Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на втори
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 384/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от В.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. Л.Н.,***
против П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. ”******, с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, за сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем и поддържаното срещу него обвинение за престъпление, след оправдаването му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 01.06.2016 г. до
окончателното изплащане
и сторените по делото разноски.
В исковата молба се
твърди, че през месец февруари 2008 г. на ищеца е било повдигнато обвинение по ДП
по описа на 08 РУП-СДВР за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от НК спрямо две непълнолетни момичета. ДП било
наблюдавано от СРП. По изготвения от СРП обвинителен акт в СРС било образувано
НОХД № 7881/2011 г. на 93 с-в. С присъда на СРС от 24.02.2014 г. ищецът е бил
оправдан. С Решение на СГС, ІІ въззивен състав по ВНОХД № 4995/2016 г. от
01.06.2016 г. присъдата е била потвърдена, като същата е влязла в сила на
01.06.2016 г.
Ищецът заявява, че в резултат на действията на
прокурорите от СРП, е бил несправедливо обвинен в извършване на престъпление,
което е изключително тежко и морално укоримо от обществото и предвижда
наказание лишаване от свобода. Изпитвал е страх, че може да получи присъда без
да е виновен. За обвинението разбрали семейството му, съседите му и приятелите
му. Това довело до раздяла със съпругата му, която дори и след оправдаването му
не се е прибрала при него.
Според отразеното в
исковата молба, ищецът станал затворен, без желание да излиза, станал нервен и
избухлив. Преди обвинението ремонтирал автомобили на съседи и приятели, но след
това те се отдръпнали от него и се наложило да събира желязо, тъй като нямал
средства за препитание, а в последствие прибягнал и до кражби, за които бил
осъден.
Представил писмени доказателства.
Поискал е ангажирането на гласни такива.
В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да
се уважи изцяло, пред вид факта, че са доказани всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане /според ТР № 582013 г. на ОСГК на ВКС/.
Доказана е продължителността на воденото срещу него наказателно дело, въпреки
че то не е било от фактическа и правна сложност. Доказани са и претърпените от
него увреждания – притеснения, неудобство, основателен страх и тревожно
очакване.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и
претендираната лихва.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство. Липсват доказателства че претърпените
неимуществени вреди, са последица именно от посочените в исковата молба
обвинения и основания.
Твърди, че през периода от 2008 г. до 2016 г.срещу ищеца
са водени множество наказателни дела, приключили с осъдителни присъди спрямо
него, което се явява съпричиняващ фактор за евентуално настъпилите
неимуществени вреди.
Заявява, че спрямо ищеца не е била взета тежка мярка за
неотклонение и не са прилагани други мерки за процесуална принуда.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно
завишено и несъответстващо на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на
трайната съдебна практика.
В хода по същество
поддържа направените оспорвания и моли съда да отхвърли предявения иск,
позовавайки се, както в хода на делото, на обстоятелството, че ищецът е бил
многократно задържан под стража и срещу него са се водили множество наказателни
производства през периода на повдигане на обвинение и разглеждане на цитираното
наказателно дело.
Прави възражение за
прекомерност по отношение на размера на поисканото от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От събраните в
хода на настоящото производство доказателства безспорно се установява следната
фактическа обстановка относно привличане на ищеца като обвиняем и образуваното
и водено срещу него наказателно дело, по повод на което е предявен настоящия
иск:
С Постановление на СРП от 10.05.2008 г. по пр.пр. № 2409/2008 г. е
образувано досъдебно производство ДП 184/ 08 РУП-СДВР срещу ищеца В.Г.Г. за
извършено престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 от
НК спрямо две непълнолетни момичета.
По внесения от СРП обвинителен акт в СРС е било образувано н.о.х.д. №
7881/2011 г. на 93 с-в, по което с присъда от 24.02.2014 г. ищецът е бил
оправдан, като съдът е признал подсъдимия /настоящ ищец/ за невиновен в това че
на 15.02.2008 г. около 05,30 ч. в София, кв. Панчарево, се съвъкупил с две лица
от женски пол, ненавършили 18 г.. При постановяване на присъдата си съдът е
приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин – не е доказано по
несъмнен начин.
С Решение от 01.06.2016 г. на СГС, ІІ въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д.
№ 4995/2016 г. присъдата на районния съдия е била потвърдена и е влязла в сила
на 01.06.2016 г.
Не се спори по делото, че образуваното срещу ищеца наказателно производство
е продължило осем години и той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
По искане на ищеца
по делото е разпитан свидетелят Е.Л.В..
В показанията си
той заяви, че познава ищеца, работили са заедно към строителството, свидетелят
е имал товарен микробус и му е карал материали. Знае за повдигнатото срещу него
обвинение за изнасилване. Знае за големите проблеми със съпругата му във връзка
с обвинението, знае и че тя го е изоставила в този период и не е вярвала, че е
невинен, като е казвала, че все трябва да има нещо вярно в обвиненията. По
време на делото и във връзка с обвинението той е бил изпаднал, без работа,
събирал е желязо. Свидетелят е запознат с факта, че ищецът е имал и други
задържания, бил е задържан за кражба на желязо.
Според
показанията му много зле му се е отразило повдигнатото му обвинение и воденото
наказателно дело за изнасилване. Заминал е за чужбина, но там е получил
инфаркт. Чувствал се е зле, защото в Панчарево, където живее, всички съседи са
знаели за какво го съдят, бил е като клошар. Смачкал се е.
Съдът е приложил
воденото наказателно дело, както и прокурорската преписка и образуваното
досъдебно производство в цялост.
Ответната страна
представи писмени доказателства: - Справка от ИВСС относно обстоятелството, че
ищецът не е предявил претенция за забавено правосъдие по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ, - Справка от НСС и – Справка от МП, ГДИН досежно обстоятелството, че през
периода 2010 г. – 2015 г. ищецът е бил задържан по пр.пр. № 63427/2010 г. на
СРП, пр.пр. № 29851/2010 г. на СРП, пр.пр. № 35601/2015 г. на СРП, както и че през
периода 21.11.2015 г. – 05.08.2016 г. е изтърпял наказание лишаване от свобода,
наложено му с присъда по н.о.х.д. № 20009/2015 г. на СРС.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени от страните.
Изложеното се
доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени и гласни
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е искове
с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие привличането
му като обвиняем, повдигането и поддържането на обвинение, след оправдаване на лицето, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.06.2016 г. до
окончателното изплащане
и направените по делото разноски.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно: обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В хода на
настоящото дело безспорно се доказа, че след повдигане на обвинение с
Постановление от 10.05.2008 г., срещу ищеца е водено наказателно производство,
включително, еи в съдебна фаза, е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда за повдигнатото му обвинение.
С оглед на това
съдът приема, че за един доста дълъг период от време – продължил осем години,
ищецът е бил обвиняем, а впоследствие и подсъдим, като обвинен в сериозно престъпление,
което не е извършил, , което му е създавало неудобства както в емоционален,
така и в житейски и професионален план.
Съдът приема, че
действията на органите на държавното обвинение, изразяващи се в образуване на
наказателно производство, повдигане и поддържане на обвинението срещу
него, включително през целия период от
началото до приключването на цитираното по – горе н.о.х.д., противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава.
В резултат на
несправедливото обвинение срещу него ищецът Г. е бил принуден да търпи
неимуществени вреди – болки и страдания,
уронване на престижа и доброто име пред обществото, роднини, семейство и
приятели, преживявал е притеснения от раздялата със съпругата си, която е била
обусловена именно от образуваното срещу него наказателно производство за
изнасилване, и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували наказателно производство, повдигнали и
поддържали обвинение срещу него за престъпление, за извършването на което
липсват доказателства - обстоятелство, в крайна сметка е довело постановяване
на оправдателна присъда по отношение на ищеца на две инстанции, влязла в сила
на 01.06.2016 г.
Безспорно е, че
ищецът е многократно задържан и срещу него са образувани различни досъдебни
производства за различни престъпления. Безспорно е, че през част от посочения
период той е излежал и осъдителна присъда по друго обвинение. Това
обстоятелство, обаче, само по себе си, не представлява доказателство,
обуславящо неоснователност или недоказаност на исковата претенция. Фактът, че
едно лице е осъдено за даден вид престъпление, не означава, че а приори то може
да бъде прието за виновно и за други престъпления, респ. да се приеме, че
повдигането и поддържането на едно обвинение за престъпление, което това лице
не е извършило, не му причинява вреди само във връзка с факта на предишните му
задържания и осъждания.
Друг въпрос
е, обаче, доказване на твърденията на ищцовата страна, че познати, близки и
съседи са се отдръпнали от него поради предявеното му обвинение. Това не бе
доказано безспорно по делото, пред вид факта, че това отдръпване, отражение на промяната
на общественото мнение по отношение на Г., може да се дължи на неговото
цялостно поведение, респ. на многобройните му задържания и осъждания, довели, в
крайна сметка, до понижаване на доверието на обществото – близки и познати и
съседи към него и невъзможността му да върши работата си.
По тези съображения,
с оглед доказателствата по делото и пред вид изложеното съдът намира, че
предявената по делото претенция от страна на В.Г. за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, след оправдаване на лицето с влязла в сила
присъда, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата
на чл. 2, ал. 1, т.. 3 ЗОДОВ.
Относно размера
на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът намира следното:
По делото се претендира присъждане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с образуваното и водено
срещу него наказателно производство, след оправдаването му, за период от осем
години.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите
се събития и отраженията, които са оказали върху него, както и отражението на случилото
се с него в обществото – средата му, приятелите, колегите, семейството. То има
за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице.
В настоящия случай
съдът установи от представените писмени и гласни доказателства, че е налице
пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди на Василев и действията
на правозащитните органи, в частност ответника.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Пред вид всички обстоятелства по делото, както и продължителното
време, през което срещу ищеца се е водело наказателното производство, завършило
с оправдателна присъда, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 10 000
лв., , ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 01.06.2016 г., до окончателно изплащане на
сумите, като до пълния предявен размер от 30 000 лв. претенцията за
обезщетяване на неимуществените вреди се явява недоказана и неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
На основание на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер 804 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******,
да заплати на В.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. Л.Н.,*** на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие привличането му като обвиняем и поддържаното срещу него обвинение
за престъпление, след оправдаването му в размер 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда – 01.06.2016 г. до
окончателното изплащане
и разноски по компенсация в размер 804 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до пълния предявен размер
от 30 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: