Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в
публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6274 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
40353/14.02.2019г. по гр.д. № 15770 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 162-ри състав са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 2006011/07.03.2018г. на Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., рег.
№ 783 на КЧСИ, с адрес: гр. София, бул. „*********с правно основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2000лв. – частичен иск целият за
20 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди (платена по предварителен договор
неустойка) от противоправно бездействие на ответника като частен съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 20107830400454, изразяващо се в липса на
предприети действия по прекратяване на производството по изпълнителното дело и
вдигане на наложената на 21.12.2013г. възбрана върху недвижим имот, собственост
на ищеца, представляващ имот пл. № 267, кв. 206 по плана на гр. София, местност
„Подуене-Редута“, находящ се на ул. „*********“ № 2, като Р.С.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., рег. № 783 на КЧСИ съдебни
разноски от 1055лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх.№ 5041503/11.03.2019г. по регистъра
на СРС, от ищеца Р.С.П., ЕГН ********** в частта, с която искът му е отхвърлен.
Въвел е оплаквания
за неправилност на постановеното решение
поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и до нарушения на материалния закон. Посочил е, че районният съд не бил
обсъдил всички събрани доказателства, ответникът бил извършил документна измама
пред СРС, ответникът укрил документи и настъпили факти по изпълнителното дело,
на 15.03.2015г. взискателят си бил поискал връщане на изпълнителния лист от
303.2020г. и прекратяване на изпълнителното дело и до 18.03.2015г. ЧСИ следвало
да постанови постановление за прекратяването му, по силата на закона на тази
дата изпълнителното дело било прекратено. Предмет на делото били вреди от
действия на ЧСИ по изпълнително дело 454/2010г., а не по изп.д. № 367/2010г., СРС служебно
следвало да проследи образуването на изпълнителното дело и действията на ЧСИ,
законосъобразността им. Разпоредбата на чл. 433, т.2 от ГПК била императивна и
неправилно СРС бил приел, че не било установено на 18.03.2015г. изпълнително
дело да е прекратено. Период от 2 години и
7 месеца след това не бил нормално служебно поведение на ответника.
Възбраната била вдигната едва на 17.10.2017г. Без да се връчи покана за
доброволно изпълнение ответникът нямал основание да налага запор и възбрана, да
проучва имущество По изпълнително дело 367/2010г. била настъпила перемпция, по
изпълнително дело 454/2010г. ответникът следвало да вдигне всички запори и
възбрани и да спре изпълнителните способи до връчване на поканата за доброволно
изпълнение С връщането на изпълнителния лист ЧИ бил длъжен незабавно да
прекрати изпълнителното дело 454/2010г. Възбраната върху имота била наложена на
20.12.2013г. по това дело, неправилно СРС бил приел, че тя била наложена само
по изпълнително дело № 367/2010г.,
служебно не била вдигната възбраната по изпълнително дело 454/2010г. веднага
след прекратяването на това изпълнително дело.
Неотносимо било изпълнително дело 367/2010г., с отговора на исковата
молба не било представено копие от дело № 454/2010г., приложима била разпоредба
на чл. 161 от ГПК. До момента не била връчена покана за доброволно изпълнение,
настъпила била перемпция по чл. 433,
ал.1,т.8 от ГПК на изп.д. № 454/2010г. Изпълнителни дела № 367 и № 454 от
2010г. били обединени на 25.11.2013г. по
молба на взискателя, но още на 27.06.203г. перемпция по изп.д. № 367/2010г.
била настъпила и ЧСИ следвало да отдели изпълнително дело № 454/2010г., което
не било направено от ответника. Изпълнително дело № 454/2010г. било с настъпила
перемпция на 16.06.2012г. и възбрана следвало да се вдигне служебно. Искане за
прекратяване на обединените изпълнителни дело ищецът като длъжник бил направил
на 31.01.2014г. и ответникът следвало да собрази тази молба. Изпълнително дело 367/2010г. било прекратено
на 26.07.2013г. съобразно Решение на СГС по дело № 3524/2018г. Изпълнително дело 454/2010г. било
прекратено преди 15.03.2015г. по чл. 433, т.2 от ГПК, когато взискател си
получил изпълнителния лист в оригинал. Сделката между ищеца и купувача на имота
на ул. ********* бил доброволен акт, ищецът нямал задължение да следи
действията на ответника пред Агенция по вписвания. Ищецът бил платил
неустойката по предварителния договор и така било установено претърпяване на
вредите от поведението на ответника. По изпълнително дело 18343/2006г. бил
издаден обратен изпълнителен лист.Декларацията към договора от 2017г. сочела
ясно че касае обединено изп.д. № 367, а не изп.д. № 367 Ответникът не доказал
недобросъвестност, презумпцията за вина следвало да се приложи. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият
- ответник по иска - частен съдебен
изпълнител И.Т.Ч., рег. № 783 на КЧСИ е оспорил жалбата. Посочил е, че решението
в обжалваната част е правилно. По делото не било установено ответникът да е
извършил противоправно поведение по изпълнителни дела 367 и 454 от 2010г. и от
поведение на ответника ищецът да е претърпял процесните вреди. Не било
установено плащане на неустойка от ищеца по предварителен договор, който да е
сключен за конкретен имот. Изп. д. № 367 по молба на взискателя от 25.11.2013г.
било присъединено по изп.д. 454/2010г. , без уважение била оставена молбата на
длъжника-ищец от 10.10.2013г. за прекратяване на изпълнителното дело поради
настъпила перемпция защото била провеждана процедура по въвод във владение по
чл. 523 от ГПК, продължавало събирането на разноски по делото и не бил изтекъл
2 годишния срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Жалбата на ищеца срещу отказа да
се прекрати изпълнителното дело била оставена без разглеждане, действията на
ЧСИ били потвърдени. Едва на 30.03.201.
е отменен отказ на ЧСИ от 12.12.2017г. да прекрати изпълнителното дело поради
настъпила перемпция молба за което длъжник бил подал на 12.12.2017г., като
незабавно след получаване на това решение на съда ответникът прекратил изп.д.
№ и постановил заличаване на възбраните,
вписани в Агенция по Вписвания на 17.04.2018г., преди това нямал основание да
направи същото. Ищецът знаел, че имотът е бил възбранен още на 30.03.2015г. по изпълнително дело с
няколко взискатели, включително и от други съдебни изпълнители по други
изпълнителни дела, сключвайки предварителен договор за продажба на имота сам се
бил поставил в неизгодно положение. По изпълнително дело 454 възбрана върху
имота била наложена на 20.12.2013г., изпълнителното дело било прекратено с
постановление от 19.06.2015г. на
основание на молба от 18.03.2015г. на взискателя за същото по чл. 433, ал..1, т.2
от ГПК, служебно от ЧСИ е вдигната наложената възбрана заличаване на която било
поискано от ЧСИ на 27.10.2017г. Възбраната
била наложена по изпълнителни дела с годни изпълнителни титули, тя не
препятствала сключването на окончателен договор с нотариален акт за продажба на
имота, защото не било забрана нито за нотариус нито за съдия по вписване да
състави , съответно впише такъв нотариален акт.
Вписаната възбрана ползвала присъединените взискатели, както и присъединени
вземания на същия взискател. Възбраната била заличена на 27.10.2017г. и не била
нанесла вреди на ищеца за които бил предявен иск. Покани за доброволно
изпълнение били изпратени. , заверени копия от всички книжа по изпълнителните
дела били представени в производство пред СРС.
Голословни били твърденията, че изпълнителен лист бил изтеглен и получен
от взискателя на 15.03.2010г., че е издаден обратен изпълнителен лист. Оспорил бил достоверността на датата на
разписките за плащане и верността им не била доказана. Не била доказана
достоверността и на датата на предварителния договор и споразумението към него,
те били симулативни, създадени за
нуждите на процеса. Показанията на разпитания свидетел били противоречиви,
неясни и не установявали достоверността . Дори да се приемело, че вреди са
претърпени, те били претърпени след вдигане на възбраната върху процесния имот,
поради което и поведението на ответника не било причина за тези вреди. Ищецът
знаел за възбраната и не следвало да сключва предварителен договор за продажба
на имота, не следвало да очаква да му се репарират вреди, които е могъл да
избегне. Не било установено ответникът да е действал виновно. Претендирал е
разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника по исковете -
Д.з.“ЕАД, ЕИК******* в
предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната
част е правилно. Не било установено ответникът да е провел виновно
противоправно поведение в резултат от което ищецът да е претърпял процесните
вреди. Вредите били претърпени най-рано на 10.11.2017г., а към този момент
възбраната, наложена на 21.12.2013г. вече била заличена. Към момента на
сключването на предварителния договор и на съглашението за неустойка за вреди
на купувача от неизпълнение на задължението на продавача за сключване на
окончателен договор било възникнало в момент, в който ищецът знаел за
изпълнително дело и наложена възбрана. Това само по себе си водело до съмнение
за мотивите за сключването на тези съглашения, клаузите били явно неизгодни за
ищеца и съглашението било неполагане на грижа за собствените му работи. Така
поведението на ответника не било обективно обстоятелство, от което закономерно
да произтекат процесните вреди. Предварителния договор и споразумението нямали
достоверна дата и било възможно да са създадени за целите на процеса. Плащания
над 10 000лв. следвало да се направят по банков път , документ за такова
плащане ищецът не представил. Претендирало е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника по исковете
З. „Л.И.“АД, ЕИК ****** е оспорило
жалбата. Посочило е, че решенето на СРС е правилно. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2006011/07.03.2018г., уточнена с
молби от 19.04.2018г. и от
16.05.2018г. на Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с адрес: гр.
София, бул. „*********с която е поискал от съда на основание чл.
74, ал.1 от ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от
2000лв. – частичен иск целият за
20 000лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
(платена по предварителен договор неустойка) от противоправно бездействие на
ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20107830400454,
изразяващо се в липса на предприети действия по прекратяване на производството
по изпълнителното дело и вдигане на наложената на 21.12.2013г. възбрана върху
недвижим имот, собственост на ищеца съгласно нотариален акт № 120/1991г. Навел
е твърдения, че изпълнително дело 454/2010г. било образувано по молба на
взискател Г.К.чрез пълномощник адв. М., но пълномощно не било с вярно
съдържание и уведомил за същото ЧСИ, който не направил нужни проверки. Към това
изпълнително дело било присъединено изпълнително дело 367/2010г. , като била
наложена възбрана върху имота му по нотариален акт № 120/1991г. на 20.12.2013г.. Сумата по изпълнителния лист
за присъдени суми била платена и изпълнително дело № 454 било прекратено през 2016г. по искане на
взискателя, но възбрана не била вдигната.
Отделно, ЧСИ следвало да прекрати
изпълнително дело № 454/2010г. на
основание на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК още на 12.12.2015г., но това не
било направено. Подал през 2017г. молба за вдигане на възбраната поради сключен
договор за продажба на имота и предстояща сделка, но ответникът отказал да го
направи незаконосъобразно, това довело до нереализиране на продажбата на имота
и плащане от ищеца на неустойка от 20 000лв. на купувача по предварителния
договор. Претендирал е разноски.
Ответникът частен съдебен изпълнител И.Т.Ч., рег.
№ 783 на КЧСИ в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
проведено поведение е законосъобразно и не отговаря за вреди, за които е
предявен иска. Посочил е, че изпълнително дело № 367/2010г. било образувано по
молба на Георги Караджов, представляван от адв. М. с надлежно представено
пълномощно срещу Р.П. за въвод във владение на имот по издаден изп.лист от СРС
по дело 18343/2006г., като ЧСИ отхвърлил молбата на длъжника от 10.10.2013г. за
прекратяването му, защото била провеждана процедурата за въвод по чл. 523 от ГПК, изпълнително дело продължило за събиране на разноските, които действия
били потвърдени от СГС и САС. Това изпълнително дело по молба на взискателя от
25.11.2013г. било присъединено към изпълнително дело № 454/2010г. Едва с
Решение от 30.03.2018г. СГС отменил отказа на ЧСИ да прекрати делото по молбата
на длъжника от 12.12.2017г. и в деня на получаването на препис от това определение
– на 12.04.2018г. ЧСИ постановил прекратяване на делото и заличаване на
възбраните. Преди Решението от 2018г. нямало основание за прекратяване на
изпълнителното дело. Ищецът знаел за възбраната и не следвало да сключва
предварителния договор и да се съгласява на неустойка от 20 000лв. По
изпълнителното дело имало присъединени
взискатели и вземания. Анекса към договора не сочел за кой имот е , не
били настъпили процесните вреди. Възбраната не забранявала на нотариуса и на
съдията по вписвания да съставят нотариален акт за продажба на имота съответно
да впишат такъв нотариален акт. Без искане на взискателя ЧСИ сне можел да вдига
наложени обезпечителни мерки Предварителния договор и анекса към него били неавтентични
и симулативни – създадени за нуждите на процеса, и били нищожни. Поведението му
не било виновно, вземането било погасено по давност, без достоверна дата били
предварителния договор, анекса към него, трите разписки за плащания на
неустойка. Възбраната, наложена на 12.12.2013г.
била заличена още на 27.10.2017г., производството по изпълнително дело
454 било прекратено с постановление от 19.06.2015г. по искане от 18..03.2015г. на взискателя.
Евентуално задължението било погасено по давност. Претендирал е разноски.
Трето лице помагач на страната на ответника ДЗИ О.З.“АД
е оспорило иска. Посочил е, че поведението на ответника не било
противоправно и в причинна връзка с него не били настъпили процесните вреди.
Предварителния договор и анекса били сключени след налагане на възбраната по
изпълнителното дело , поради което и съглашенията по тях, включително за
неустойка будело съмнение за мотивите за сключването им, клаузите били явно
неизгодни за ищеца и поведението на ответника не било обективно обстоятелство,
от което закономерно произтекли процесните вреди. Предварителния договор и анекса не били с
достоверна дата, плащания над 10 000лв. следвало да са направени по банков
път, доказателства за окето по делото не били ангажирани.
Трето лице помагач на страната на ответника З.“Л.И.“АД
е оспорило иска. Посочил е, че поведението на ответника не било
противоправно и в причинна връзка с него не били настъпили процесните вреди.
Приет е нотариален акт № 181/09.10.1991г.,
съгласно който М.М., Р.И.и И.М.са
продали на Р.П. и М.П.едноетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*********,
местност Редута-Подене“, заедно с
434/564 ид.ч. от мястото, в което е построена, съставляващо имот 267, кв. 206
по плана на София.
Приет е нотариален
акт № 120/16.10.1991г. , съгласно който М.П.и
И.П.са продали на Р.П. ½ ид.ч. от
едноетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*********, местност Редута-Подене“, заедно с 434/564 ид.ч. от
мястото, в което е построена, съставляващо имот 267, кв. 206 по плана на София.
Приета е
експертна справка по преписка № 513000-10881/2017г. на СДВР, съгласно
която подпис за клиент в
електрофотографско копие на пълномощно от Г.Г.К.за адв. С.М., Р.Р., заверено с
печат на ЧСИ И.Ч.рег. № 783 от 11.05.2010г. не е копие на подпис, положен от Г.Г.К.,
поради което и не се явява съкратен вариант на неговия подпис.
Приет е
предварителен договор за продажба на имот, носещ подпис за страните по него,
съгласно който на 01.05.2017г. Р. С.П. като продавач и И.М.И.като купувач са се
съгласили Р.П. да продаде на И.И.УПИ с площ от 537кв.м. по скица на АККБ, върху който може да построи
5 етажна жилищна с издадена виза за проектиране от Община
Слатина за цена не по-малка от 350 000 евро, която ще се определи окончателно
от оценител. Уговорен е срок на договора 2 години. Съгласно чл. 7 от договора
при започване на проектиране и последващо строителство на бъдеща сграда върху
имота, но нотариалното изповядване на сделката не може да се направи поради
независещи от продавача причини , продавачът се задължава да заплати на
купувача неустойка от поне едно капаро но не повече от 4 пъти капаро, размер ще
бъде допълнително уточнен, като неустойката се плаща до изповядване на
сделката. Съгласно чл. 3 от раздел „Други изисквания“ капарото е 20 000
лева и е платено от купувача на продавача при сключването на предварителния
договор. След подписите на страните по договора след текст „Днес, 01.05.2017г.
получих в брой капаро по този договор в размер на 10 260 евро“ е изписан
ръкописен текст за същата сума в брой и е положен подпис.
Приет е анекс от 10.01.2018г. към договор за
продажба от 01.05.2017г., носещ подпис за страните по него, съгласно който на
10.01.2018г. Р.П. и И.И.са се съгласили,
че поради невъзможност да се заличи
възбрана върху УПИ 267, наложена от ЧСИ Ч.по обединено изп.д. № 367/2010г. с
длъжник Р.П. и доколкото това е
изискване за нормална чиста продажба на имота пред нотариус и едно от условията
за изповядването на сделката страните са се съгласили сделката да е изповяда на
по-късен етап, като продавачът направи необходимите обжалвания на действията на
ЧСИ, а за компенсация на всички финансови загуби на купувача до изповядване на
сделката пред нотариус най-късно до края на 01.10.2018г. ще плати едно капаро
по договора от 20 000 лв. в срок до 10.03.2018г.
Приета е
декларация, носеща подписи на страните по нея, нотариално заверени на
08.02.2018г. от нотариус Г.Г., рег. №
637 на Нот.К., съгласно която на 08.02.2018г. Р.П. и И.И.като страни по
предварителен договор от 01.05.2017г. са декларирали че до 01.11.2018г. ще обединят
усилия и ще си оказват съдействие за
вдигане на възбраната, наложена върху имота по изпълнителното производство на Г.К.и
УниКредит Булбанк“АД, като купувачът И.е заявил, че е удовлетворен че
продавачът му е платил към 05.02.2018г. неустойката по анекса към
предварителния договор.
Приета е
разписка, носеща подпис за автора й, съгласно която на 25.11.2017г. И.М.И.е
получил в брой от Р. П. като обезщетение
за неизпълнен предварителен договор от 01.05.2017г. за продажба на имот на ул. ****, Слатина, София сумата от 6000лв.
в брой.
Приета е
разписка, носеща подпис за автора й, съгласно която на 18.12.2017г. И.М.И.е
получил в брой от Р. П. като обезщетение
за неизпълнен предварителен договор от 01.05.2017г. за продажба на имот на ул. ********, Слатина, София сумата от
7000лв. в брой.
Приета е
разписка, носеща подпис за автора й, съгласно която на 10.11.2017г. И.М.И.е
получил в брой от Р. П. като обезщетение
за неизпълнен предварителен договор от 01.05.2017г. за продажба на имот на ул. *******, Слатина, София сумата от 7000
в брой.
Разпитан по
делото св. И.И.е заявил, че познава ищеца Р.П. от 25 години, имали
бизнес-отношения, ищецът се занимавал с имоти, имал апартаменти в столицата.
Посочил е, че възникнали проблеми около един имот в Слатина с площ от около
500кв.м., в него преди имало построена къща, но вече я нямало, била на ул. „******.
Към който свидетелят проявявал интерес и бил капарирал, защото искал да си
направи складови помещения, все още имал интерес от този имот, уговорили цена
от 150 000 евро, ако може да се осъществи сделката. За този имот били
сключили десетки договора – за купуване, за капаро, за възстановяване на дадени
от свидетеля пари, за неустойка. Имал
подписани договори за 6000лв., за 7000лв., бил дал капаро от 20 000 евро,
отделно му били плащани неустойки, защото не можел да строи в имота, защото не бил
собственик. За да можел да си свърши работата
искал имотът да е чист, адвокатът му обаче му казал, че сделката не може да
стане, имало някакъв проблем. Били при съдебни изпълнители, но имало някакво
небрежно отношение.
Съгласно
протокол от 22.01.2014г. по изпълнително дело 454/2010г. – лист 224, ул. „*****“
е актуален адрес на имота на ул. „*****“.
Прието е
определение от 11.07.214г. на СГС по дело № 4661/2014г., Определение от
05.03.2015г. по ч.гр.д. № 635/2015г. на САС,
с които е оставена без разглеждане жалба на Р.П. от 31.01.2014г. срещу
отказ на ЧСИ Ч.да прекрати изпълнително дело 367/2010г. на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Прието е
влязло в сила на 30.03.2018г. Решение № 2078/30.03.2018г. по гр.д. № 3524/2018г.
на СГС, ІV-Г състав, с което е отменен отказ на ЧСИ Ч.да прекрати на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК
изпълнително дело № 20107830400367 и
делото му е върнато за предприемане на действия съобразно мотивите на решението
и издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело на това
основание. В мотивите на решението е посочено, че предмет на делото е бил въвод
във владение на Г.К.срещу Р.П., въвод бил извършен на 01.07.2010г., след това
са предприемани действия за събиране на разноските по изпълнителното дело,
молба от взискател за изпълнителни действия била подадена на 26.07.2011г., ЧСИ
не е изпълнил същата, такава молба е подадена и на 25.11.2013г. като с нея е
искано и присъединяване на изп.д. № 367 към изп.д. № 454, перемпцията била
настъпила към 26.07.2013г. , тоест още
преди искане за присъединяване.
Прието е
Постановление от 12.04.2018г., молба до Служба Вписвания на ЧСИ Ч., справка от
Служба вписвания, съгласно които ЧСИ е прекратил изпълнително дело № 367/2010г.
на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК съобразно Решение № 2078/30.03.2018г. по гр.д.
№ 3524/2018г. на СГС, ІV-Г състав, като е постановил и заличаване на възбрани
върху апартамент № 114, бл. 259, ж.к. Гоце Делчев“, гр. София; едноетажна жилищна
сграда в гр. София, ул. „*****“ 2 ; едноетажна жилищна сграда в гр. София, ул.
„*********, което е вписано на 17.04.2018г.
За прекратяване на делото до Р.П. е съставено съобщение на 16.04.2018г.
Прието е
извлечение от Агенция по Вписвания, писмо от Агенция по Вписвания от 2018г.,
постановления, искания и писма по изпълнителни дело, съгласно които върху имот
№ 267 , ул. *****“ № 2 Редута-дворно място и сграда в него за дълг на Р.П.,
собственик на 434/564 ид.ч. на 17.04.2018г. е заличена възбрана по
изпълнително дело 367/2010г.,
наложена на 30.03.2015г., на 27.10.2017г.
е заличена възбрана по изпълнително дело 454/2010г,
която била наложена на 21.12.2013г. – поради пълно погасяване на
задължението по делото (лист 246 от
делото на СРС); на 25.04.2017г. е заличена възбрана, наложена на 14.11.2012г.
по изпълнително дело 2012840041023 по описа на ЧСИ М.Ц.за дълг на Г.К.и Р.П.
към Българо-американска кредитна банка“АД. Вписвания е имало и в периода преди
2010г. - на 25.04.2005г. е заличена възбрана, наложена на 27.03.2003г.
Приети са
застрахователни полици със страна И.Ч.и третите
лица – помагачи на негова страна.
Приети са
заверени преписи от книжа по изпълнително дело
№ 454 по описа за 2010г. на ЧСИ Иван Ч., рег. № 783 на КЧСИ, съгласно
които изпълнително дело е образувано по молба от 16.06.2010г. на Г.К.срещу Р.П. за изпълнение на притезание по
изпълнителен лист от 30.03.2010г., издаден от СРС, дело 65/2009г. на ВКС, дело
№ 18343/2006г. на СРС, с който Р.П. е осъден да плати на Г.К.съдебни разноски
от 2350лв, на основание на чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
определи изпълнителен способ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Ръкописен текст в
молбата съдържа искане за присъединяване на дело 454 към дело 367/2010г.,
молбата е подадена от пълномощник – адв. М. , с представено пълномощно. Към
молбата е приложен изпълнителния лист на лицевата страна на който е изписан
ръкописен текст : „Днес, 18.03.2015г.
получих оригинал на изпълнителния лист и го предадох“ след което следва текст,
който е зачеркнат и не се чете, но е положен подпис . С молба от 04.10.2010г. взискател е поискал
изпълнение да се насочи към имот на ул. „Беловодски път“, гр. София, на
10.10.2013г. длъжникът е поискал делото да се прекрати на основание на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК, с разпореждане от 10.10.2013г. ЧСИ е посочил, че дело №
454/2010г. е присъединено към дело № 367/2010г. и процедурите се движат общо и,
не бил изтекъл срока по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. С молба от 20.12.2013г. по изпълнително дело 454/2010г. ЧСИ е поискал да се
впише възбрана върху имот по нотариален акт № 120 и № 181 от 2010 за
обезпечение на вземания за общо 4939,53лв.
по изпълнителен лист от 30.03.2010 по дело 18343/2006г. на СРС и
разноски и такси по изпълнително дело– сграда на ул. „***** № 2 и 434/564 ид.ч. от дворното място,
върху което е построена – имот пл. № 267, кв. 206, м. Подуене-Редута“, София и
такава е вписана на 21.12.2013г. На
същата е дата са вписани за същия дълг възбрани и върху други имоти на Р.П.. С
молба от 17.01.2014г. длъжникът отново е посочил, че делото след да се прекрати
на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, на 22.01.2014г. ЧСИ е описал недвижим имот в гр. София, местност
„Могилата“, имот пл. № 1089; сграда в
гр. София, ул. *********, както и сграда на ул. „***** № 2 и 434/564 ид.ч. от дворното място,
върху което е построена – имот пл. № 267, кв. 206, м. Подуене-Редута“, София. С
молба от 28.01.2014г. длъжникът е посочил изпълнението да се насочи към негов
имот в ж.к. Люлин, да се освободи имота на ул. Черковна поради незначителност
на сумата по изпълнителното дело. С
молба от 18.03.2015г. взискателят е поискал да се прекрати изпълнителното
дело на основание на чл. 433, ал.1 т.2 от ГПК и да му се върне изпълнителния
лист, с постановление от 19.06.2015г.
ЧСИ е прекратил изпълнителното дело № 454/2010г., на 08.03.2017г. е отхвърлена
молбата на длъжника а прекратяване на изп.д. № 454 поради прекратяване на
същото преди това на основание на чл. 433, ал.1,т.2 от ГПК. С молба от 25.10.2017г. длъжникът е поискал да се
вдигне наложената възбрана върху имот
парт. № 66584 от 21.12.2013г..
Приети са
заверени преписи от книжа по изпълнително дело
№ 367 по описа за 2010г. на ЧСИ Иван Ч., рег. № 783 на КЧСИ, съгласно
които изпълнително дело е образувано по молба от 14.05.2010г. на Г.К.чрез пълномощник адв. М. с представено
пълномощно и договор за 2000лв. адвокатско възнаграждение срещу Р.П. за изпълнение на притезание по
изпълнителен лист от 30.03.2010г., издаден от СРС, дело 65/2009г. на ВКС, дело
№ 18343/2006г. на СРС, с който Р.П. е осъден да предаде на Г.К.ап. 114, ЖСК
„Български художник“, ж.к. Гоце Делчев“, гр. София, бл. *********, въвод е насрочен
за 04.06.2010г., за 28.06.2010г. , за 01.07.2010г. , за събиране по делото са
приети и разноски и такси от 2848лв. С молба от 25.06.2010г. Росбулимпекс“ ООД
чрез управителя си Р.П. е възразил срещу насрочения въвод с твърдения че е придобил имота на основание на договор от
22.04.1992г. за изграждане и продажба на жилищен блок 10 и подземен гараж,
владението било придобито преди
19.04.1994г., но на място ЧСИ е намерил друго ІІІ-то лице, не е приел същото да
има самостоятелни права върху имота и е извършил въвод на 01.07.2010г.
С постановления от 05.07.2010г. са отхвърлени молбата на длъжника от
05.07.2010г. и молбата от 05.07.2010г. на Росбулимпекс“ООД за възстановяване на съществуващото преди
въвода положение. С решение от 20.06.2011г. по дело 12522/2010г. на СГС и
жалбата на Росбулимпекс“ООД срещу отказа на ЧСИ е отхвърлена. С молба от 26.07.2011г. взискателят е поискал от
ЧСИ на основание на чл. 18 от ЗЧСИ да определи способ за събиране на вземанията
за парични суми по делото , включително и да наложи запор върху трудовото му
възнаграждение, да провери и собствеността на недвижими имоти, на 10.10.2013г.
длъжникът е поискал прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК, която е отхвърлена с постановление от 1010.2013г. с мотиви, че има
разноски за събиране, изпълнявала се и процедурата по ч. 523 от ГПК. Същото
искане дъжникът е направил на 14.10.2013г. с искане за вдигане и на наложени
възбрани, молба е отхвърлена на 01.11.2013г. С молба от 24.11.2013г. взискателят е посочил, че длъжникът по изп.д. № 367 и
присъединено към него дело 454 по описа за 2010г. не бил започнал плащания на
суми и е поискал изпълнение да се насочи към възбранен имот, на 13.01.2014г.
ЧСИ е насрочил опис на възбранения имот за
24.01.2014г. , а в последствие – за 04.12.2014г.– включително и имота на
ул. *****“ № 2 –сграда и 434/564 ид.ч. от дворното място, като изрично в
поканата е посочено, че изпълнителното дело е 454 , към което е присъединено
изпълнително дело № 367. С молба от 03.12.2014г. длъжникът е поискал
разсрочване на изпълнението и е поискал
отмяна на описа на имота на ул. „*********“, който бил административен адрес на
имота на ул. „*********, на 20.03.2015г.
взискателят е поискал да се наложи възбрана върху имот на ул. „*********, както
и на имота на ул. *****“ № 2 и възбрана е вписана на 30.03.2015г., молбата от 14.12.2015г. на длъжника за прекратяване
на делото е била отхвърлена, отхвърлена е и молба от 27.03.2017г. за
прекратяване на делото на основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК и за вдигане
на възбраната с постановление от
03.04.2017г., с постановление от 13.12.2017г. е отхвърлена молба от
12.12.2017г. с идентично съдържание. С Решение от 30.03.2018г на СГС по дело
3524/2018г. отказа на ЧСИ е отменен и
делото му е върнато за прекратяване, с постановление от 12.04.2018г. ЧСИ е
прекратил делото и на 17.04.2018г. възбраната върху имота от
30.03.2015г. е заличена.
Приет е
неоспорен от страните обратен изпълнителен лист, издаден на 08.02.2019г.
по ч.гр.д. № 5964/2018г. на САС, с който Г.Г.К.е осъден да предаде на Р.С.П.
владението върху недвижим имот в гр. София, ул. „*********, бл. *********, ап.
114 ж.к. Гоце Делчев“.
Прието е
неоспорено от страните удостоверение № 3301/22.04.2019г. , издадено от ЧСИ Р.Г.Ч.а,
рег. № 925 на КЧСИ, съгласно което Р.П. е бил длъжник по изпълнителни дела от
2010г. както следва: изп.д. № 367 и присъединеното към него изп.дело № 454
двете по описа на ЧСИ И.Ч., по двете дела нямало данни за платени от длъжника
суми от 2350лв. или част от нея, изпълнително дело 367/2010г. с предмет въвод
във владение било прекратено на 16.04.2018г.; изп.дело № 454/2010г. с предмет парично вземане било прекратено на 18.03.2015г. поради изтегляне на
изпълнителния лист от взискателя.
Приета е
вносна бележка от 31.05.2019г., съгласно която Р.П. е платил 150лв. за
становище по чл. 30, ал.1, т.2 .
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от Закона за
частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД - претенция за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответника като
частен съдeбен изпълнител по изпълнително дело, по което ищецът е длъжник.
При този иск в тежест на ищеца е да установи
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД от ответника в качеството му на частен
съдeбен изпълнител, тоест виновно
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили
вредите, размер на вредите, като следва
да докаже и че ответникът неправомерно
ги е причинил при изпълнение на своята дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 441 от ГПК вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност. Частният съдебен изпълнител (ЧСИ) отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята
дейност. Фактическия състав на отговорността на съдебния изпълнител по чл. 74
от ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ; вреда, настъпила при упражняване
дейността на ЧСИ; причинна връзка между вреда и действия. Тази отговорност
обхваща вреди причинени както по същински действия по изпълнението, така и от
такива по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ - допълнителни действия, възложени от взискателя
за проучване имуществено състояние на длъжника, изискване на документи, справки
и т.н. Това е така, защото тези допълнителни действия съпътстват и осигуряват основните процесуални
действия. Неправомерните действия на ЧСИ могат да са злоупотреба с права,
незаконни действия по отношение на несеквестируемо имущество, вкл. запор, и др.
(В този смисъл решение № 120/08.07.2011г. по т.д.№ 1123/2010г. на ВКС, ІІ-ро
Т.О.; Решение № 445/27.07.2010г. по гр.д.№ 1219/2009г. на ВКС, І-во Г.О.;
Решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№ 474/2009г. по гр.д.№ 474/2009г. на ІV-то
Г.О. на ВКС).)
Съдебните
изпълнители при осъществяване на
дейността си по реда на ГПК, действат
като орган на държавна власт, овластен от закона да извършва предписаните
изпълнителни действия. В тази си дейност съдебният изпълнител не осъществява
правораздавателни функции, но той е обвързан административно и правно с
дейността на съдилищата. При така възложената му компетентност актовете на
съдебния изпълнител, независимо от това дали е частен или държавен, са
властнически волеизявления, чиято цел е да предизвика задължителни за правните
субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със
съдебното решение. Срещу незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител страната може да се брани с жалба по реда на
специално уреденото производство в ГПК. Защитата в това производство е срещу
процесуално незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Производството
по обжалване на действията на съдебния изпълнител е специално производство,
което се отличава от исковото производство. Решението, постановено в хода на
това специално производство не се ползва със
сила на пресъдено нещо по
отношение на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Това е така защото процесуалната
законосъобразност на тези действия е преюдициален въпрос в това специално
производство, предмет на което е потестативното право да се иска отмяна на
същите. По същите съображения, съдът приема че това решение, постановено по жалба срещу действия на съдебния изпълнител,
не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на предпоставките на иска по чл. 74 от ЗЧСИ. То няма
правоустановително действие досежно противоправността на действията на
съдия-изпълнителя. Сила на пресъдено нещо за процесуалната
законосъобразност на действията/бездействията
на съдебен изпълнител би могла да възникне, само ако същото е било предмет на
изследване в хода на исково производство, тоест ако съществува иск за
установяване на нарушението. Противоправността, като елемент от фактическия състав
на отговорността на съдебния изпълнител по чл. 74 от ЗЧСИ за вреди, не е
резултатна от решението по жалбата. Последиците от решението по жалбата по раздел І, глава ХХХІХ на ГПК са
конститутивни и проявата на същите е спрямо развитието на изпълнителния процес.
При деликтния иск по чл. 74 от ЗЧСИ противоправността, елемент от фактическия
състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуална незаконосъобразност
на действие/бездействие на съдебния изпълнител. При жалбата срещу действия на
съдебен изпълнител тази незаконосъобразност е само с преюдициално значение за
делото. (В този смисъл Тълкувателно решение №3/12.07.2005г. по тълк.дело №
3/2005г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г. на
ВКС, ГК, ІІІ-то Г.О.; Решение №
640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
139/31.05.2011г. по гр.д.№ 1445/2009г. на ІV-то Г.О., ВКС;).
При така депозирания отговор от ответника и становище
на третото лице помагач в тяхна тежест е да докажат, че проведеното поведение
от съдебния изпълнител е било съобразно задълженията по закон,
Съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните, по делото е установено, че между взискател
Г.К.и длъжник Р.П. е имало образувани две отделни изпълнителни дела образувани
през 2010г. при ЧСИ Ч.: изпълнително
дело № 367/2010г., образувано на 14.05.2010г. с предмет изпълнение на
притезание за предаване на владение върху недвижим имот и изпълнително дело №
454/2010г., образувано на 16.06.2010г. за събиране на парична сума. Установи се
по делото, че по двете изпълнителни дела върху собствен на Р.П. имот,
представляващ едноетажна сграда на ул. „*********в гр. София и 434/564 ид.ч. от
дворното място, в което е построена са наложени възбрани за събиране на
вземанията за разноски и такси по изпълнителното дело 367 и за събиране на
сумата по изпълнителния лист и
разноските и таксите по изпълнението по изп.д. № 454/2010г., съответно на 30.03.2015г.
по изпълнително дело 367/2010г. и на 21.12.2013г. по изпълнително дело №
454/2010г. Съдът приема, че независимо от ръкописно изписания текст в молбата
за образуване на дело 454/2010г. с искане за присъединяване на дело 454 към дело 367/2010г., до 21.12.2013г. двете изпълнителни дела са се водели от ЧСИ като отделни такива. Нещо повече – събраните о
делото писмени доказателства установяват, че двете изпълнителни дела са били
водени като самостоятелни такива и по-късно, включително и до 19.06.2015г.,
като е съставено постановление за прекратяване на изпълнително дело № 454. Това се установява от постановленията за
налагане на възбрана, от поканите за доброволно изпълнение, сочещи изрично притезанията по двете изпълнителни дела. Нито едно от изпълнителните дела не съдържа
постановление, от което да може да се обоснове извод, че едното изпълнително
дело е присъединено към другото. Извършваните действия по двете изпълнителни
дела са били самостоятелни, защото са били насочени към изпълнение на различни
притезания, за които е образувано всяка едно от тези изпълнителни дела В подкрепа
на този извод е и обстоятелство, че двете изпълнителни дела са прекратени от
ЧСИ в различни моменти и с отделни постановления, наложени на 30.03.2015г.
възбрани по изпълнително дело № 367/2010г. изрично сочат че се налагат по изпълнително
дело 367.
Съдът приема за установено по делото, че изпълнително дело № 454 по описа за 2010г. на ЧСИ И.Ч.е
било прекратено по силата на закона на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 04.10.2012г. – с изтичане на две
години след поисканото от взискателя изпълнително действие на 04.10.2010г. –
насочване на изпълнение към имот на ул. Беловодски път“, гр. София. Това
изпълнително дело е образувано на 16.06.2010г., на 04.10.2010г. взискател е
посочил изпълнителен способ и до 04.10.2012г. взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия, не са и извършвани такива по вече посочен изпълнителен
способ, нито са предприемани такива от ЧСИ, упълномощен за същото с молбата за
образуване на делото по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Молбата на длъжника от
10.10.2013г. за прекратяване на делото е била основателна. Това е така, защото
към този момент вече са били изтекли 2 години от последното поискано от
взискателя изпълнително действие. С изтичането на 2 годишния срок
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона. За настъпване на тези
последици не е нужно постановление на съдебния изпълнител. То е само
констативно за вече настъпилото прекратяване на закона и само по себе си не
поражда правна последица прекратяване на изпълнителното дело. След този момент извършваните изпълнителни действия
от ЧСИ по това изпълнително дело са незаконосъобразни. При така възприето съдът
приема, че наложената по това изпълнително дело възбрана на 21.12.2013г. върху имота на ул. *********, гр. София е
било незаконосъобразно. Към този момент това изпълнително дело не е било
съединено с изпълнително дело № 367/2010г. и извършени изпълнителни действия по
изпълнително дело № 367 не могат да
повлияят на срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК по дело № 454/2010г. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че по изпълнително дело 367/2010г.,
образувано на 14.05.2010г., въвод е извършен на 01.07.2010г., на 26.07.2011г.
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но в срок от 2
години след това не е имало искане от взискателя на изпълнителни действия, нито
извършване на такива. Така срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване
на това дело е започнал да тече на 26.07.2011г. и също е бил изтекъл към
21.12.2013г., когато е наложена възбраната върху имота на ул. Партизанска“ №2 и
налагането на тази възбрана и при тази хипотеза е незаконосъобразно действие на
ЧСИ.
Съдът приема, че изпълнително дело № 367/2010г. е било прекратено по
силата на закона на основание на чл. 433, ал.1 , т. 8 от ГПК на 26.07.2013г. Това изпълнително дело
е образувано на 14.05.2010г. с предмет въвод във владение в апартамент № 114,
бл. 259, ж.к. Гоце Делчев“, вх. К, гр. София, въвод в имота е извършен на 01.07.2010г., на
26.07.2011г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия с оглед
събиране на разноските по изпълнителното дело
таксите, като в срок от 2 години след това не е направил искане за изпълнителни действия, извършване на такива
не е предприето от ЧСИ. При така
установеното съдът приема, че по силата на закона това дело
е прекратено на 26.07.2013г. При
така възприето и по съображения изложени по-горе за правната характеристика на
постановлението за прекратяване на изп.дело по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, както
и съображенията за самостоятелно съществуване на изпълнителни дело № 367 и № 454,
то съдът приема, че наложената върху сградата и 434/564 ид.ч. от дворното място на
ул. „*********в гр. София е било незаконосъобразно.
При така възприето твърденията на ищеца по исковата
молба, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на
основание на чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК
към 12.12.2015г. съдът приема за установени по делото.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по
делото е установено от приети книжа по изпълнително дело 454/2010г., че на
18.03.2015г. взискателят е поискал да се прекрати дело № 454/2010г. и с постановление
от 19.06.2015г. на ЧСИ изп.д. № 454/2010г. е прекратено на основание на чл.
433, ал.1, т.2 от ГПК – по искане на взискателя, оригинал на изпълнителния лист
е получен от пълномощника на взискателя на 18.03.2015г. При така установеното и
на това допълнително основание съдът приема, че още на 18.03.2015г. съдебният
изпълнител е следвало да вдигне възбраната върху имота на ул. ********* ,
наложена на 21.12.2013г. Действително , в книжа
по изпълнително дело № 454/2010г. не се съдържат доказателства за
уведомяване на страните за постановлението за прекратяването на изпълнителното
дело . Това обаче е без значение за настъпването на
прекратяването на изпълнителното дело, защото постановлението за прекратяване е
камо констативно, а прекратяването настъпва в деня на искането на взискателя за
прекратяване на делото.
Налагането на възбраните върху процесния имот и
невдигането им при прекратени изпълнителни производства са незаконосъобразни
действия на частния съдебен изпълнител. С оглед гореизложеното съдът приема, че
налагането на възбрана върху имота на ул. *********, гр. София – едноетажна сграда
и 434/564 ид.ч. от дворното място в което е построена, представляващо имот пл.
№ 267, кв. 206, гр. София, местност Подуене-Редута“ от ЧСИ на 21.12.2013г. е било
незаконосъобразно. Такова е било и налагането на възбрана върху този имот на
30.03.2015г. по изп.д. № 367/2010г. Незаконосъобразно е било и бездействието на ЧСИ да вдигне тези
възбрани, независимо, че изпълнителните производства са били прекратени, подробни съображения за който извод съдът
изложи по-горе.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е
установено ищецът в пряка причинна връзка с това поведение на ответника да е
претърпял вредите, за обезщетение на които е предявил иск по делото. С исковата
молба и последователно в хода на процеса ищецът е поддържал твърденията си, че
претенциите са основани на възбрана върху имота по нотариален акт № 120/1991г.,
която възбрана е вписана на 21.12.2013г. по изп.д. № 454/2010г. По
делото се установи от приети искания за заличаване на ипотека и справки от
Агенция по вписвания, че вписаната на 21.12.2013г.
по изп.д. № 454/2010г. възбрана върху едноетажна сграда и 434/564 ид.ч. от
дворното място в което е построена, представляващо имот пл. № 267, кв. 206, гр.
София е заличена на 27.10.2017г. Налагането на тази възбрана и бездействието
на ЧСИ по заличаването й съдът прие за незаконосъобразно. Процесните вреди,
обаче, ищецът твърди, че са настъпили след 27.10.2017г. – с исковата молба е
посочил, че вредите са претърпени през
2018г. Представените от ищеца 3 бр. разписки за платени на И.И.по
предварителния договор сума също са с дати след
27.10.2017г. При така наведени твърдения и представени доказателства съдът
приема, че не е установено настъпването на вреди за ищеца преди заличаването на
възбраната върху имота, вписана на 21.12.2013г. Следва да се посочи, че дата и
верността на представените от ищеца 3
бр. разписки съответно от 25.11.2017г., от
10.11.2017г. и от 18.12.2017г., са своевременно оспорени от ответника, поради
което и в тежест на ищеца е било да установи верността им по несъмнен начин, но
това не е направено по делото. Разпитаният по делото свидетел И.И.не е посочил
дата на плащането на сумите по разписките, посочил е само, че имал договори с
ищеца за 6000лв. и за 7000лв., че са му плащани неустойки за това че не може да
строи. Свидетелят не е посочил кога и какви суми са му плащани от ищеца като
неустойки по предварителния договор, поради което и показанията му не установяват
верността на разписките. Представената декларация с нотариално заверени подписи
от 08.02.2018г. е с достоверна дата, но не установява каква сума е платена като
неустойка, не сочи и дата, на която сумата е платена, а само краен момент на
плащането – до 05.02.2018г., който момент отново е след вдигане на възбраната,
наложена на 21.12.2013г. по изпълнително дело № 454/2010г. Следва да се посочи,
че със свидетелски показания съгласно чл. 164, ал.1, т. 4 от ГПК не може да се
установява плащане на суми , установени с писмен акт, поради което и плащане на
процесната неустойка от ищеца в размер
на 20 000лв. не може да се
установява със свидетели. Правилно е прието от районния съд, че няма основание
да се приеме плащанията по разписките да са с основание анекса от 10.01.2018г.,
защото тези разписки са с дата преди тази на анекса, а едва с анекса се поема
задължение за плащане на неустойка в конкретен размер и в определен срок.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че приетите
по делото предварителен договор от 01.05.2017г. и анекс от 10.01.2018г. не установяват по несъмнен начин валидно
възникнало задължение на Р.П. за плащане на неустойка на И.И.поради невдигната
възбрана върху имота по нотариален акт № 120/1991г. Разпоредбата на чл. 7 от
предварителния договор поставя условие за възникване на задължението за
неустойка – „…при започване на проектиране и последващо строителство на бъдеща
сграда в имота, а нотариално изповядване на сделка не може да се извърши по
независещи от продавача причини…“. По делото не е установено осъществяването на
условията, при които задължение за плащане на неустойка от ищеца е възникнало.
Не се твърди и не се установява, че проектиране и последващо строителство на
сграда е започнало. Анексът от 10.01.2018г. е сключен след вдигане на
възбраната, наложена на 21.12.2013г. върху имота. Този анекс сочи изпълнително
дело № 367/2010г. Действително, анекса
сочи че това е обединено изпълнително дело. Към момента на сключването на
анекса обаче – 10.01.2018г., изпълнително дело 454/2010г. вече е било прекратено
(включително и с постановлението от 19.06.2015г.) и наложената по него възбрана
върху имота вече е била вдигната. При така установеното съдът приема, че анекса
от 10.01.2018г. не установява валидно възникнало задължение на ищеца към
купувача по предварителния договор за плащане на неустойка във връзка с
невдигната възбрана върху имота, която е наложена на 21.10.2013г. по изп.д. №
454/2010г.
Оплакванията на въззивника, че СРС е събрал доказателства
в нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. За ответника не е
съществувало задължение да представи в срока за отговор преписи от
изпълнителните дела № 367 и № 454, а и преклузия за доказателствени искания на
страните настъпва едва след изготвяне на окончателния доклад по делото и то при
условие , че новите доказателствени искания не са основани на събраните в
по-късен момент доказателства по делото и направени оспорвания на същите или
съответно не е приложима разпоредбата на чл. 147 от ГПК.
При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и решението следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноски следва да се поставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е ангажирал доказателства за направени разноски по делото на
СГС и такива не му се следват. Преди приключване на делото по делото е
представен само договор за правна помощ и съдействие от въззиваемия, сочещ уговорено възнаграждение от 1000лв.,
което е следвало да се плати по банков път. Доказателства за плащането на това
възнаграждение не са ангажирани по делото преди приключването му. Молба вх. №
63513/02.07.2020г. на въззиваемия е подадена в 15,37ч. по справки от система на
съда, а съдебното заседание по делото е приключило в 10,35ч., поради което и
тази молба и представени с нея доказателства не следва да се обсъжда.
На третите
лица – помагачи на страната на въззиваемия разноски не се следват съобразно чл.
78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 40353/14.02.2019г. по гр.д. № 15770 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 162-ри състав в обжалваната
част.
Отхвърля искането на въззиваемия И.Т.Ч. и на третото лице помагач на въззиваемия – „ Д.з.“ЕАД, ЕИК******* за присъждане на
разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трети лица – помагачи на страната
на ответника - З. „Л.И.“АД, ЕИК *********
и „ Д.з.“ЕАД, ЕИК**********.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.