РЕШЕНИЕ
№ 2619
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110146006 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
231403/16.08.2023 г., с пощенско клеймо от 14.08.2023 г. от *************,
със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
********* в качеството си на Управител чрез процесуален представител адв.
Б. В. С., със съдебен адрес: **************** срещу А. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ****************, Електронна поща: **************, с
който е предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК, с който се
иска да се признае за установено, че ******************** има следните
вземания срещу А. В. Д.: главница: 1500 лв., договорна лихва: 148,50 лв., за
периода от 14.12.2022 г. - дата на първа вноска до 14.12.2022 г. - датата на
падежа на договора, такса за експресно разглеждане на документи: 71 лв.;
мораторна лихва върху непогА.ата главница: 49,58 лв. за периода от
настъпване на забавата 15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението (11.04.2023 г.) до окончателното изплащане на
дължимите суми, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на
1
СРС.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит SO № 3238/15.09.2022г., като
Кредитодател и А. В. Д. като Кредитополучател.
Договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от
разстояние /електронна поща, уеб-сайт: ************ като индивидуалния
Договор за потребителски кредит е сключен във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите, Закона за потребителския кредит. Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Договорът между страните е сключен онлайн, като Кредитополучателят го е
подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS
персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната
системата на ************** служещ като потвърждение на желанието му и
имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл.
13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП.
Съгласно практиката на ВКС, а именно: Решение № 70 от 19.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., III г. о., ГК; Определение № 169 от 6.04.2017
г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о., ТК, законът придава значение на
подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис /чл.13 ал.З ЗЕДЕП/, но допуска
страните да съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП,
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на
лична информация, която логически се свързва с издателя й. От данните
посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено със А. В. Д., който лично я е
предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът
с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се
счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези
данни. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на
ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения
му договор чрез предоставен е-таП адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен
подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и
Общите условия, уреждащи отношенията между ************** и А. В. Д. за
предоставения от Дружеството потребителски кредит.
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор,
2
Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и
приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Кредитополучателят е длъжен да запази всички електронни документи,
изпратени му от Кредитодателя по електронната поща. в това число
преддоговорнна информация, Декларации, Договора в едно е ОУ, молби и др.
на хард диска на компютъра си. на СО или друг траен носител, както и да
съхранява същите до приключване изпълнението на договора. Всички
документи, изпратени на Кредитодателя са във формат, непозволяващ
промяна/корекция по документите, като същите са му предоставени в PDF
формат.
Твърди се, че по силата на сключения индивидуален Договор за
потребителски кредит SO № 3238/15.09.2022г. между А. В. Д. и
************** е отпуснат кредит в размер на 1500 лв. на
Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят е
предоставил сумата по личната банкова сметка на ответника, с което
Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения индивидуален договор, като заплати сумата в размер
на 2548,50 лв., ведно с дължимата договорната лихва и такса експресно
разглеждане. Договорът е за срок от 90 дни, като сумата по същия е следвало
да бъде издължена на 14.12.2022 г. на една погасителна вноска.
Следва да се има предвид, че ако Кредитополучателят не изпълнява
задълженията си за заплащане на дължимите суми, Кредитодателят има право
да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своите
вземания, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Кредитополучателя.
По претендираните суми по процесния Договор за кредит, А. В. Д. е
извършвал плащания в общ размер на 0 лв. преди подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК и настоящата искова молба.
Към настоящия момент дължимата главница до погасяване на
потребителския кредит е в размер на 1500 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за потребителски кредит 80 № 3238/15.09.2022г.
между страните, ответникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата
сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на
Дружеството в размер посочен в договора. В настоящия случай, ответникът
дължи договорна лихва в размер на 148,50 лв. за периода от дата на първа
вноска 14.12.2022 г. до 14.12.2022 г. дата на последна вноска. Договорната
лихва с начислена и дължима за използване на главницата за целия период на
договора, именно: от 15.09.2022 г. до 14.12.2022 г., като същата е станала
3
изискуема и е следвало да бъде заплатена на падежа - на дата 14.12.2022 г.
При попълване да Заявлението си Кредитополучателят се е възползвал
от дадената му възможност като е избрал и заявил доброволно допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане
за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути, като се е съгласил
да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно
разглеждане във фиксиран размер, която се начислява еднократно след
предоставяне на услугата и за улеснение на ответника е включена в
погасителната вноска. Кредитополучателят дължи сума в размер на 71 лв.,
представляваща Такса експресно разглеждане на документи за отпускане на
потребителския кредит. Услугата е предоставена на ответника без забавяне.
А. В. Д. е трябвало да изплати целия кредит на 14.12.2022 г.. като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнеие и
изпълнителен лист сроковете по падежа са изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си. Поради
гореизложеното, същият дължи и обезщетение за забава върху непогА.ата
главница в размер на 49,58 лв.. за периода от настъпване на забавата
15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изцяло оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана по основание и размер. Счита, че договорът
е нищожен по чл.22 ЗПК. Не са спазени изискванията по чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20, чл.12, ал., т.7-9 ЗПК. Твърди, че не е ясно как точно е
определена възнаградителната лихва – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и ГПР – чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Ето защо счита, че договорът не е ясен, тъй като не е ясна
методиката за сформиране на кредита. Счита, че не следва да се прилагачл.26,
ал.4 ЗЗД, а целият договор да се обяви за недействителен по чл.22 ЗПК. На
следващо място, счита, че допълнителната услуга „експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на потребителски кредит“ противоречи на чл.10а,
ал.1 ЗПК. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като при условията на
евентуалност, да се приеме, че част от главницата е основателна а именно
524.65 лева. Представя платежен документ от 22.12.2022 г., с който е платил
по договора в размер на 584.25 лева.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не изпраща
представител. Ответникът не се е съгласил да се оттеглят частично исковете,
поради което молбата е оставена без уважение. С допълнителна молба излага
становище по същността на иска. Представя списък с разноски. Претендира
разноски
Ответникът А. Д., редовно призован, явява се лично. Счита, че
договорът е недействителен. Има нищожни клаузи. Признава една част от
дължимата сума.
4
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по
описа на СРС. Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение № 11362/21.04.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника на
05.05.2023 г. (л.38 от ч.гр.д. № 19587/2023 г.), поради което едномесечния
срок изтича на 05.06.2023 г. В указания срок е постъпило възражение по
чл.414 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са
връчени на ищеца на 17.07.2023 г. (л.41 от ч. гр. д. № 19587/2023), поради
което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 17.08.2023 г..
Исковата молба е подадена в съда на 14.08.2023 г. и в същата дата се
представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният
срок. Ето защо настоящото производство е допустимо.
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 41616/20.11.2023 г. са отделени като безспорно
следните обстоятелства: Между страните не се спори, че е сключен договор за
потребителски кредит SO № 3238/15.09.2022 г. със следните параметри:
главница от 1500 лева, ГЛП – 40.15 %, ГПР – 46.65 %, такса за експресно
разглеждане – 900.00 лева, срок на договора – 90 дни. Начален падеж
14.12.2022 г. Страните не спорят и за настъпилия падеж на вноските и края на
договора.
Спорно остава между страните дали договорът е действителен, съгласно
чл.22 ЗПК и дали таксата за експресно разглеждане непротиворечи на закона.
Спорят за размера на вноските, ако договорът бъде обявен за недействителен
или ако се премахне таксата за експресно разглеждане, като се отчете
плащането.
По делото е представен договор за потребителски креди. Приета е
5
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира като
обоснована, правилна и непротиворечива (л.83-86 от делото).
От експертизата се установи, че ответникът е платил сумата от 584.25
лева при усвоена главница от 1500.00 лева. В ГПР, посочено в договора,
ищецът – заемодател, не е включил таксата за експресно разглеждане на
кредита, а камо договорната лихва като разходи. От заключението се
установи, че ако се включи тази такса за експресно разглеждане в ГПР,
същото се получава 595.07 %. Петкратният размер на законната лихва за
просрочени задължения по чл.19 ЗПК за процесния период е 57.10 %.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договори с потребители. Процесният случай именно представлява
договор с потребител. С оглед задължителните указания, дадени в ТР №
1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът може
служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, които са представени
по делото и на които страните се позовават.
Разпоредбите на ЗПК са императивни и касая договори с потребители.
Съдът приема, че тази клауза, предвиждаща такса за експресно
разглеждане противоречи на чл.10а ЗПК. По същество таксата представлява
възнаграждение на заемодателя по дейност да се произнесе по искането за
кредит в най-кратък срок. В тази такса се включват и дейности по удължаване
на срок. Същата се начислява винаги, само от кредитът бъде одобрен (чл.4 от
ОУ). Съгласно чл.10а ЗПК заемодателят не може да събира такси и
комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Така въведената
такса изрично представлява типична такса по усвояване на кредита –
разглеждане на заявлението. Ето защо съдът я счита, че противоречи на
чл.10а ЗПК, която разпоредба въвежда императивна правна норма.
Освен това, включвайки тази такса към погасителния план, която връща
на равни месечни вноски, ищецът по незаконосъобразен начин е добавил още
един разход към кредита. Но тази разход не е включен при изчисляване на
ГПР. Ето защо с тази такса ищецът се опитва да заобиколи чл.19 ЗПК. За
потребителят не е ясно как е сформиран ГПР. Следователно има нарушение
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Включвайки тази такса в погасителния план, ищецът индиректно
увеличавана ГПР. Така явното ГПР се получава 595.07 %, при положение, че
същото за процесния период не може да бъде повече от 57.10 %, съгласно
чл.19 ЗПК. Ето защо има нарушение на чл.19 ЗПК, като реалният ГПР е извън
допустимите от закона размери.
При това положение съдът приема, че клаузата за таксата за експресно
разглеждане е нищожна, поради противоречие със закона.
С оглед горните констатации, че ГПР по процесния договор надвишава
размерът, определен в чл.19 ЗПК, следва, че цитираният договор е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК. Като такъв заемателят дължи само
главницата, на основание чл.23 ЗПК, т.е. сумата в размер на 1500 лева.
6
Следователно всички платена над тази сума се явява недължимо платено, без
основание.
Заемателят е платил сумата в размер на 584.25 лева, поради което
сумата, която трябва да върне е 915.75 лева.
Следователно исковата претенция следва да се уважи само за сумата от
915.75 лева, представляваща непогА.а главница Договор за потребителски
кредит SO № 3238/15.09.2022 г., сключен между *************, със
седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от
********* в качеството си на Управител чрез процесуален представител адв.
Б. В. С., със съдебен адрес: **************** и А. В. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ****************, Електронна поща: *************, ведно законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението (11.04.2023 г.)
до окончателното изплащане на дължимите суми, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. №
19587/2023 г. по описа на СРС., по предявен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК.
Исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана, поради наличие на неравноправни клаузи, противоречие със
закона и добрите нрави, както и че договорът е недействителен, на основание
чл.22 ЗПК за сумите: договорна лихва: 148,50 лв., за периода от 14.12.2022 г.
- дата на първа вноска до 14.12.2022 г. - датата на падежа на договора, такса за
експресно разглеждане на документи: 71 лв.; мораторна лихва върху
непогА.ата главница: 49,58 лв. за периода от настъпване на забавата
15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на заявлението, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 11362/21.04.2023 г. по
ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС.
По разноските
Цялата искова претенция е за сумата от 1769.08 лева, а уважената част е
за 915.75 лева.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в общ размер
894.99 лева. В тях се включва държавна такса в размер на 35.38 лева (л.9 от
делото) и 860.00 лева възнаграждение за адвокат(л.8 от делото). Ответникът
е направил възражение за прекомерност.
Съгласно т.2-3 от диспозитива на решение от 25.01.2024 г. по дело С –
438/22 на СЕС, НМРАВ не следва да се прилага. Нормативно определеният
7
размер на адвокатските възнаграждения е отменено, поради нарушение на
чл.101-102 ДФЕС. Доколкото размерът на възнаграждението се детерминира
от броя на исковете, то не се прилага и правилото на чл.2, ал.2 от цитираната
Наредба. Следователно съдът не е обвързан от начина на определяне на
възнаграждението – брой искове и размера на сумата.
С оглед осъщественото процесуално представителство, написаното
заявление, за което не се изисква специални знания, освен от средния етап на
образование, посочването на суми е генерирано от счетоводна справка на
заявителят, то съдът приема, че за възнаграждение по заповедното
производство следва да бъде в размер на 200.00 лева. Делото не е сложно от
правна и фактическа страна. По изготвяне на заявлението не се изискват
никакви специални знания, а в държави като Латвия и Литва, същите са
попълват чрез автоматизирани системи с наченки на изкуствен интелект.
Всичко това води до извод, че за този вид труд, който може да бъде извършен
от човек със средно образование, доколкото се изисква копи пейст от
данните, подадени от кредитора, то справедливото възнаграждение следва да
бъде в размер на 200.00 лева.
Общият брой разходи, което следва да се признаят в заповедното
производство са 235.38 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК заявителят има право на разходи
пропорционално на уважената част, поради което се получа 235.38 x
915.75/1769.08, което се получава 121.84 лева.
Ето защо А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****************,
Електронна поща: ************** следва да бъде осъден да заплати на
*************, със седалище и адрес на управление: *************** сумата
от 121.84 лева (сто двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи разноски в заповедното производство ч. гр. д. № 19587/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За исковото производство
В исковото производство ищецът представя списък по чл.80 ГПК и
претендира: 174.62 лева държавна такса (л.6,43 от делото), 1100.00 лева,
възнаграждение за адвокат (л.38 от делото), 600.00 лева за експертиза.
На първо място, с оглед направеното възражение за прекомерност,
съдът го приема за основателно. Както посочи по-горе съдът не е обвързан от
НМРАВ. С оглед фактическата и правна сложност на делото, изготвена ИМ,
8
която е бланкетна, богата съдебна практика по потребителските кредити,
липсва на явява в о.с.з., изпратени молби, които са извън срока на съдебното
дирене, съдът приема, че справедливо възнаграждение е в размер на 300.00
лева. Следва да се отчете и лошото процесуално поведение на ищеца, тъй
като не е внесъл депозит за експертиза, въпреки дадените указания.
Депозитът за експертиза не е внесен. Затова този разход не следва да се
признава. Липса доказателства за неговото извършване. В този смисъл т. 1 на
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Общият брой разходи в исковото производство, които следва да се
признаят на ищеца са 474.62 лева.
Ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
пропорционално на уважената част. При този изход на делото се получава, че
ищецът има право на разноски 474.62 х 915.75/1769.08, което се получава
245.68 лева.
Ето защо А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****************,
Електронна поща: ************* следва да бъде осъден да заплати на
*************, със седалище и адрес на управление: *************** сумата
от 245.68 лева (двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляващи разноски в исковото производство гр. д. № 46006/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира само разходи за експертиза в размер на 600.00
лева (л.79 от делото). Същият също има право на разноски, с оглед
отхвърлената част на иска. На ответника следва да се признае в пълен размер
внесения депозит, а не пропорционално. Това е така, тъй като ответникът е
именно този който е направил възражение за недействителност на договора и
е потвърдило неговото признае на иска, че дължи само част от сумата.
Именно с експертизата ответникът доказа напълно своите възражения за
наличието на неравноправна клауза, но не и за липсата на договор. Депозитът
следва да бъде признат в пълен размер, тъй като той доказва възражението за
нищожност на отделни клаузи. Така неговото възражение се доказа напълно
основателно.
Ето защо *************, със седалище и адрес на управление:
*************** следва да бъде осъдено да заплати на А. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: ****************, Електронна
поща:************ сумата от 600.00 лева, представляващи разноски в
исковото производство гр. д. № 46006/2023 г. по описа на СРС, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. Д., ЕГН: **********, с
адрес: ****************, Електронна поща: ******************* дължи на
*************, със седалище и адрес на управление: ***************
сумата от 915.75 лева (деветстотин и петнадесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща непогА.а главница Договор за потребителски
кредит SO № 3238/15.09.2022 г., ведно законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението (11.04.2023 г.) до окончателното
изплащане на дължимите суми, за която сума има издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г.
по описа на СРС., на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *************, със седалище и адрес на
управление: *************** срещу А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
****************, Електронна поща: ***************, иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК, че А. В. Д.
дължи на**************** сумите по Договор за потребителски кредит
SO № 3238/15.09.2022 г.: договорна лихва: 148,50 лв., за периода от
14.12.2022 г. - дата на първа вноска до 14.12.2022 г. - датата на падежа на
договора, такса за експресно разглеждане на документи: 71 лв.; мораторна
лихва върху непогА.ата главница: 49,58 лв. за периода от настъпване на
забавата 15.12.2022 г. до 11.04.2023 г. - дата на подаване на заявлението, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
11362/21.04.2023 г. по ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС, като
неоснователен и недоказан, поради наличие на неравноправни клаузи,
противоречие със закона и добрите нрави, както и че договорът е
недействителен на основание чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****************,
Електронна поща: ************ да заплати на *************, със седалище и
адрес на управление: *************** сумата от 121.84 лева (сто двадесет и
един лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи разноски в
заповедното производство ч. гр. д. № 19587/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: ****************,
Електронна поща: **************** да заплати на *************, със
седалище и адрес на управление: *************** сумата от 245.68 лева
(двеста четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи
разноски в исковото производство гр. д. № 46006/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА *************, със седалище и адрес на управление:
10
*************** да заплати на А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес:
****************, Електронна поща: **************** сумата от 600.00
лева (шестстотин лева), представляващи разноски в исковото производство
гр. д. № 46006/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11