Решение по дело №1299/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. С. Р. против Решение № 76/24.09.2024 г., постановено по АНД № 17 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 2-0254-001249/23.12.2020 г. на Началник Сектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, Районно управление (РУ) Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка на първо място се твърди, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) бил съставен от некомпетентен орган, тъй като по делото не били събрани доказателства, че Р. Ф. И. заемал длъжността мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград, поради което издаденото въз основа на него НП следвало да бъде отменено. Освен това в АУАН не било конкретизирано мястото на извършване на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, не били посочени възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, съгласно изискванията на чл. 42 ЗАНН. На следващо място се сочи, че административнонаказващият орган (АНО) не спазил изискванията на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, тъй като не извършил проверка на АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, не взел предвид направените от страна на наказания възражения, а НП не съдържало отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и всякакви други обстоятелства, които взел предвид при определянето на вида и размера на наложените наказания. Счита се и че в съставения АУАН и в издаденото НП не било посочено по какъв начин било установено, че С. Р. нарушил виновно разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Поддържа се и че касаело за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото степента на обществена опасност на деянието била изключително ниска и не били налице настъпили каквито и да е вредни последици. Накрая се твърди и че в случая била изтекла абсолютната преследвателска давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК), във вр. с чл. 11 ЗАНН, а съгласно чл. 63, ал. 6 ЗАНН съдът независимо от материалната законосъобразност на постановлението, го отменял и прекратявал административнонаказателното производство, в случаите предвидени в закон, един от които бил именно изтичане на преследвателската и изпълнителска давност по ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 76/24.09.2024 г., постановено по АНД № 17 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград, в частта, в която е потвърдено НП № 2-0254-001249/23.12.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград.

Ответникът по касационната жалба - Началник Сектор към ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 76/24.09.2024 г. по АНД № 17/2024 г. Районен съд – Димитровград е отменил НП № 2-0254-001249/23.12.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград, в частта, с която на С. С. Р. за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева и го е потвърдил в останалата част, с която за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

За да потвърди процесното НП в обжалваната му част, районният съд е приел за безспорно установено, че на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал МПС – т.а. Фолкваген Кади с рег. № [рег. номер], собственост на Х. С. Х., като при проверката е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 24.08.2020 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП (непрехвърлен в определения срок). След като е бил осъществен съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, законосъобразно е била ангажирана отговорността му, като наложеното наказание е в предвидения от закона минимален размер. Счел е за категорично установено и нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като законосъобразно на водача е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП глоба в размер на 10 лева. По отношение на изложените в жалбата доводи е посочил, че на съда е било служебно известно, че мл. автоконтрольор към ОДМВР - Хасково, РУ-Д. Р. Ф. И. е компетентен орган и е оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП; че мястото на нарушението е конкретизирано; че АУАН е бил връчен по надлежния ред и в него не са вписани възражения; че съгласно чл. 189з ЗДвП, във вр. с чл. 28, ал. 7 ЗАНН за нарушения по ЗДвП не се прилагат разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН, а и не би могло да се приеме, че нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е маловажно или представлява маловажен случай. Приел е още, че на основание чл. 11 ЗАНН относно абсолютната давност е приложим режимът на НК, уреден в чл. 80 и чл. 81 от с.з., като се е позовал на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. Доколкото към датата на решението НП е било обжалвано и не е влязло в сила, срокът по чл. 81, ал. 3 НК не е бил изтекъл, с оглед дата на извършване на нарушението (22.09.2020 г.), поради което административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект не е била погасена по давност.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради допуснато от районния съд нарушение на материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Няма спор между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, са извършени на 20.09.2020 г., когато е съставен и АУАН, а НП е издадено на 23.12.2020 г., като му е връчено едва на 02.01.2024 г.

Правилно районният съд е приел, че уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК е приложима и по отношение на административните нарушения по силата на препращата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, съобразно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС. В мотивите на същото изрично е посочено и че давността без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Правилно е посоченото от ревизираната инстанция, че в случая следва да се имат предвид правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, според който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, с оглед вида на наказанието и съобразно приложимата редакция на закона към датата на деянието, както и на чл. 81, ал. 3 НК, предвиждащ, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, или в конкретната хипотеза - четири години и шест месеца. Законосъобразен е и изводът, че по време на съдебното производство пред районния съд абсолютната погасителна давност не е била изтекла. Съдът обаче не е съобразил, че преди да извърши тази преценка, е следвало да установи дали вече не е била изтекла давността чл. 80, ал. 1, т. 5 НК или т.нар. относителна давност.

Както се посочи по-горе, по делото е безспорно установено, че в настоящия случай нарушенията по ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, са извършени на 20.09.2020 г., като от тази дата е започнала да тече давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която е била прекъсната с издаването на НП № 2-0254-001249 от 23.12.2020 г. на Началник Сектор към ОДМВР - Хасково, РУ Димитровград, но то е връчено на С. С. Р. едва на 02.01.2024 г., т.е. след изтичането на новия тригодишен давностен срок, като не се твърди и няма данни в този период той да е бил спиран и/или прекъсван.

Безспорно се приема, че давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание, както и че тя погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо (вж. мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС).

Ето защо следва да се приеме в случая, че с оглед изтичането на предвидената в закона относителна давност, е погасена възможността за административнонаказателно преследване на нарушителя и ангажиране на отговорността му, поради което издаденoто НП следва да бъде отменено.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи, доколкото при обсъждането им и дори евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по различен резултат с оглед констатираното неправилно приложение на материалния закон.

По тези съображения съдът намира, че в случая е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и оспореното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесното НП в потвърдената му част.

При този изход на спора само касаторът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 76/24.09.2024 г., постановено по АНД № 17 по описа за 2024 година на Районен съд – Димитровград, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 2-0254-001249/23.12.2020 г. на Началник Сектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление Димитровград, с което на С. С. Р., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [адрес], за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, и вместо него, постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2-0254-001249/23.12.2020 г. на Началник Сектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, Районно управление Димитровград, в частта, в която на С. С. Р., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [адрес], за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.