РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Велико Търново, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100945 по описа за 2021 година
По реда на чл. 310 и сл. от ГПК са предявени искове с правно основание чл.
95, ал.1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.
Ищцовата страна – Г. Р. Х. - излага в исковата си молба, че в брой 128 от
08.07.2015 година на вестник "Ч.ф.", собственост на ответното дружество, е публикувано
негово произведение - кръстословица, без знанието и съгласието му. В публикацията бил
премахнат идентификационния знак за авторство „***“. По реда на настоящото
производство претендира да се приеме за установено спрямо ответника фактите на
нарушенията на правото му върху въпросната кръстословица – че е публикувана без
съгласието му и че при публикуването е премахнат идентификационния знак за авторство.
Претендира разноски.
Ответната страна – "Ч.ф."-ЕАД, гр. Г. О. – оспорва исковете с възражение, че
публикацията е направена в изпълнение на договор с ищеца, сключен на 01.10.2012 година.
Задължение да не публикува повторно ответникът не е поемал. В договора липсвала клауза
или изявление на ищеца, че желае знакът му за авторство да се отпечатва при всяка
публикация. Такъв знак не бил част от произведението. Издателят не е поемал задължение
да поставя обозначения и надписи за авторство.
Ищецът е репликирал, че страните са договорили забрана за повторна
публикация, позовавайки се на договор от 2009 година за публикуване на авторски
произведения.
Ответникът твърди, че не е страна по този договор. Издател по него бил
„Ч.ф.“-ООД, гр. Б.. Договорът от 2012 година е сключен с Ч.ф."-ЕАД. Липсвало
1
правоприемство между издателите по двата договора.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В брой 87 от 11 май, 2011 година на вестник „Ч.ф.“, на страница 14 е
публикувана кръстословица, под която е поставен надписът: „***“. В брой 128 от 8 юли,
2015 година на вестник със същото име, на страница 11 е публикувана кръстословица,
графично и съдържателно идентичена с публикуваната в брой 87 от 11 май, 2011 година на
вестник „Ч.ф.“. Изводът следва от съпоставката на двата печатни материала и пълното им
съответствие един с друг. Кръстословицата във вестника от 2015 година не носи указание за
авторство – изисканите от Регионална библиотека „Пейо.К.Яворов“, гр. Б., заверени преписи
от броеве 87 от 11 май, 2011 година и 128 от 8 юли, 2015 година на вестник „Ч.ф.“.
Издател на този вестник е ответното дружество. Фактът се признава и е
изрично посочен в договора от 01.10.2012 година, приложен към отговора на исковата
молба.
През 2009 година ищецът е задължил спрямо „Ч.ф.“-ООД, гр. Б., да предоставя
срещу заплащане кръстословици за публикуване във вестник „Ч.ф.“ и „Ч.т.“. Освен
задължението за заплащане, „Ч.ф.“-ООД, гр. Б., е поел ангажимент да не променя вида или
съдържанието на кръстословиците, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, както
и да не публикува повторно кръстословица – договор от 25.03.2009 година. Договор със
същите клаузи е сключен и с ответното дружество през 2012 година – договор от 01.10.2012
година.
Изложената фактическа обстановка налага извод за на доказаност и
основателност на предявените искове.
Публикуването на кръстословицата, обект на авторско право по смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗАПСП, в брой 87 от 11 май, 2011 година на вестник „Ч.ф.“ и посочването името
на ищеца в печатния текст поставя в действие презумпцията по чл. 6 от ЗАПСП и доказва
твърдяната в исковата молба активна материалноправна легитимация на ищеца. Той е
титуляр на авторското право върху процесното произведение.
Повторната публикация в брой 128 от 08.07.2015 година на вестника е
направена без разрешение. Авторското право на ищеца е нарушено по смисъла на чл. 18,
ал.2, т. 1 от ЗАПСП. Ответникът е в неизпълнение на задължението си по чл. 5 от договора
от 2009 година и този от 2012 година. Исковете са доказани по основание и основателни.
Следва да се постанови решение по спора, приемащо да са установени твърдяните по
исковата молба нарушения - чл. 95б, ал.1, т. 1 от ЗАПСП.
Доводите на ответника са неоснователни.
Дори процесната публикация да е направена в изпълнение на договора от 2012
година – факт, който по делото е недоказан, касае се за повторност по смисъла на чл. 5 от
договора от 2012 година. Договорната клауза по чл. 5 не се интересува дали въз основа на
същия или на друг договор кръстословицата е вече отпечатана, дали изобщо е отпечатана
2
въз основа на договор. За да възникне задължението на ответника от значение е вече да е
била веднъж отпечатана в конкретен вестник - „Ч.ф.“. Че именно това е сторено още през
2011 година е видно от брой 87 от 11 май, 2011 година на вестника. При това чл. 5 от
договора не се интересува от обстоятелството кой – ответникът или друг издател, е
отпечатал кръстословицата. Това ясно личи от израза на договорната клауза „ …
произведения на автора, които вече са били публикувани …“. Затова е и без значение дали
„Ч.ф.“-ООД, гр. Б., и ответникът са едно и също дружество, респективно дали между двете
дружества съществува някаква форма на правоприемство. Без да е от значение за
решаването на спора, че става въпрос за едно и също юридическо лице, преобразувало се от
дружество с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество, е видно от ЕИК на
издателя по договорите за използване на авторски права. И по двата – този от 2009 и този от
212 година – той е един и същ.
Не може да бъде споделено виждането, че ответникът няма задължение да
публикува знак за авторство, наред със самото произведение. Такъв ангажимент произтича
не само от договорните клаузи – в чл. 4 от договора от 2012 година ответникът е поел
задължение да не променя вида и съдържанието на кръстословиците, както и
съпътстващите ги надписи и обозначения - но и от нормата на чл. 6 от ЗАПСП. Според
текста знакът за авторство сочи титуляра на авторското право. Макар да не е част от
произведението този знак е част от самото авторско право по изричното разпореждане на чл.
15, ал.1, т. 4 от ЗАПСП и в случаите, когато авторът е предоставил произведението с
обозначителен знак, издателят е длъжен на публикува творбата във вида, в който е
предоставена – със съпътстващите я надписи и обозначения.
Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има
право на разноски, по делото доказани като сума от 430 лв. Следва да се присъдят с
настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Приема за установено спрямо "Ч.ф."-ЕАД, гр. Г. О. , че е извършил нарушени, на
авторското право на Г. Р. Х., ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. "***" № 9 върху
кръстословица, публикувайки я в брой 128 от 08.07.2015 година на вестник "Ч.ф.",
собственост на ответното дружество, без знание и съгласие на автора и заличавайки
използвания от ищеца знак за авторство „“, нарушения по смисъла на чл. 18, ал. 2, т.1 и чл.
15, ал.1, т. 4 от ЗАПСП, на основание чл. 95б, ал. 1, т.1 от Закона за авторското право и
сродните му права.
Осъжда"Ч.ф."-ЕАД, гр. Г. О., ЕИК: ***, да заплати на Г. Р. Х., ЕГН: ********** от гр. В.Т.,
ул. "***" № 9 сумата от 430 (четиристотин и тридесет лева) лв., на основание чл. 78, ал. 1 от
3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4