Р
Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Кюстендил, 01.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет
и трета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Табакова КАНД № 153/2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ц.Й.К. ***, срещу решение № 131/12.05.2023
г., постановено по а.н.д. № 175/2023 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил. С оспорения съдебен акт е потвърдено наказателно постановление №
22-1139-002676/02.02.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР - Кюстендил, с което на касаторката, за
нарушение чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ и на основание чл. 638, ал.
3 от КЗ е наложено административно наказание "глоба" в размер на
400 (четиристотин) лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното
решение, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че е налице несъответствие между описанието на нарушението в акта и в наказателното
постановление и дадената му правна квалификация. Поради това отправя искане за
отмяна на съдебния акт и за отмяна на наложеното й административно наказание.
Ответната страна – началникът на сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР - Кюстендил в писмена молба, депозирана чрез гл. юрисконсулт
Гергана Б. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е установил от събраните по делото доказателства, че на 09.11.2022
г. в 13:15 ч. в гр. Кюстендил по ул. "Цар Освободител", жалбоподателката
управлявала лек автомобил БМВ 320 Д с ДК № Y919VDF, държава Великобритания, собственост
на Даниел Емилов, като при проверка е установено, че превозното средство няма
сключена задължителна гранична застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към датата и часа на проверката. В хода на проверката бил
установен водачът на автомобила, а именно жалбоподателката Ц.К. и че същата не е
сключила задължителна гранична застраховка "Гражданска отговорност"
за управлявания от нея автомобил.
Въз основа на направено запитване чрез Дирекция "Международно
оперативно сътрудничество" - гр. София при МВР е получено писмо от
Интерпол Манчестър, че процесният автомобил към датата 09.11.2022 г. не е имал
валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Съставен е АУАН № GA705972 от дата 09.11.2022 г., за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ. Въз основа на така съставения акт
и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка,
административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдебният състав е посочил, че е спазена процедурата по съставянето и
връчването им и не са допуснати нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа
на който е издадено и оспореното наказателно постановление, водещи до
незаконосъобразност на същите. Съдът, съобразявайки приобщените писмени и
гласни доказателства, възприел процесното наказателно постановление за
законосъобразно и по същество, приемайки че водачът, който не е бил собственик
на автомобила, се явява лице по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ,
което е било длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на граничния
контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република
България, което не е сторено в случая,
поради което осъществената от касаторката деятелност правилно е била
санкционирана по реда на чл. 683, ал. 3 от КЗ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд
фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивната
инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилен е решаващият извод на районния съд относно безспорната
установеност на описаното в акта и в наказателното постановление нарушение.
Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че на
инкриминираната дата и място касаторката е управлявала МПС БМВ 320 Д с ДК № Y***VDF, държава Великобритания. Тези
факти са безспорно доказани, видно от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Спорът в настоящото производство се свежда до установяване
извършено нарушение на режима за сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Такова задължение е произтичало в
конкретния случай от разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 2, във връзка
с чл. 483, ал. 2 от КЗ. Нито в хода на въззивното производство, нито пред
настоящата инстанция касаторката представя доказателства за надлежното и
своевременно изпълнение на това задължение. Поради това основателно
административнонаказващият орган е приел, че с поведението си същата виновно е
осъществила административнонаказателния състав по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
След преценка на събраните доказателства районният съд от своя страна правилно
е приел, че от събраните доказателства се явява безспорно установено процесното
нарушение, посочвайки че с действията си соченото за нарушител лице е
осъществило от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение.
Не е налице изложеното в касационната жалба основание за отмяна на оспореното
решение, аргументирано с липса на доказаност на предпоставките за осъществяване
на отговорността по чл. 638, ал. 3 от КЗ и с наличие на несъответствие между
описанието на нарушението и дадената му правна квалификация. Правилно, с оглед
наличните данни отговорността на лицето е ангажирана по предвидения в чл.
638, ал. 3 от КЗ състав, предвиждащ административнонаказателна отговорност
за водач, който управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с
чието притежание и управление няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Както
закономерно е отразил в своите мотиви районният съд, съставът на посоченото
нарушение е осъществен във всички случаи на управление на моторно превозно
средство, за което няма сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“, независимо от причината за това, вкл. и поради обстоятелството,
че моторното превозно средство не е регистрирано в страната, какъвто е и
настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/12.05.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 175/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: