С
обвинителен акт изх.№403/2019/10.06.2019 г. по досъдебно производство №4343 ЗМ-24/2019
г. по описа на 02 РУ на МВР – гр.Бургас, Районна прокуратура – гр.Бургас е
повдигнала обвинение срещу Р.Т.Р. - ЕГН: **********, роден на *** ***, български гражданин, живущ ***, средно образование, разведен, неосъждан,
безработен, за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК, а именно за това че на 11.01.2019
год., в гр. Бургас, ул. „В**** М***” № *, в отделение „М***” към УМБАЛ „Д** М.”,
се заканил с убийство на М.А.М., родена на *** г. - лекар, началник отделение
по „М*** **” към УМБАЛ „Д***М.”, изричайки „Аз лекарства може и да не взема, но
ти жива няма да си тръгнеш” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – гр. Бургас поддържа
обвинението като фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по
несъмнен начин и пледира за присъда с налагане на наказание по вид „лишаване от
свобода” за срок от 1 година с приложение на чл.66, ал.1 НК.
Защитникът на
подсъдимия моли за оправдателна присъда. Подсъдимият се придържа към поисканото
от защитата му и не се признава за виновен.
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 от НПК, както и
доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Покойния
към настоящата дата Д***Р. бил първи братовчед на подс.Р.Р. и двамата били много близки.
На
11.01.2019 год., преди обяд св.М.А.М., лекар и началник отделение „М****"
към УМБАЛ „Д*** М."***, била на работа в работния си кабинет, находящ се в сградата на отделението в гр.Бургас, улица "В***М***"
№*.
На
рецепцията на отделение „М***“ работели свидетелките Д. и К*** (по това време с
фамилно име Г.).
Около
11.00 часа в болницата влезли подс.Р.Р. и св.Т.В., с намерение да се снабдят с рецепта, с която
бъдат изписани обезболяващи лекарства за мъжа на втората, с когото живеела на
съпружески начала и който страдал от онкологично заболяване в краен стадий (рак
на панкреаса). Двамата нямали предварително записан час, но поради влошено
здравословно състояние на пациента Д*** Р.Р., те решили
да разговарят с д-р М. и да поискат изписването на нови обезболяващи лекарства
за болния.
В
помещението, в което се намирала рецепцията били и свидетелите К., К. и К., които били пациенти на болницата и чакали в помещението
на рецепцията.
Първоначално
Р.Р. и В. застанали в коридора, пред кабинета на д-р М.,
където служител от звено „Р****" на болницата, св.А.Д. обяснила, че
лекарят преглежда пациент и следва да изчакат.
Св.Д.
изчакала д-р М. да приключи с прегледа на пациента и влязла в кабинета, носейки
медицинското досие на Д*** Р., обяснявайки, че отвън в коридора чакали неговата
жена и братовчед, тъй като болният имал нужда от нови обезболяващи.
Д-р
М. отказала да изпише морфин на болния Д*** Р..
Тя
била съгласна преди това да му изпише лекарствата. След като подсъдимият казал:
„Аз няма да изляза от болницата, докато
не ми бъдат изписани лекарства“, тя му отвърнала: „Аз няма да Ви изпиша лекарства“ и действително не го сторила. Подс.Р. реагирал бурно, говорел на висок глас, казал, че ще
снима д-р М. с телефона си, сядал на столовете пред рецепцията и сядал отново;
излизал от сградата и се връщал отново.
Изминали
две минути, след които д-р М. отворила вратата на кабинета си и казала на В. и подс.Р. да си тръгват и добавила: „Няма да ви дам лекарства.” В. я помолила, защото мъжа ѝ бил
много зле, но д-р М. отвърнала с думите: „Не,
напуснете, няма да ви дам лекарства”. Подс.Р.
станал от стол и на висок тон казал: „Как
няма да дадете лекарства, ние не можем да си тръгнем, той е много зле”. При
едно от излизанията на подсъдимия св.В. поискала да се види насаме с д-р М.,
която отново ѝ отказала да изпише по-силни обезболяващи за Д*** Р. и
ѝ казала да си тръгват с Р.Р.. Св.В. била в
шок, молела се на д-р М., но последната била непреклонна.
След
това В. се обадила на бащата на подсъдимия и на брата на мъжа си и така отишли
до друга болница, в която на Д*** Р. било изписано поисканото обезболяващо.
Св.Д.
се обадила на ЕЕН 112, по повод на което във 02 РУ МВР-Бургас било образувано процесното досъдебно производство за извършено престъпление
по чл.144, ал.З, вр. ал.1 НК, а подс.Р.Р. бил установен и задържан на основание чл.72 ЗМВР.
На
21.02.2019 г. Д*** Р. починал.
ПОКАЗАНИЯ
НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С.
К*** (работеща на рецепцията, като отговорник към инкриминираната дата)
посочва, че първоначално не била свидетел на самата ситуация. Колежката ѝ
А.Д. била свидетел. Чули се някакви викове и крясъци. Карали се подсъдимия и нейната
колежка А.Д.. Установила, че бил започнал някакъв спор за лекарствата. Подсъдимият
буйствал, понеже искал веднага да му се предпишат лекарства от д-р М.. Когато
отишла и го попитала „Какво става, защо
се карате?“, той започнал да ѝ отговаря, че ако не му изпише
лекарствата докторката, ще я изчака след работа и
един вид започнал да отправя някакви заплахи. К***влязла в кабинета, казах това
на д-р М. и тя излязла от кабинета си, след което се започнал разговор между
тях двамата. Тя заявила на подсъдимия, че няма да му напише веднага рецепта и
да изчака, тъй като имала много пациенти. Той отвърнал, че няма да изчака и
казал нещо от сорта на „Ще видиш какво
ще стане, ще изчакам да свършиш работа“. Св.К*** обаче не е
категорична и не се сеща със сигурност какви са били думите на Р.Р.. След това Р. си тръгнал, но се върнал след 5-10 минути
отново. Жена, с която бил дошъл се опитвала да го спре, както и св.А.Д.. К***
посочва, че Р. искал да снима с телефон, че от болницата не предоставят
лекарства на болния човек.
К***
посочва, че д-р М. била изплашена, защото след това им докарали охрана. Някакъв
шофьор от болницата водил и връщал д-р М. до работа. М. била уплашена, защото Р.
казал, че ще я чака след работа и че ако не искала да изпише лекарства, ще ги
изпише по другия начин. Д-р М. помолила К**** да звънне на ЕЕН 112. К***посочва
също така и че в коридора имало и други онкоболни пациенти,
пред които подсъдимия викал. Според К*** агресията на Р. се изразявала в това,
че първо обиждал с много лоши думи (не конкретизира какви), заплашвал, че ще
стане и станал в един момент (вероятно станал от стол в рецепцията). Същевременно
Р. не налитал на бой, но цялата работа изглеждала като заплаха, като това,
което ѝ направило грозно впечатление били думите му, че ще изчака д-р М. отвън
след работния процес и тогава ще разговарят по друг начин.
В
течение на разпита си св.К*** посочи неколкократно,
че не може да се сети с точност какво е казал Р., като в края уточнява, че по-скоро
той бил превъзбуден. На моменти се успокоявал, на
моменти започвал да агресира. Д-р М. не му отказала
да изпише лекарства, но сторила това, след като той започнал да буйства. Имало
ред в отделението – тези пациенти, които са от отделението са с предимство, а
на останалите, които чакат, след това се изписват лекарства.
Уточнява,
че д-р М. била съгласна да изпише лекарствата за болния му роднина, но след
думите му „Аз няма да изляза от болницата,
докато не ми бъдат изписани лекарства“, тя му отвърнала „Аз няма да Ви изпиша лекарства“.
След
тези думи на д-р М.Р. станал със замах от стола, на който седял и със засилване.
К***не се сеща дали е хващал, вдигал или ритал стол по време на неговите
действия. Посочва, че когато Р. извадил телефона си за снимки, тя не възприела
това негово действие като заплаха и може би д-р М. да го е възприела.
След
това и в течение на разпита си К***посочва, че думите на Р. били, че един вид
той казал, че ще я изчака отвън да види как тя ще изпише лекарства. Тя чула репликата:
„Ще Ви изчакам отвън, за да види как ще изпише лекарства“ и
другата реплика, че няма да излезе жива оттам. И двете реплики ги чула,
отправени към д-р М. в нейно присъствие.
Д-р
М. била по-зле, искала чаша вода, ядосала се и в същото време била притеснена.
О.Ч.
(лекар в същото отделение) посочва, че инцидента се случил вътре в отделението,
докато бил на работа. Чул едно викане и излязъл, за да разбере за какво става
въпрос, тъй като там не се случват такива неща. Установил, че викането било за
някакви медикаменти, нещо някой искал, но не се сеща какво точно. Имало и една
жена, като викащите за тези медикаменти били общо двама или трима човека може
би. Самият той не е разговарял с никого тогава, а просто стоял и слушал. Обяснено
му било, че тези двама или трима човека отпред искат някакви медикаменти. Помни,
че отделението било много натоварено, както и това, че по това време не давали
медикаменти.
Д-р
Ч. не беше сигурен дали подс.Р. бил на инцидента. По
отношение на самия инцидент той мисли, че бил за някаква заплаха, като през
същия ден и след инцидента д-р М. изглеждала психически нестабилна. Била много
изплашена и много притеснена. Била така и на следващия ден. Посочва и че
медицинските лица, към които се причислява и той, са все пак там (в болницата),
за да помагат на хората.
Това,
че имало такива изречения, че искат медикаменти и че не дават медикаменти, го
чул накуп след викане и крещене в отделението без д-р М.. Физически
съприкосновения не е видял да е имало.
По
делото бяха разпитани и трима пациенти на болницата, които по време на
инцидента са чакали на рецепцията.
Св.К.
посочва, че периодично ходи на прегледи в процесното
отделение и че на 11.01.2019 г. бил на място. Посочва, че е онкоболен
и трябвало да отиде на периодичен преглед. Около 11 часа, когато се качил на
втория етаж, т.е. на етажа на процесното отделение, заварил
гражданин, който ръкомахал и говорел на висок тон. К. се заслушал и разбрал, че
този човек искал някакви лекарства да му бъдат изписани, но лекарката казвала,
че не може. Той настоявала, след това станал, като неговите придружители, две
жени, го дръпнали да седне. Той след това отново станал, слязъл долу, пак се
качил горе на етажа на отделението. В общи линии не се държал почтено с
лекарката, като с други присъстващи нямал разправии. Лекарката била млада, излязла
3-4 пъти, вратата ѝ (вероятно на кабинета, в който приемала пациенти) била
отворена. Тя застанала на вратата, а гражданинът седял до нея и може би не бил
съгласен с рецепта.
Св.К.
посочи, че вижда в съдебна зала лицето, което се държало непочтено. Посочва, че
този човек говорел на висок тон, жестикулирал и агресията била вербална само. К.
няма спомен какво говорел този човек на докторката.
Жените, които били с този мъж, го успокоявали, като той сядал на стола, ставал,
неговите придружителки го дърпали да седне, той пак ставал и слизал по
стълбите. Свидетелят не е видял физически контакт с лекарката. Никой от останалите
присъстващи не се намесил. За К. този човек бил нахален.
Не
разбрал защо докторката не искала да му даде
лекарства, както и не знае дали му е отказала лекарства, тъй като К. бил в края
на коридора. Същевременно не е забелязал мъжът да рита нещо.
След
като приключил инцидента, К. продължил да чака, взели му кръв и се върнал. В
един момент гражданинът си тръгнал, след това дошъл, една от жените го
пресрещнала, пак го свалила долу. След това една от жените се качила на етажа
на отделението, но него го нямало. Тази жена говорела с лекарката, но не се
чувало какво. Мъжът с виковете не се върнал повече, докато К. бил там.
Св.К.
(пациент, чакащ на рецепцията), посочва, че на 11.01.2019 г. се намирал в процесното отделение и когато отивал към лекарския кабинет,
чувал викане, скандал някакъв. Седнал на един стол и чакал лекарката да го
извика. Когато се озовал на място подсъдимият (когото не съвсем убеден разпозна
в съдебна зала) бил спокоен. След това изведнъж Р. започнал да вика нещо, бил изнервен.
Казал, че ще кърти врати. Викал пред кабинета, вероятно на д-р М.. Тя излязла
по неизвестна за свидетеля причина, като без да е сигурен, тя казала на Р., че
му липсвали някакви документи, за да му даде нещо. После Р. се успокоил, а след
това отново започнал да вика. Бил с някаква жена, която го успокоявала. След
това си тръгнали и не се върнали. След приключване на случая, докторката веднага извикала св.К., който останал при нея в
кабинета ѝ не повече от 5 минути. Когато излязъл, подсъдимия и
придружаващата го жена си били тръгнали. К. също си тръгнал за химиотерапия, но
тя се провеждала на друго място.
Единственото,
което К. е чул от подсъдимия било, че щял да кърти врати. Конкретно заплаха към
д-р М. не е чул. Не е видял да чупи столове, да хвърля нещо. Никой не се намесил
от присъстващите, в това число и служители. Според този свидетел подсъдимият
повече крещял, отколкото да е отправял някаква сериозна заплаха.
Последният
чакащ на рецепцията пациент - свидетеля К. посочва, че на 11.01.2019 г. била в процесното отделение. В момента, в който вървяла по
коридора, засякла възрастен човек, свидетел по настоящото дело, и когато се
изравнила в предната част на болницата, станала неволен свидетел на думи, но
вътре в кабинета на доктор М., след това и навън. Имало агресия, но първоначално
не разбрала за какво била. След това разбрала, че инцидента бил за някакви
медикаменти. Имало видима агресия, на два пъти се изблъскали столове, съборили
се и по-скоро момиче от регистратурата се опитало на няколко пъти да потуши
ситуацията. Проявената агресия била отправена към предметите на място и била
извършена от подсъдимия. К. му казвала да се успокои. С него имало две жени,
едната млада, другата на нейна възраст, които също се опитвали да го успокоят. Според
К. д-р М. не е предизвикала подс.Р., но е редно да се
посочи, че тя става очевидец на случващото се след началото на самия инцидент и
по този начин не е свидетел от самото начало. По време на своя разпит тя
посочи, че е имало физическа саморазправа, а просто агресия от него страна. Уточни,
че Р. просто той бил афектиран. На няколко пъти споменал, че има близък, който
е в положение на раковоболен. Казвал: „Умира човекът, а Вие не искате да ни
помогнете“. Агресия за нападане за побой над д-р М. нямало, Р. просто бил
афектиран от ситуацията. Имал телефон и казвал: „Ей сега тука ще ви снимам“
и като цяло действията му били само на вербална агресия. Наистина Р. бил много
ядосан. Заплаха според К. се състояла единствено в това че снимал и изблъскал
столовете. Р. нямал вид на употребил наркотици или алкохол. Искал да помогне на
болния.
Управителят
на болницата Б*** посочва, че не е била пряк свидетел и била уведомена от
началника на „О *****“. Посочи, че д-р М. ѝ казала, че пациентът изобщо
не е бил за морфин и отказала изписването на това обезболяващо. М. ѝ казала,
че това е поредното искане от страна на близки на болния за морфин. Посоченото
от този свидетел се различава коренно от заявеното от самата д-р М. пред съда
като причина за отказа ѝ да изпише морфин за Д**** Р..
Бяха
разпитани и двама полицейски служители.
Свидетелите
С. и Б. са се оказали на място по нареждане на дежурния на управлението, в
което са работили. Не са установили подсъдимия на място. Св.С. посочва, че след
посещение в процесното отделение, за проверка бил
спрян лек автомобил с роднини на търсеното лице, т.е. на подс.Р..
Св.Б. посочи, че д-р М. била много притеснена, но не може да гарантира, че
нещата, за които съобщава са 100 % верни.
Жената
на покойния Д*** Р. – св.В. посочи, че той бил болен от рак и тъй като бил в
краен стадий се наложило два-три пъти да сменят медикаментите му. Преди процесния случай е ходила до същата болница, когато д-р М.
отново ѝ отказала да изпише лекарства, като ѝ заявила, че Д*** Р. трябвало
да постъпи в хирургията. Тогава го приели в болницата, а на нея казали, че М. трябвало
да изпише лекарства. През първата седмица от престоя на Д*** Р. в болницата д-р
М. отказала да изпише лекарства. След това отишли отново до болницата, но този
път с Р.Р.. Той идвал с нея като шофьор. Стояли и си
чакали реда. И двамата били много изнервени, много притеснени, цяла нощ не били
спали. Говорили си. На регистратурата имало две момичета, едната от които влязла
в кабинета на докторката. След около две минути д-р М.
отворила вратата и казала на Р. и В. да си тръгват, както и: „Няма да ви дам лекарства.”
В.
обяснила, че Д***Р. бил много зле, но д-р М. казала: „Не, напуснете, няма да ви дам лекарства”. Р. станал в отговор на
тези думи и на висок тон каза: „Как няма
да дадете лекарства, ние не можем да си тръгнем, той е много зле”. М. била
категорична, че няма да им даде лекарства. Молила се, плакала, но без резултат.
М. нищо не ѝ обяснила, като само отбелязала, че на тях (В. и Р.) няма да
даде лекарства. Тогава В. помолила Р. да я остави насаме с М., след което тя
отново се молела и обяснявала колко е зле мъжа ѝ Д***. В отговор на това М.
за пореден път казала на В. да си тръгва и че няма да ѝ даде (изпише) лекарства.
Св.Д.,
работеща на рецепцията(регистратурата) посочи, че подсъдимият дошъл заедно с
жената на болния, за да поискат болкоуспокояващи на вече починалия си близък.
Искали главно морфин да им се даде, но М. отказала, защото не можело ей така да
идва някой и да иска болкоуспокояващи. В отговор на отказа подс.Р.
реагирал с думите „Защо няма да ми се
даде?” и „Няма, ще ми дадете, ще ви
изтрепя всички”. Д. го успокоявала, канела го да остане на стола, да изчака
да разговаря с лекарката. Още предната седмица преди инцидента, Р. и В. отново идвали
за болкоуспокояващи. На болния било назначено едно лечение, което нямало как да
се смени.
В
този ден Д. ходила в кабинета на д-р М. няколко пъти. Причината Д. да се обади
на телефон 112 в този ден бяха заплахи на подсъдимия към д-р М., като Д.
присъствала с колежката ѝ С.Г.. Посоченото не съответства на заявеното от
св.К*** (по време на инцидента с фамилно име Г.).
Д.
успокоявала многократно подс.Р., защото бил много
афектиран, но не ѝ е посягал физически. По-скоро тя го бутнала да седне
на стола, защото той в този момент бил наистина неудържим. След неколкократни излизания и влизания в сградата Р. стоял и
нищо не правел. Един път казал, че ще се извини, само за да му се даде
лекарството.
Св.М.
около 11 часа чула, че някой с мъжки глас говори силно, качвайки се по
стълбите. След това при нея влязла една от регистраторките и ѝ казала, че
близките на техен пациент са дошли и че са много развълнувани. Искали веднага
да я видят и че ставало въпрос за Д**** и искали поредните обезболяващи,
болкоуспокояващи, защото пациентът отказвал лечение. Той отказал химиотерапия
по неизвестна за д-р М. причина. Д-р М. заяви, че роднините на Д*** Р. всяка
седмица идвали и я притеснявали да бъде сменено лечението. Ставало
въпрос само за болкоуспокояващи, като в конкретния ден роднините на болния дошли
за морфин. Когато С. К*** влязла в кабинета на М., за да ѝ каже, че я
чакали, последната казала да изчакат, защото била с пациент.
След
около 10 минути влязла отново С. и ѝ каза, че мъжът се държал много
агресивно и че ги заплашвал с думите: „Ще ви наритам”, както и че тя била
много притеснена от това какво се случва отвън във фоайето. Посоченото в тази
част на показанията на д-р М. не съответства на заявеното от св.К****.
Д-р
М. излязла от кабинета си, за да се опита по някакъв начин да оправи нещата. Преди
това била казала на С. К*** да каже на подс.Р. и св.В.,
че ще говори само с жената на пациента, а не с двамата. Според д-р М. това
ядосало подс.Р.. В тази част показанията на д-р М. не
съответстват на показанията на останалите свидетели. От направения дотук
преглед е ясно, че причината за своеобразното сгорещяване на страстите в подс.Р. е само и единствено безпричинния отказ на М. да
изпише болкоуспокояващо за умиращия от рак Добри Р.. По никакъв начин от
показанията на останалите свидетели, включително работещите на регистратурата Д.
и К***, както и на В. не се установява, че преди началото на неподходящото за
болница поведение на подс.Р.М. е посочила на К***, че
ще разговаря само и единствено с В. и това да е причина за неприятния инцидент.
Тъкмо обратното, разговора между В. и М., при който последното за пореден път
безпричинно е отказала да изпише морфин, се е състоял след като напрежението в
регистратурата е ескалирало и след многократните излизания и влизания в
сградата на подс.Р..
Според
д-р М. двете с В. се видели и тя казала, че ще изпише морфин, но просто трябва с
подс.Р. да изчакат, защото не ставало веднага и
ѝ трябвало физическо време. Посоченото също не съответства на заявеното
от останалите свидетели, според показанията на които (Д., К**** и В.) д-р М.
категорично и многократно, включително и при разговора насаме с В. е отказала
да изпише морфин за умиращия Добри Р..
През
това време за пореден път при М. влязла С. К*** и ѝ казала, че подс.Р. се държи заплашително, че щял ги нарита и затова тя
(М.) излязла и му казала: „Ела, наритай мен”. Никой от разпитаните по
делото свидетели (В., Д., К*** и чакащите трима пациенти, а и д-р Ч.) не
съобщава за такава проява на д-р М..
М.
посочва, че направила това („Ела, наритай мен”), защото се била ядосала. Когато тя
изрекла тези думи Р.Р. станал от стола, приближил се
и казал: „Излез с мен долу”. Тя отказала и тогава той произнесъл думите,
залегнали в обвинителния акт: „Аз хапчета може да не взема, но ти жива няма
да се върнеш”. След това според показанията на д-р М. била извикана
полиция, служители на която дошли много бързо.
Д-р
М. посочва, че не изписала морфин, защото В. и Р. си тръгнаха и ги нямало.
Посоченото не съответства на показанията на останалите разпитани по делото
свидетели в две посоки. От една страна според показанията на свидетелите Д., К***,
В., а и според обясненията на самия подсъдим, М. не е дала някакви обяснения
защо няма да изпише морфин на умиращия Д*** Р.. Просто не изписала. От друга
страна, на управителя на болницата св.Б***, както се посочи по-горе, М. ѝ
казала, че пациентът изобщо не е бил за морфин и отказала изписването на
това обезболяващо, като уточнила, че това било поредното искане от страна на
близки на болния за морфин.
При проведената очна ставка между
свидетелите М.А.М. и А.Т.Д. в о.с.з. на 11.09.2019 г. се установява, че двете
се познават и са в колегиални отношения. Св.Д. посочи по време на очната ставка,
че д-р М. е отказала да изпише рецепта за обезболяващо (морфин) на болния Д** Р.,
което обстоятелство бе отречено от последната с аргумента, че не може терапия
на болен да се сменя често. Заявеното от М. е трети вариант на обяснение в едно
и също съдебно заседание защо не е изписала морфин на Д**** Р..
Същевременно
и в края на очната ставка д-р М. посочи следното: „Преценката дали трябва да
получат това лекарство, е изцяло моя.“ С други думи д-р М. е могла съвсем
спокойно да изпише поисканото обезболяващо на починалия 3 седмици по-късно Д***
Р., но не го е направила, защото така е решила.
Според
Д. конкретната реплика, която подсъдимият казал била: „Ще ви изтрепя, ако не
ми дадете лекарството”. Според д-р М. към нея била отправена репликата: „Аз
може хапчета да не взема, но ти оттук жива няма да излезеш”. Тази
реплика от своя страна св.Д. заяви категорично, че не си я спомня. На
практика единствения свидетел, който е възприел думите „Аз може хапчета да
не взема, но ти оттук жива няма да излезеш” е само и единствено самата
пострадала. Това за настоящия състав не е въобще достатъчно, за да възприеме за
доказана обвинителната теза.
Според
настоящия състав процесният случай покрива признаците
на проява на дребно хулиганство и можеше да приключи максимум до седмица след
11.01.2019 г. В никакъв случай действията на подс.Р.
не са оправдани, но категорично са възникнали и са били предизвикани след в
известна степен високомерното, безпардонно и надменно поведение на св.М. по
отношение на страданията на починалия само 3 седмици по-късно Д**** Р.. Било е необходимо
малко човешко съчувствие и разбиране, каквото болните, а и техните близки
очакват да получат в болница. Д-р М. е могла напълно с основание да каже на св.В.
и подс.Р., че ще изпише морфин, но е необходимо да
изчакат малко. Това всъщност е нейната версия пред настоящия съдебен състав, но
след като е изминало достатъчно време след инцидента и вероятно е съзнала какво
е било поведението ѝ тогава. За съжаление никой от разпитаните по делото
свидетели не подкрепя заявеното от нея.
От
друга страна подс.Р. е бил в много лошо емоционално
състояние, породено от здравословното състояние на неговия близък Добри Р..
На
следващо място, въобще не се изясни напълно каква е репликата, която е казал
подсъдимия и на кого.
Двамата
пациенти К*** и К., които са чакали на регистратурата по време на инцидента дават
отрицателна оценка на поведението на подсъдимия, но не свидетелстват за
репликата по обвинителния акт.
Не
без внимание следва да остане и прегледания видеозапис, от който може да се
направи извода, че не имало нито бутане
на столове, нито каквито и да е физически действия на подсъдимия, описани в
обвинителния акт.
Съгласно
чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения. За да бъде
подсъдимия признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението
да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай съдът приема, че това не е
сторено, поради което на основание чл.304 НПК призна подс.Р.
за невиновен.
Всички
посочени дотук обстоятелства мотивират съда да приеме, че меко казано съществува
съмнение относно авторството на вмененото на подсъдимия деяние.
При
тези съображения съдът постанови оправдателна присъда.
Районен
съдия:________________
Вярно
с оригинала!
М.Д.