Р Е Ш Е Н И Е
№ 3152
гр. Варна, 16.06.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
трети май две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3356 по описа на ВРС за 2013-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Н.Г.М., ЕГН**********
и Т.Н.С., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че Т.И.Г., ЕГН********** и С.К.Г., ЕГН**********, не са собственици на ПИ №* по актуалния
КП на гр.*, с.о. *, при граници имоти №№ * по същия КП.
Ищците твърдят, че са
собственици на недвижим имот № *по стария КП на гр.*, с.о. *, въз основа на
успешно проведена в полза на общия им наследодател * М. * реституционна
процедура, включваща решение на ПК от 31.07.2001г. и завършила със заповед от
06.03.2006г. на кмета на р-н Вл. *. Възстановеният
имот е бил записан с №* в ПНИ на местността.
По актуалния КП на
местността от 2012г., на мястото на възстановения имот са нанесени имоти с
идентификатори №*, а фактическата власт върху спорния ПИ №* се упражнява от
ищците.
Твърди
се още, че ответникът Т.Г. е осъществявал фактическа власт върху имота въз
основа на сключен през 1986г. договор за наем, но същият не е бил ползвател по
смисъла на ЗСПЗЗ. С протокол от 2006г. ищците са били въведени във владение на
имота. Същевременно с КНА от 28.12.2011г. двамата ответници са били признати за
собственици на целия ПИ №* по КП на м.*, гр.*, в резултат на изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Ищците обаче оспорват изцяло срещу предпоставките на
последната.
С оглед
на изложеното молят за уважаване на иска и присъждане на разноски. В о.с.з.
ищците поддържат становището си.
В срока по чл.131
ответниците оспорват иска. Твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6420
по описа на ВРС за 2008г. е отхвърлен иск на ищците срещу ответниците по чл.108
ЗС за спорния имот, поради което настоящото произвдство
е недопустимо. Навеждат още, че са собственици както на процесния имот, така и
на целия имот №* по стария КП по давност, в периода 22.11.1997г. – 28.12.2011г.
По същество молят за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. В о.с.з. ответниците поддържат становището си, като оспорват още и
идентичността на реституирания с поцесния имот.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, а се потвърждава и от представените удостоверения за
наследници, че ищците са наследници на * М.
*, починал през 1997г., като Т.С. е негова съпруга, а Н.М. – негов син.
С
решение №809/31.07.2001г. на ПК – Варна, на наследниците на * М. * е признато
право на собственост в стари реални граници върху нива с площ 2 200кв.м. в
местност „*”, съставляваща имот с предходен №*и заявена за възстановяване под №*
в заявление и опис – декларация.
Със
заповед №ПР-065/06.03.2006г. на кмета на р-н Вл. *,
община *, на наследниците на * М. * е възстановена при условията на пар.4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху имота, признат
за възстановяване с решение №809/31.07.2001г. на ПК – Варна. Имотът е
индивидуализиран като №* по действащия ПНИ, с посочени в заповедта граници.
В
протокол за въвод от 12.07.2006г. е удостоверено предоставянето на Т.С. и Н.М.
на владението върху целия реституиран НИ №1133.
С
КНА №1/28.12.2011г., н.д. №336/2011г. на н-с при ВРС е констатирано правото на
собственост на Т. и С. * върху ПИ №* по тогавашния план на м. *, общ. *, при
граници ПИ №*. Приложено е и цялото нотариално дело, по което е издадени
посочения КНА.
Не се спори, а е видно от
приложените скици на СГКК – Варна и от приетата СТЕ, че със заповед от
16.06.2012г. в границите на НИ №* по плана на м. * са обособени три
самостоятелни имота с кадастрални номера *, * и *.
С влязло в законна сила
решение по гр.д. №6420 по описа на ВРС за 2008г. е отхвърлен иск по чл.108 ЗС
на Т.С. и Н.М. срещу Т. и С. *, за предаване владението върху реална част от НИ
№1133, при граници на частта – текстуално посочени и повдигнати в цвят на
скицата по делото (л.99 от настоящото дело).
От заключението по приетата
СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно, достоверно и обосновано, се
изяснява, че е налице идентичност между посочения в решение №809/31.07.2001г.
на ПК – Варна и заповед №ПР-065/06.03.2006г. на кмета на р-н Вл. * парцел с този, описан в КНА №1/28.12.2011г., н.д.
№336/2011г. на н-с при ВРС. А имотът по решението по гр.д. №6420 по описа на
ВРС за 2008г. попада изцяло в границите на ПИ №1133 – реституиран с посочените
административни актове и описан в КНА от 28.12.2011г., като съставлява южната
му част, повдигната в син контур на комбинирана скица №1 (л.249 от настоящото
дело; точки А, Б, В и Г – съобразно обясненията на експерта в о.с.з.).
От съвкупния анализ на
показанията на св. Ал. * и П. *, които съдът цени като обективни и достоверни в
частта на непосредствено възприетите от свидетелите обстоятелства се изясни, че
през 80-те години на миналия век на Т.Г. е било предоставено ползване върху
земя около 600кв.м. в м. *. Предоставеното място е било съседно на имоти със
същата приблизителна площ, предоставени за ползване на лицата Н. и респ. *.
Първоначално Т.Г. е обработвал своето място, но през последните няколко години
и двамата свидетели, които имат съседни места в същата местност, изобщо не са
го виждали там. Преди 2-3 години вероятно имотът е бил продаден. При разпита
свидетелите посочват имота на Т.Г. описателно, без да се ориентират по
представените им скици като номерация на същия.
От съвкупния анализ на показанията на св. Цв. * и Я. *, които съдът цени като обективни и достоверни
в частта на непосредствено възприетите от свидетелите обстоятелства, и особено
от показанията на св. *, които по непосредствените си впечатления съдът
кредитира като изключително последователни, ясни, подробни и вътрешно логични,
се изясни, че през 80-те години на миналия век на Т.Г. е било предоставено
ползване върху земя около 600кв.м. в м. *. Предоставеният за ползване парцел е
попадал в имот №* по ПНИ и е бил с №* по стария КП. Предоставеното място е било
съседно на имоти със същата приблизителна площ, предоставени за ползване на
лицата Н. и респ. *. Т.Г. е обработвал своето място.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта: Съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС
притежанието у ищеца на защитимо материално право
върху определен имот е достатъчно да обоснове правния интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за несъществуването на
определено вещно право върху този имот, при твърдение, че последното смущава
правата на ищеца.
В настоящия случай ищците
се легитимират като собственици въз основа на реституционно решение и заповед
за възстановяване на земя в процесната местност, която земя според вещото лице
е идентична с имота, описан в КНА на ответника и в територията на която попада
изцяло спорния ПИ №*. При тези данни извод за недопустимост на предявения иск е
изключен генерално.
Доколкото със заповед от
2012г. гореописания новообразуван имот №1133 е разделен на три самостоятелни
имота по КП, обстоятелството, че досежно един от тях – * – е налице СПН не дерогира интереса на ищците досежно останалите два, един от
които е и спорния ПИ №* (така определение на ВОС по ч.гр.д. №89/2014г., което
има задължителен за първоинстанционния съд
характер.).
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за
допустим.
По основателността: Фактическият състав на предявения иск предполага
доказване от ответника на правото му на собственост върху спорния имот на
наведеното придобивно основание. При доказване на последното в тежест на ищеца
е да докаже своето противопоставимо вещно право.
В настоящия случай
ответникът и в отговора и в о.с.з. (л.239-гръб) основава правата си на изтекла
в негова полза придобивна давност в периода 22.11.1997г. – 28.12.2011г.
За да се породят
последиците на придобивната давност е необходимо
владелецът да упражнява фактическа власт върху вещта, да си служи с нея и да
демонстрира намерението си да я свои спрямо всички трети лица, като през целия
период владението следва да е непрекъснато, несъмнено и явно.
По въпроса
от кой момент започва да тече давностният срок за
придобиване на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ е налице задължителна
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, с която е прието, че до
приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността
давност не тече, тъй като до този момент не е индивидуализиран цялостно обектът
на собственост и лицата, в полза на които е реституиран имотът не биха могли да
се защитят чрез иск досежно техните права. Следователно давностен
срок не би могъл да е изтекъл срещу бившите собственици на имота (така Решение
№73/11.04.2011г., постановено по гр.д. №1181 по описа за 2010г. на ВКС, II г.о., Решение №373 от 21.05.2010г., постановено по гр.д.
№396 по описа за 2009г. на ВКС, I
г.о.), до издаване на заповедта по пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ. Ето
защо с оглед датата на заповедта в случая – 06.03.2006г., този момент следва да
се приеме за възможно най – ранния начален такъв досежно придобивната
давност на ползвателя, независимо дали той фактически
ползвател или такъв по пар.4к ПЗР ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното
възможността на ответниците да придобият процесния имот с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, в рамките на въведения период 22.11.1997г. –
28.12.2011г., следва да се отрече.
Своителното владение
върху терен по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ може да доведе до
придобиване на земеделския имот по кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС,
но само ако към датата на установяване на владението имотът вече е бил
възстановен на бившите му собственици (приключила е предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура).
В настоящия случай ответникът твърди, че осъществава
фактическа власт върху спорния парцел още от предоставянето му за ползване през
80-те години на миналия век, което от своя страна дискредитира презюмираната добросъвестност на евентуалното владение и
следователно изключва приложимостта на кратката придобивна давност.
По горните
съображения съдът намира, че в рамките на въведения период в полза на ответника
срещу ищеца не е изтекъл изискуемият от закона период на непрекъснато,
несъмнено и явно своително владение.
За пълнота
следва да бъде обсъдено, че всъщност владението на Т.Г. върху ПИ №* остана
абсолютно доказателствено необосновано. Всички гласни доказателства безпротиворечиво установиха, че Г. е ползвал и обработвал
единствено предоставените му 600кв.м., съседни предоставените на лицата Н. й *
терени със същата квадратура. При това положение и с оглед решението по гр.д. №6420 по описа на ВРС за 2008г. следва
да се приеме, че доказаните противопоставими права на Г. се съсредоточават до
имот №1796, но по никакъв начин и досежно спорния ПИ №*. Нещо повече –
ангажирания от ответника св. *, чиито показания по непосредствените си
впечатления съдът кредитира като изключително последователни, ясни, подробни и
вътрешно логични, изрично подчерта, че предоставения за ползване на * Г. имот е
бил с номер по предходен КП - *, който видно от скицата на вещото лице по гр.д.
№6420 по описа на ВРС за 2008г. (л. 99 от настоящото дело) е предходно
установения като собствен на Г. имот. Следователно дори фактическото ползване
на процесния ПИ №* остана недоказано по делото, още повече при липсата на данни
през последните 2-3 години Т.Г. изобщо да е посещавал мястото, в която връзка
са и гласните доказателства и протокола за въвод на ищеца през 2006г.
По горните групи
съображения съдът намира предявения иск за основателен, което налага
уважаването му.
По приложението на чл.537 ГПК: Законова последица от отхвърляне на иск за собственост
е обезсилването на КНА, с който това право е констатирано, но само в случай на
своевременно отправено такова искане. При липса на сезиране на съда с такова,
произнасянето по чл.537 ГПК би било по непредявено
искане и следователно би подлежало на обезсилване. Поради това и тъй като в
случая такова искане не отправяно до първото о.с.з., а впрочем и до приключване
на съдебното дирене, съдът не следва да се произнася по него.
Предвид изхода на спора и
представените доказателства на ищците се следват разноски от 137.89лв. –
платена дължима държавна такса, 13.47лв. – такса вписване и 160.00лв. – депозит
за СТЕ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо Н.Г.М., ЕГН********** и Т.Н.С.,
ЕГН**********, че Т.И.Г., ЕГН**********
и С.К.Г., ЕГН**********, не са
собственици на ПИ №* по актуалния КП на гр.*, с.о. *, при граници имоти №№ *
по същия КП, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН********** и С.К.Г., ЕГН**********, да заплатят на Н.Г.М., ЕГН********** и Т.Н.С.,
ЕГН**********, сумата
311.36лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………………