Р Е Ш Е Н И Е №
60
Гр. Сливница
13.08.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на четвърти април,
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 130 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Л.Ц. ***, с ЕГН **********, обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 13-0344-000012 от 16.01.2018г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР София, РУ Сливница,
упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г., с което за нарушение на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП, затова че на 07.01.2018г. около 04.25 часа, в района на град
С. на ул. „Г. Б.“, с посока на
движение ул. „П. Х.“, срещу № **, управлява л.а. „Ф. П.”, с рег. № СО ****ВР, под
въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда
до 1.2 на хиляда, а именно 1.15 на хиляда, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от
12 месеца.
В НП е записано че на 07.01.2018г.
около 04.25 часа, в района на град Сливница на ул. „Г. Б.“, с посока на
движение ул. „П. Х.“, срещу № **, жалбоподателя управлява л.а. „Ф.
П.”, с рег. № СО ****ВР под въздействието на алкохол, установен с техническо
средство „Алкотест Дрегер
Твърди се в жалбата, че постановлението
е незаконосъобразно, на посочени в нея основания, като се претендира отмяната
му.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. М. Н.– Т.от САК, която
поддържа жалбата и претендира отмяна на обжалваното НП.
Административно наказващия орган
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Като съобрази събраните по делото
доказателства съдът,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Съдът приема за безспорно
установено, че на описаната в НП и АУАН дата и час, жалбоподателят е управлявал
посоченото МПС в посочения пътен участък.
Съдът не споделя изложеното от
страна на защитата съображение за липса на неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. Ясно е, че водачът е бил спрян от полицейските
служители движейки се по ул. „Г. Банковски“ пред № 23, с посока на движение към
ул. „П. Х.“. Това е установено както от
издадения и приложен по делото АУАН, така и от събраните в хода на
производството гласни доказателства.
Установено е, че в същото време свидетелите
В.П. и М.Д. ***, спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. Установява
се и конкретната причина дала повод за извършването на полицейската проверка. След
документната проверка, те извършили проверка за употреба на алкохол с
техническо средство средство „Алкотест Дрегер
Възоснова на така съставеният му
акт, било издадено обжалваното НП на 16.01.2018г.
Установява се от приложените към
делото доказателства, че техническото средство с което е било установено
наличието на алкохол е преминало лабораторна проверка и е било годно към
момента на установяване на нарушението.
От приложената заповед №
8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на Вътрешните работи се установява, че
актосъставителят и наказващият орган притежават съответната материално – правно
компетентност да издават съответните административни актове.
Описаната фактическа обстановка
се установява от приложените по делото АУАН, НП, талон за медицинско
изследване, писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по
делото свидетели.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от лице
посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има
правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна
съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Във връзка с обжалваното НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН в който е описано нарушение, което е било възпроизведено в НП. Като нарушена законова норма, както в АУАН, така и в НП е посочена разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, която гласи буквално: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”.
В случая по безспорен начин е установено от събраните в хода на АНП, както и в съдебното следствие доказателства, именно посоченото нарушение. Съдът приема за установено, че жалбоподателят е управлявал посочения в обжалвания административен акт автомобил, след употреба на алкохол, като към момента на проверката количеството е било 1.15 промила.
Тук е мястото настоящият съдебен състав да отбележи, че не възприема наведените в жалбата основания за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на лицето жалбоподател, подробно описани в жалбата. Както беше посочено по – горе, по несъмнен начин е установено мястото на извършване на нарушението. Безспорно е установено, че именно лицето жалбоподател е управлявало описаното МПС, като същия е бил сам в автомобила и полицейските служители са възприели непосредствено този факт. Установена е годността на техническото средство, като водачът лично е отразил в талона за изследване, че приема неговите показания. Останалите наведени доводи, съдът приема за крайно несериозни, поради което не намира основание да ги коментира.
Изложеното дава основание на решаващия съдебен състав да приеме, че основателно и в съответствие с доказателствата събрани както в хода на АНП, АНО е издал правилно и законосъобразно наказателно постановление с което е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
По отношение на размера на наложеното
административно наказание, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ал. 1
ЗДвП (в редакцията
действала към момента на извършване на нарушението), се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
В случая на лицето жалбоподател
са наложени именно кумулативно
предвидените в
закона административни
наказания, поради
което не се налага тяхното изменение.
Така наложените санкции следва да изиграят своята
превантивна функция по отношение на превъзпитанието на жалбоподателя и да го
принудят да се съобразява с установените в страната законови правила при
управление на МПС, нарушението на които води до множество трагични инциденти по
пътищата на страната.
Всичко
изложено дава основание да се приеме, че така обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 13-0344-000012 от 16.01.2018г. на ВПД Началник РУП към ОДМВР София, РУ
Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г., с което на Л.Ц. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл. 5 ал.
3 т. 1 от ЗДвП, затова че на 07.01.2018г. около 04.25 часа, в района на град
Сливница на ул. „Г. Б.“, с посока на движение ул. „П. Х.“, срещу № **,
управлява л.а. „Ф. П.”, с рег. № СО ****ВР, под въздействието на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, а именно
1.15 на хиляда, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: