№ 478
гр. Котел, 08.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20232210100221 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Х. Ч. и А. П. Ч.,
срещу Й. Х. К..
В петитума на исковата молба са отправени две искания – за осъждане на
ответника да предаде владението само върху имот с идентификатор №
39030.501.959.4 по КККР на гр. Котел, и за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 1700 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползват имота за
периода от 01.08.2020 г. до 01.06.2023 г.
Предвид горното и на основание чл. 129, ал. ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност
съгласно чл. 128 от ГПК, тъй като не са представени писмен документи за
изцяло внесена държавна такса, а само за 50 лв. С исковата молба са
предявени в условията на активно субективно и обективно кумулативно
съединение два осъдителни иска, за всеки от които се дължи държавна такса
съгласно чл. 72, ал. 2 от ГПК., която определена съобразно чл. 71, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК, е общ размер на 118 лв. Ето защо, на ищците
следва да бъдат дадени указания да представят писмен документ за внесена
държавна такса в размер на 68 лв.
Съдът констатира, че е с исковата молба е предявен иск за собственост
по чл. 108 от ЗС, поради което исковата молба подлежи на вписване
съобразно разпоредбите на чл.112 ЗС. В същия смисъл е и чл.61, ал.1, т.10
ЗКИР, според който на вписване подлежи актът, от който собственика черпи
правото си, а също и актуалната редакция на чл. 4, б. ”а” ПВ. На това
основание и с оглед разпоредбата на чл.112, б. ”з” ЗС, която препраща към б.
”а”, следва да се приеме, че подлежат на вписване съдебните решения по
исковете за собственост, тъй като същите установяват със сила на присъдено
нещо притежаването или не на вещното право от ищеца и в този смисъл
заместват актовете по б.”а”. Същевременно съгл.чл.11, б.”в”, вр.чл.4, б.”з” и
„а” ПВ, следва да се вписват и исковите молби за постановяване на решения,
заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими
1
имоти, на вписване подлежат и молбите за собственост.
Макар вписването да не е елемент от редовността на исковата молба,
съгласно т.1 от ТР № 3/19.07.2010г. ОСГК ВКС, то неизпълнението на
указанията дадени от съда в тази връзка е основание за връщането й на
основание чл.129, ал.3 ГПК /т.3 от горецитираното ТР/.
Ръководен от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № СД-02-01-
977/08.06.2023 г., подадена от Д. Х. Ч. и А. П. Ч., срещу Й. Х. К..
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщаването да представят
писмен документ за внесена държавна такса по сметката на РС Котел в
размер на 68 лв., както и да представят вписана искова молба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че при неотстраняване на констатираните
нередовности, исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се изпрати на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
2