Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.03. 2020
г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На десети февруари 2020
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
АНГЕЛ ПАВЛОВ
Секретар Жоржета Христова,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№7, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 671 от 14.11.
2019 г., по гр.д. № 911/ 2017 г. на РС Търговище, съдът е отхвърлил предявените от Е.А.Д., ЕГН **********, чрез
съдебен адрес ***, офис 14, адв. Ц.И. *** против Л.И.Я., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез съдебен адрес ***, адв. Д.Т. *** и „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Татяна Василева Димитрова, чрез съдебен адрес ***, адв. Д.Т. ***, иск за
унищожаване на упълномощителна сделка от 19.02. 2016 г. поради неспособност да
се разбират и ръководят действията, с правно основание по чл. 31 от ЗЗД и иск
за нищожност на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 621, дело № 42 от
25.02.2016г. по описа на нотариус Г. Георгиева /съответно Вх.рег.№ 865, акт №
194, том II, дело №404 от 25.02.2016г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба
по вписванията-Търговище/, като прикриващ съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона, с правно основание по чл. 152 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На ответниците са присъдени и разноски по делото.
Срещу това решение е
постъпила жалба от адвокат И., пълномощник на ищцата, в която посочва, че
решението е необосновано и неправилно. Иска същото да бъде отменено и на негово
място да се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден според петитума
на първоначалната искова молба. В съдебно заседание поддържа жалбата, като
посочва, че никога не са твърдели с доверителката му, че тя била невменяема, а
само това, че първата ответница се е възползвала от състоянието й и е
предприела действия, които са били подвеждащи, за да се стигне накрая до този
резултат.
От ответниците е постъпил
писмен отговор на жалбата, чрез пълномощника им, адвокат Д. Т.. В него жалбата се оспорва и се иска
съдът да потвърди решението на РС. В съд.зас. не се яви представител. Постъпи
молба от адв. Т., в която моли решението да се потвърди и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо, а по същество, отчасти неправилно.
На първо място следва да
се посочи, че въззивната жалба се разглежда в условията на чл. 294 от ГПК, след
като ВКС е обезсилил първоначалните
решения на районния и окръжния съд. Дадени са конкретни указания във връзка с
правната квалификация на двата обективно съединени иска. Произнасянето на съда
е в рамките на така посочената правна квалификация – иск по чл. 31 от ЗЗД – за
унищожаване на упълномощителна сделка за продажба на недвижим имот и за
обявяване недействителност на самата сделка, на основание чл. 152 от ЗЗД.
Какви са фактите по
делото, които въззивният съд приема за установени.
Е.А.Д. *** исковата си молба и в съдебно заседание при
връщане на делото за ново разглеждане, че сключила с „ВСК Популярна Каса
Армеда“- Разград договор за заем за сума в размер на 3000 лв. - на 19.02. 2016 г.
и втори такъв, в размер на 7000 лв. на - 08.06. 2016 г., като уговорката на
ищцата с първата ответница Л.И.Я. била, с втория заем да бъде погасен остатъкът
от първия. По повод отпускането на заема ищцата с първата ответница посетила
нотариална кантора и подписала набор от документи, в кантората на нотариус Галя
Георгиева. Подписът и почеркът на пълномощното с нотариална заверка на подписа
и съдържанието от дата 19.02. 2016 г. са на ищцата. Не отрича, но тъй като й
били дадени за подпис няколко документа, набор от документи, не видяла, че
подписала пълномощно. Не е решавала да подписва такова пълномощно за Л.Я., тъй
като се е запознала с нея същия ден, за първи път я видяла. Запознал ги Лилян
Иванов Господинов. Изобщо не е решавала да упълномощава Л.Я. за действията,
посочени в пълномощното от дата 19.02. 2016 г. Към момента на 19.02. 2016 г. е
могла е да разбира и ръководи действията си, когато е и изтеглила кредит. Към
датата 19.02. 2016 г. ищцата е употребила болкоуспокояващото лекарство
„Оксиконтин“, изпила сутринта едно хапче около 7-8 часа и е била в нормално
състояние. Никой не ѝ е прочел, нито е дал тя да прочете лично какво е
подписала на 19.02. 2016 г. в кантората на нотариус Галя Георгиева. Ищцата
пропуснала няколко вноски от заема. Освен пенсията си, имала и едно жилище, за
което била притеснена. След консултация ищцата направила справка в Имотния
регистър и установила, че първата ответница като неин пълномощник продала на
втория ответник собственото ѝ жилище за сумата от 5000 лв. Продажбата е извършена на
25.02. 2016 г. Ищцата не е упълномощавала първата ответница и не е давала
съгласие за продажба на жилището и. Тъй като има нелечими заболявания ищцата е
с постоянен прием на болкоуспокояващо „Оксиконтин“. На 15.05. 2017 г. получила
нотариална покана да освободи жилището. По отношение на втория иск ищцата Е.А.Д.
*** твърди, че тя лично е подписала на 19.02. 2016 г. около два и половина часа
след обяд този писмен Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г.
/приложен на л.8 по делото/, за сумата 3000 лева. Ищцата като заемател,
договаряла клаузите на посочения Договор за паричен заем № 01000000492 от 19.02. 2016 г. с Я., за която Лилян Иванов
Господинов и е казал, че тя е човека, който дава кредити. Във връзка със
сключването на Договор за паричен заем № 01000000492 19/02/2016 г. изобщо не и
е искано никакво обезпечение. Л.Я. е искала да погледне нотариалния акт, за да
види дали има нещо зад гърба си, като собственост ищцата, като заемател. Изобщо
не е ставало дума между ищцата, като заемател и заемодателя „ВСК Армеда“ за
заем, не е ставало дума за договорка или някакво обезпечение на паричния дълг,
ищцата да прехвърли собствеността си чрез упълномощаване на ответницата за
недвижимия имот в гр. Търговище.
Ответниците са подали отговори в законовите срокове.
Оспорили са исковете. Подробно обясняват случилото се според тях.
Какво съдът приема за установено от събраните писмени
и гласни доказателства и от назначените експертизи, както и от обясненията на
самите страни в процеса.
Ищцата Е.Д. е бивш учител, пенсионирана по-рано по
здравословни причини, с 91% неработоспособност. Страда от тежка форма на
спондилоза, артроза, с продължително обездвижване, пареза и други заболявания,
като тези поражения са в областта на гръбначния стълб. Претърпяла е 17 операции
и има изключително силни болки. Нужни са й силни болкоуспокояващи, като
най-ефикасно за нея е лекарството“Оксиконтин“. Цената му обаче е много голяма
за нейните възможности и са налагало то да бъде заменяно с други, не толкова
ефикасни. Много често е изпадала в материални затруднения и се налагало да търси
помощта на свои приятели, за да си набави средства за лекарства. По тази
причина решила да потърси средства назаем. Обърнала се за помощ към свидетеля Л.Г.,
с когото се познавала и който имал личен опит в това. Свидетелят бил взел заем
от ответницата Я., познавал я като лице, което отпуска заеми. Обадил ѝ се по телефона, казал, че
познава човек, който има нужда от заем и завел Е. в офиса на Я.. Запознал ги,
като останал малко време с тях. Докато е бил там ответницата попитала ищцата
дали има други заеми и дали има жилище, което да стои насреща, като в
последствие разбрал, че заемът е отпуснат.
Договорът за заем
е сключен на 19.02. 2016 г., в писмена форма, в офиса на ответницата Я.,***,
в центъра на града срещу БТ. Ответницата Я. предоставила на ищцата лични свои
средства, но представила нещата да изглеждат така, че договорът се подписва с
ВСК“Популяна каса Армеда“ гр. Разград.
Ответницата била член на тази каса, а майка й – свид. А.Я. – член на УС. И
двете притежавали бланки на касата и имали пълномощия да сключват договори за
заем, като съответно следвало да осчетоводяват финансовите операции по
надлежния ред. И въпреки че договорите в писмен вид са сключени с касата, на
практика ответницата Я. предоставя свои лични средства на ищцата. Това се
отнася и за двата договора, които са подписани от ищцата с касата, която е била
представлявана и в двата случая от майката на ответницата – А.Я..
В същия ден, на 19.02. 2016 г., ищцата носела със себе
си и акта за собственост на притежаваното от нея жилище – апартамент в гр.
Търговище, с площ от 40 кв.м., на ул.“Брегалница“ № 4. Във връзка с отпускането
на заема ищцата се съгласила да подпише необходимите документи при нотариус. В
същия ден сутринта тя е взела предписаната й доза от лекарството „Оксиконтин“,
но е била в пълно съзнание и напълно е разбирала какво върши. Лекарството не е
можело да повлияе негативно на нейното поведение. Ищцата обаче е била
притеснена, имала е нужда от пари и целта е била да ги получи по-бързо.
Подписала е пълномощно, в което упълномощава ответницата Я. да извършва всякакви правни и фактически действия
във връзка с подготовката и разпореждане чрез продажба, дарение, замяна или
друг възмезден способ, включително и да договаря сам със себе си или отделно с
лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 от ЗЗД,
относно недвижим имот – описания вече апартамент, както и я упълномощава да
декларира от нейно име в нотариалния акт, че посочената там продажна цена е
действителна цена по сделката, като заявява, че е получила продажната цена
напълно от упълномощената. На същата дата и по това време са подписани и
декларациите по чл. 264, ал. 1 от ДОПК.
На 25.02. 2016 г. – шест дни след отпускането на
първия заем, имотът е продаден на „Е център“ ЕООД с. Пчелник, община Долни
чифлик, представляван от адвокат Д.Т. – пълномощник на ответниците и по настоящото
дело, за сумата от 5000 лв., която сума щяла да бъде изплатена на пълномощника
напълно, по банков път, в срок до 31.03. 2016 г. Данъчната оценка на имота е
била 10 924,40 лв. – два пъти по висока от продажната.
Преди продажбата на имота нито един от ответниците не
го е посещавал и не е имал реална представа за действителната му цена.
Всъщност ответницата Я. притежава фирма, „Лемар транс“
ЕООД, която се занимава и с недвижими имоти. Самата тя посочва в отговора на
исковата молба, че от няколко години работи с ответника „Е център“ ЕООД с.
Пчелник, като това е фирма, която има свободен капитал по всяко време и
инвестира на пазара на недвижимите имоти, като се интересува от изгодни сделки.
Няма каквито и да било доказателства, че сумата от
5000 лв. е заплащана от втория ответник по сметката на първия. Съдът приема, че
сума за продажбата не е била изплащана.
При подписването на договора за заем ищцата е
подписала и запис на заповед в полза на ВСК, получила е погасителен план и е
започнала да изплаща заема си, като са й давани разписки за получените суми,
пак от името и на бланки на ВСК. След това ищцата сключила втори договор за
заем, на 08.06. 2016 г., за сумата от 7000 лв., пак по същия начин като при
първия. Следващите разписки за изплатени
суми са и по двата договора, с погасителни вноски от 210 и 490 лв. Всички
документи са подписвани в офиса на първия ответник.
Парите обаче не са били на ВСК, а на самата Я., което
се установява от протокола за разпита й като обвиняем, както и от саморъчно
дадени от нея обяснения по воденото досъдебно производство, от протоколите за
очна ставка – в частта на нейните обяснения.
През месец ноември 2016 г. ищцата отново взела заем от
Я., но този път не подписали нищо писмено, а получила само погасителен план.
Сумата била 20 000 лв., като с нея били погасени предишните задължения,
удържани са авансово вноски по 2800 лв. и реално е получена сумата от 6790 лв.
След месец януари 2017 г. ищцата спряла да погасява
задълженията си, поради липса на парични средства. Продължила да живее в
жилището си. Ответницата Я. по това време започнала да става напориста и да
намеква на ищцата, че трябва да напусне жилището си, да отиде в старчески дом,
защото е болна и има нужда от грижи. След това ищцата е направила справка в
имотния регистър и установила с помощна на адвокат И., че имотът й настина е
продаден. Тя се е считала измамена и подала жалба до ОД на МВР гр. Търговище.
Започнало е разследване, като е образувано ДП № 38/
2017 г., за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,, както и по чл. 323, ал. 1 и
чл. 252 от НК. Към момента то продължава по обвинението по чл. 209, ал. 1 от НК.
През месец май 2017 г. ищцата получава нотариална
покана от втория ответник да освободи жилището си.
На 07.06. 2017 г. – Т. Димитрова, която представлява
втория ответник, упълномощила Л. Я., от името на дружеството, да я представлява
пред „Енерго-про“ ЕООД гр. Варна, във връзка с имотите, собственост на
дружеството и по-специално и за процесния имот. На 19.06. 2017 г. тя подава заявление
от името на новия собственик и при смяна на партидата, на 03.07. 2017 год. е
подала и заявление за преустановяване на електричеството в процесния апартамент.
Въпреки опитите на ищцата да спре това, на 17.07. 2017 г. токът бил прекъснат.
Ищцата не заплатила последните сметки и това довело до издаване на изпълнителен
лист срещу втория ответник, който заплатил сумата. Токът бил възстановен на
31.08. 2018 г., като след това Я. направила ново искане за прекъсване и токът
бил прекъснат отново на 07.09. 2018 г.
Междувременно ищцата подала и нови жалби до полицията,
в които се оплаква, че е била сплашвана от ответницата Я. да си заплати дълга
или да напусне имота.
Тези факти съдът приема за установени на базата на
писмените изявления на страните за
неизгодни за тях обстоятелства, изявления в съдебно заседание за същите
обстоятелства, на базата на свидетелските показания на свид. Г. и Д.,
съдебно-техническата и медицинските експертизи, писмените доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията и показанията на
свид. Я. – майка на ответницата, поради близките им родствени отношения и
ролята, която е изиграла при подписването на договорите. Нейните показания се
разминават и с това, което самата Л.Я. признава в протоколите за разпит по ДП и
в саморъчно написаните обяснения по това дело.
Съдът приема за доказателства всички писмени обяснения
на ищцата и ответницата, които са подписани и дадени от тях по досъдебното
производство и съдържат неизгодни за тях обстоятелства. Това се отнася и до
протоколите за разпит на обвиняем и очните ставки, в частта само на изявленията
на ответницата Я.. Съдът третира тези доказателства като частни документи – те
съдържат изявления на страните, подписани са от тях и съставляват доказателство,
че тези изявления са направени от тези лица. Това са извънсъдебни признания на
факти, които страните са направили пред други органи и са надлежно
доказателство за извършването на тези признания. Нито един от тези документи не
е оспорен по отношение на автентичността им. Те могат да бъдат ползвани за
нуждите на граждански процес именно като частни документи. В тази връзка съдът
се позовава на Р № 170 от 12.10. 2016 г., на трето ГО на ВКС и Р № 265 от
10.09. 2012 г., по гр.д. № 703/ 2011 г. на четвърто ГО на ВКС.
При така установените факти, въззивният съд, при
новото разглеждане на делото, намира следното от правна страна:
По отношение на иска по чл. 31 от ЗЗД, за унищожаване
на пълномощното, дадено на Я. за прехвърляне на имота. Тук съдът следва да
посочи, че е обвързан от указанията на ВКС по отношение приложението на закона,
макар в хода на новото разглеждане да се внася допълнително обяснение и на
практика да се твърди, че ищцата никога не била твърдяла, че не е можела да
разбира свойството и значението на постъпките си. Самата тя го заявява
категорично и в съдебно заседание пред районния съд, който я е разпитвал
изключително подробно. От друга страна пък пълномощникът й продължава да
поддържа тезата, че приемането на лекарството и болките, които е изпитвала, са
й повлияли при вземането на решение за подписването на пълномощното. Две
взаимно изключващи се твърдения, като съдът, въпреки положените усилия, не е
могъл да отстрани противоречието.
Адекватността на ищцата обаче се установява безспорно от събраните в хода на
делото доказателства – гласни, писмени и медицинските експертизи. Лекарството,
което е приемала е силно, но то облекчава болките, като в никакъв случай не
може да повлияе върху потенциалната годност на човек да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. В конкретния случай ищцата не е
била повлияна и е била напълно годна както да разбира, така и да ръководи
постъпките си. И тук съдът следва да посочи, че едно е конкретното психическо
състояние, а друго е емоционалното състояние, в което е била ищцата вследствие
както на здравословните проблеми, така и на липсата на достатъчно средства за
адекватно лечение или облекчаване на болките. Това са две различни състояния,
като второто не води до последиците по чл. 31 от ЗЗД.
До този извод е достигнал и РС-Търговище и решението
му в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По иска по чл. 152 от ЗЗД. Нормата е следната: Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде
изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
В случая съдът е изправен пред втората хипотеза –
налице е договор за продажба на жилище, съглашение, с което е прехвърлена
собствеността на имота, с цел обезпечение на договор за заем, сключен от
пълномощника по сделката, с цел да се удовлетвори кредитора не парично, а от
собствеността на имота.
Нормата на чл. 152 от ЗЗД е в раздела, който касае
обезпечение на вземанията, в частта за залог и ипотека. Т.е. законът
недвусмислено отрежда, чрез мястото на тази норма, че когато се касае до
обезпечение на парични вземания, когато те се обезпечават чрез собствеността на движими вещи или
недвижими имоти, то това трябва да стане чрез учредяването на залог или
ипотека. Това е законно предвиденият начин да се удовлетвори кредиторът при
евентуално неизпълнение, като насочи принудително изпълнение срещу вещ, която
ще бъде продадена и от цената й ще се удовлетвори заложният или ипотекарният
кредитор.
Когато се иска прогласяване на нищожност на това
основание, ищецът на първо място следва да установи какво е правното основание,
от което са възникнали правоотношенията. На следващо място трябва да установи
съглашението, а на трето, че то е сключено, за да удовлетвори именно кредитора.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че между ищцата и първия ответник има сключен договор за заем, с уговорени
падежи, лихви, погасителен план. Това, че договорът е сключен именно с първия
ответник, се установи по безспорен начин от признанията, направени пред
органите на досъдебното производство.
Безспорно е налице и съглашение за прехвърляне на
имота – именно сделката, която се оспорва.
Съдът намира за безспорно доказано и това, че
договорът е сключен именно като обезпечение на вземането на кредитора по
сключения договор за заем. Всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства – преки и косвени, говорят, че такова съглашение е било налице,
като действителната воля на страните е била ако заемът се изплати, имотът да
бъде прехвърлен обратно.
На първо място, съдът обръща внимание на това, че в
самото пълномощно са дадени прекалено много правомощия на пълномощника – да
дарява, да заменя и да продава имота. Ако действителната воля на ищцата е била
такава, каквото твърдят ответниците – да се продаде имотът, защото ищцата имала
нужда от пари, то защо тогава тя ще предоставя пълномощия за дарение или замяна,
а не конкретно за продажба. В пълномощното липсва освен това определена цена,
на която имотът да се продаде или поне някакъв минимум. При нужда от парични
средства, колкото и голяма да е тя, как ищцата ще иска да продаде единственото
си жилище и собственост, на цена, която е двойно по-ниска от данъчната оценка.
Отделно от това, няма каквито и да било доказателства за изплащането на
продажната цена. Самата ответница Я. в обясненията, които дава пред органите на
досъдебното производство, споменава, че тя едва ли не е била поставена в риск,
защото от момента на даване на пълномощното, до момента на изповядване на
сделката, ищцата във всеки момент можело да го оттегли и така да няма с какво
да се обезпечи заемът. Това прозира от тези обяснения. И това е още едно доказателство, че
прехвърлянето на имота е уговорено именно с цел да се удовлетвори кредиторът
при евентуално неизпълнение. За това говорят и действията, предприети от ответниците, след като ищцата спира да
изплаща вноските по заема. До този момент никой от тях не предприема каквито и
да било действия да влезе във владение на имота, а това е станало в момента, в
който вноските спират и отношенията се влошават.
Без значение е това, че купувачът по сделката е трето
лице в отношенията между страните по заемното правоотношение. Всички факти по
делото говорят, че между ответника Л. Я. и „Е център“ ЕООД съществуват
дълготрайни делови отношения, свързани с доверие при осъществяване на сделки с
недвижими имоти. Всъщност това е купувач, който е посочен именно от заемодателя
и това не е случайно. Какви са били уговорките между тях, дали имотът е щял да
бъде прехвърлен на самата Я. след това, не е съществено. Важно е единствено
това, че самото прехвърляне на имота е станало с цел обезпечаване на заема, а
именно това е забранено от закона.
В този смисъл е и
действащата съдена практика: Р 684 от 04.11. 2010 г., по гр.д. № 1877/ 2009 г.
на трето ГО:“ В своята практика ВКС е очертал приложното поле на института по
чл. 152 от ЗЗД не с оглед формалната характеристика на сделките, които се
атакуват с иска, а предвид съглашението относно начина на удовлетворение на
кредитора, което може и да е неформално.“ В същия смисъл Р № 109 от 08.06. 2011
г., по гр.д. № 1896/ 2009 г. на четвърто ГО на ВКС:“
Когато при сключване
на договор за заем, страните предварително са уговорили различен начин за
обезпечаване на заема, освен чрез учредяване на залог или ипотека - прехвърлили
са имот с уговорка за обратното му изкупуване, то това съглашение е
недействително. Правно релевантно е дали договорът прикрива съглашение с
уговорен предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона, поради което обстоятелството кой ще изкупи по договора за
обратно изкупуване - дали далият обезпечението или неговият пълномощник е без
значение. Без правно значение е дали далият обезпечението обезпечава свое или
чуждо задължение - договореностите между длъжника и далия обезпечението касаят
вътрешните им отношения, които са извън предмета на делото.“ В същите решения е
обърнато внимание и на начина на доказване на съглашенията, като това се
извлича от съвкупната преценка на всички доказателства по делото, както е и в
настоящия случай. Уговорката за удовлетворяване на кредитора от собствеността
на продадения имот личи от абсолютно всяко едно доказателство по делото и
поведението на страните както в процеса, така и по време на разследването,
което се води по досъдебното производство.
В част от съдебната
практика, която е достъпна, включително и цитираното решение № 684, ВКС
възприема и тезата, че когато имотът е прехвърлен с пълномощно и то е дадено
именно с цел да се осъществи недействителната сделка, то това упълномощаване,
като едностранна сделка, също е недействително на основание чл. 152 от ЗЗД. В този смисъл е също и Р № 190 от 05.08. 2010
г., по гр.д. № 654/ 2010 на първо ГО на
ВКС. Настоящия състав на въззивния съд обаче, въпреки собственото си убеждение,
не е квалифицирал първия иск с това правно основание, предвид нормата на чл.
294 от ГПК.
В тази част на решението/
по иска по чл. 152 от ЗЗД/, което е предмет на обжалване, РС-Търговище е
достигнал до друг правен извод. Решението е неправилно в тази част и следва да
бъде отменено. На негово място да се постанови ново, с което искът да бъде
уважен като се прогласи недействителността на договора за покупко-продажба на
процесния апартамент.
По разноските. Пред
първата инстанция ищцата има разноски за
адвокатски хонорар 250 лв. и за експертизи – 161,74, както и 30 лв. за ВКС –
общо 421,74 лв.. Първият ответник има разноски от 1020 лв. за РС и 1200 за ВКС,
а вторият съответно 900 лв. и 1200 лв. за ВКС. В пълномощното на адвокат И.
обаче, не е попълнена с думи сумата за адвокатския му хонорар, а цифрите са
изключително нечетливи. За съда сумата е 250 лв. Ищцата освен това е освободена
от държавна такса.
Предвид изхода от
делото, въззивният съд намира, че справедливото решение е всяка от страните да
понесе разноските, които е направила. Искът в едната част се отхвърля като
неоснователен – за унищожаване на пълномощното. РС не е определял цена на нито
един от двата иска. Въззивният съд разглежда този въпрос едва на този етап, с
оглед разноските. Първият иск, за унищожаване на пълномощното съдът квалифицира
като неоценяем. Вторият е оценяем и цената се определя по данъчна оценка, в
размер на 10 631,90 лв.
Нито един от
адвокатите не е разграничил хонорара си
предвид обема на дадената защита. Това няма как да бъде направено от съда.
Именно затова и предвид отхвърлянето на неоценяемия иск и уважаването на
оценяемия, съдът намира, че исканията на двете страни следва да се отхвърлят,
като това включва и разноските пред ВКС.
По отношение на втория
иск, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на 106,32 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 671 от 14.11. 2019 г., по
гр.д. № 911/ 2017 г. на РС-Търговище, В
ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН
като неоснователен предявеният от Е.А.Д., ЕГН **********, съдебен адрес и
пълномощник адв. Цветан И. ***4, против Л.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, и
пълномощник: адв. Д.Т. *** и „Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Татяна Василева Димитрова
и пълномощник адв. Д.Т. ***, иск за
нищожност на договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 621, дело № 42 от 25.02. 2016
г. по описа на нотариус Г. Георгиева /съответно Вх.рег.№ 865, акт № 194, том
II, дело №404 от 25.02. 2016 г. , парт.кн. стр.73082 по описа на Служба по
вписванията-Търговище/, като прикриващ съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона, с правно основание по чл. 152 от ЗЗД, както и в частта за
разноските, като вместо това постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договора, сключен във формата
на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 621,
дело № 42 от 25.02. 2016 г. по описа на нотариус Г. Георгиева /съответно
Вх.рег.№ 865, акт № 194, том II, дело №404 от 25.02. 2016 г. , парт.кн.
стр.73082 по описа на Служба по вписванията-Търговище/, като прикриващ
съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора,
различен от този, който е предвиден в закона, на основание по чл. 152 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част,
между същите страни, по иска с правно основание чл. 31 от ЗЗД.
ОСТАВЯ без уважение исканията и на
двете страни за присъждане на разноски по делото, като същите остават за
страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Л.И.Я. , ЕГН **********,*** и
„Е ЦЕНТЪР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплатят по сметка на ОС-Търговище, сумата от 106,32 лв., държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на
основания по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.