Решение по дело №486/2017 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 21.12.2017  г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА                                             

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 486 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 58 от 18.04.2017 г., постановено по гр.д. № 538/2016 г., К.ският районен съд е отхвърлил предявените от Е.Г.М., С.Г.Ц., Е.М.Х., В.Я.Т., Р.М.Т., В.М.Т., Р.М.В. и Д.Н.Т. срещу С.С.С. и Г.К.С., искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици на УПИ ХХІV-3318 от кв. 76, находящ се в землището на гр. К..

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопоризводствените правила и необосновано. Излагат се съображения за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск спрямо ответниците. Излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд, че носители на правото на собственост върху процесните имоти са ответниците по силата на съдебен акт по делбено дело № 633/2007 г. на К.ския районен съд, както и срещу извода,  че ищците не са доказали идентичност между описанието представения с исковата молба констативен нотариален акт и описания в исковата молба имот. Сочи се, че ответниците, които носят доказателствената тежест за това, не са доказали да са носители на правото на собственост върху процесния имот, тъй като този имот не е бил собственост на съделителите по посоченото делбено дело и е извършена делба на чужд имот. Сочат, че  решението на ПК № 22.4/15.09.2000 г., на което ищците по делбеното дело са се легитимирали като съсобственици на процесния УПИ ХХІV-3318 от кв. 76 по плана на гр. К., целия с площ 1088 кв.м., касае само част от 190 кв.м., попадащи в  ПИ № 3774 съгласно представената скица № 1935/27.10.2008 г., а не целия имот с площ 1088 кв.м. В жалбата се сочи също, че ищците са претендирали само отричане правото на собственост относно останалата площ на имота, съставляваща разликата между притежаваните от ответниците 190 кв.м., а именно: 595 кв.м., попадащи в парцел ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., попадащ в ПИ № 3553 съгласно скица № 1935/27.10.2008 г., с идентификатор по кадастрална карта № 38978.900.3318, както и 310 кв.м., попадащи в парцел ХХІV-3318 от кв. 76 г., попадащ в същите имоти. Излага се и възражение срещу извода на районния съд, че процесните 310 кв.м. попадат в парцел ХХІІІ-3318, а не в парцел ХХІV-3318, както е посочено в исковата молба, като се твърди, че този извод е в противоречие с представеното по делото удостоверение за идентичност на имоти от 18.11.2008 г., издадено от община К           остинброд. Излага се  и довод, че с оглед доказателствената тежест по предявените отрицателни установителни искове, по делото ответниците не са установили, че са собственици на процесните имоти, което е достатъчно основание за уважаване на исковете, независимо от което по делото е доказано, че правото на собственост върху тях принадлежи на ищците. Отправено е искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Ответниците по въззивната жалба оспорват същата. Излага довод, че в настоящото производство е недопустимо да се обсъждат доказателствата, представени по приключилото делбено дело и че влязлото в сила решение по това дело следва да се зачита на основание разпоредбата на чл. 297 от ГПК.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищците Е.Г.М., С.Г.Ц., Е.М.Х., В.Я.Т., Р.М.Т., В.М.Т., Р.М.В. и Д.Н.Т. твърдят, че са собственици на 595 кв.м., попадащи в парцел ХХІV-3318 от кв. 76 по плана на гр. К., попадащ в ПИ № 3553 и ПИ № 3774, идентификатор по кадастрална карта № 38978.900.3318,  и на 310 кв.м., попадащи в същия парцел, възстановени им по ЗСПЗЗ.  Твърдят, че във връзка с искана административна услуга в община К. е установено, че за посочените имоти като собственик е вписана първата ответница С. С.С. въз основа на съдебно решение от 05.04.2011 г. по гр.дело № 633/2007 г. на РС- К.. Твърди се, че в делбената маса по посоченото дело е включен процесния имот, който не е бил собственост на съделителите. Твърди се, че първата ответница С. С.С.  се е снабдила с нотариален акт въз основа на посоченото съдебно решение и след това се е разпоредила с УПИ ХХІV-3318 от кв. 76 по плана на гр. К. с идентификатор № 38978.900.3318 по кадастралната карта  в полза на втория ответник Г.К.С.. Отправено е искане за установяване, че ответницата С. С. не е била собственик на горепосочения имот към момента на прехвърляне на правото на собственост на ответника Г. С., и за установяване, че ответникът Г. С. не е собственик на този имот.

            С отговора на исковата молба ответницата С.С. оспорва иска. Излага довод, че от твърденията на ищците в исковата молба не се обосновава наличие на правен интерес у тях от предявяване на отрицателен установителен иск досежно описаните имоти. Твърди се, че ответницата е наследник на П.Й.М., като тя и останалите негови наследници поделили по съдебен ред наследственото му имущество, състоящо се от земеделски земи и недвижими имоти, намиращи се в строителните граници на гр. К.. С влязло в сила решение по делбеното дело № 633/2007 г. на РС- гр. К. на ответницата били разпределени в дял земеделски земи и УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., с площ от 1088 кв.м., след което с договор за издръжка и гледане от 29.07.2016 г. тя прехвърлила на втория ответник така получените в дял имоти, сред които поземлен имот с идентификатор № 38978.900.3318, представляващ предишен УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., с площ 1088 кв.м. Ответницата заявява, че оспорва представения с исковата молба нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, като сочи, че съгласно този нотариален акт частта от 310 кв.м. попада в парцел ХХІІІ-3318, а не в парцел ХХІV-3318, както е описано в исковата молба.

            Ответникът Г.С. в представения отговор на исковата молба оспорва иска. Твърди, че по силата на договор за издръжка и гледане е собственик на четири недвижими имоти, находящи се в границите на гр. К., сред които е поземлен имот с идентификатор № 38978.900.3318, с площ по скица от АГКК от 1006 кв.м., идентичен с описания в решение от 05.04.2011 г. по гр.д. № 633/2007 г. на РС- гр. К., представляващ предишен УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г., целия с площ 1088 кв.м. Твърди че, праводателката му С.С.С. е придобила тези имоти по наследство и извършена съдебна делба по посоченото дело.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът  намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 80, том І, рег. № 1928, дело № 242/27.10.2000 г. на нотариус Р. Червенкова, В. Я.Т., С.Г.Ц., Е.Г.М., Е.М.Х., М. Г.Т. и Т. Г.Т. са признати за собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. К., придобити по наследство от Т. и Г. М., и възстановени с решения на ПК-гр. К., сред които е имот с площ 1031 кв.м., за които е обособен имот пл. № 3553 от кв. 76г по плана на града, от които: 120 кв.м. попадат в парцел ХХV-3317, 595 кв.м. попадат в парцел ХХІV-3318 от кв. 76г, 310 кв.м. попадат в парцел ХХІІІ-3318 от кв. 76г, и 6 кв.м. попадат в парцел V-3077,3315 от кв. 76 по плана на града.

Видно е от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници на Т. С. М., починал през 1974 г.

Според представеното удостоверение изх. №АБ-У-3122/18.11.2008 г. на кмета на община К., със заповед № 372/08.12.1997 г. на кмета на общината е допълнен кадастъра на действащия план на гр. К., като са нанесени границите на имоти пл. № 3552  в кв. 76в, № 3553 и № 3554 в кв. 76г; № 3555 в кв. 76б и № 3556 в кв. 76, които имоти са описани в горецитирания нотариален акт. Със следващи заповеди от 2005 г. и 2007 г. са одобрени изменения на регулацията на тези имоти чрез изменения на регулационните граници между имотите, като описаните в този нотариален акт 595 кв.м. в УПИ ХХІV-3318, както и 310 кв.м. в УПИ ХХІІІ-3318 са идентични с УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г. в следствие на одобрените промени в регулацията.

Видно от представената скица № 1935/27.10.2008 г., издадена от община К., на ПИ № 3553, 3554 от кв. 76г, в УПИ ХХІV попадат 595 кв.м. от този имот, в УПИ ХХІІІ попадат 310 кв.м., в УПИ ХХV попадат 120 кв.м., в УПИ ІV – 3313 попадат 6 кв.м. В скицата като собственици на имот № 3553, 3554 в кв. 76г са вписани М. Г.Т., Т. Г.Т., Е.М.Х., В. Я.Т., С.Г.Ц. и Е.Г.М. – на основание нот. акт № 80, т. І, рег. № 1928, дело № 242/2000 г.

С решение от 11.03.2008 г. по гр. д. № 633/2007 г. на РС-гр. К. е допуснато извършването на съдебна делба на 13 земеделски имоти в землището на гр. К. и на 5 урегулирани поземлени имоти, сред които УПИ ХХІV-3318 в кв. 76г, находящ се в гр. К., с площ 1088 кв.м., между В. К. П., Т.ка К. С., С. С.С., Г. Я. И., П. Д. П., Д. Д.а П.а, С. Т. Р. и С. Т. И.. С решение от 05.04.2011 г. по втората фаза на делбата по горепосоченото дело в дял на С.С.С. е разпределен УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г с площ 1088 кв.м.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 44, том ІІ, рег. № 1640, дело № 218/29.07.2016 г. на нотариус М. Цветков, С.С.С. е прехвърлила на сина си Г.К.С. собствените й недвижими имоти, придобити чрез делба, сред които е поземлен имот с идентификатор № 3897.900.3318 по кадастралната карта на гр. К., с площ по скица на АГКК 1006 кв.м., с номер по предходен план 3318, кв. 76г, парцел ХХІV, идентичен с описания в решение от 05.04.2011 г. на РС-К. по гр.д. № 633/2007 г. поземлен имот, представляващ предишен УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г, целия с площ 1088 кв.м.

Според скица № 15-620082/15.12.2016 г., издадена от АГКК, на поземлен имот с идентификатор № 38978.900.3318 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на изп. директор на АГКК, този имот  с площ по кадастрална карта 1006 кв.м. е идентичен с парцел ХХІV-3318 в кв. 76г по регулационния план на града.

Според скица № 541/16.05.2012 г., издадена от община К., УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г е с площ 1088,11 кв.м., а като собственик на този имот в скицата е вписана С.С.С. на основание решение на К.ски РС от 05.04.2011 г.

По делото е приложено в цялост гр.д. № 633/2007 г. на РС- гр. К.. Същото е образувано по предявени от Г. Я. И., С. Т. И. и С. Т. Р. срещу С. С.С., П. Д. П., Д. Д.а П.а и К. П. Й. искове за делба на земеделски недвижими имоти, находящи се в землището на гр. К.,  и урегулирани поземлени имоти, находящи се в гр. К., сред които УПИ ХХІV-318 в кв. 76 г. В исковата молба като основание за съсобствеността върху тези имоти е посочено наследяване от П.Й.М.. Към исковата молба е приложено решение № 158- т.6/10.05.1997 г. на ПК-гр. К., с което на наследниците на П.Й.М. е възстановено правото на собственост върху имот от 2211 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. К., кв. 76б, в и г, имот № 2159,2160 и 2275 по кадастралния план от 1983 г. Посочено е в решението, че 190 кв.м. попадат в парцел ХХІV- 3318 от кв. 76г. Представено е и решение № 22.4/15.09.2000 г. на ПК-гр. К., с което на наследниците на П.Й.М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 2336 кв.м., находяща се в строителните граници на махала „Шияковци” в м. „Ендеците”, като е посочено, че част от имоти пл. № 2159, 2160 и 2275 попадат в различни парцели, като в парцел ХХІV-3318 от кв. 76г попадат 190 кв.м.

Въз основа на горните факти, съдът намира следното от правна страна:

            Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., идентичен с ПИ с идентификатор № 38978.900.3318 по кадастралната карта на града. Ищците основават заявеното от тях отричане на правото на собственост върху процесния имот на твърдение, че първата ответница се е разпоредила в полза на втория ответник с процесния имот, който не е бил нейна собственост /твърди се, че този имот не е бил съсобствен на съделителите по делбеното дело, по което е постановено решение за поставянето й в нейн дял/, т.е. разпоредителната сделка е извършена от несобственик. При тези твърдения обосновават у ищците правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск както срещу лицето, което се легитимира като собственик на спорния имот, така и срещу праводателя му, който се е разпоредил с този имот преди завеждане на исковата молба /арг. от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК, т. 3Б/. Предявяването на отделен иск за признаване за установено, че праводателят не е бил собственик на прехвърления имот към момента на извършване на разпоредителната сделка, т.е. към минал момент, е недопустимо. Затова и произнасянето с диспозитива на обжалваното решение относно несъществуването на спорното право по отношение на двамата ответници към настоящия момент, независимо от изрично заявения петитум за установяване на несъществуването на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на ответницата – прехвърлителка С. С. към минал момент, не прави решението недопустимо в тази му част, доколкото отричането на правата на легитимиращия се понастоящем като собственик ответник се основава на оспорване на правото на собственост на прехвърлителя, респ. на ненастъпване на вещно-прехвърлителното действие на сделката, от която той черпи права.

  У ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове за собственост с оглед твърдението им, че притежават самостоятелно право /право на собственост/ на конкретно придобивно основание, което се оспорва от ответника /арг. от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В тежест на ответника, който оспорва иска, е да докаже фактите, от които произтича правото му.

            С оглед вида на търсената от ищеца защита и направеното от ответниците оспорване с твърдение, че процесният имот е придобит от първата ответница по силата на съдебна делба, която се е разпоредила с него в полза на втория ответник чрез прехвърлителна сделка, предмет на доказване по делото е валидното възникване на придобивното основание на прехвърлителката. При отрицателните установителни искове за право на собственост, ответникът, който оспорва иска с твърдение, че е собственик на процесния имот, носи тежестта да докаже това свое право.

В случая, събраните по делото доказателства не налагат извод, че ответницата С. С. да е придобила правото на собственост върху процесния УПИ ХХІV-3318 от кв. 76 г по плана на гр. К. на твърдяното от нея основание – съдебна делба. Следва да се посочи в отговор на направеното с отговора възражение, че решението по гр.д. № 633/2007 г. на РС- К.,  с което този имот е поставен в дял на съделителката С., няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищците по делото, поради което наличието на съсобственост между страните по делбеното дело подлежи на доказване по предявения срещу нея /респ. нейния правоприемник/ отрицателен установителен иск в настоящото производство, след като същото е оспорено от ищците. Не се установява от ангажираните в настоящото производство доказателства, както и от доказателствата, съдържащи се в приложеното делбено дело, ответницата С. да е придобила правото на собственост върху поставения й в дял УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К.. Видно е от представените по делбеното дело решения на ПК- К., че на съделителите по това дело, като наследници на общия им наследодател П.Й.М., е възстановено правото на собственост върху имот от 2211 кв.м., находящо се в строителните граници на гр. К., кв. 76б, в и г, имот № 2159,2160 и 2275 по кадастралния план от 1983 г., като от така възстановения им имот само 190 кв.м. попадат в парцел ХХІV- 3318 от кв. 76г по регулационния план на града. Останалата част от този парцел с площ от 905 кв.м. е възстановена на ищците  като наследници на Т. и Г. М., което се установява от представения нотариален акт № 80, том І, рег. № 1928, дело № 242/27.10.2000 г. на нотариус Р. Червенкова, както и от представеното удостоверение № 3122/18.11.2008 г. на кмета на община К. относно идентичността на описания в този нотариален акт 595 кв.м. с 310 кв.м. с УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г. Не са налице доказателства за придобиване от съделителите по делбеното дело на целия УПИ ХХІV-3318 с решението на ПК-К., с което същите са се легитимирали като съсобственици, на друго основание, различно от възстановяването по ЗСПЗЗ, обективирано в това решение. С оглед на това се налага извод за недоказаност ответницата С. С. да е придобила изключително право на собственост върху процесния имот, съставляващ УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., поради което и извършеното от нея в полза на ответника К. С. прехвърляне на този имот с договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 44, том ІІ, рег. № 1640, дело № 218/29.07.2016 г. на нотариус М. Цветков, не е породило вещно-прехвърлително действие.

С оглед на горното, така предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са изключителни собственици на УПИ ХХІV-3318 в кв. 76г по плана на гр. К..

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинсатнционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.

С оглед изхода на делото и направеното във въззивната жалба искане за разноски, ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя Р.М.Т. разноските по делото, направени от него във въззивното производство за заплатена държавна такса в размер на 154,28 лева.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 58 от 18.04.2017 г. по гр.д. № 538/2016 г. по описа на К.ски районен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.М., С.Г.Ц., Е.М.Х., В.Я.Т., Р.М.Т., В.М.Т., Р.М.В. и Д.Н.Т., че С. С.С. и Г.К.С. не са изключителни собственици на урегулиран поземлен имот - УПИ ХХІV-3318 от кв. 76г по плана на гр. К., съставляващ ПИ с идентификатор № 3897.900.3318 по кадастралната карта на града.

ОСЪЖДА С. С.С. и Г.К.С. да заплатят на Р.М.Т. сумата 154,28 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       

 

 

 

                                                                                                        2.