дирекция на вътрешните работи
/СДВР/ следва да бъде осъдена да й заплати парична сума в размер на 400,00
лв., която е определена в рамките, предвидени в разпоредбата на чл. 18, ал. 2
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г.,
приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./.
Предвид изхода на делото пред районния съд и имайки предвид
7
възстановените от бюджета на решаващия орган пътни разноски на свидетеля
М. Н. в размер на 20,00 лева, то СДВР следва да бъде осъдена да заплати в
полза на СРС процесната парична сума, както и сумата от 5,00 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за
събиране на присъдените парични средства.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
024552/01.12.2022 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник
сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ на жалбоподателя И. К. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8
/осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП, като неправилно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. В. Б. от САК, личен адв. №
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА
ЗАПЛАТИ по банковата сметка на Софийски районен съд извършените по
делото разноски в размер на 20,00 /десетдесет/ лева, както и сумата от 5,00
/пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9