О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 347
23.08.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №428 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.267 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№16154/27.05.2019г., подадена по пощата на 22.05.2019г. от П.С.М. чрез пълномощника й адв.Й.Д. против Решение №571 от 04.05.2019г., постановено по гр.дело №1274/2018г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от нея отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 във връзка с чл.440,ал.1 от ГПК. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение и се претендира за отмяната му и уважаване на иска с присъждане на разноски. С жалбата е заявено доказателствено искане за допускане на основание чл.266,ал.3 от ГПК, поради неправилно разпределение на доказателствената тежест и незаконосъобразен отказ за събиране на гласни доказателства, до разпит на двама свидетели за установяване на фактическите обстоятелства във връзка с осъществявано от жалбоподателя владение върху процесния имот, считано от 1997г.
Въззиваемата страна “Х.“АД е депозирала чрез пълномощника адв.М.С писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното решение. С отговора не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемите страни С.Б.Л., Т.К.Л., С.Т.Л. и Б.С.Л. не са подали отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена по пощата в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае неблагоприятното за нея отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът намира доказателственото искане на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства във въззивното производство за основателно. Налице е хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК. Противно на оплакванията в жалбата, в първото редовно проведено на 28.03.2019г. в първоинстанционното производство съдебно заседание съдът при изготвяне на доклада и разпределяне на доказателствената тежест изрично е указал такава за ищеца относно твърдяното от нея придобивно основание – десетгодишно давностно владение. Неправилно, обаче, окръжният съд е отказал да допусне своевременно поисканите от ищеца гласни доказателства за установяване на фактическите обстоятелства във връзка с владението по съображения за тяхната неотносимост към спора за съществуването на ипотечното право и наличието на влязло в сила съдебно решение, легитимиращо ищеца като собственик на ипотекирания имот. Касае се за относими към спора обстоятелства, които не са установени със задължителна сила спрямо всички ответници по настоящото дело посредством влязлото в сила решение по гр.дело №3129/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на жалбоподателя П.С.М. при режим на довеждане за установяване на фактическите обстоятелства във връзка с осъществявано от нея владение върху процесния имот, считано от 1997г.
НАСРОЧВА делото за 14.10.2019г.-10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпратят преписи от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: