Решение по адм. дело №1696/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба С. Н. Б., [държава], действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., против Решение №4905/30.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващата на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на * като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателката са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ (възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход). Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в * бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателката. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождала кандидатката. Не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в * и региона на страната, в който то евентуално щяло да бъде върнато. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване не отчел законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В случая обаче липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Не бил извършен анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещата закрила в конкретната област на * от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни, и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидатката в * – *, където щяла бъде върната. Информацията, на която се позовал органът не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителката да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното й място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства тя се страхувала за живота и здравето си и се опасявала, че ще бъде подложена на преследване в случай, че бъде върната в държавата си на произход. В * и в конкретното й местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Жалбоподателката счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността й, ако бъде върната в Сирия, поради което били налице и предпоставките за предоставяне на международна закрила.

На следващо място, дадените с Решение №5406/27.05.2025г. на АмдС – Хасково, относно социалния доклад,били привидно спазени. Разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, при предоставянето на бежански или хуманитарен статут на дете, или за отказ, следвало да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на европейските равни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето като основополагаща ценност, прокламирана в Конвенцията за правата на детето. В случая висшият интерес на детето не бил взет предвид.

Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени РУ – Харманли с вх.№**********-6392/22.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1809/23.07.2024г., на С. Н. Б. от * е поискала закрила от Република България. Молбата за закрила на детето й е подадена по-късно.

Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33487/23.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С. (собствено име) Б. (бащино име) Н. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в *, [населено място], [семейно положение].

На 23.07.2024г. лицето е регистрирано с имената на С. Н. Б., родена на [дата]. в *, [населено място], с постоянен адрес в *, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са описани данни за родителите, съпруга, детето, брата и сестрите на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение в * и * (една от *).

С писмо с рег.№ УП-33487/24.07.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.№ М-13040/23.08.2024г. на ЗА директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От формуляр за идентификация и оценка на нуждите от 23.07.2024г. става ясно, че търсещата закрила е била бременна при влизането в Република България.

На 24.09.2024г. с кандидатката е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП33487/24.09.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Споделила, че е била родена в [населено място], обл.Р. Д.. През 2018г. се преместила да живее в [населено място], а след това – през 2019г., в [населено място], *. Там живяла до напускането на Сирия, което станало на 16.07.2024г., когато нелегално влезнали в Турция. Там останала няколко дни и на 20.07.2024г. нелегално, със стълба през оградата, влезнали в България, общо седем души. След преминаване на българска територия и двудневен преход през гора, били взети с автомобил от трафикант и превозени до [населено място], където се предали на полицията. Заявила, че е виждала ислямистки организации и тя бягала от тях, защото не искала децата и да живеят в тази среда. Била свидетел на сражения преди да напусне *, непрекъснато имало инциденти. Напуснала заради войната. В [населено място] първо били в лагер, а след това преминали в къща. Нямало елементарни условия за живот, нямало работа и училище за децата. Не искала да се връща в Сирия заради войната, освен при подобряване на положението. Можело да бъде арестувана и тава че било възможно да се върне там я ужасявало. Искала да получи закрила в България и да работи. В родината си не била арестувана и осъждана. Нямала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувала в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Нямала проблеми с официалните власти в страната. Тя и семейството й не били заплашвани, не им било упражнявано насилие. Била [семейно положение], като имала религиозен брак. В * останали * й, *, *, * й и едното й дете. Всички живеели в [населено място], *.

От представеното по делото заверено копие на Удостоверение за раждане №********** от 30.10.2024г. (л.169), както и от други копия на документи, се установява, че жалбоподателката е родила детето си Г. Я. А. след пристигане в България – на 11.10.2024г.

По заявление вх.№СУЗД-Д-Х-Х/18/16.10.2024г., от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е била направена предварителна оценка на потребностите на С. Н. Б., в качеството й на лице, полагащо грижи за детето Г. Н. Б. (л.165).

На 27.11.2024г. С. Н. Б., като законен представител на, е поискала международна закрила в Република България за малолетното си дете Г. Я. А.. Същото е регистрирано като Гюнюл (собствено) Я. (бащино) А. (фамилно), от * пол, родено на ***. в България, гражданин на *, адрес – [населено място], обл.Халеб, [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия – *, семейно положение – *, * образование.

В писмо с рег.№ М-2213/06.02.2025г. на ИФ директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на Г. Я. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо от 13.02.2025г. (л.137) директорът на РПЦ – Харманли е уведомил ДСП – Харманли за регистрирането в центъра на малолетното дете Г. Я. А., като на основание чл.64 от ЗУБ и във връзка с чл.15 от ЗЗДет е поискано съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето.

С Решение №2997/09.04.2024г. председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. Б. и малолетното й дете Г. Я. А..

Решение №2997/09.04.2024г. е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №5604 от 27.05.2025г. по адм. д. №1077/2025г. го е отменил и е върнал делото като преписка за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Последвало е издаване на Докладна записка вх.№КП-02-699/19.06.2025г. от директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“, до председателя на ДАБ, с описана необходимост от извършване на определени фактически и правни действия преди новото произнасяне по молбите за закрила. В тази връзка с писмо РПЦХ-01-4371/24.06.2025г. директорът на РПЦ – Харманли отново е уведомил ДСП – Харманли за регистрирането в центъра на малолетното дете Г. Я. А., като на основание чл.64 от ЗУБ и във връзка с чл.15 от ЗЗДет е поискал съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето. След това, със Заповед №ЗД-Д-Х-Х-137/25.06.2025г. (л.53) директорът на ДСП – Харманли е определил социален работник (М. Н.), който да действа в качеството на гарант за защита на правата и интересите на детето Г. Я. А. до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури за детето.

На 07.07.2025г. с жалбоподателката С. Н. Б. е било проведено още едно интервю, при което тя отново е потвърдила заявеното при попълване на регистрационния лист, с изключение на това, че тогава била [семейно положение], а към датата на интервюто – [семейно положение]. Завила, че напуснала * на 16.07.2024г., легално за Турция, където останала 4 дни. На 20.07.2024г. влязла в България, нелегално и след двудневен преход през гора стигнали до [населено място], където се предали на полицията. Б. общо 7 човека. Родена била в [населено място], обл.Р. Д.. През 2018г. се преместила да живее в [населено място], а след това – през 2019г., в [населено място], *. Там живяла до напускането на *. С страната си учила 1 година в колеж, за * и работила като такава. Споделила, че избягала от родината си със своя любим, защото била бременна. Там било немислимо да има такъв любим и била заплашена от съпруга си, семейството си, и най-вече от брат си – че ще бъде заклана, защото накърнила честта на семейството. Още по-лошото било, че искали да убият и нероденото й дете. Завръщането в * било невъзможно, тъй като тя и детето й щели да бъдат убити. Освен това, когато напускала страната все още имало война, нямало работа, училище и нормално условия за живот. Била свидетел на военни действия много пъти, а баща й бил убит при бомбардировка през 2016г., както и нейни братовчеди. През 2013г. в [населено място] имало химическа атака, при която загинали много хора. Била виждала ислямисти от * – в * и в *. Оказвано й било насилие – била бита многократно от брат си и от съпруга си. Запозната била с актуалното политическо положение в *, но не вярвала на новото правителство – те били ултрарелигиозни. Знаела и за нападенията над алеуитите. Не вярва, че в * има бъдеще. На последно място посочила, че била изоставена от любимия си – изчезнал когато влезли в България, въпреки че била бременна от него. Протоколът е подписан от интервюираната, длъжностно лице на ДАБ и определения от директора на ДСП – Харманли социален работник.

Изготвен е Социален доклад, приложен към писмо вх.№РПЦХ-01-4797/14.07.2025г. (л.26), в който не са отразени обстоятелства, от които да се направи извод, че за детето Г. Я. А. не се полагат адекватни грижи.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33487/10.09.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на С. Н. Б. и Г. Я. А..

С обжалваното Решение №4905/30.09.2025г. председателят на ДАБ е отказал да предостави да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. Б. и малолетното й дете Г. Я. А..

Решението е връчено на майката лично на 03.10.2025г., в присъствието на преводач.

За производството пред съда е представен Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/227-002/21.10.2025г.

Жалбата срещу решението е подадена на 08.10.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката и детето й.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, вкл. са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещите закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Молителката не е заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната й на произход – Сирия. Не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие. Същата не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в *. С оглед изложеното при провеждане на интервюто, правилно ответникът е приел, че заявените от чужденката проблеми в * – заплахи от съпруга й и брат й, не могат да се определят като преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като проблемите й имат смейно-битов характер. В тази насока в решението е отбелязано, че жалбоподателката не се е обърнала към компетентните власти за помощ и решаване на семейния проблем, въпреки липсата на възпрепятстващи за това обстоятелства. Както се сочи в атакувания административен акт, действително в случая не е налице заплаха за живота и здравето на лицето, основана на раса, религия, етнос, политическо мнение или социална група.

Съответно, от данните по делото, не се установяват и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут на малолетното дете на оспорващата.

Съобразявайки изложеното в справките на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ за общото положение в * и тази от общодостъпни източници на информация, настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства след декември 2024г. (оттеглянето/свалянето от власт на президента Б. А.) не водят до такава промяна в обществено политическия живот в *, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателката и детето й са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Към днешна дата в * да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Обобщено, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл.8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. Н. Б. и малетното й дете Г. Я. А..

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл.9, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателката или детето й да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесат такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен на чл.40 от действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Т. съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за „пълзящата скала“ кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на член 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган е приел, че в държавата по произход на лицата – *, все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение и сигурността в Сирия засега остават положителни.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите в тази насока на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства и наличните данни.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, вкл. и от Справка с вх.№МД-02-367/01.07.2025г. се установява, че на 29 януари 2025г. А. *, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на Сирия, конституцията от 2012 година е суспендирана, а парламентът е разпуснат. Според данните, от бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025г., считано от 8 декември 2024г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни и с това общият брой на завърналите се сирийски граждани от началото на 2024г., станал 988 869 души. Според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025г. (считано от 8 декември 2024г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. В справката се съдържат и данни за действия на ВКБООН в насока подпомагане на завръщането на сирийските бежанци чрез оказване на съдействие на лицата и чрез други мерки. Налице са данни за информации относно премахване на международни санкции и за подкрепа от европейски страни и от САЩ в преходния период в *, вкл. и за подпомагане в редица области на социално-икономическия живот на страната. Посочено е в справките, че на 23 юни 2025г. Съветът по външни работи на Европейския съюз приема официални заключения относно ситуацията в *, потвърждавайки ангажимента на ЕС да стои до сирийския народ и да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от *, и поет от нея, политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. Според информация на Европейската комисия, Европейският съюз обявява ангажимент за осигуряване на близо 2,5 милиарда евро за подкрепа на * за годините 2025 и 2026 – за подпомагане на процеса на преход в * и социално-икономическото възстановяване на страната.

В допълнително представената пред съда Справка с вх.№МД-02-528/30.09.2025г. се съдържа информация за възстановен от страна на * износ на петрол, което не се е случвало от 14 години. На 25 август 2025г. САЩ официално премахват санкциите срещу * и от тогава международната търговия на страната е възстановена. Посочено е и че към 25 септември 2025г., считано от 8 декември 2024г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в * от съседни страни, а към 26 септември 2025г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година. Продължават и доброволните връщания на сирийци от Турция, през седем гранични пункта. Основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в * *, като *, *, * и * са сред най-честите дестинации. Що се отнася до настаняването, някои от завърналите се лица притежават домовете си или имат имущество, принадлежащо на близки роднини. Много от тези лица съобщават, че къщите им са в добро състояние, други посочват частични повреди или разрушения, а значителна част заявяват, че разполагат с валидни документи, доказващи собствеността. Отчетено е и предстоящо провеждане на парламентарни избори в Сирия.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в Сирия в отрицателна насока. Дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в *, то същият несъмнено не е повсеместен и постоянен. Следователно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателката и детето й ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. В тази връзка не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живяла чужденката, е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на оспорващата поставят нея и детето й в такава рискова група, чиято дейност да ги изложи на неблагоприятни последствия.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващата не са представени никакви насрещни доказателства в защита на тезите й.

От приетите справки на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република става ясно, че смяната на властта там не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в * са положителни. Действително в редица медии се съобщава за военната намеса в тази страна от Израел, но според категоричните, според някой публикации, заявки на израелския министър-председател, целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в * и терористични клетки, а не нанасяне на вреди на мирното население. От множество журналистически материали става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на * или срещу израелския народ.

Към настоящия момент за налице индикации за това, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, по смисъла чл.9, ал.4 ЗУБ.

В контекста на всичко изложено, правилен е и формирания извод на административния орган относно висшия интерес на детето. В този смисъл, не се споделя тезата на оспорващата, че дадените с Решение №5406/27.05.2025г. на АмдС – Хасково указани относно социалния доклад за привидно спазени. Тази преценка е направена адекватно, съобразно данните за ситуацията в * и бежанската история на майката на детето Г. Я. А.. Съответно накрая в мотивите на оспорения акт правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа „забрана за връщане“ (non-refoulment). Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателката и детето й бъдат върнати обратно в Сирия има голяма вероятност да бъдат подложени на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че дори и в хипотези на сложна политическа и икономическа обстановка в страната на произход, не обосновават сами по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение.

Ето защо, съдът счита, че за лицата не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към дата на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката и детето й, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Следва да се посочи и че от представения за нуждите на настоящото производство Социален доклад № ДП/Х-Х/227/002/21.10.2025г. не може да се направи извод за наличие на причини, които да налагат предоставяне на закрила на лицето в Република България на основанията по ЗУБ.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в * към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С. Н. Б., [държава], действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., е неоснователна, респ. атакуваното с нея решение е законосъобразно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. Б., [държава], действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., против Решение №4905/30.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.