№ 57
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600038 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІI за въззивен контрол, инициирано с жалба
против определение по чл.306, ал.1, т.4 НПК, постановено след одобряване на
споразумение по НОХД № 636/024г. по описа на РС И. .
По силата на посочената по- горе определение, постановено на осн.чл.
343б, ал.5, вр. ал.1, вр. чл.53 НК съдът е осъдил подсъдимия И. Н. П. да
заплати в полза на държавата половината от стойността на МПС –лек
автомобил, м. „Хонда“, модел „ ЦР-В“ с рег. номер. СВ ..., сумата в размер на
7950 лева.
Това определение е атакувано с частна жалба от подсъдимия, чрез
защитника му –адв. Д. С., като незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата си излага
конкретни съображения- а именно- че т.нар. мярка по чл.53 НК по естеството
си в действителност представлява наказание „конфискация“, което наказание
се явява с прекомерна тежест, несъответна на характера, степента и тежестта
на извършеното престъпление и на обществената опасност на личността на
подсъдимия.
1
Счита, че в конкретния случай би могла да намери приложение
разпоредбата на чл.55,ал.3 НК, като не се наложи по- лекото наказание,
предвидено в закона, наред с основното.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна
на постановеното определение от РС И..
С жалбата не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата си изцяло, с оплакванията, доводите и исканията, съдържащи се в
нея. По същество на делото, защитникът пледира, че така предивиденото в
ал.5 на чл.343б НК отнемане/ присъждане на равностойността по своята
същност и последици се явява наказание- санкция. На основание чл.55,ал.3
НК съдът може да не наложи предвиденото, наред с основното по-леко
наказание. В конкретния случай липсва пропорционалност, между тежестта
на осъщественото от подсъдимия престъпно деяние и отнемането –
присъждане на ½ от равностойността на автомобил м. „Хонда“, модел „ЦР-
В“, а именно- сумата от 7950 лева, която е значителна по своя размер и
прекомерна, предвид имущественото състояние и доходи на подсъдимия.
Моли да бъде отменено изцяло атакуваното определение.
В този смисъл е и молбата на подсъдимия в последната му дума,
предоставена от съда.
Представителят на СОП поддържа, че единствената възможност пред
настоящия въззивен съд е да потвърди определението за заплащане на ½ от
стойността на автомобила, тъй като разпоредбата на чл.343б, ал.1 НК е
императивна. Законодателят е поставил извън преценката на съда дали да бъде
отнето моторното превозно средство, или присъдена неговата равностойност,
в случаите когато е осъществено престъпление по някоя от предходните
алинеи.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в
нея основания, след като осъществи служебен самостоятелен контрол по
отношение на обжалваното определение по реда на чл.314,ал.1 НПК, в
съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:
Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura
2
lex sed lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.
Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от страна на
правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със
нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:
Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на
правото в държавата, както и с международните документи, по които
Република България е страна.
На следващо място- съдът споделя изразеното становище на защитата за
липса на пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по
чл.53 НК за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или
присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на
извършеното престъпление и личността на дееца.
Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК, следва да
съответства по вид и размер на характера и тежестта на извършеното
престъпление- в зависимост от преценката на различни обстоятелства,
приоритетно сред които е вида на обществените отношения, защитими от
държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на престъплението –
пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и телесната
неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се засягат – дали
се касае за резултатно престъпление, от което обективно са настъпили вреди
/имуществени или неимуществени/ или се касае за престъпление на просто
извършване без съставомерен резултат. На следващо място наказанието по
своята тежест следва да съответства в пълна мяра на личността и
обществената опасност на осъденото лице, само по този начин биха могли да
се постигнат целите на индивидуалната превенция.
Имайки предвид тези отправни положения, съдът не би могъл да не се
съгласи със застъпеното становище в жалбата, че макар и да е определено от
законодателя като мярка по чл.53 НК, не може да се сравни с отнемане на
ножа-средството за извършване на убийство, а се касае за имущество, вещи на
особено значителна стойност, по начин, че /както правилно отбеляза
защитата/ отнемането, по силата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1 НК, по своята
същност тежест и последици, се приравнява на наказание „конфискация на
имущество“ по смисъла на чл.37, ал.1 т.3 и чл.45 НК.
Във връзка с изложеното по-горе, прави впечатление, вън от всякакво
3
съмнение липсата на пропорционалност при прилагане на т.нар.мярка с
последици на конфискация.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, при което е предвидено
отнемане на МПС, управлявано от дееца, е защита на обществени отношения,
свързани със сигурността по транспорта. Престъплението е наказуемо с
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от 200 до 1000 лева.
Липсата на предвидено наказание „конфискация на имущество“ в по-
тежките състави – на убийство и квалифицирани състави на убийство – по
глава Втора, раздел Първи, телесни повреди по раздел Втори на същата глава,
тежки квалификации на грабеж и изнасилване, налага извода за липса на
правна адекватност, пропорционалност и справедливост, същността на което е
за по-тежки престъпления да се налагат по-тежки наказания.Тази констатация
обуславя като последица липса на правна сигурност и доверие в правото и в
закона, тъй като не се оправдават справедливите очаквания на членовете на
обществото, по-тежките инкриминирани деяния да бъдат санкционирани с по
тежки по вид и размер наказания и наказателно-правни последици в по- общ
смисъл.
В подкрепа на тази констатация е съждението, че престъплението по
чл.343б, ал.1 НК е престъпление на просто извършване. За разлика от
резултатните престъпления по същата глава и раздел, при които засягането на
обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта е довело като
резултат- средна или тежка телесна повреда, смърт или смърт или телесни
увреждания на повече от едно лице, доколкото за тези престъпления, по
причина на резултата им, характеризиращи се със значително по- голяма
тежест и обществена опасност, прилагането на така наречената мярка на
отнемане на превозното средство или на равностойността му, доколкото е
предвидено, е предоставено по преценка на съда, то при престъплението по
чл.343б,ал.1 НК, такава възможност за преценка е изключена, видно от
императивния характер на нормата на чл.343б,а ал.5, вр.ал.1 НК.
На следващо място- видно от мотивите да се въведе с изменението на
НК обсъжданата по-горе разпоредба, по инициатива на обвинителната власт, с
цел – да бъдат намалени случаите на извършване на престъпления по чл.343б,
ал.1 и ал.3 НК, то въвеждането на тази разпоредба е пряко ориентирано към
целите на генералната превенция по чл.36 НК.
4
Недопустимо е целите на специалната и генералната превенция да бъдат
обслужвани по друг начин, освен чрез налагане на наказанието, предвидено в
специалната разпоредба за извършване на конкретното престъпление. Това
произтича още от вечния и неоспорим фундаментален принцип на правото и
на наказателно-правната политика: „Nulum krimen sine lege, nula pena sine
lege“ /Няма престъпление и наказание без закон.
Последното представлява допълнителен аргумент, в полза на
застъпваното все-по-често становище на жалбоподателите по този род дела, че
наречената само условно мярка по чл.53 НК, в действителност представлява
наказание „конфискация на имуществото на осъденото лице“.
Поради липсата на статут на наказание, предвидената мярка за отнемане
на имущество или равностойността му, се явява по-тежка по своя характер и
последици за осъденото лице, отколкото ако беше предвидена под формата на
допълнително наказание. Това е така, защото доколкото е предвидена
конфискация за престъпления, характеризиращи се със значително –по голяма
тежест и обществена опасност –напр. – контрабанда по чл.242 НК, е създаден
законодателен механизъм за справедливото налагане на това наказание, под
формата на задължителна предварителна преценка за съответствие на
отнеманото имущество под формата на МПС със стойността на предмета на
контрабанда-превозваните със същото МПС стоки и предмети през
държавната граница и други конкретни обстоятелства, обосноваващи
тежестта на престъплението като конкретно деяние- разпоредбата на чл.8 на
чл.242 НК.
Не на последно място- в случай, че отнемането на МПС/или
равностойността му, беше предвидено като наказание конфискация, наред с
лишаване от свобода и глобата, предвидени за престъплението по чл.343б,
ал.1 НК, при индивидуализацията на наказанието, представляваща същността
на справедливия подход при прилагането на закона, в хипотезата на чл.55 НК,
съдът щеше да разполага с възможността за преценка по чл.55, ал.3 НК „да не
наложи по-лекото наказание, предвидено в закона“. Каквото искане е
отправено в жалбата на подсъдимия.
Понастоящем, съдът е лишен от възможност за такава преценка и за
индивидуализиране на наказанието, съобразно спецификите на всеки
конкретен казус и личността- обществената опасност на всеки конкретен деец-
5
извършител.
На следващо място: според Основния закон на Република България:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава
от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл.5, ал.2 повелява непосредственото приложение на нормите на
Конституцията, пред законови разпоредби от по-низши по степен закони,
които и противоречат.
Ал.4 на същия текст предвижда прякото приложение на
Международните договори, по които Р България е страна при противоречие с
вътрешното право.
В многовековната история на човечеството защитата на правото на
собственост и прокламирането му като основно човешко право, което
принадлежи на всеки човек- член на обществото, определянето му като
неприкосновено право, стои в основата на прогреса, бележейки етапа на
преминаване от примитивни към развити икономически и обществени
отношения- преминаването от примитивните робовладелски и феодални
общества на несвободни хора, към обществен строй, гарантиращ свободата на
отделния индивид, именно на основата на частната собственост, която
притежава, последната- представляваща единствен и убедителен стимул за
свободната инициатива, свободната конкуренция и пазара, икономическия
прогрес, и свързаните с тях прогресивни надстроечни явления като правовата
държава, гарантираща върховенството на закона в демократичното общество.
Считано от 7.09.1992г. Република България е ратифицирала
международно споразумение – Протокол 1-допълнителен от ЕКПЧОС, чийто
член 1 е посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко
право. Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да ползва своята собственост.
Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен:
6
- В интерес на обществото
- Съгласно условията, предвидени в закон
- В общите принципи на международното право и не на последно място:
- Тогава когато, мярката, лишаваща от собственост е съразмерна с
преследваната цел.
Понятието „в интерес на обществото“ е твърде широко. В практиката си
ЕСПЧ насочва, че то „предполага мерки, които са предпочитани и
целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“ /делото
„Хендисайд“/.
Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от
страна на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.
В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато
справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за
защита на основните права на отделния човек. Трябва да съществува
обосновано отношение на пропорционалност между използваните средства и
целта, чиято постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от
собствеността му. На лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“
бреме, а ако такова е налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за
защита, да са налице процесуални гаранции /делото „Хентрих“/.
В контекста на приетото по- горе от ЕСПЧ, вън от всякакво съмнение е
противоречието с ЕК, поради липса на пропорционалност при налагането на
обсъжданата мярка – в генерален план- при положение, че за голям процент от
българските граждани, притежаваната собственост единствено се свежда до
МПС, което освен инвестиция-вещ, за закупуването на която са изразходвани
значителни средства от семейния/индивидуалния бюджет, имаща битово
значение понякога е средство за осъществяване на обществено-полезен труд и
за реализиране на правомерни доходи. Отнемането на МПС лишава не само
конкретното лице – нарушител, но и членовете на неговото семейство и
домакинство –сред които малолетни лица и лица в напреднала възраст, с
влошено здравословно състояние, изпитващи трудности при придвижването и
участие в социалния живот и задоволяване на насъщните си нужди –пр. от
посещение на болнично заведение за диагностика и лечение при тенденции-
7
на все-по-нарастваща урбанизация и снижаване на реалните доходи на
българските граждани.
Налице е липса на пропорционалност в тесен смисъл – спрямо характера
и тежестта на престъплението по чл.343б, ал.1 НК – престъпление на просто
извършване, наказуемо с лишаване от свобода – от 1 до 3 години и глоба от
200 до 1000 лева.
За илюстрация в конкретния случай имуществото което е постановил РС
да бъде отнето по силата на въведената мярка по чл.53 НК надвишава по
стойност около осем пъти горния размер на предвиденото в закона наказание
– глоба.
От гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в
практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде
придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на
правата на собственика, разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1 НК също се
явява несъответна, тъй като е определена като императивна норма,
повеляваща безусловно отнемането на собствеността, без да има статута и
характеристиките на наложеното наказание, което следва да бъде
индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното деяние и
обществената опасност на дееца и дори- в отделни случаи - да не се наложи на
осъдено лице, когато са налице предпоставките по чл.55, ал. 3 НК.
Тази мярка на отнемане, както отбеляза представителят на СОП, е
въведена императивно, едностранно и лишена от възможност за съдебен
контрол, доколкото контролът се свежда до единствена възможност и то- само
по експертен път- да се установи правилно ли е извършено оценяването на
МПС, което предстои да се отнеме.
Поради всичко изложено, въззивният съд, в болшинството на състава си
счита, че наложената на подсъдимия мярка по чл.343б, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.53
НК, за отнемане в полза на държавата равностойността на ½ идеална част от
МПС –лек автомобил, м. „Хонда“, модел „ЦР- В“ с рег. номер СВ ..., сумата в
размер на 7950 лева, по отношение на подсъдимия И. Н. П. е
незаконосъобразна поради противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от
Конституцията на РБ и международно съглашение, по което РБългария е
страна- чл.1 от Протокол 1 /допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде
8
отменено като незаконосъобразно.
Решението е подписано с особено мнение от третия член на състава –
младши съдия Виктория Стоилова.
Предвид изложеното и на осн.чл.306, ал.1 т.1, вр.чл. 334, т.2 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 08.11.2024г. по НОХД №
636/2024г., на РС И., по силата на което подсъдимият И. Н. П. е осъден да
заплати в полза на държавата –сумата от 7950 лева. равностойността на ½
идеална част от МПС –лек автомобил, м. „Хонда“, модел „ЦР- В“ с рег. номер
СВ ....
РЕШЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и
протестиране на осн.чл.346, т.3 НПК в 15-дневен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Виктория Росенова Стоилова
С протоколно определение от 08.11.2024 г. на Районен съд – И.,
постановено по н.о.х.д. № 636/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият И.
Н. П. е осъден на основание чл. 343б ал.5 да заплати сумата от 7 950 лв.,
представляваща половината от стойността на лек автомобил марка „Хонда“,
модел „ЦР-В“, с рег. № СВ ..., послужило за извършване на престъплението по
чл. 343б ал. 1 от НК, за което е признат за виновен.
Това определение е атакувано с частна жалба от подсъдимия П., чрез
защитника му адв. Д. С., като неправилно и необосновано. В жалбата си излага
конкретни съображения - а именно- че т.нар. мярка по чл.53 НК по естеството
си в действителност представлява наказание „Конфискация“, в случая когато
автомобила е собственост на дееца, или когато се присъжда неговата
равностойност, представлява наказание „Глоба“. Намира, че в случая дори
присъдената ½ от стойността на лекия автомобил се явява прекомерно тежко
наказание, което не съответства на характера, степента и тежестта на
9
извършеното престъпление и на обществената опасност на личността на
подсъдимия.
Като член на съдебния състав, който остана на особено мнение намирам,
че този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е.
напълно правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на
основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, във връзка с
осъждането на подсъдимия И. Н. П. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Като член на съдебния състав намирам, че напълно обосновано първият
съд е сторил това в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото в
разпоредбата на чл. 383, ал. 2 НПК изрично предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето
в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не
е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т.е. да се предвиди
допълнителна превантивна мярка /санкция/, каквато е мярката по чл.53 НК за
неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да
извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му
наказание по НК. Настоящият състав намира, че тази имуществена санкция за
дееца, е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата не
представлява наказание по смисъла на НК. Предвиденото отнемане на
моторното превозно средство или присъждане заплащането на неговата
равностойност от извършителя на престъплението представлява санкция, а не
наказание, тъй като наказанията са изрично изброени в разпоредбата на чл.37
НК. Последната следва да бъде приложена императивно от решаващият съд
във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1-4 НК.
Независимо от неудачната законодателна техника, в случая става въпрос не за
наказание по см. на 37 НК, а за мярка по реда на чл. 53 НК. Не може и не
следва посочената санкция да се тълкува като наказание, за което да са
приложими правилата за пропорционалност.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за
извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и
следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на
извършителя на деянието, която предпоставка в случая не е налице. От
събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек
автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за
което е бил признат за виновен и съответно осъден, е собственост на
подсъдимия И. Н. П. и неговата съпруга в режим на СИО. Предвид
установеното, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да
10
намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б, ал. 5 НК. Друг е въпросът,
че съдът е следвало да присъди пълната равностойност на процесното
моторно превозно средство, установено посредством съдебно – оценителна
експертиза, изготвена в хода на ДП № 97/2024 г. по описа на РУ – И.,
съобразно която равностойността на лек автомобил марка „Хонда“, модел
„ЦР-В“, с рег. № СВ ... е в размер 15 900 лв. Като член на съдебния състав
намирам, че съобразно втората алтернативна хипотеза чл. 343б, ал. 5 НК
когато деецът не е изключителен собственик на моторното превозно средство
се присъжда пълната му равностойност. Тук следва да се изтъкне, че в
хипотеза в която автомобилът не е собственост на извършилото престъпление
лице се присъжда неговата пълна равностойност, което на още по-силно
основание важи и в конкретния случай, в който подсъдимият П. притежава ½
от него. Подсъдимият П. е следвало да бъде осъден да заплати сума в размер
на 15 900 лв., която представлява пълната равностойност на лекия автомобил,
но поради липсата на протест от страна на прокуратурата и поради забраната
за влошаване положението на подсъдимия, намирам че определението, с което
на осн. чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимият е осъден да заплати ½ от стойността на
лекия автомобил послужил за извършване на престъплението, следваше да
бъде потвърдено.
Младши съдия Виктория Стоилова:
11