№ 312
гр. Севлиево, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100356 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова
молба, насочена против Н. Д. Х. ЕГН **********, Н. Х. Х. ЕГН ********** и Д. Х. И.
ЕГН ********** с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: за Н. Д. Х. сумата в размер от 160,58 лв. – главница представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 37,31 лв. – лихва за забава за
периода то 15.09.2020 г. до 06.07.2023 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. *****,
ул. „*********“ № *******; за Н. Х. Х. сумата в размер от 160,58 лв. – главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. –
м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 37,31 лв. – лихва
за забава за периода то 15.09.2020 г. до 06.07.2023 г. за топлоснабден имот находящ се
в гр. *****, ул. „*********“ № *******; за Д. Х. И. сумата в размер от 160,58 лв. –
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 22.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
37,31 лв. – лихва за забава за периода то 15.09.2020 г. до 06.07.2023 г. за топлоснабден
имот находящ се в гр. *****, ул. „*********“ № *******;
1
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците в качеството му на собственик
на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като битов клиент. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че е доставил за
процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е
заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия ответникът е изпаднал в
забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в
индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е
извършвано от дружеството „Бруната“ ООД, която фирма е изготвяла и
изравнителните сметки.
Моли така предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, чрез надлежно упълномощения им процесуален представител, с който се
оспорват предявените искове, поддържа се, че нито наследодателя, нито наследниците
му са участвали при вземането на решението на ОС на ЕС за сключване на договор за
услугата „топлинно счетоводство“, нито договор за продажба на топлинна енергия,
поради което липсвал договор обвързващ страните. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за част от исковия период. Твърди
се, че определената топлинна енергия е определена неправилно.
Искането към съда да отхвърли така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се уважи искът за главница за топлинна енергия с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат
стойността, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно действащата към
2
съответния момент нормативна уредба, размера на претендираното вземане за
главница.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че главните
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
Ответниците следва да докажат възраженията си срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в случая – че вземанията са
заплатени, както и изтичане на законоустановения давностен срок за принудителното
им събиране.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през
исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба
на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази
нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца
от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е
възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответниците на съсобственици
на процесния имот и именно те дължат цената на доставената до
имота топлинна енергия през процесния период съобразно квотата си в
съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
3
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлИ. енергия в сгради - етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период е начислена ТЕ за
сградна инсталация и за БГВ. За да изготви заключението си вещото лице е работило
въз основа на представените от ФДР отчетни документи и е заключило, че дяловото
разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза като пълно и компетентно изготвено.
От ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер
(така ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите
се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл.
114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба
на топлинна енергия от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тъй като настоящите искове се считат предявени от момента на подаване на
исковата молба на 29.06.2022 г., то давността е прекъсната, считано от тази дата, а в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
4
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Поради това, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 30.10.2020 г. (с прибавяне на 69 дни, през
които давност не е текла по време на извънредното положение), са погасени
по давност. В случая това са вземанията по фактури за периода м. 05. 2019 г. – м. 10.
2020 г. вкл., в общ размер на 325 лв. Следователно, непогасена по давност е сумата от
общо общо претендираната сума е 156,73 лв. за периода от 30.10.2020 г. до 04.2021 г.
От страна на ответниците е направено и правопогасяващо възражение за
плащане в хода на процеса на исковите суми, които не са погасени по давност, и са
представени доказателства за заплатени суми на 17.09.2024г. в размер на 286,30 лв.,
което не е оспорено от ищцовото дружество - т. е. задълженията, които не са били
погасени по давност, са погасени изцяло чрез плащане в хода на процеса.
С оглед гореизложеното, така предявените искове се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат ответниците. Същите са
представили доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., които следва да им бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** , срещу Н. Д. Х. ЕГН **********, Н. Х. Х.
ЕГН ********** и Д. Х. И. ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на разделност на ищеца следните суми: за Н. Д.
Х. сумата в размер от 160,58 лв. – главница представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 22.08.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 37,31 лв. – лихва за забава за периода то 15.09.2020 г. до
06.07.2023 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. *****, ул. „*********“ №
*******; за Н. Х. Х. сумата в размер от 160,58 лв. – главница представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 37,31 лв. – лихва за забава за
периода то 15.09.2020 г. до 06.07.2023 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. *****,
5
ул. „*********“ № *******; за Д. Х. И. сумата в размер от 160,58 лв. – главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. –
м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 37,31 лв. – лихва
за забава за периода то 15.09.2020 г. до 06.07.2023 г. за топлоснабден имот находящ
се в гр. *****, ул. „*********“ № *******, като погасени по давност и чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****** да заплати на Н. Д. Х. ЕГН **********, Н. Х. Х. ЕГН
********** и Д. Х. И. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400
лв. - разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6